Ключови фрази
Частна касационна жалба * обезпечителни мерки * попълване масата на несъстоятелността


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 608


гр. София, 08.11.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА

като изслуша докладваното К. Недкова ч. т. д. N 2175 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, вр. чл. 389 ГПК, чл. 396 ГПК и чл. 53 ЗБН.
Образувано е по частна касационна жалба на Б. Р. Б. против определение № 1475 / 09.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 2339 / 2018г. на Апелативен съд – София, с което, след отмяна на определение № 2067 / 17.04.2018г. по т.д. № 1087 / 2017г. по описа на Софийски градски съд, е допуснато обезпечение на предявените от „КТБ” АД /н/ срещу Г. Костадинов З. евентуални искове за заплащане солидарно на сумата от 24 000 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от „КТБ” АД имуществени вреди от неизпълнение на законовите, респ. договорните му задължения в качеството на бивш администратор на банката при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 04.12.2013г. между „КТБ” АД и „Рент Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, чрез налагане на възбрана върху собствено на Г. З. жилище - апартамент № 25, ведно с избено помещение №1, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който имот представлява обект в сграда с идентификатор № 68134.2815.2808.5.25.
В жалбата се излага становище, че действителният собственик на възбранения имот е настоящият касатор, който съгласно т.6 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС е легитимиран да обжалва допуснатото обезпечение и да иска неговата отмяна. В подкрепа на твърдението си представя нотариален акт от 29.06.2017г. за покупко-продажба на недвижимия имот, предмет на възбраната. Същевременно се излагат доводи, че неправилно е приетото от съда, че отговорността на администраторите на банката, в частност и на ответника по иска, Г. З., е винаги пълна. Счита, че границите на имуществената отговорност на администраторите на банката не е еднотипна в различните хипотези на пар.1, т.2 ЗБН, а зависи от вида на правоотношенията, по повод на които е придобито качеството „администратор”. В случай, че администраторът е член на надзорен или управителен съвет (съвет на директорите) на банката – пар. 1, т. 2, б „а” ДР на ЗБН, то той следва да носи отговорност съгласно ТЗ, а ако ответникът е длъжностно лице с ръководни функции в банката – пар. 1, т. 2 б „б” ДРЗБН, размерът на отговорността му ще е съгласно чл.206 КТ.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, „КТБ” АД /н/, счита, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, а при евентуалност се позовава и на неоснователност на жалбата.
Върховния касационен съд, състав на Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу определение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Производството е инициирано по молба на „КТБ” АД /н/, депозирана пред Софийска градски съд на основание чл. 365 и сл. ГПК вр. чл. 57, ал. 3 ЗБН. С нея е релевирано искане за обезпечаване на предявения от банката срещу Г. Костадинов З. осъдителен иск чрез налагане на възбрана върху недвижим имот – апартамент № 25, ведно с избено помещение №1, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който имот представлява обект в сграда с идентификатор № 68134.2815.2808.5.25.
За да отмени първоинстанционното определение и да допусне обезпечение на иска чрез възбрана на процесния имот, въззивният състав е достигнал до извода, че правнорелевантните факти, обективирани в представените към исковата молба документи, обуславят вероятната основателност по смисъла на чл.53, ал.2 ЗБН на предявените осъдителни искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН, предявени за попълване масата на несъстоятелността. Посочил е конкретните нарушения, допуснати от ответника по иска при сключване на процесния договор, в подкрепа на които са представени искането за отпускане на кредит, становище за нива на риск, становище за отпускане на кредит и др. Приел е, че въпреки, че на този стадий на производството няма данни за точния размер на вредата, съответна на непогасената част от кредита, това не е пречка за уважаване на молбата, предвид поисканата обезпечителна мярка – възбрана върху собствен на ответника имот, стойността на който очевидно е значително по-ниска от получената от кредитоискателя сума. От друга страна, е изтъкнал, че обезпечителната мярка е привременна, поради което е счел, че за допускането й не е необходимо към настоящия момент да е установен по несъмнен начин правопораждащите спорното материално право фактически състави.
В инкорпорираното в жалбата изложение на касационните основания по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, като значими за изхода на спора и обосновали правните изводи на съда: „1/ Длъжен ли е съдът да обсъди всички доказателства и обстоятелства, които имат отношение към установяване на релевантните за правния му извод факти?; 2/ Границите на имуществената отговорност на администраторите на банката еднаква ли е във всички хипотези на пар. , т. 2 от ДР на ЗБН или зависи от вида на правоотношението, въз основа на което е придобито качеството администратор?”. Касаторът се е позовал на наличие на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК (по първи въпрос) и по чл.280, ал.1, т. 3 ГПК (по втори въпрос), като цитира следната съдебна практика: решение № 326 от 20.12.2012г. по гр.д. № 177/2012г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 24 от 28.01.2010г. по гр.д. № 4744/2008г. на І г.о. на ВКС, решение № 217 от 09.06.2011г. по гр.д. № 761/2010г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 331 от 19.05.2010г. по гр.д. № 257/2009г. на ІV г.о. на ВКС, решение № 27 от 02.02.2015г. по гр.д. № 4265/2012г. на ВКС и решение № 589 от 29.06.2010г. по гр.д. № 1359/2009г. на І г.о. на ВКС.
Съставът на Второ търговско отделение на ВКС приема следното:
В настоящия случай частната жалба не изхожда от страна в исковото и обезпечително производство, а от трето лице, което твърди, че е действителен собственик на възбранения с обезпечението недвижим имот към момента на допускането му. Ето защо, въпреки че производството е по чл.274, ал.3 ГПК (ВКС действа като трета по ред инстанция), по отношение на частната жалба на това трето лице не намира приложение изискването на чл.396, ал.2, изр. 3-то ГПК обжалването пред ВКС на обезпечението да става при наличие на предпоставките по на чл.280, ал.1 ГПК. Активната легитимация на третото за обезпечителното производство лице, което твърди, че е действителен собственик на възбранен с обжалваното определение имот, е изведена в т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС единствено на плоскостта на качеството му на собственик на имота преди допускане на обезпечителната мярка. С оглед на това, предметът на разглеждане по частната жалба на третото лице обхваща само осъществяването на така твърдяния факт относно собствеността на възбранения имот към момента на допускане на обезпечението. Предметът на обжалване не включва предпоставките за допускане на обезпечението - предявеният иск да е допустим, вероятно основателен и да е налице обезпечителна нужда, тъй като жалбата е от трето за материалния спор лице, във връзка с който е допусната обезпечителната мярка - възбрана и по отношение на това лице е ирелевантно, дали искът е вероятно основателен и има ли обезпечителна нужда с оглед водения чужд исковия процес. Аргумент в тази насока е и фактът, че третото лице не би могло да се позове на разрешен в мотивите на обжалваното въззивно определение материалноправен въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК относно собствеността на възбранения имот, тъй като съгласно т.5 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС, принадлежността на имуществото, предмет на обезпечението, към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на обезпечение чрез налагане на възбрана или запор и следователно въпросът за собствеността не се изследва от съда при допускане на обезпечението. С оглед на това, обжалването на допуснатото обезпечение от трето лице – действителен собственик на възбранения имот не може да бъде обвързано от осъществяването на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, поради което препращата към тази разпоредба норма на чл.396, ал.2, изр. 3-то ГПК не намира приложение. Доколкото, произнасянето по частната жалба не е обусловено от предпоставките на чл.280 ГПК, ВКС не се произнася по тях.
Разгледана по същество частната жалба е основателна.
Видно от представения с частната жалба нотариален акт № 9, том II, рег. № 3738, н.дело № 172/2017г. на помощник – нотариус по заместване Ц. К., с район на действие СРС, на 29.06.2017г. процесният имот, върху който е допусната обезпечителна мярка - възбрана, е придобит преди допускане на обезпечението от частният жалбоподател Б. Б.. С оглед на това, обжалваното определение, с което е допуснато обезпечение чрез възбрана на имот, собственост на трето лице, следва да бъде отменено, доколкото засяга правната сфера не на ответника по иска, а на трето лице и не гарантира реализиране на правата на кредитора при евентуално уважаване на иска. Неоснователно е твърдението на ответника по жалбата, че интересът на действителния собственик на имота не се засяга от допуснатото обезпечение, тъй като в разяснителната част на т.6 от Тълкувателно решение № 6 от 14.03.2014г. по тълк.д. № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС изрично е посочено, че трето лице, легитимирано да обжалва налагането на обезпечителна мярка „възбрана” върху недвижим имот или да иска отмяната и е и действителният собственик на имот, неправилно посочен като собственост на ответника.
Водим от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение № 1475 / 09.05.2018г. по в.ч.гр.д. № 2339 / 2018г. на Апелативен съд – София.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „КТБ” АД за допускане на обезпечение на предявените от „КТБ” АД срещу Г. Костадинов З. евентуални искове за заплащане солидарно на сумата от 24 000 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от „КТБ” АД имуществени вреди от неизпълнение на законовите, респ. договорните му задължения в качеството на бивш администратор на банката при вземане на решение за сключване на договор за банков кредит от 04.12.2013г. между „КТБ” АД и „Рент Мениджмънт” АД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното й заплащане, чрез налагане на възбрана върху апартамент № 25, ведно с избено помещение №1, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] който имот представлява обект в сграда с идентификатор № 68134.2815.2808.5.25.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.