Р Е Ш Е Н И Е № 50062 гр. София, 16.11.2022 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ търговско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ИВО ДИМИТРОВ при секретаря Александра Ковачева, като изслуша докладваното от съдията Иво Димитров дело № 2665 по описа на съда за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 48, вр. с 47, ал. 1, т. 5 от Закона за международния търговски арбитраж /ЗМТА/. Образувано е по искова молба, подадена от Държавно предприятие „ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС)“, ЕИК:[ЕИК] с искане за отмяна на арбитражно решение от 13. 09. 2021 г., постановено от Борсов арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД по борсово дело № 3 по описа на арбитража за 2021 г. С атакуваното по исков ред арбитражно решение е осъден ищеца ПУДООС да заплати на „ЗЕ-ЖАК“ ООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 77458.74 лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи от неизпълнение на борсови договори № 35/20. 01. 2016 г., № 232/04. 05. 2017 г., № 544/08. 08. 2018 г. и № 709/17. 09. 2019 г., ведно със законната лихва, считано от 26. 04. 2021 г. до окончателното изплащане, и сумата 9640.53 лв. арбитражни разноски. Със същото решение предявеният срещу ищеца ПУДООС иск е от хвърлен за разликата над уважената част до общият предявен размер от 95433.32 лв. по главницата. В исковата молба се излага, че ищецът е държавно предприятие, създадено с чл. 60 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, което не е търговско дружество и не формира печалба. За нуждите на дейността си същото закупува по реда на Закона за обществените поръчки /ЗОП/ горива чрез Софийска стокова борса /ССБ/. Твърди се, че от атакуваното по исков ред арбитражно решение е видно, че в защита на обществения интерес в борсовия договор ПУДООС е договорило икономически изгодната за държавния бюджет клауза – да заплаща единствено закупеното чрез борсата гориво, а не цялото договорено. Това според ищеца са т.нар. „допълнителни клаузи“ по смисъла на цитираните и в арбитражното решение чл. 159/1/ и чл. 170 от Борсовия правилник на ССБ /БП/, където конкретните изисквания по отношение на количеството, качеството, опаковката и маркировката на борсовата стока се установяват в спецификацията, там се уговарят и допълнителни клаузи, с които се конкретизират или уговарят отклонения от общите клаузи. В чл. 179 от БП било посочено, че е недопустимо разрешаването на спор по унифицираните текстове на борсовия договор, дори ако страните са дали съгласие за това, а чл. 172, ал. 2 от същия правилник постановявал, че при различия между общите и допълнителните клаузи се прилагат последните. Твърди се, че атакуваното арбитражно решение е в обратния смисъл, поради което и следва да бъде отменено. Според ищеца арбитражът е приел по спора, че е допустимо да замени клауза на борсовия договор, чието изпълнение е предмет на арбитражен спор с такава, необхваната от арбитражното споразумение. В чл. 1, ал. 3 от борсовия договор с допълнителна клауза било уговорено от страните, че купувачът ще закупи само толкова гориво, колкото му е необходимо. Същата е заменена с друга такава от Общите условия на стоковата борса, което изключва изричната воля на купувача, от една страна да се договаря в защита на обществения интерес или да използва друга процедура по ЗОП с оглед постигане на същата цел, и което порочно води до изкривяване волята на купувача и произнасяне на арбитражно решение с аргумент, незастъпен в борсовия договор, и даващ на ищеца правното основание да претендира отмяна на арбитражното решение на основание чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА. Твърди се нищожност на атакуваното арбитражно решение с аргумент, че същото е основано на необхванат от арбитражното споразумение спор, иска се отмяната му и връщането на делото на Борсовия арбитраж за преразглеждане в духа и буквата на борсовия договор, претендират се разноски, представляващи държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. По изложени в писмен отговор съображения, ответникът „ЗЕ-ЖАК“ ООД оспорва иска. Твърди, че не е налице поддържаното от ищеца основание за отмяна по чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА – с решението да е разрешен спор, който не е предвиден в арбитражното споразумение между страните. Излага, че сключването на арбитражното споразумение е предвидено в чл. 37, ал. 3, т. 2 от Закона за стоковите борси и тържищата /ЗСБТ/, съгласно който Борсовият арбитраж решава спорове във връзка със сключването и изпълнението на борсовите сделки. Поддържа, че в чл. 9.1. на Общите клаузи на всеки от процесните борсови договори е предвидено, че претенции, произтичащи от или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушението на договорите ще се отнася до Борсовия арбитраж при ССБ. Наред с изложеното ответникът изтъква, че в арбитражното решение е констатирано, че е налице и презумирано съгласие на страните за разглеждане на спора от конкретния арбитраж по см. на чл. 4, ал. 3 от Правилника за производство пред Борсовия арбитраж /ППБА/, която разпоредба съответства на тази на чл. 7, ал. 3 от ЗМТА, тъй като никоя от страните не е оспорила компетентността на арбитража в посочените срокове – обстоятелство, видно както от отговора на ответника по исковата молба, така и от протоколите от проведените две арбитражни заседания. Излага се, че разрешеният от арбитража спор е за обезщетение за вреди от неизпълнение на конкретните борсови договори и само този спор е разрешен с арбитражното решение. Според ответника правилно в решението е прието, че арбитражната клауза на чл. 9.1. от борсовите договори е действителна и отразява общата воля на страните, както по отношение на компетентността на Борсовия арбитраж при ССБ, така и по отношение на нейния обхват, включваща и споровете по изпълнение на договорите, какъвто е и процесният. Твърди се изложените в исковата молба съображения, свързани с тълкуване на клаузи от борсовите договори да не подлежат на разглеждане в настоящото производство по отмяна на арбитражното решение, защото са свързани с правилността му, която не подлежи на контрол от ВКС в производство, като настоящото. Излага се от исковата молба да не става ясно кой е спорът, който е бил разрешен от Борсовия арбитраж, без да е предвиден в арбитражното споразумение. Сочи се, че конкретните борсови договори са сключени по правилата на ЗОП и Борсовия правилник на ССБ, както е предвидено в чл. 79, ал. 4 от ЗОП, а същият Борсов правилник на ССБ е утвърден от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, и е общодостъпен на сайта на ССБ. Оспорват се по същество твърденията на ищеца в исковата му молба относно чл. 179 от Борсовия правилника на ССБ. В този смисъл се твърди, че уредената в тази разпоредба забрана се отнася само до спорове по сключване на борсовите договори, които могат да възникнат след сключването на борсова сделка на борсова сесия и регистрирането на сделката по реда на чл. 148-154 от БП. Едва при оформянето писмено и подписването на борсовите договори, и при уговарянето на допълнителни клаузи в спецификацията към борсовия договор /чл. 174 от БП на ССБ/, може да се стигне до спор, който се решава по реда на Подраздел VI – „Спорове“ от БП, в който е регламентиран реда за решаването на споровете във връзка със самото сключване на борсовите договори. Там именно е уредена забраната да се повдигат и решават спорове по унифицираните клаузи на борсовия договор в цитирания от ищеца чл. 179 от БП. Налице е забрана за повдигане на спорове по общите клаузи на борсовите договори, които са одобрени предварително и не подлежат на промяна с оглед спецификите на борсовата търговия, при която свободното договаряне е заместено от типизирани контракти и смисълът на сочената забрана е да се изключи договарянето на текстове в унифицираните Общи условия, различни от предварително одобрените с БП. Все поради изложеното според БП единствените спорове, които могат да възникнат между страните при сключването на сделките, са само спорове по уточняване на Допълнителните клаузи в Спецификацията на борсовите договори, които клаузи само могат да се договарят свободно /чл. 176 от БП/, а по процесните четири договора между страните спорове по сключването им относно съдържанието на допълнителните клаузи, не са инициирани. Твърди се аргументът на ищеца, че като държавно предприятие с неизпълнението на борсовите договори е защитило държавния интерес, също да е по правилността на арбитражното решение, но че и дори да бъде разгледан по същество, той отново не води до извод за наличие на основание за отмяна по см. на чл. 47 от ЗМТА. Ищецът не е поискал удължаване на срока за изпълнение въз основа на чл. 116, ал. 1, т. 5 на ЗОП, което му било нееднократно предлагано, като вместо това преди депозирането на исковата молба, по която е образувано настоящото производство, е сключил нов договор за доставка на гориво с друг доставчик и при по-висока цена. Иска се отхвърлянето на предявения иск, претендират се разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Искът, като предявен от легитимирана страна и в преклузивният, законоустановен в чл. 48, ал. 1 ЗМТА срок, е процесуално допустим. По същество същият е неоснователен. От представените от ищеца с исковата молба и от наличните, и приети в настоящото производство, съдържащи се в приложеното арбитражно дело № 3/2021 г. по описа на Борсов арбитраж при ССБ писмени доказателства – всички неоспорени от страните, се установява, че соченото арбитражно дело е образувано по искова молба, депозирана от ответника в настоящото производство „СЕ-ЖАК“ ООД, против ищеца в същото ПУДООС. Исковата претенция в арбитражното производство е с предмет осъждането на ПУДООС да заплати на „СЕ-ЖАК“ ООД пропуснати ползи от неизпълнението на четири броя борсови договори за покупко-продажба на стоки чрез посредничеството на членове на ССБ с предмет покупко-продажба на горива, както и законна лихва върху исковата претенция, считано от предявяването на исковата молба до окончателното изплащане. С атакуваното по исков ред арбитражно решение са частично уважени предявените главни искове, основани на чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД /предявените евентуални такива, основани на института на неустойката не са разгледани от арбитражния състав, поради уважаването на главните/. В чл. 9.1. от идентичните по съдържание четири броя борсови договори /същите се различават по вид гориво – дизелово или газьол за отопление, времето на сключването им и цената на борсовите стоки – предмет на конкретизация в Приложение № 1 към всеки от тях – „Спецификация и допълнителни клаузи“/, се съдържа уговорка, че претенции, произтичащи от или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушаването им, се отнасят до Борсовия арбитраж при ССБ с подаване на писмена молба в три екземпляра, придружена с доказателства и с конкретни изисквания по основание и размер. В чл. 1, ал. 3, изр. 2 от договорите се съдържа уговорка, че купувачът не е длъжен да закупи цялото количество от стоката, посочено в Приложение № 1 от договора, а само толкова, колкото му е необходимо, като купувачът се задължава да плати цената единствено на заявеното от него, доставено и прието количество от стоката, описано в Приложение № 1 към договора. В самото Приложение № 1 и към четирите договора /т. 4/ е вписана клауза, че купувачът не е длъжен да заяви и закупи цялото договорено количество, посочен е разполагаемият левов ресурс /лимит/ на купувача, както и че договорът се смята за изпълнен при настъпване на едно от посочените обстоятелства – изчерпване на левовия ресурс или усвояване на количеството. Точка 21 от Приложение № 1 към един от договорите предвижда, че при неплащане на цената всички спорове се отнасят до Борсовия арбитраж при ССБ, а в приложенията-спецификации към останалите три договора, същата т. 21 урежда, че при неплащане на цената всички спорове се отнасят до българския съд. В Глава осма „Борсови сделки“, Раздел I „Общи положения“, Подраздел IV „Договори“ от Борсовия правилник на ССБ /БП/, чл. 155 е предвидено, че за сключените на борсовата сесия сделки се подписват писмени борсови договори в три екземпляра. Разпоредбата на чл. 156 пак там урежда, че борсовият договор се състои от общи клаузи и допълнителни клаузи или спецификация, чл. 157, ал. 1 постановява, че общите клаузи на договора съдържат уредба на неговия предмет, количество, качество, опаковка и маркировка на стоката, цена и условия на плащане, ред за предаване на стоката, срок за изпълнение, рекламации, отговорност за неизпълнение, непреодолима сила и заключителни разпоредби, а ал. 2 на същия текст гласи, че общите клаузи на борсовия договор се унифицират в договор, съставляващ приложение към Борсовия правилник. Чл. 170 от правилника урежда, че в спецификацията /приложение/ се възпроизвеждат показателите по офертата и се вписват допълнителни клаузи, с които се конкретизират или уговарят отклоненията от общите клаузи, а в чл. 171, освен другите уредени като възможни за включване от страните /чрез попълване или подчертаване на съдържащи се, предварително отпечатани в спецификацията реквизити/, в съдържанието на борсовите договори допълнителни клаузи, се съдържа и т. 24 „други клаузи“. Чл. 172 предвижда, че непопълнените реквизити на спецификацията се смятат за неуговорени между страните, а ал. 2 на същия чл. 172 гласи, че при различия между общите и допълнителните клаузи се прилагат последните. Чл. 175 предвижда, че уточняването на допълнителните клаузи се провежда непосредствено след приключване на борсовата сесия, чл. 176 – че ако в срока по чл. 175 не се постигне съгласие по уточняване допълнителните клаузи, сделката се смята за сключена по условията на унифицирания борсов договор, освен ако страните или някоя от тях е заявила, че ще отнесе спора пред Борсовия арбитраж. На свой ред според чл. 177 Борсовият арбитраж образува дела с предмет споровете по спорните допълнителни клаузи, цитираният от ищеца чл. 179 предвижда, че е недопустимо разрешаването на спор по унифицираните текстове на борсовия договор, дори ако страните са дали съгласие за това, а според чл. 183 арбитражът се произнася само по отбелязаните като спорни по реда на чл. 176, реквизити на спецификацията. При така установеното, от правна страна се налага извод, че в случая не е налице претендираното от ищеца основание за отмяна на процесното арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА. Същото изисква по делото да се установи атакуваното по исков ред арбитражно решение да разрешава спор, непредвиден в арбитражното споразумение или да съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора. В случая арбитражното споразумение е заложено в чл. 9.1. от частта от процесните договори, съдържаща общите им клаузи, които са типизирани и еднакви за всички борсови договори, сключвани на ССБ. Според ясното му съдържание, същото споразумение предвижда, че претенции, произтичащи от или свързани с тълкуването, изпълнението и нарушаването на договорите, се отнасят до Борсовия арбитраж при ССБ. Така уговореното изцяло съответства на особеностите на борсовите сделки, за които специалният ЗСБТ в своя чл. 37 урежда, че към всяка стокова борса, каквато е и ССБ, се образува борсов арбитраж, който разрешава спорове във връзка със сключването и изпълнението на борсовите сделки, въз основа на закона, борсовия правилник и обичаите в борсовата търговия. В конкретният процесен случай разрешеният от арбитражния съд спор е за обезщетение за вреди от неизпълнение на четири броя борсови договори за доставки на горива, които вреди представляват пропуснати ползи от незаявяване от страна на ответника в арбитражното производство, ищец в настоящото ПУДООС, на цялото количество договорено гориво, съответно – незаплащане на цена за незаявеното, недоставено и неприето от купувача гориво, на доставчика – ищец в арбитражното производство и ответник в настоящото. От изложеното по-горе съдържание на БП и от съдържанието на самите процесни борсови договори е видно, че същите имат унифицирана обща част, съдържаща изнапред одобрени за използване на борсата, типови общи клаузи, заложени като приложение към БП, и допълнителни такива, уговорени в спецификация – също типизирана и в която страните могат, чрез попълване или подчертаване на съдържащи се, предварително отпечатани в спецификацията реквизити, да конкретизират или уговарят отклонения от общите клаузи и/или допълнения към тях. Независимо от това разделение на общи и допълнителни клаузи обаче, договорите съставляват единна съвкупност от уговорки – типизирани /общи/ и специфични /допълнителни/, и липсва каквото и да било основание за възприемането на твърдението на ищеца по делото, че арбитражът недопустимо е заместил клауза на борсовия договор, чието изпълнение е предмет на арбитражен спор с такава, необхваната от арбитражното споразумение. В случая и общата клауза на чл. 1, ал. 3, изр. 2 от договорите, и тази на т. 4 от спецификациите - Приложение № 1 към тях, въз основа на съдържанието на които решаващият арбитражен орган е разрешил спора между страните, са част от съдържанието на договорите. Изследвайки конкретните уговорки в тях решаващият орган е дал предимство в отношенията между страните, на уговореното в специалната, допълнителна клауза в спецификациите към договорите, като при отчитане и на вътрешните, и на нормативните актове, уреждащи борсовата търговия е приел по същество, че съобразно със съдържанието именно на допълнителната клауза договорът се счита изпълнен само при изчерпване на договореното количество гориво или на левовия ресурс на купувача. При това решаващият орган е отрекъл приложимостта в отношенията между страните, на вписаното в общите клаузи на договорите /изр. 2 от ал. 3 на чл. 1/ в отклонение от типизираното им съдържание, одобрени като приложение към Борсовия правилник - че купувачът не е длъжен да закупи цялото количество от стоката, посочено в Приложенията № 1 към договорите, а само колкото му е необходимо. Така извършената конкретна преценка от страна на решаващия арбитражен орган е изцяло относима към правилността на арбитражното решение, която е изключена от обхвата на настоящата съдебна проверка, при заявеното от ищеца основание на иска му за отмяна на арбитражното решение. При произнасянето си по спора решаващият орган е изследвал съдържанието на договорите в тяхната пълнота, включително и на посочените клаузи в общите им части, и в спецификациите към тях, и е формирал изводите си по основателността на иска, без при това да извършва каквото и да било заместване на договорна клауза, по отношение на която арбитражното споразумение не би било приложимо, с такава, по отношение на което същото се прилага, доколкото съдържанието и на двете спорни договорни клаузи, като част от съдържанието на договорите, и последиците им за отношенията между страните, безспорно подлежат на арбитраж. Доколкото, както се посочи, договорите съставляват единство от общи и допълнителни клаузи, и съобразно конкретното съдържание на уреденото в чл. 9.1. от договорите арбитражно споразумение, подлежи на арбитраж всеки спор, произтичащ от или свързан с тълкуването, изпълнението и нарушаването им, следователно – и процесният. Този извод не се променя от обстоятелството, че в т. 21 от приложенията-спецификации към три от договорите се съдържа вписване, че при неплащане на цената, всички спорове се отнасят до българския съд. Разрешеният в случая с атакуваното арбитражно решение спор не е за неплащане на цената на закупената по силата на договорите борсова стока /гориво/ - такъв би бил спор за незаплатена от купувача цена на заявено, доставено от продавача и прието от купувача количество от стоката – предмет на борсовите договори /срв. цитираното по-горе съдържание на чл. 1, ал. 3, изр. 2 от общите им клаузи/. В случая разрешеният спор, както се посочи, е за пропуснатите от продавача ползи, съставляващи за него вреди и произтекли от незаявяване, съответно – и незакупуване от страна на купувача, на цялото договорено по силата на борсовите сделки /договори/ количество гориво, съответно – спор относно „изпълнението и нарушаването“ на договорите по см. на чл. 9.1. от тях, и е изцяло в предметният обхват на заложеното в същия договорен текст, арбитражно споразумение между страните. При изложеното в случая не се установява да е налице основанието за отмяна на атакуваното арбитражно решение по чл. 47, ал. 1, т. 5, предл. 1 от ЗМТА. По делото не е налице и хипотезата, законоуредена в предл. второ на същия законов текст – арбитражното решение да съдържа произнасяне по въпроси, които са извън предмета на спора – видно от конкретното съдържание на исковата молба, по която е образувано арбитражното производство, последващите изявления на страните при протичането му и съдържанието на самото арбитражно решение, с последното е разрешен точно и само правният спор, с разрешаването на който арбитражът е сезиран, а твърденията на ищеца за обратното са изцяло голословни. Неоснователни са твърденията на ищеца за разрешен от арбитража към ССБ, но неподлежащ на разглеждане и разрешаване от такъв арбитраж спор, базирани на разпоредбата на чл. 179 от БП. Предвидената в същия текст от БП забрана за разглеждане от арбитража към ССБ, на спорове по унифицираните /общи/ клаузи на борсовите договори е изцяло ирелевантна за настоящия спор. Уредената в сочения подраздел от БП материя се отнася до спорове единствено по съдържанието на допълнителните, специфични клаузи в договорите и, както това основателно се поддържа от ответника – възникнали на фаза сключване и оформяне на борсовите договори, след сключването и регистрацията на борсовите сделки, но преди началото на изпълнението им, само в частта им относно конкретното съдържание на допълнителните им клаузи, съдържащи се в спецификациите към тях, и такъв спор по делото нито се твърди, нито се установява да е повдиган от която и да било от страните. При изложеното налага се извод за допустимост, но неоснователност на предявения иск, който следва да бъде отхвърлен, със законните последици. Неоснователно е възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение от 3600 лв. – при конкретната цена на иска минималното възнаграждение по Наредба № 1 на ВАС от 2004 г. е в размер на 2860 лв., поради което и съдът намира че с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, заплатеното в случая такова не го надвишава съществено, и не е налице основание за намаляването му. Така мотивиран, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС)“, ЕИК:[ЕИК] срещу ЗЕ-ЖАК“ ООД, ЕИК:[ЕИК], иск с правно основание чл. 47, ал. 1, т. 5 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение от 13. 09. 2021 г., постановено от Борсов арбитраж при „Софийска стокова борса“ АД по борсово дело № 3 по описа на арбитража за 2021 г. ОСЪЖДА „ПРЕДПРИЯТИЕ ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА ДЕЙНОСТИТЕ ПО ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА (ПУДООС)“, ЕИК:[ЕИК] да заплати на ЗЕ-ЖАК“ ООД, ЕИК:[ЕИК] сумата 3600 лв. разноски в производството. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: