Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 6 Р Е Ш Е Н И Е № 439 С., 22.12. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 90 по описа за 2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба от И. Д. Л. и Е. Г. Л., и двамата от [населено място], Пловдивска област, чрез пълномощника им адв. Н. М. Д. от АК-П., против въззивно решение № 1429 от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2197 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1540 от 20.05.2010 г. по гр.д. № 11685/2009 г. на Пловдивския районен съд, 11 с-в, са отхвърлени предявените от касаторите срещу П. И. Л. от [населено място], искове за трансформация на натуралното задължение по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 05.08.2003 г. с нотариален акт № 135, т. ІІ, рег. № 2119, д. № 272 от 2003 г. на нотариус И. И., в парично, в размер на сумата от 100 лв., считано от 01.10.2009 г. занапред. Жалбоподателите навеждат доводи в подкрепа на оплакването за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, с искане за неговата отмяна и уважаване на иска. Ответницата по касационната жалба П. И. Л. от [населено място], не представя писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК със становище по жалбата. С определение № 1000 от 10.08.2011 г. по делото е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по материалноправния въпрос, обусловил изхода на делото, а именно – кога възниква правото на приобретателя по алеаторния договор да поиска трансформиране на натуралното задължение за издръжка и гледане в паричното му изражение, поради противоречивото му решаване с въззивното решение и с решение № 1014/20.12.1999 г. по гр.д. № 550/1999 г. на ІІ г.о. на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите, изложени в подадената касационна жалба във връзка с основанията за касиране по чл. 281, т. 3 ГПК и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: По поставения материалноправен въпрос настоящият съдебен състав намира за правилна съдебната практика, изразена в приложеното решение на ВКС, а именно, че при неоправдано неприемане от кредитора на изпълнението на договора, което му се предлага от длъжника по алеаторния договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението за издръжка и гледане, длъжникът е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответната сума, евентуално да поиска от съда да определи размера й. В отговор на въпроса следва да се отбележи, че когато прехвърлителят неоснователно отказва да приеме издръжка и грижи в натура, той се поставя в забава. Това позволява задължението за издръжка да се изпълнява в пари, а задължението за полагане на грижи да се погаси поради невиновна невъзможност за длъжника. Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗЗД, ако кредиторът изпадне в забава, длъжникът се освобождава само занапред от последиците на своята забава, но продължава да бъде в неизпълнение. Кредиторът изпада в забава само при неоправдано неприемане или несъдействие. Неприемането съответно неоказването на съдействие от страна на кредитора не освобождава длъжника от задължението за издръжка, тъй като издръжката може да се осигурява според обстоятелствата – в натура или в пари. Ако кредиторът не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура, длъжникът трябва да продължи изпълнението в пари без да чака решение за трансформация. Нуждата на кредитора от средства за съществуване не може да остане неудовлетворена докато трае производството за трансформация на задължението за издръжка. Задължението за полагане на грижи може да бъде изпълнявано само в натура и затова, ако кредиторът е в забава, то се погасява поради невъзможност за която длъжникът не отговаря, т.е. ако кредиторът по своя вина не приема изпълнение или не оказва необходимото съдействие. Касационната жалба е основателна, а въззивното решение неправилно. За да отхвърли предявеният иск за трансформация на натуралното задължение по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен между страните на 05.08.2003 г. с нотариален акт № 135, т. ІІ, рег. № 2119, д. № 272 от 2003 г. на нотариус И. И., в парично, в размер на сумата от 100 лв., считано от 01.10.2009 г. занапред, въззивният съд е приел в обжалваното решение, че този иск е неоснователен, тъй като ищците като приобретатели по алеаторния договор не са изпълнявали задълженията си по него да престират на прехвърлителката грижи и издръжка точно по вид, обем и качество и като неизправна страна по този договор не могат да искат трансформиране на натуралното си задължение в парично. В. решение е допустимо, но е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необосновано. По делото е установено от фактическа страна, че на 05.08.2003 г. ответницата П. Л. и Динка Л. са прехвърлили на ищеца И. Л. по време на брака му с Е. Л., собствеността на притежаваните от тях 5/6 идеални части от дворно място, с площ от 625 кв.м., представляващо поземлен имот № 225 по кадастралния план на [населено място], ведно с 5/6 идеални части от построената в дворното място масивна жилищна сграда, стопански постройки и подобрения в имота, срещу поето от И. Л. задължение за гледане и издръжка на П. Л./двамата са майка и син/ до края на живота й, като последната си е запазила пожизнено и безвъзмездно правото на ползване върху прехвърлената от нея част. Установено е също така, че страните живеят заедно в процесния имот като ищците обитават приземния и втория етаж от къщата, а ответницата първия етаж и до лятото на 2009 г. отношенията им било нормални, но тогава се влошили, от който момент ответницата категорично отказала да бъде гледана и издържана от ищците. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищецът И. Л. заплаща всички разходи по ползването на имота, за да улесни майка си й закупил за отопление климатик, но тъй като тя отказала да го ползва, й осигурил въглища за отопление. Показанията на изслушаните свидетели, посочени от страните, са разнопосочни относно това по каква причина отношенията между страните се влошили, но те са последователни за отказа на ответницата да приема грижи и издръжка от ищците. Това се установява и от дадения от нея писмен отговор по чл. 131 ГПК, в който тя изрично заявява, че отношенията им са конфликтни и въпреки осемдесетгодишната си възраст тя успява да се справя сама с издръжката си при разумно разпределяне на средствата от пенсията си, поради което грижите и издръжката от страна на сина и снаха й не е възможно и за нея не е необходимо да бъдат престирани, поради което договорът за прехвърляне на недвижимия имот срещу задължение за издръжка и гледане за нея се явява безпредметен и следва да бъде „обезсилен”. Договорите за прехвърляне на вещни права срещу задължение за даване на издръжка и гледане имат социална цел и предназначение – да обезпечат на кредитора по това задължение по-добри социално-битови условия за преживяване. Тези договори се подчиняват на общите правила за договорите като съгласно тези правила длъжникът по задължението за даване на издръжка в натура дължи само точното изпълнение на същото. Изпълнението на задължението за издръжка в натура изисква и съдействието на кредитора и когато последният не изпълнява това си задължение, длъжникът, който държи за изпълнението на договора, има право да трансформира задължението за даване на издръжка в натура в паричния й еквивалент и да изпълнява задължението си чрез заплащане по установения ред на съответната сума. Тази възможност следва да се счете, че съществува, тъй като с изпадането на кредитора в забава като не дава необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка и гледане, длъжникът не се освобождава от задължението, а изпълнението на същото в натура не може да стане без съдействието на кредитора. В случая е установено, че в резултат на влошените отношения между страните ответницата неоправдано отказва да й бъде престирана издръжка в натура, така както се постигнали съгласие страните по алеаторния договор, поради което издръжката в натура следва да бъде трансформирана в нейното парично изражение, което ищецът е сторил изпращайки й с телеграфен запис на 21.10.2009 г. сумата от 100 лв., който тя отказала да приеме. От заключението на изслушаната икономическа експертиза се установява, че необходимите средностатистически средства за месечна издръжка за живот на ответницата П. Л., 80 годишна, възлиза на средно на сумата от 347 лв. месечно. Същата получава месечна пенсия в размер на 184 лв., т.е. разликата от 163 лв. месечно следва да й се заплаща от приобретателите по алеаторния договор като трансформация на задължението за издръжка в натура в паричното му изражение, считано от влизане в сила на настоящото решение до отпадане на пречките за изпълнение в натура. По изложените съображения следва да се приеме, че са налице поддържаните от касаторите основания за неправилност на въззивното решение и съобразно разпоредбата на чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, то като неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и необосновано следва да бъде отменено и искът за трансформиране на натуралното задължение за издръжка в паричното му изражение, бъде уважен. При този изход на делото, на касаторите не следва да се присъдят разноски за настоящото касационно производство, тъй като такива не се претендират. По изложените съображения и на основание чл. 293, ал.1 и ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение № 1429 от 18.10.2010 г., постановено по в.гр.д. № 2197 по описа за 2010 г. на Пловдивския окръжен съд и вместо него постановява : ТРАНСФОРМИРА задължението за издръжка в натура от страна на И. Д. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място] по договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен на 05.08.2003 г. с нотариален акт № 135, т. ІІ, рег. № 2119, д. № 272 от 2003 г. на нотариус И. И., с рег. № 230 по регистъра на Нотариалната камара, с район на действие Пловдивски районен съд, между П. И. Л. и Динка Д. Л. от една страна и И. Д. Л. от друга, в задължение за заплащане на 163/сто шестдесет и три/ лева месечно на кредиторката П. И. Л. ЕГН [ЕГН] от [населено място] от И. Д. Л. и Е. Г. Л. ЕГН [ЕГН], и двамата от [населено място], с падеж всяко първо число на месеца за съответния месец, считано от влизане в сила на настоящото решение до отпадане пречките за изпълнение на задължението за издръжка в натура. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :