Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 616   София, 15.12.2009 г.          В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско   отделение,  в  съдебно   заседание  на девети ноември, две хиляди и девета година в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА                                                                                             ЧЛЕНОВЕ:   СВЕТЛАНА КАЛИНОВА          ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА     изслуша докладваното от съдията Здравка  Първанова гр. дело № 4106/2008 г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по к. жалба на К. Д. К. и Ж. Д. Т. – Е. , от гр. Б. срещу въззивно решение от 05.03.2008г. по гр.дело № 8/2008 г. на Бургаския апелативен съд. С определение от 06.03.2009г. по гр.д. № 4106/2008г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 05.03.2008г. по гр.дело № 8/2008 г. на Бургаския апелативен съд в хипотезата на чл.280,ал.1,т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика по съществените за настоящия правен спор правни въпроси относно обективната отговорност на общината за вреди при незаконен акт, настъпили в изпълнение или в отклонение от него. Касаторите твърдят неправилно прилагане на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281,т.3 ГПК. Считат, че е необоснован изводът за липса на причинна връзка между вредите в жилището на касаторите и незаконосъобразния акт на общината – издаденото в полза на А. Г. разрешение за строеж № 205/1998г., както и изводът, че те се дължат на отклонение от даденото разрешение за строеж в хода на неговото реализиране от страна на Г. Ответникът по касация О. Б. оспорва жалбата. Поддържа възражението за погасяване задължението по давност. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., след проверка на заявените в касационната жалба основания за отмяна на решението, проиема следното: Обжалваното решение е постановено по реда на чл.218з ГПК /отм./ след като с решение от 09.01.2008г. по гр.д. №839/2006г. на ВКС е отменено решение от 06.02.2006г. по гр.д. № 168/2005г.на Бургаския апелативен съд в частта относно предявените от К. К. и Ж. Т. – Е. срещу О. Б. искове за заплащане обезщетение за имуществени вреди. В тази част делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд, а в частта, с която О. Б. е осъдена да заплати на К. К. и Ж. Т. – Е. сумата 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, решението е оставено в сила. При новото разглеждане с обжалваното решение Бургаският апелативен съд е оставил в сила решение № 226 от 21.10.2005г. по гр.д. № 465/2004г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която са отхвърлени исковете на К. Д. К. и Ж. Д. Т. – Е. срещу О. Б. за заплащане на обезщетение за имуществени вреди по 7000 лева за всяка от тях на основание чл.1 ЗОДОВ. Въззивният съд е приел, че от О. Б. са били издадени административни актове - одобрен проект за преустройство и издадено въз основа на него разрешение за строеж от 08.12.1998г., отменено със Заповед № 523 от 23.08.1999г. Разрешението за строеж е реализирано от третото на делото лице А. Г. , като е констатирано отклонение от одобрения архитектурен проект по отношение на надзида и е променена предвидената в проекта конфигурация на покрива. Изпълненото строителство е в отклонение на издадените строителни книжа и е незаконно. Причинените вреди в помещенията на ищците са следствие на извършена строителна дейност от третото лице в отклонение на архитектурния проект, макар последният да е бил отменен като незаконен. Претенциите за обезщетение за имуществени вреди - равностойност на щетите в жилището и пропуснати ползи от невъзможност да ползват лично или да отдават под наем двете стаи за период 01.11.1999г. – 30.10.2004г. са приети за неоснователни. От фактическа страна по делото е било безспорно, че ищците са собственици на процесното жилище. От О. Б. са били издадени административни актове, като одобрен проект за преустройство и издадено въз основа на него разрешение за строеж, които впоследствие са отменени. Разрешението за строеж е било реализирано, като е констатирано отклонение от одобрения архитектурен проект по отношение на надзида като вместо 1,50м е изпълнен 1,90м като е променена предвидената в проекта конфигурация на покрива. Със заповед от 23.08.1999г. е констатирано, че изпълненото от Г. строителство е в отклонение на издадените строителни книжа и е спряно. Изводите на въззивния съд,че от отмененото като незаконно разрешение за строеж, издадено от О. Б. , не са произтекли вреди в жилището на ищците, както са описани в исковата молба и установени от техническата експертиза, са незаконосъобразни. Налице е незаконен акт на общинската администрация, с който е дадено разрешение за строеж – преустройство на таванско помещение в офис. Разрешението е отменено впоследствие по предвидения в закона ред – със заповед на Главния държавен инспектор № 523/23.08.1999г. В последната е констатирано, че са нарушени разпоредбите на чл.45,ал.3 Наредба №5 за ПНСУ, както и че незаконно разрешеното строителство е реализирано. По въпроса за отговорността на общината за вреди при незаконен акт, настъпили в изпълнение или в отклонение от него следва да се има предвид следното : Издаденото разрешение за строеж е в нарушение на императивни норми и е отменено като незаконосъобразно. Ето защо и с оглед конкретните данни по делото,че незаконно разрешеният строеж е реализиран, ответната община е легитимирана да отговаря по иска с правно основание чл.1 ЗОДОВ за обезщетение на последвалите за ищците вреди. Отговорността и е обективна и в случая се основава на незаконен акт на общинската администрация. В този смисъл са и посочените от касаторите решения на ВКС /Р №2747/05г. по гр.д. № 11258/2005г., Р № 609/93г. по гр.д. №986/1992г./. Доколкото е налице отклонение от незаконно издаденото разрешение при осъществяването му от третото лице, то с оглед данните по делото, не може да се приеме, че общината е освободена от отговорност, поради това, че вредите са произтекли от това отклонение. С оглед изложеното следва да се приеме, че в полза на ищците е възникнало вземане от обезщетение за претърпените от тях имуществени вреди от причинените повреди в имота им – паднали мазилки, таван, ел. електричество и др. С оглед обстоятелството, че настоящото производство е второ касационно, то следва да бъде обсъдено и релевираното пред инстанциите по същество от ответника възражение за погасителна давност. То е основателно. Приложим е общият петгодишен давностен срок и началният момент на погасителната давност е влизане в сила на акта, с който е отменено незаконното разрешение за строеж – арг.т.4 от ТР № 3/22.04.2005г., ОСГК. В разглеждания случай разрешението за строеж е отменено със заповед от 23.08.1999г. на главния държавен инспектор на ДНСК, а на 20.09.1999г. върху него е извършено отбелязване, че е невалидно. До предявяване на иска е изтекъл предвидения в закона срок и вземането е погасено по давност. По отношение претенцията за имуществени вреди по перото пропуснати ползи от нереализиран наем за процесния период. Вземането не е доказано. Правото на обезщетение за пропуснати ползи в разглеждания случай би се породило само доколкото в следствие на деликта ищецът е пропуснал ползи, които иначе биха настъпили, доходи, които би реализирал. По делото не е доказано по категоричен начин, ищците да са пропуснали наеми за процесния период, тъй като не е установено закономерното им настъпване, поради което и след увреждането да се считат действително пропуснати. Установено е по делото, че имотът не се е ползвал от ищците, респ. не се е и отдавал под наем към момента на настъпване на вредите. Наемните отношения с наемателите били прекратени още преди започване на незаконното строителство, поради това, че ищцата К отишла да живее при дъщеря си в чужбина – св. Ф. Няма категорични данни и за евентуални наемни правоотношения с трети лица за претендирания период. Претенцията е неоснователна, вземането не е доказано, поради което възражението и за погасяването му по давност не следва да се разглежда. С оглед изложеното обжалваното решение като краен резултат се явява правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 05.03.2008г. по гр.дело № 8/2008 г. на Бургаския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ :