Р Е Ш Е Н И Е № 62 гр. София, 01.04.2019 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети март, 2019 година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ПЕТЯ ШИШКОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора от ВКП АТАНАСОВА Изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д.140/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С определение №1154/10.04.14 г.,постановено от ГС-София /СГС/, НО, 19 състав по Н.Ч.Д.85/14 г., на основание чл.457,ал.3 НПК е приета за изпълнение присъда от 12.08.12 г.,постановена по дело №W 01-Р-2011-00775 на първи наказателен съд на щата Варгас на Боливарска Република Венецуела, съгласно която българският гражданин Б. М. Г. е осъден на 15 години лишаване от свобода по обвинение по чл.149 от Органичния закон относно наркотиците на Боливарската Република Венецуела, съответстващ на престъпление по чл.242,ал.2 НК на РБ. Постановено е наказанието,което осъденият следва да изтърпи,да е 15 години лишаване от свобода. Определен е първоначален строг режим на изтърпяване на същото в затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.457,ал.5 НПК е приспаднато предварителното задържане за период от 3 години, 4 месеца и 29 дни, както и изтърпяната част от наказанието в размер на 2 години, 4 месеца и 3 дни и редуциране на наказанието за срок от 7 месеца и 2 дни съгласно закона на Венецуела. Приспаднато е и задържането по делото в България до влизане в сила на определението за трансфер. По жалба на Г. е образувано В.Н.Ч.Д.481/14 г.по описа на АС-София /САС/, НО,6 състав. С определение №208/25.06.14 г.съдебният акт на СГС е потвърден. На 11.01.19 г.е постъпило искане от Градския прокурор на СГП за възобновяване на наказателното производство по делото на СГС на основание чл.422,ал.1,т.3 НПК. Иска се постановяване на решение,с което да се приеме, че срокът на задържане на лицето по воденото производство в осъдилата Г. държава е с начало 18.02.10 г.и наложеното наказание е лишаване от свобода за срок от 10 години и 8 месеца. Корекцията се претендира само в тази част. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането, като прави уточнение единствено за възобновяване на въззивното производство, а не на първостепенното такова. Осъденият и неговият защитник са съгласни с изложеното от прокурора. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид искането и изложените в него доводи, както и писмените доказателствени материали,постъпили по делото в тази връзка, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото, в рамките на компетенциите си в процесната процедура, намира за установено следното: Към момента на постановяване на съдебния акт на СГС на 10.04.14 г., прокурорските и съдебни органи на РБ са разполагали единствено с първоначалната присъда, постановена в Боливарска Република Венецуела спрямо Г., съгласно която той е бил осъден да изтърпи наказание лишаване от свобода за срок от 15 години. По време на разглеждане на делото пред въззивния съд обаче е имало някакви предоставени от осъдения данни за изменение на присъдата, с които прокуратурата не е разполагала, но пък и второстепенният съд е отказал да се занимава с въпроса. Затова е постановено определение №208/ 25.06.14 г. в цитирания по-горе смисъл. Същевременно чрез разследване след приключване на трансфера СГП е установила, че съществува акт на съдебната власт на Боливарската република Венецуела с дата 05.12.13 г., с който първи съд на първа инстанция в изпълнение на наказателен съдебен процес на щата Варгас по главно дело № WР01-Р-2011-000775 /макар и номерът да е малко различен от приетия от СГС, няма съмнение, че иде реч за едно и също дело/ е направил ново изчисление след корекция с постановено финално изтърпяване на наказанието в размер на 10 години и 8 месеца, чрез зачитане на правилна дата на задържане на Г. от 18.02.10 г.,а не от 18.02.11 г.,както е прието по определението на българския съд. Обсъжданото коригиращо решение на съда във Венецуела се явява от съществено значение за делото и понеже е издадено преди постановяване на съдебните актове по трансфера в РБ, правилно е депозирано искане за възобновяване от страна на градския прокурор на СГП на основание чл.422, ал.1,т.3 НПК /след съответно разследване/, а не ново искане за трансфер по смисъла на чл.458 НПК. Наред с казаното, пред тази инстанция защитата е представила и акт на съдебната власт на Венецуелската република-на апелативен съд за наказателни производства, наказателна отговорност на пълнолетни лица и насилие над жени, наказателен съдебен съвет на щата Варгас, с дата 13.12.12 г.,постановено по главно дело №WР01-Р-2011-000775 и дело №WР01-R-2012-000642. От този акт е видно, че постановеното за изтърпяване от Г. наказание, е намалено на 10 години и 8 месеца лишаване от свобода. Данните по това решение, което е издадено преди описаното по-горе /както и преди постановените в РБ актове за трансфер/, несъмнено кореспондира с данните по коригиращия съдебен акт за изменение на първоначалната присъда с намаляване на дължимото наказание. За негово наличие,както бе казано, има само индиция във второстепенното съдебно дело на САС, но не и информация, набавена чрез надлежен процес. Но макар и да не е представено по съответен ред от искащата възобновяване институция, обсъжданият съдебен акт следва да бъде взет предвид като относим към настоящата процедура. В този смисъл искането на градския прокурор на СГП за възобновяване на процесното производство не само е допустимо /чл.419,ал.1 вр.чл.341,ал.1 вр.чл.457, ал.2 НПК/, но и основателно. Налице са предпоставките на чл.422,ал.1,т.3 НПК. Трябва да се подчертае обаче,че след като има постановен въззивен съдебен акт, в случай на възобновяване на наказателното производство, тази инстанция ще се произнася първо по него. И ако прецени,че е възможно въпросът да се разреши с оглед второстепенното дело, няма да се налага да възобновява първостепенното наказателно производство. Затова е основателно и искането на представителя на ВКП, изразено в открито съдебно заседание пред ВКС. Предвид изложеното, няма пречка тази инстанция да приложи разпоредбата на чл.425,ал.1,т.4 НПК, да възобнови наказателното производство по въззивното дело в поисканата част и да измени второинстанционния съдебен акт, като намали наложеното на Г. наказание на 10 години и 8 месеца лишаване от свобода и зачете задържане на същия от 18.02.10 г.,доколкото това е в полза на осъдения, както изисква посочената процесуална норма. Казаното е така, предвид процедурата, в която се развива производството /чл.457 и сл.НПК/ и несвързване на същата с виновността на лицето. Затова макар и съдебните актове да са определения, няма проблем да бъдат приравнени на решения /каквито са визирани в чл.425,ал.1,т.4 НПК/,което е родовият термин. Водим от изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА В.Н.Ч.Д.481/14 г.по описа на АС-София, НО, 6 състав. ИЗМЕНЯВА определение №208/25.06.14 г.,постановено от АС-София, НО, 6 състав по В.Н.Ч.Д.481/14 г.в частта, с която е потвърдено определение №1154/ 10.04.14 г.,постановено от ГС-София, НО , 19 състав по Н.Ч.Д.85/14 г.,относно наказанието,което осъденият Б. М. Г. следва да изтърпи и относно зачитане на времето му на задържане в Боливарската Република Венецуела, като постановява лишаване от свобода за срок от ДЕСЕТ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА и зачитане на задържането от 18.02.10 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/