Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 16

София, 17.05.2022 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
МИЛЕНА ДАСКАЛОВА

При участието на секретаря Анета Иванова
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело № 2429/2021 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.
М. А. И., чрез пълномощника си адв. Д. Х., е обжалвал въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 3 от 11.01.2021 г. по въззивно гражданско дело № 1119/2020 г., с което е потвърдено решение на Санданския районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, № 1141 от 08.07.2020 г. по гражданско дело № 1129/2018 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба между Я. А. Д. и М. А. И. по отношение на южната половина от жилищна сграда - многофамилна, с идентификатор № ....., на 2 етажа, разположена в поземлен имот с идентификатор № ..... съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състояща се от : 1. самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, коридор и помещение от пристройка със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно СТЕ/ и външна баня и тоалетна откъм източната фасада, с идентификатор № .....; 2.самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, коридор и помещение от пристройка с баня с тоалетна, мокро помещение и преддверие към входното антре със застроена площ от 65.87 кв.м. /съгласно СТЕ/, с идентификатор № ....., при следните квоти: за Я. А. Д. – 1/4 ид.ч. и за М. А. И.. – 3/4 ид.ч. В касационната жалба се оспорва изводът на въззивния съд, че приземният етаж има характеристики на самостоятелно жилище като се поддържа, че функционалното му предназначение е за склад. Оспорва се и изводът за приложимост на ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, предвид липсата на данни към 17.05.1963 г. приземният етаж да е бил функционално обособен като самостоятелно жилище. Поради това касаторът счита, че до делба следва да бъде допуснат един обект – еднофамилна жилищна сграда на две нива, в която двата етажа нямат самостоятелно значение и не отговарят на изискванията за самостоятелни жилищни обекти.
В срока за отговор Я. А. Д., чрез адв. Д. К., излага становище, че решението на въззивния съд е законосъобразно. Събраните по делото доказателства установяват категорично, че южната половина от двуфамилната жилищна сграда на два етажа се състои от два самостоятелни обекта, всеки от тях обособен функционално и двата етажа са ползвани самостоятелно от построяване на сградата до сега.
Касационната жалба е приета за допустима и е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.1 ГПК с определението по чл.288 ГПК № 60413 от 24.11.2011г. по правния въпрос: Длъжен ли е въззивният съд да прецени доказателствата и доводите на страните, както и при довод за необоснованост на първоинстанционното решение, поради това че е приет за установен факт, за който липсват доказателства по делото, да изложи върху кои доказателства основава приетата за установена фактическа обстановка? По този правен въпрос е констатирано противоречие с практиката на ВКС – решение № 23/02.02.2018 г. по гр.д. № 920/2017 г. на ВКС, IV г.о., решение № 327/03.04.2017 г. по гр.д. № 2119/2016 г. на ВКС, IV г.о. и др.
Производството е за делба във фазата по допускането Искът е предявен от Д. А. К. против М. А. И. с искане за делба на два апартамента в [населено място] заснети като самостоятелни обекти в кадастралната карта: 1. самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, коридор и помещение от пристройка със застроена площ от 65.87 кв.м. и външна баня и тоалетна откъм източната фасада, с идентификатор № .....; 2.самостоятелен обект в сграда с предназначение – жилище, апартамент, състоящ се от две стаи, коридор и помещение от пристройка с баня с тоалетна, мокро помещение и преддверие към входното антре със застроена площ от 65.87 кв.м. с идентификатор № ..... .
Ответникът е възразил с отговора на исковата молба срещу правния статут на двуетажната жилищна сграда с твърдение, че сградата е еднофамилна като първият етаж, в който според ищцата е разположено жилище с идентификатор ..... не отговаря на изискването за самостоятелно жилище по отношение на необходимите помещения и светлата височина на жилищата.
По спорния въпрос дали обект на делбата е еднофамилна жилищна сграда, състояща се от два функционално свързани помежду си етажа, или са налице две самостоятелни жилища, обособени съответно на първия и на втория етаж, въззивният съд е приел, че делбата следва да се допусне на процесната сграда като такава, състояща се от два етажа, всеки от които представлява самостоятелен обект, заснет с отделен идентификатор в КККР. Мотивите за този извод са, че всеки от обектите е пространствено и функционално обособен и има самостоятелен вход; първият етаж е приспособен и се ползва като жилищен, а не като склад, макар да е проектиран като такъв, и няма характеристиките на принадлежност към втория етаж, който отговаря на условията за самостоятелно жилище. Освен това съдът е приел, че приложение в случая следва да намерят постановките на ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС.
Във въззивната жалба на М. А. И. е направен изричен довод за необоснованост на извода на първата инстанция, че първият етаж представлява самостоятелно жилище с позоваване на заключението на вещото лице, че етажът няма нужната височина за жилище. На този довод въззивният съд не е отговорил точно, а е изложил същите общи мотиви като първата инстанция в смисъл, че първият етаж е самостоятелен. Но от констатацията на вещото лице за самостоятелност на етажа не следва направеният от въззивния съд извод, че етажът е жилищен. И в писмените заключения и в съдебното заседание, вещото лице изрично е посочило, че първият етаж няма необходимата светла височина и не отговаря на условията за жилище. Освен това от заключението е изяснено, че по архитектурен проект за процесния южен близнак от сградата, построена през 1958г., първият етаж е проектиран като складово помещение и се състои от две стаи и коридор с входно антре между тях. Към тези помещения в по-късен етап е приобщено пространството под допълнително изградената тераса и там е направена отлята от бетон мивка.
С оглед на изложеното мотивите на въззивния съд са в противоречие с разпоредбите на чл. 235 ал.2 и чл. 269 ГПК и тълкуването им в практиката на ВКС с посочените в определението за допускане на касационното обжалване решения. Несъобразяването с предписанието на процесуалните норми е отменително основание по чл.281 ал.1 т.3 ГПК.
Въпросът за правната характеристика на делбените имоти се разглежда в първата фаза, когато страните спорят за предназначението на обектите, като част от тяхната индивидуализация. В случая се иска делба не на цялата жилищна сграда като единен обект, а на отделно обособени жилища от нея, така, както са заснети в кадастралната карта. Ответникът е възразил в отговора на исковата молба, срещу това заснемане с твърдение, че кадастралната карта не отразява точно обектите на съсобствеността. При тези твърдения е налице преюдициален за делбата спор по чл. 54 ЗКИР, който следва да се разгледа в първата фаза на делбеното производство. – ТР 8/2014г. на ВКС, ОСГК.
За да се определи вида и предназначението на определен обект на собственост като част от сграда, е необходимо да се изследват действащите при изграждането му строителни правила и предназначението му по одобрените архитектурни проекти. Начинът на ползване не може да промени предназначението на обекта, когато той няма необходимите характеристики за такъв според действащата нормативна уредба. Заснемането на етаж от сграда като самостоятелно жилище по кадастралната карта също не е основание да се приеме безусловно, че той има характеристиката, с която е обозначен в кадастралната карта, защото тя има само регистриращо значение – заснема фактическото състояние към момента на одобряването й, но по силата на това заснемане не може да се промени предназначението на съответния обект на собственост.
Според ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС, преустроените преди 17.05.1963г. сгради, когато с изменението на чл.38 СПН са предвидени изрично норми за преустройство на жилищните сгради, запазват самостоятелния си характер, макар да не са спазени напълно строителните правила и норми. В случая по делото не е установено, че е извършвано преустройство преди 17.05.1963г. , поради което само ползването на стаите като жилищни, за което свидетелите установяват в показанията си, не може да обоснове извод, че тези стаи са били преустроени като жилищни и да намери приложение ТР № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС . В разпоредбата на чл.38 СПН изрично са посочени минималните помещения в едно жилище - стая за живеене, кухня или кухня-бокс, клозет, помещение за баня с тоалетна мивка и др. сервизи. докато в случая и към настоящия момент, видно от заключението на техническата експертиза, такива помещения няма. Първият етаж се състои от две стаи и коридор като е приобщено пространството под терасата на втория етаж , в което е отлята мивка от бетон. Свидетелят В. И. е установил, че е направил остъкляването на терасата долу през 1982г.
Следователно делбата трябва да се допусне на сградата като еднофамилна, а във втората фаза при данните, че първият етаж е обособен като самостоятелен, следва да се изясни чрез изслушване на техническа експертиза дали от него може да се обособи самостоятелен обект с жилищно или нежилищно / ателие, офис и др./ предназначение при спазване на чл.203 ЗУТ.
При този изход на делото на основание чл.78 ал.1 ГПК на касатора следва да се присъдят разноски по представения списък в размер на 880 лв.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, първи въззивен граждански състав, № 3 от 11.01.2021 г. по в. гр. д. № 1119/2020 г., с което е потвърдено решението на Санданския районен съд, гражданско отделение, четвърти състав, № 1141 от 08.07.2020 г. по гражданско дело № 1129/2018 г. по допускане на делбата и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА да се извърши делба между Я. А. Д. и М. А. И. на следния недвижим имот:
ЮЖНАТА ПОЛОВИНА /южен близнак/ на двуетажна еднофамилна жилищна сграда, с идентификатор № ....., , построена в поземлен имот с идентификатор № ..... съгласно КККР на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-80/11.11.2009 г. на Изпълнителен директор на АГКК, състояща се на първия етаж: от две стаи, коридор и помещение от пристройка със застроена площ от 65.87 кв.м. и външна баня и тоалетна откъм източната фасада и на втория етаж: две стаи, коридор и помещение от пристройка с баня с тоалетна, мокро помещение и преддверие към входното антре със застроена площ от 65.87 кв.м. изчислена от вещото лице при следните квоти:
1/4 за Я. А. Д.
3/4 за М. А. И.
ОСЪЖДА Я. А. Д. да заплати на М. А. И. сумата 880 лв./осемстотин и осемдесет лева/ разноски за касационното производство.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: