Р Е Ш Е Н И Е № 374 гр. София, 09.01.2019 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на единадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА АННА БАЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2076 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд, евентуално съединен с иск за отмяна на същото решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА. Ищецът С. З. М. от гр. Тръстеник е предявил срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София иск за прогласяване нищожността на решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд на основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА, евентуално съединен с иск за неговата отмяна на основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и 4 ЗМТА. Ищецът С. З. М. от гр. Тръстеник поддържа становище, че арбитражното решение е постановено при липса на сключено арбитражно споразумение. Твърди, че арбитражното решение е нищожно поради постановяването му от некомпетентен орган и в противоречие с императивни правни норми, тъй като ищецът /ответник по арбитражното дело/ е потребител по смисъла на § 13 от ДР на З., спорът е потребителски и е неарбитруем – чл. 3, ал. 4 З. и чл. 19, ал. 1 ГПК връзка с § 6, ал. 2 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 8/24.01.2017г./. Поддържа също, че не е надлежно уведомен за арбитражното производство. Ищецът моли арбитражното решение да бъде прогласено за нищожно, евентуално отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. Ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София оспорва предявените искове и поддържа становище за тяхната неоснователност, предвид наличието на сключено между страните споразумение от 13.10.2015г., с което /т. 6 от споразумението/ са уговорили арбитражна клауза в смисъл всички спорове, отнасящи се до споразумението, да бъдат решавани по доброволен начин, а ако това стане невъзможно, от Български търговски Арбитражен съд със седалище [населено място], съобразно неговия правилник. Относно твърдението за нищожност на арбитражното решение релевира доводи, че разпоредбата на чл. 3, ал 4 З. е обнародвана в ДВ, бр. 8/24.01.2017г., т. е. след подаване на молбата за образуване на арбитражно дело № 19/2016г. с вх. № от 12.12.2016г., и има действие занапред. Ответникът моли исковата молба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на направените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в размер 500 лв. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на исковете: Исковете по чл. 47, ал. 2 и ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА са процесуално допустими, тъй като са предявени от надлежна страна в рамките на преклузивния тримесечен срок по чл. 48, ал. 1 ЗМТА, предвид обстоятелството, че арбитражното решение е постановено на 10.04.2018г., а исковата молба е подадена чрез куриер на 04.07.2018г. и постъпила във ВКС на 06.07.2018г. По основателността на иска по чл. 47, ал. 2 ЗМТА: С решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд настоящият ищец е осъден да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр. София сумата в размер 3 075,40 лв. – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, и 346,67 лв. – мораторна лихва, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 12.12.2016г. до окончателното й изплащане, както и сумата 600 лв. – разноски по арбитражното производство. Преди да извърши преценка дали са налице твърдените в исковата молба основания за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе по иска за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С § 1 от Закона за изменение допълнение на ГПК /ЗИДГПК/, обнародван в ДВ бр. 8/24.01.2017г., е изменена разпоредбата на чл. 19, ал. 2 ГПК като е въведена забрана за сключване на арбитражно споразумение за решаване от арбитражен съд на спор, една от страните по който е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите /ДРЗЗП/. Според легалното определение, съдържащо се в разпоредбата на § 13, т. 1 ДРЗЗП, „потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска и професионална дейност“. С § 7 от същия ЗИДГПК е създадена нова алинея 4 на чл. 3 З., предвиждаща, че всяка клауза в договор, сключен между търговец и потребител, с която страните възлагат на арбитражен съд решаване на спор между тях, извън процедурата за алтернативно решаване на потребителски спорове по смисъла на З., е недействителна. Разпоредбата на § 6 ПЗР на ЗИДГПК урежда висящите производства: в ал. 2 е предвидено започналите до влизането в сила на ЗИДГПК арбитражни производства да приключат по досегашния ред, с изключение на производствата по неарбитрируеми спорове, какъвто характер има спорът с участие на потребител по смисъла на § 13, т. 1 ДРЗЗП, които следва да бъдат прекратени. По този начин е отречена възможността тези производства да приключат с постановяване на арбитражно решение. Съгласно действащата след изменението с § 8, т. 5 ЗИДГПК разпоредба на чл. 47, ал. 2 ЗМТА арбитражните решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж, са нищожни. По силата на даденото от Конституционния съд в т. 3 на конст. дело № 15/2002г. тълкуване защитата в рамките на арбитражния процес в неговата цялост се осъществява в два стадия: първият стадий е производството пред арбитражния съд; вторият стадий е факултативен и представлява защитата по реда на чл. 47 ЗМТА. Съгласно действащата понастоящем нормативна уредба, завареното в първия стадий арбитражно производство подлежи на прекратяване от арбитражния съд поради неарбитруемост на спора /чл. 19, ал. 1 ГПК във връзка с § 6, ал. 2 ПЗР на ЗИДГПК, обнародван в ДВ, бр. 8/2017г./. Ако защитата е преминала във втория стадий, Върховният касационен съд следва да констатира този порок на арбитражното решение като постановено по спор, който ГПК изключва от подведомствеността на арбитража, а