Р Е Ш Е Н И Е
№ 50103
Гр. София, 10.01.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публично съдебно заседание на 21.09.2022 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ
ПЕТЯ ХОРОЗОВА
При участието на секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА
Като изслуша докладваното от съдия ПЕТЯ ХОРОЗОВА
търг. дело № 1199/2021 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. Б., ЕГН [ЕГН] от [населено място], чрез процесуалните си пълномощници, срещу решение № 57 от 25.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3380/2020 г. по описа на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав, с което е потвърдено решение № 5053 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 11451/2017 г. по описа на Софийския градски съд в обжалваната част – за отхвърляне на иска на М. Б. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените от първата инстанция 40 000 лв. до претендираните 80 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП на 20.04.2017 г., на основание чл.432 ал.1 КЗ.
В касационната жалба се излага, че решението в обжалваната част е неправилно, на основание чл.281 т.3 ГПК – незаконосъобразно и необосновано. Моли се за отмяната му и за постановяване на друго по същество, с което исковата претенция да бъде изцяло уважена, чрез присъждане на още 40 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 19.08.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се разноски. Оплакванията са за несъответствие на определения от съда размер на обезщетението с критерия за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД, както и за неправилно приложение на чл.51 ал.2 ЗЗД. Поддържа се, че съдът е игнорирал броя на доказаните увреждания и не е съобразил тяхната тежест и последици, като ги е изброил формално и схематично, а по отношение на приетото съпричиняване се сочи неправилна преценка на обстоятелството, че виновният водач сам се е поставил в невъзможност да предотврати произшествието.
Против касационната жалба в срок е постъпил писмен отговор от ЗК ЛЕВ ИНС АД, чрез процесуален пълномощник, със становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като съобрази доводите на страните и материалите по делото, в съответствие с чл.290 ал.2 ГПК, намира следното:
За да достигне до обжалвания резултат по спорния във въззивното производство въпрос относно размера на дължимото обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, съставът на въззивния съд е съобразил заключенията по двете СМЕ и гласните доказателства, въз основа на които е намерил следното: По критерия - брой, вид и тежест на причинените телесни увреждания е приел наличието на счупвания на горните и долните рамена на срамните кости, счупване на костите на дясна подбедрица, счупване на ляво крило на кръстцовата кост. По критерия - проведено лечение и продължителност на лечебния и възстановителен период е посочил проведеното 14-дневно болнично лечение за открито наместване на фрактурата на лявата подбедрица с вътрешна фиксация на тибия и фибула, постелен режим от 2-3 месеца до възстановяване на счупените кости на подбедрицата, чието пълно възстановяване става за 6 месеца. Счупването на тазовите кости е лекувано консервативно чрез обездвижване на 30-45 дни, през който период ищцата е ползвала памперси. Към 20.07.2017 г. ищцата е била с накуцваща самостоятелна походка. Общият възстановителен период съобразно ползвания отпуск по болест е бил 318 дни. Като е взел предвид и одобреното от съда споразумение с делинквента по чл.382 НПК относно периода, в който всяка телесна повреда е причинила трайно затруднение на движението на пострадалата, съдът е извел извод, че общият възстановителен период възлиза на 8-10 месеца. По критерия – възраст на пострадалата е отчетено, че тя е била на 47 години към момента на инцидента. По критерия – допълнителни негативни психични изживявания /освен болките и страданията/ съдът е взел предвид невъзможността за самообслужване и нуждата от чужда помощ за 2-3 месеца, ползването на памперси за 45 дни, инвалидна количка и патерици. По критерия - последици за здравето на ищцата е прието, че възстановяването от травматичните увреждания е пълно, но тя има оплаквания от болки с променлив характер в оперираната подбедрица и таза, както и оперативни белези, несраснали с подкожната тъкан. Съдът е посочил, че съобразява и обществено-икономическите условия в страната към момента на застрахователното събитие. В резултат на горната установеност въззивният съдебен състав е преценил, че сумата от 50 000 лв. би обезщетила справедливо ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди. За недоказано и противоречащо на заключенията по експертизите е счетено оплакването в жалбата, че ищцата и понастоящем има затруднения при продължително ходене, че не може да кляка, да се качва и слиза по стълби и че физическата й активност е силно намалена.
Относно съпричиняването съдът е обсъдил подробно механизма на произшествието и поведението на участниците в него, включително нормативните изисквания за безопасност на движението, които същите са нарушили, и в резултат на това е определил принос на пострадалата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД в размер на 20 %, който е съответно приспаднат.
Касационно обжалване на решението в посочената по-горе част е допуснато на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК по правния въпрос за приложението на чл.52 ЗЗД и въведения с него принцип на справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение при предявен пряк иск срещу застрахователя на делинквента по чл.432 ал.1 КЗ.
По въпроса са налице задължителни за съдилищата постановки, дадени с ППВС № 4/1968 г., доразвити с трайната практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, вкл. и на настоящия съдебен състав, според които понятието „справедливост” в нормата на чл.52 ЗЗД е винаги предпоставено от редица обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. При наличието на телесни увреждания, тези обстоятелства са свързани с характера и тежестта на увредите, интензитета и продължителността на болките, психическите и физически последици, степента на възстановяване, получените загрозявания и осакатявания и пр. Всички относими към установяване на обема на вредите обстоятелства, в това число и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, която има значение за обществено-оправданата мярка за справедливост, следва да бъдат обсъдени от съда и въз основа на анализа и съвкупната им оценка да се определи паричният еквивалент на вредите. Когато съдът само е изброил релевантните за определяне на обезщетението факти, но не е формирал оценъчен извод за приноса им спрямо вида и обхвата на вредите или неправилно е преценил последните, критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се явява нарушен /в този смисъл са решение № 93/23.06.2011 г. по т.д.№ 566/2010 г., ІІ ТО, решение № 99/08.10.2013 г. по т.д.№ 44/2012 г., ІІ ТО, решение № 158/28.12.2011 г. по т.д.№ 157/2011 г. І ТО, решение № 31 от 25.03.2014 г. по т.д.№ 1203/2013 г. на II ТО и мн.др/.
С оглед отговора на правния въпрос, обжалваното решение се преценява като частично неправилно – незаконосъобразно и необосновано. Въззивният съд не е извършил задълбочена и съвкупна преценка на всички установени по делото обстоятелства, имащи значение за определяне на размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди, като липсва анализ на фактите, обосноваващ в достатъчна степен извода му за справедливост на така присъденото обезщетение.
Въпреки направеното изброяване на релевантните за спора факти, при постановяване на въззивното решение не е отдадено нужното значение на множеството причинени на ищцата счупвания, довели до продължително обездвижване при постелен режим, както и на сериозността на фрактурата на подбедрицата с раздробяване на костите, квалифицирана от вещото лице по едноличната СМЕ като тежка, наложила спешна кръвна репозиция на костните фрагменти и фиксирането им с импланти – интрамедуларен костен пирон и 5 застопоряващи винта. Липсва обсъждане на повторната оперативна намеса на 21.07.2018 г. за изваждане на един от поставените винтове; не са оценени адекватно и данните относно временната нетрудоспособност на ищцата, указващи за период на възстановяване, по-дълъг от обичайния. Необоснован е и изводът на съда за постигнато пълно възстановяване на ищцата, доколкото както от гласните доказателства, така и от заключението на двучленната СМЕ се установява, че състоянието й не е идентично с това отпреди инцидента.
При отчитане на горепосоченото, настоящият съдебен състав намира, че справедливото обезщетение за нанесените на М. Б. Б. неимуществени вреди при настъпилото на 20.04.2017 г. ПТП следва да възлиза на 75 000 лв.
Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за липса на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата. Както тя, така и водачът са имали техническа възможност за предотвратяване на произшествието, като ищцата, движейки се като пешеходец и пресичайки пътното платно на необозначено за това място, не е следвало да променя траекторията си в обратна посока. Изводът на въззивният съд за нейния принос в увреждането от 20 % съответства на установената фактическа обстановка по делото и на правилото на чл.51 ал.2 ЗЗД.
С оглед изложеното, решението на въззивния съд в отхвърлителната му част следва да бъде касирано за разликата над 40 000 лв. до 60 000 лв., като с оглед правомощията на настоящата инстанция по чл.293 ал.2 вр. ал.3 ГПК следва да се постанови решение по същество, с което в полза на касаторката да се присъди допълнително сумата от 20 000 лв., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.08.2017 г. до окончателното й изплащане. За разликата над 60 000 лв. до пълния претендиран размер на обезщетението от 80 000 лв. обжалваното решение следва да се остави в сила, като обосновано и законосъобразно.
С оглед изхода от спора, въззивното решение следва да се отмени и в частта относно разноските пред първата инстанция, които ищцата е осъдена да заплати на ответното дружество, за разликата над 162.50 лв. до 325 лв. Освен това в полза на адв. П. – пълномощник на ищцата следва да се присъдят дължимите за всяка инстанция адвокатски възнаграждения за един адвокат, с оглед осъществената безплатна правна помощ и съдействие по договор от 11.10.2017 г., възлизащи общо на 2 474.20 лв. (по 865 лв. за въззивната и касационната инстанция и допълнително 744.20 лв. за първата инстанция), а ответникът по касация следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса, възлизаща общо на 1 630 лв., както и допълнително сумата от 150 лв. – разноски за вещи лица, заплатени от бюджета.
Мотивиран от изложеното, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 57 от 25.01.2021 г., постановено по в. гр. д. № 3380/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав В ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 5053 от 19.08.2020 г. по гр. д. № 11451/2017 г. на Софийския градски съд в обжалваната отхвърлителна част по иска на М. Б. Б. срещу ЗК ЛЕВ ИНС АД за разликата над присъдените 40 000 лв. до 60 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищцата в резултат на ПТП, настъпило на 20.04.2017 г., както и В ЧАСТТА, с която е потвърдено решението на първата инстанция относно присъдените в полза на ЗК ЛЕВ ИНС АД разноски, за разликата над 162.50 лв. до 325 лв., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на М. Б. Б. с ЕГН [ЕГН] сумата 20 000 лв. (разлика между присъдените 40 000 лв. и дължимите 60 000 лв.), представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 20.04.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.08.2017 г. до окончателното й изплащане, на основание чл.432 ал.1 КЗ вр. чл.429 ал.3 КЗ.
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 57 от 25.01.2021 г. по в. гр. д. № 3380/2020 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 7 състав в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] да заплати на адв. Р. К. П. – пълномощник на М. Б. Б., общо сумата от 2 474.20 лв. – адвокатско възнаграждение за един адвокат за всички инстанции, на основание чл.38 ал.2 ЗА.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС АД с ЕИК[ЕИК] да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на ВКС, дължимите за исковото производство такси и разноски в размер на 1780 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |