Р Е Ш Е Н И Е № 491 София, 8 февруари 2012 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на .. двадесет и пети октомври .......... 2011 год. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: .. Елияна Карагьозова .......................... ЧЛЕНОВЕ: .. Кети Маркова ...................................... .. Севдалин Мавров .............................. при секретар .. Лилия Гаврилова ................................... и в присъствието на прокурора от ВКП .. Руско Карагогов ..............., като изслуша докладваното от съдията .. С. Мавров ......................... КНОХД № .. 2541 .. / .. 11 .. год. по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия В. В.. Атакува се въззивно решение № 25 от 01.08.11 год., постановено по ВНОХД № 24/11 год. по описа на Военно-апелативния съд, с което е потвърдена присъда № 60 от 10.03.11 год. по НОХД № 73/11 год. на Пловдивския военен съд. Сочат се всички касационни основания. Иска се отмяната на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от първата инстанция. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Процесуалният представител на конституирания по делото граждански ищец моли въззивното решение да се остави в сила. Прокурорът намира жалбата за неоснователна. Пледира да се остави в сила въззивния акт. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените съдебни актове, сочените основания и доводи и становищата на страните, намира следното: С цитираната присъда подсъдимият В. В. е признат за виновен в това, че през периода м. януари 2006 год. до м. август 2009 год. в поделение 24150 – [населено място], при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи с невярно съдържание за картотекиране като крайно нуждаещ се и за изплащане на компенсационни суми, получил без правно основание 2 912.00 лв. – квартирни пари, собственост на Министерство на отбраната, с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на осн. чл. 212, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на ТРИ месеца лишаване от свобода, изпълнението на които на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години. Осъден е да заплати на гражданския ищец „главен юрисконсулт Н. Г.”, сумата 2 912.00 лв., собственост на Министерство на отбраната и на поделение 24150 – Стара З., представляваща обезщетение за причинените му имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.08.09 год., а в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт - сумата 116.48 лв. държавна такса върху уважения граждански иск. Съдът се е произнесъл по разноските, направени по делото. С въззивното решение присъдата е потвърдена. Касаторът не оспорва приетите от контролираните инстанции факти и извършеното престъпление. Във връзка със соченото в жалбата основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, вр. ал. 3, т. 1 НПК, се изтъква доводът, че в досъдебното производство и съдебната фаза на процеса не е бил уведомен, че ако възстанови получената без правно основание сума до приключване на съдебното следствие, възниква възможността деянието да бъде преквалифицирано в по-леко наказуемо престъпление по чл. 212б, т. 4, вр. чл. 212, ал. 6 НК. При това е лишен от възможност да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК, поради което съществено е нарушено правото му на защита. Тези правни съображения не могат да бъдат споделени. Задължение на органите на досъдебното производство и на съда е да разяснят и стриктно да съблюдават процесуалните права на обвиняемия, съответно подсъдимия, по чл. 55 НК, съгласно основния принцип по чл. 15, ал. 2 и 3 НПК. Същите нямат задължение да обясняват от обективна и субективна страна състава на престъплението, съответно - по-тежко или по-леко квалифицирани такава, в което е обвинено дадено лице. Напротив, ако съществува такива порочна практика във военните съдилища, каквато настоящият състав на ВКС не познава, това би довело до недопустима намеса във волята на обвиняемия, съответно подсъдимия, да вземат непредубедено от външен натиск отношение по фактите, вината и последиците от извършеното деяние. Това би било своебразна принуда да признаят вината си – наказателна или деликтна. От друга страна, такива действия на разследващите органи, прокурора или съда могат да доведат до извод за предубеденост във вината на дадено лице и е основание за отвод, като противоречещи на презумпцията за невиновност по чл. 16 НПК. В тази насока участието на адвокат в процеса е било достатъчна гаранция за съхраняване правата на В.. Задължение на защитата е да разясни на обвиняемия, съответно подсъдимия, възможността за възстановяване на предмета на престъплението до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд, за да се възползва от привилегирования състав по чл. 212б НПК. В настоящия случай, касаторът е ползвал такава квалифицирана правна помощ и не са съществували пречки да съгласува със защитника си и реализира токова процесуално поведение, но пред Пловдивския военен съд е отричал извършеното деяние. Три обстоятелства, приети от контролираните инстанции по фактите, изключват приложението на чл. 9, ал. 2 НК. В. е обитавал жилището на родителите си, но е декларирал, че живее на свободен наем в съседен апартамент, собственост на свидетеля Г.. В продължение на три години и два месеца е подавал ежемесечно молби – декларации с невярно съдържание или неистински документи, за да получава компенсаторни суми като кадрови военнослужещ, живеещ на свободен наем, съгласно нормативната уредба на МО. По този начин е получил без правно основание сумата от 2 912.00 лв. - сравнително висок размер на присвоеното. Посочените обстоятелства изключват малозначителност на деянието или явна незначителност на обществената му опасност, с оглед ръста на този вид престъпления. От друга страна, приетите смекчаващи отговорността обстоятелства не са многобройни и сред тях няма изключително такова. Като такова обстоятелство не може да се приеме „неуредените въпроси на военнослужещите от битов характер, относно осигуряването на квартири и транспорт”, тъй като при тези условия работят всички служители от публичния сектор. Неоснователно е възражението за липсата на процесуална легитимация на главния юрисконсулт на под. 24150 – [населено място], да предявява граждански искове от името министъра на Министерство отбраната. На л. 47 от НОХД № 73/11 год. на ПВС е приложено пълномощно, неоспорено от страна на подсъдимия, с което капитан Н. Г. в качеството си на главен юрисконсулт на поделението е упълномощен от министъра да го представлява по дъдебни дела. В нормативната уредба няма изискване това упълномощаване да е по конкретно дело. Настоящата инстанция възприема доводът на защитата по отношение на осъдителния диспозитив по гражданския иск. В присъдата неправилно е посочено, че подсъдимият се осъжда „да заплати на гражданския ищец главен юрисконсулт к-н Н. В. Г. сумата от 2 912.00 лв., собственост на Министерство на отбраната и на поделение….”. Посоченият офицер е само процесуален представител на министъра, но не и граждански ищец. Гражданският ищец по делото е министърът, а присвоената сума е собственост на Министерство на отбраната и следва да се присъди в полза на Министерството, чийто второстепенен разпоредител на бюджетни средства е цитираното поделение. Посочената неточност не се отразява на правата на подсъдимия и не е основание за връщане на делото за ново разглеждане по отношение на гражданския иск, но за юридическа прецизност следва да се изменят постановените съдебни актове. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА присъда № 60 от 10.03.11 год. по НОХД № 73/11 год. по описа на Пловдивския военен съд в гражданскоосъдителната му част и потвърждаващото го решение № 25 от 01.08.11 год. по ВНОХД № 24/11 год. на Военно-апелативния съд в същата част, като ОСЪЖДА подсъдимия сержант В. К. В., със снета по делото самоличност, да заплати на Министерство на отбраната на Република България сумата 2 912.00 /две хиляди деветстотин и дванадесет/ лева, представляваща обезщетение за имуществени щети, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 11.08.09 год., до окончателното и изплащане, а в полза на държавата, по бюджета на ВСС, държавна такса в размер на 116.48 лв. ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в останалата му част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: