5 Р Е Ш Е Н И Е № 26 гр.София , 31 март 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1551/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по подадени жалби: лично от подсъдимия Х. М. Ц., от служебния защитник на този подсъдим, както и от служебния защитник на подсъдимия Й. М. С., срещу решение № 291 от 12.10.2015г. по внохд № 547/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, пети състав. Претенцията и в трите жалби е за явна несправедливост на наложеното наказание. С присъда № 4 от 17.02.2015г., постановена по нохд № 28/2015г. на Софийски окръжен съд, подсъдимият Х. М. Ц. е признат за виновен в това, че на 20.11.2013г. в с.Т., област Софийска, [улица], в съучастие като съизвършител с Й. М. С. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4 171,64лв. от владението на собственика Е. Х. Й., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха спрямо Е. Й. и сила спрямо дъщеря й Т. Й. и е извършил деянието при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Със същата присъда подсъдимият Й. М. С. е признат за виновен в това, че на 20.11.2013г. в с.Т., област Софийска, [улица], в съучастие като съизвършител с Х. М. Ц., е отнел чужди движими вещи на обща стойност 4 171,64лв. от владението на собственика Е. Х. Й., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплаха спрямо Е. Й. и сила спрямо дъщеря й Т. Й. и е извършил деянието при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на шест години лишаване от свобода, като на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС е определен първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалби от двамата подсъдими. С Решение № 291 от 12.10.2015г. по внохд № 547/2015г. по описа на Софийски апелативен съд, НО, пети състав, присъдата от 17.02.2015г., постановена по нохд № 28/15 г. по описа на СОС е била изменена в частта за общата стойност на отнетите вещи, като подсъдимите Х. Ц. и Й. С. се признати за невинни и оправдани за отнемането на сумата от 18, 00лв. (посочена като стойност на отнета лична карта), респективно - за разликата от 4153,64лв. до 4171,64лв. Намалено е наложеното на подсъдимия Х. М. Ц. наказание шест години лишаване от свобода на четири години и осем месеца лишаване от свобода. Намалено е наложеното на подсъдимия Й. М. С. наказание шест години лишаване от свобода на четири години и осем месеца лишаване от свобода. В останалата част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от подсъдимия Х. Ц. чрез служебния му защитник – адв. М., се прави декларативно оплакване за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание и се иска да бъде изменена присъдата, като бъде намален размера на наказанието на три години. В подадена лично от подсъдимия Х. Ц. жалба срещу решението на Софийски апелативен съд се прави оплакване за завишеност на наложеното му наказание. Излагат се съображения, че не са взети предвид направеното признание, изразеното съжаление за извършеното, младата възраст, както и обстоятелства от семеен характер. В касационната жалба, подадена от служебния защитник на подсъдимия Й. С. – адв. М., оплакването също е за явна несправедливост на наложеното на този подсъдим наказание. Твърди се прекомерна завишеност и несъответствие с обществената опасност на деянието и на дееца. Искането е за изменение на атакуваното решение и намаляване на размера на наложеното на подсъдимия наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция адв. М., назначена за служебен защитник и на двамата подсъдими, поддържа подадените жалби. Пледира за намаляване на размера на наложените на подсъдимите наказания, като бъде отчетено съдействието им за разкриване на обективната истина с признаването на фактите по обвинението. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационните жалби. Намира, че при определяне на наказанието на подсъдимите са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства и размерът на наказанието е съобразен с целите по чл. 36 от НК, както и че законосъобразно е извършена редукцията по чл. 58а от НК. Моли да бъде оставено в сила решението на Софийски апелативен съд. Подс. Х. Ц. моли да бъде намалено наложеното му наказание. Подс. Й. С. заявява искане за по-лека присъда. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационните жалби от подсъдимите Х. Ц. и Й. С. са НЕОСНОВАТЕЛНИ. Единственото касационно основание, заявено в жалбите, е за явна несправедливост на наложеното на подсъдимите Ц. и С. наказание, поради което само неговата основателност е предмет на разглеждане в настоящето касационно производство. Решаващите съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на подсъдимите подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност и на двамата подсъдими е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК, изискваща редукция на определеното по правилата на чл. 54 от НК наказание с една трета. Въззивният съд, след като е бил сезиран с жалби от подсъдимите лица за прекомерна завишеност на наложените им наказания, е извършил собствена преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността и е обосновал изводите си за несъгласие с първоинстанционния съд досежно крайния размер на санкцията за извършеното престъпление. Процесът на индивидуализация на наказанието по отношение на подсъдимите Ц. и С. за извършеното от тях престъпление по чл. 199, ал. 1, т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и б. „б“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК е обективиран ясно в мотивите на атакувания съдебен акт, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на контролирания съд и спазването на изискванията по чл. 54 и чл. 36 от НК. По отношение на подс. Х. Ц., въззивният съд е направил прецизна диференциация на отегчаващите вината му обстоятелства, свързани както с деянието, така и с личността на дееца, като е оставил извън преценката неправилно възприети от окръжния съд обстоятелства. Касационната жалба, подадена чрез защитника на този подсъдим, не съдържа никакви конкретни доводи, подкрепящи оплакването за прекомерна завишеност на наказанието. Посочените в подадената лично от подс. Ц. обстоятелства са съобразени от въззивния съд, така че е лишена от основание претенцията за тяхното неотчитане или подценяване. В жалбата и в съдебно заседание се акцентира върху направеното от подсъдимия признание на фактите и свързания с това ред на протичане на съдебното следствие. Това, че подсъдимият е признал фактите по обвинителния акт, не може да се цени като смекчаващо вината обстоятелство, доколкото тази негова процесуална позиция е премирана чрез предвидената в закона редукция на наказанието. Съобразно с възприетото в ТР № 1/2009г. на ОСНК на ВКС, смекчаващо вината обстоятелство е налице, ако с поведението си подсъдимият е допринесъл за своевременно разкриване на престъплението и неговия извършител. Именно това поведение в конкретиката на казуса е съобразено, като на плоскостта на смекчаване на отговорността на Ц. са отчетени направените от него самопризнания, които, макар да не са допринесли в решителна степен за разкриване на обективната истина, са съдействали в тази насока. Не е останало без внимание и изразеното от този подсъдим критично отношение и съжаление за извършеното. Младата възраст на подс. Ц., върху която акцентира този подсъдим в жалбата си, е съобразена в аналитичната дейност на апелативния съд, като е осмислена с оглед на периода на изолиране на подсъдимия от обществото и постигане на целите на личната превенция. Сочените в жалбата съображения от семейно естество, освен че не са доказателствено подкрепени, не са и от характер да обосноват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подс. Ц.. Следователно, не са налице неотчетени смекчаващи вината обстоятелства, нито е подценено тяхното значение в процеса на индивидуализация на наказанието. Правилното дефиниране на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. Ц. и аналитичната преценка на относителната им тежест, е позволила на въззивната инстанция да коригира първоинстанционната присъда, като намали размера на наказанието на този подсъдим и съответно го редуцира с една трета. Определеното на подс. Ц. наказание, освен че е съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, е адекватно в максимална степен за постигане на предвидените в чл. 36 от НК цели. По отношение на подс. Й. С., въззивният съд също е изложил правилни мотиви във връзка с преценката за вида и размера на наказанието, което този подсъдим следва да изтърпи за извършеното от него престъпление. Законосъобразно е извършена корекция с изключване от отегчаващите отговорността обстоятелства на тези, свързани с обремененото му съдебно минало, доколкото предходните му осъждания се обхващат от квалификацията на деянието като извършено при условията на опасен рецидив. Обстоятелствата, на които се позовава защитникът в касационната жалба и въз основа на които претендира явна несправедливост на наложеното наказание, са протичането на съдебното следствие по реда на диференцирана процедура и изразеното от подсъдимия критично отношение към извършеното. Тези обстоятелства не са останали без внимание от контролирания съд, защото именно те са отчетени като смекчаващи вината на подс. С.. Пълноценното изясняване на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на този подсъдим и тяхната цялостна логична преценка е дала възможност на въззивната инстанция да измени първоинстанционната присъда, като намали размера на определеното по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК наказание на седем години лишаване от свобода и след прилагане на редакцията – на четири години и осем месеца лишаване от свобода. Така определеното наказание отчита пълноценно смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелствата и позволява реализиране на целите на генералната и специалната превенция. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакванията, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, са неоснователни, защото не е налице несъответствие на определеното на всеки един от подсъдимите наказание с обстоятелствата, влияещи върху отговорността му и с целите по чл. 36 от НК. Поради това, не могат да бъдат удовлетворени претенциите в касационните жалби за изменение на атакувания съдебен акт и намаляване на размера на наложените на подс. Ц. и на подс. С. наказания. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 291 от 12.10.2015г., постановено по внохд № 547/2015г. по описа на Софийски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.