ЗМТА изрично прогласява решението за нищожно. Поради изложените съображения, ако арбитражното решение разрешава потребителски спор, който съгласно чл. 19, ал. 1 ГПК е неарбитруем, същото е нищожно по силата на чл. 47, ал. 2 ЗМТА и Върховният касационен съд следва да прогласи нищожността, без да разглежда по същество въведените с исковата молба основания за отмяна по чл. 47 ЗМТА. Допълнителен аргумент в тази насока е и новата разпоредба на чл. 405, ал. 5 ГПК, приета със същия ЗИДГПК, според която проверката за нищожност на арбитражното решение по чл. 47, ал. 2 ЗМТА инцидентно е възложена и на окръжния съд, компетентен да се произнесе по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на такова решение. Разпоредбата на чл. 405, ал. 5 ГПК е процесуална, поражда незабавно действие от влизането й в сила и следователно се прилага и за постановени преди това арбитражни решения, покриващи критерия за нищожност по чл. 47, ал. 2 ЗМТА. С постановеното арбитражно решение, чиято отмяна е предмет на настоящото дело, е разрешен спор по предявен регресен иск с правно основание чл. 213 КЗ /отм./, сега чл. 410, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди, обективно кумулативно съединен с иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за периода от 04.11.2015г. до 12.12.2016г. Касае се до платено на 11.09.2014г. по щета № 4704131415833 от застрахователя на пострадалото лице обезщетение за имуществени вреди, претърпени при ПТП, установено с протокол за ПТП № 1333575/11.05.2014г., и сключено между страните споразумение от 13.10.2015г. за заплащане на исковата сума. С оглед предмета на спора по конкретното дело пред Български търговски арбитражен съд, настоящият съдебен състав приема, че спорът не е потребителски, поради което арбитражното решение е валидно. По основателността на иска по чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА: В арбитражното решение Български търговски арбитражен съд е обосновал компетентността си с обстоятелството, че между страните е сключена валидна арбитражна клауза, съдържаща се в т. 6 от подписаното между тях споразумение от 13.10.2015г. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД е депозирал по делото писмен отговор, с който е представил сключено на 13.10.2015г. между страните споразумение, на което се е позовал и арбитражният съд в арбитражното решение, за да обоснове компетентността си. От представеното споразумение се установява, че страните са уговорили разсрочено погасяване на задълженията на С. З. М. към ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД – предмет на щета № 4704131415833, образувана във връзка с ПТП, настъпило на 11.05.2014г. на път 3004 при км 16+267 /Т./, през периода до 30.05.2017г. В т. 6 от същото споразумение страните са уговорили арбитражна клауза в смисъл, че „всички спорове, отнасящи се до настоящото споразумение ще бъдат решавани по доброволен начин, а ако това стане невъзможно, от Български търговски арбитражен съд със седалище [населено място] съобразно неговия правилник“. Ищецът С. З. М. не е явил в съдебното заседание на 11.12.2018г., не е изпратил процесуален представител, не е изразил становище по представеното от ответника споразумение и не е оспорил неговата автентичност. Въз основа на установените факти настоящият съдебен състав приема, че между страните е сключена валидна арбитражна клауза, поради което Българският търговски арбитражен съд е бил компетентен да разгледа предявените пред него искове. Следователно искът за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 2 ЗМТА е неоснователен. По отношение на поддържаното основание за отмяна на арбитражното решение по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА: Ищецът /ответник в арбитражното производство/ е бил надлежно уведомен за предявените пред Български търговски арбитражен съд искове и за определения арбитър, като на 09.01.2017г. чрез оператор на пощенски /куриерски/ услуги „Спиди“ АД, куриерска пратка 1-000 6 038 472 046 6-012 012 205 09 1 4 са му връчени лично уведомление № 000008/ 05.01.2017г., препис от исковата молба, към която са приложени описани доказателства, и му е даден срок за отговор. Следователно процедурата по чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от Правилник за решаване на дела при „Български търговски арбитражен съд“ за връчване на книжа, призовки и съобщения и чл. 56 – 58 за определяне на арбитър е спазена. Ищецът не е изложил твърдения относно последната хипотеза на посочената правна норма, нито е доказал, че поради независещи от него причини не е могъл да вземе участие в арбитражното производство. Въз основа на установените факти настоящият съдебен състав счита, че предявеният иск по чл. 47, ал. 1, т. 4 ЗМТА е неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен. С оглед изхода на спора разноски на ищеца не се дължат. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът трябва да бъде осъден да заплати на ответника сума в размер 500 лв., представляваща платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от С. З. М. от гр. Тръстеник срещу ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, гр.София искове с правно основание чл. 47, ал. 2 ЗМТА за прогласяване на нищожност на решение от 10.04.2018г. по вътрешно арбитражно дело № 19/2016г. на Български търговски арбитражен съд, и с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗМТА за отмяна на същото арбитражно решение. ОСЪЖДА С. З. М. с ЕГН 7301144027 от гр. Тръстеник, област П., ул. „Христо Смирненски“ № 31 да заплати на ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ АД, ЕИК[ЕИК], гр. София, ул. „Позитано“ № 5 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 500 лв. /петстотин лева/, представляваща платено адвокатско възнаграждение за настоящото производство. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.