Р Е Ш Е Н И Е № 61 гр. София, 05 април 2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Костова ЧЛЕНОВЕ: Блага Иванова Пламен Петков при секретар Аврора Караджова и в присъствие на прокурора Димитър Генчев, изслуша докладваното от съдия Капка Костова наказателно дело № 2301/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на осъдения П. И. П. за отмяна по този ред на решение № 215 от 15 октомври 2012 година на Окръжен съд – гр. Велико Търново, по внохд № 365/2012 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 417 от 30 май 2012 година на Горнооряховския районен съд, постановена по нохд № 1030/2011 година по описа на този съд. Искането за възобновяване на делото съдържа позоваване на всички отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК, към които препраща разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК, доколкото допуснатите нарушения са съществени. Основната претенция е за отмяна на атакувания съдебен акт и оправдаване по повдигнатото обвинение в рамките на фактическите констатации по влязлата в сила присъда, а алтернативната – за отмяна на решението и присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС осъденият П. П. не участва лично, редовно призован. Не участват и защитниците му – адвокати Ф. и Г. от Софийската адвокатска колегия, също редовно призовани. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка по делото, установи следното: С атакуваното въззивно решение е потвърдена изцяло присъдата на първоинстанционния съд, с която е ангажирана наказателната отговорност на П. И. П. за това, че на 15. 02. 2011 година, на ПП І - 4, в посока Варна-София, при управление на автобус „Етап М.”, № ....., в нарушение на чл. 42, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 2 от ЗДП и чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДП, при маневра изпреварване, реализирал ПТП с товарен автомобил „Мерцедес” № ....., управляван от М. Р. М., при което причинил по непредпазливост значителни имуществени вреди в размер на 89 500 лева на автобус „М.” и в размер на 19 500 лева на товарен автомобил „Мерцедес”, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК, е осъден на три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено за срок от три години от влизане на присъдата в сила, както и на шест месеца лишаване от право да управлява МПС. Осъден е да заплати на [фирма] – [населено място], обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди в размер на 19 500 лева, заедно със законните последици. Присъдени са направените по делото разноски и дължима държавна такса, като са възложени в тежест на осъдения П.. Постановено е надлежно разпореждане с веществените доказателства по делото – двете ППС, участвали в произшествието. В производство, инициирано по жалба на осъдения П. и след проведено въззивно съдебно следствие, е постановено атакуваното сега пред ВКС решение, с което присъдата е потвърдена изцяло. Искането за възобновяване на делото е процесуално допустимо, тъй като е направено от легитимирано за това лице по чл. 420, ал. 2 от НПК и в срока по чл. 421, ал. 3 от НПК. Разгледано по същество, то е неоснователно. Акцентът в искането е поставен върху: - допуснати нарушения в доказателствената дейност на редовните съдебни инстанции, довели до неизяснен механизъм на ПТП в резултат на превратна оценка на съдържанието на част от доказателствените източници (показанията на свидетелите М. и Р.), неотстранени противоречия в тяхното съдържание, непълнота на изготвената техническа експертиза (експерт А.) и грешен подход при оценката на причинените щети; - непредоставена възможност за приложение на разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК, като не е взето изрично становището за това на пострадалото юридическо лице; - материалният закон е приложен неправилно при ангажиране на наказателната отговорност на осъдения П.; - наложеното му наказание е явно несправедливо, без в искането да са посочени конкретни доводи в подкрепа на това оплакване. ВКС намира за необходимо да отбележи, че отговори на идентични въпроси се съдържат във въззивното решение като резултат от извършената цялостна въззивна проверка на присъдата, въпреки бланкетния характер на въззивната жалба и липсата на допълнително представени съображения към нея (с. 4 от решението). Обстоятелството, че тези отговори не се споделят от осъдения, очевидно е повод за атакуването на решението по реда на възобновяване на наказателните дела. Следва да се отрази и констатацията, която ВКС прави, че основното искане за оправдаване на осъдения П. по повдигнатото му обвинение може да бъде преценявано само в рамките на приетите за установени факти, тъй като касационната инстанция не може да установява нови фактически положения. В конкретния случай то е несъвместимо с направеното в искането сериозно оспорване на доказателствената дейност на съдилищата и на приетите от тях факти и обстоятелства, защото въпросите за вината са такива преди всичко по доказването (по фактите) и след това по приложението на правото. Доколкото обаче съдържанието на искането позволява установяване на причините за недоволството на молителя от осъждането му, ВКС извърши проверка, на първо място относно заявените нарушения на процесуалните правила, защото е известно, че проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието е възможна само при констатация за надлежно установени по делото факти от кръга на подлежащите на доказване, при липса на нарушение на процедурата за тяхното установяване. 1. Не намира опора в данните по делото основното възражение на осъдения П. за неизяснен механизъм на ПТП поради превратност и игнориране в доказателствената дейност на редовните съдебни инстанции. Предприетата от осъдения П. маневра „изпреварване”, при наличие на непрекъсната разделителна линия, непосредствено преди завой на пътя, при мокра асфалтова настилка, е довела до навлизането му изцяло в насрещната лента за движение, където е произлязъл удара с насрещно движещия се в своята лента за движение товарен автомобил „Мерцедес”. Извършването на тази маневра се установява несъмнено от показанията на свидетелите М. (водач на товарния автомобил) и Р. (пътник в автобуса), независимо от обстоятелството, че изпреварваният от подсъдимия товарен автомобил е останал неустановен. Вярно е, че в показанията на свид. Р. е отразено нейно изявление за „... преместване на автобуса вдясно...” (протокол от с. з. от 02. 11. 2011 година, с. 47 от делото), но цялостният и внимателен прочит на показанията й в същото съдебно заседание дава основание за направения от съда извод относно описания от нея механизъм на ПТП като резултат от предприето изпреварване от страна на подсъдимия (... „в забранен участък...”, пак там) и навлизане на автобуса „...изцяло в другата лента...” (л. 47, гърба). Тези показания по никакъв начин не противоречат на показанията на свид. М. (протокол от същото съдебно заседание), който ясно, логично и безпротиворечиво е описвал пътния инцидент в хода на цялото наказателно производство. По идентичен начин е отразено произшествието и в показанията на свид. С., също пътник в автобуса (протокол от същото с. з.). Състоянието на пътната настилка и видимостта на хоризонталната пътна маркировка се установяват от изготвения протокол за оглед на местопроизшествието, приложения към него фотоалбум и изготвена скица (л. 4-16 от ДП), както и от изследването и анализа, с приложени фотоснимки от ПТП, на автотехническата експертиза (експерт А.). Не намира потвърждение в доказателствата по делото твърдението за „неадекватна реакция на водача на т. а. „Мерцедес... довела до съпричиняване на настъпилото ПТП.”. Това твърдение няма как да бъде споделено, при положение, че произшествието се е случило изцяло в лентата за движение на товарния автомобил, след неправомерно навлизане на подсъдимия в нея на неразрешено за това място. Техническото състояние на системите и възлите на двете МПС не е било предмет на изрично експертно изследване, но това по никакъв начин не е ограничило установяването на обективната истина по делото, доколкото е извън предмета на доказване с оглед конкретиката на инкриминирания пътен инцидент. Въпреки това експертизата е направила констатация за наличие на техническа възможност за спиране на двата автомобила в зоната на видимост, с която са разполагали в зависимост от тяхното местоположение, но поради навлизане на автобуса в насрещната пътна лента и непрекъснатото и последователно движение на същия в тази лента, водачът на товарния автомобил – свид. М., не е имал възможност да предотврати сблъсъка. Позоваването на разпоредбата на чл. 343, ал. 2 от НК във връзка с осъществяване на правото на защита на осъдения П. в пълния й обем, също е неоснователно. Реализирането на тази хипотеза не е право на подсъдимия, което да предполага особени процесуални гаранции, а възможност за пострадалия от непредпазливото и с не особено висока степен на обществена опасност деяние, преценена като такава от законодателя, да поиска прекратяване на наказателното производство при извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „а” и/или б. „б” от НК. 2. При надлежно установените по делото факти от кръга на подлежащите на доказване, материалният закон е приложен правилно. Не пораждат съмнение направените изводи, че пресичайки непрекъснатата разделителна линия при предприетата маневра „изпреварване” и навлизайки изцяло в насрещната лента за движение, без да се увери в наличието на видимост и достатъчен свободен път за изпреварване, осъденият П. е допуснал нарушение на правилата за движение по чл. 42, ал. 2 във вр. ал. 1 от ЗДП, което е в пряка причинна връзка с предизвиканото ПТП и с причинените на двете МПС вреди. 3. Наложените на осъдения П. наказания лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС не разкриват характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК. Наказанието лишаване от свобода е определено при предвидения в закона минимум, а лишаването от право да управлява МПС законосъобразно е наложено в малко по-голям размер. Данните по делото не разкриват наличие на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността на осъдения П. обстоятелства, които да сочат на индивидуализация на наказанията при условията на чл. 55 от НК. Установеното по делото не предпоставя и приложение на разпоредбата на чл. 78а от НК, доколкото не е изпълнено изискването за възстановяване на причинените от престъплението имуществени вреди. В конкретния случай те са елемент от състава на престъплението и са установени по вид и размер, като изискването на закона е те да бъдат възстановени напълно към постановяването на съдебния акт, а не възстановяването им да е предстоящо чрез покриване на щетите от съответна застрахователна агенция или в бъдещо изпълнение на постановено съдебно осъждане (чл. 78а, ал. 1, б. „в” от НК, арг. и от ТР № 88/1982 година на ОСНК, р. № 500/01. 10. 2002 година на ВКС, ІІІ н. о. и др.). Така че, искането за възобновяване на наказателното дело и оправдаване на осъдения П. по повдигнатото му обвинение няма как да бъде удовлетворено, при надлежно установените по делото факти от кръга на подлежащите на доказване. По изложените съображения, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения П. И. П. за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на решение № 215 от 15 октомври 2012 година на Окръжен съд – гр. Велико Търново, по внохд № 365/2012 година, с което е потвърдена изцяло присъда № 417 от 30 май 2012 година на Горнооряховския районен съд, постановена по нохд № 1030/2011 година по описа на този съд. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.