Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 191                  София, 23.03.2010  г.                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и десета година, в състав:                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                    при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№27 по описа за 2009г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ш. Н. Д. от гр. С. срещу решение №470 от 15.10.08г. по гр.д. №495/2008г. на Смолянския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ неправилно е бил отхвърлен, въпреки събраните по делото писмени доказателства за правото на собственост на наследодателя Н към момента на одържавяване на спорните гори. Ответникът в производството – общинска с. по земеделие гр. С. не взема становище по жалбата. Д. г. с. С. и регионална д. по г. Смолян не вземат становище по жалбата. С определение №456 от 26.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса може ли да се уважи иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, ако се установи, че посоченият в исковата молба собственик не е бил жив към момента на одържавяване на горите. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Смолянския окръжен съд е оставил в сила решение №178 от 27.03.08г. по гр.д. №761/07г. на Смолянския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от Ш. Н. Д. иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ. Мотивите на въззивния съд се свеждат до това, че наследодателят на Д. – Н. Д. М. е починал през 1930г. и следователно притежаваните от него гори са били отнети през 1948г. от наследниците му, затова претенцията да се признае правото на възстановяване на тези гори на името на М. е неоснователна. Прието е още, че да се признае по реда на чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ правото на възстановяване на собствеността на лице, което е починало преди одържавяване на г. , крие в себе си опасност да се върнат едни и същи гори два пъти, ако те са били заявени преди това пред поземлената комисия поименно от наследниците на починалия, от които реално са отнети. Решението е неправилно. Съгласно чл.3, ал.1 от ЗВСГЗГФ, правото на собственост върху г. и земите от горския фонд се възстановява на български физически или юридически лица, от които имотите са били отнети, или на техните наследници. Буквалният прочит на разпоредбата сочи, че г. се възстановяват на името на лицето, което е било техен собственик към момента на одържавяването. Когато обаче в документите, съставени преди или по повод на одържавяването, фигурират като собственици наследниците на едно лице, без да са поименно изброени, възстановяването става по същия начин – общо на наследниците на лицето, независимо от това, че реално одържавяването е станало в идеални части от всеки от тях. Този извод следва от чл.14, ал.1, т.1, изр.4 и 5 от ЗСПЗЗ. В този смисъл е и практиката на ВКС по чл.290 от ГПК, във връзка с приложението на чл.3, ал.1 от ЗВСГЗГФ и аналогичния чл.10, ал.1 от ЗСПЗЗ – решение №14 от 28.01.2010г. по гр.д. №96/09г. на І ГО; решение №585/11.11.09г. по гр.д. №273/09г. на ІІ ГО и др. Няма опасност в тези случаи земите да бъдат възстановени два пъти, ако веднъж са претендирани пред поземлената комисия на името на общия наследодател, а втори път – по реда на чл.13, ал.3 от ЗВСГЗГФ – поименно от всеки от наследниците му, или обратно, тъй като проверката за допустимост на иска по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ се състои в това дали конкретните земи и гори са били заявени за възстановяване пред поземлената комисия, а не дали са подавани заявления за възстановяване на името на определено. Това следва от обстоятелството, че предмет на иска по чл.11, ал.1 от ЗСПЗЗ е правото на възстановяване на собствеността, относимо към всеки от претендираните имоти /в този смисъл т.3 от ТР №2/25.06.96г. по гр.д. №2/96г. на ОСГК на ВКС/, а не към лицето, на чиито име се иска възстановяването. В настоящия случай се претендира признаване правото на възстановяване на собствеността върху 1/163 част от нива, паша и гора, находяща се в землището на с. Г., местността „Х”, сега ревир „Х” и гора от 13,300 декара в ревир Х. , за които се твърди, че са били собственост на наследодателя на ищцата Н. Н. въззивният съд е отхвърлил иска на формално основание – че Н. М. не е бил техен собственик към момента на одържавяването, тъй като е починал през 1930г. Както бе посочено по-горе в решението, в този случай, ако съществува, правото на възстановяване ще се признае общо на наследниците му. За установяване на правото на собственост по делото са представени два документа – записка от 02.01.1924г. за вписване на устен договор от 1917г., с който Н. Д. М. е закупил 1/163 част от нива, паша и гора, в землището на с Г. Д. , сега М. , местността Х. А. и списък на горовладелците, които притежават частни гори и други земи, обявени за г. с. , намиращи се в ревир „Х”, в който Н. Н. Д. М. фигурира с 13 декара. Първият документ е издаден въз основа на Закона за урегулиране на неоформените с нотариални актове покупко-продажби на недвижими имоти – ДВ бр.85/1920г., с който се признават за действителни при определени предпоставки всички покупко-продажби на недвижими имоти, станали до 01.01.1919г. и неоформени с нотариален акт, както и във връзка с чл.10 от Закона за уреждане на недвижимата собственост в новите земи – ДВ бр.92/1921г., който, в редакцията към издаване на записката, е предвиждал вписване на тези актове в ипотечните книги на името на купувача. Този документ представлява пряко доказателство за правото на собственост на наследодателя Д към момента на издаването му – 02.01.1924г. Правото на собственост е установено и към един по-късен момент – 1936г., когато е утвърден стопанският план на ревир „Х”, към който са и представените списъци на горопритежателите, в които фигурира името на М. становено е от лесотехническата експертиза по делото, че имотът в местността „Х” по записката за вписване от 1924г. съответства на имота в ревир „Х” по плана от 1936г. – т.е. наследодателят М не е бил собственик на два имота, както се претендира с исковата молба, а идеалната му 1/163 част от нива, паша и гора в местността Х. А. съответства на онези 13 декара гора, посочени в списъците на горовладелците към плана от 1936г.становено е също, че г. в с. М. са одържавени през 1948г. При тези данни следва да се приеме, че предявеният иск е основателен за тези 13 декара, които сега съответстват на 0,00632 ид.части от ревира или на 13,300 дка, съобразно заключението на лесотехническата експертиза. Обстоятелството, че в списъка на горопритежателите е вписан като собственик Н. М. , следва да се възприеме като грешка, тъй като от удостоверението на кметство с. М. №218/10.04.08г. се установява, че в с. М. няма фамилия М. , а само фамилия М. Освен това – обстоятелството, че в списъците от 1936г. като собственик фигурира Н. М. , при положение, че той е починал през 1930г., може да се обясни с факта, че не е бил съставен своевременно акт за неговата смърт и едва сега, с предявяването на иска по чл. 13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, е предявен и иск по чл.436 от ГПК /отм./, с който е поискано установяване на обстоятелството, че Н. М. е починал на 20.04.1930г., като е поискано и издаване на акт за неговата смърт. По изложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, отнасяща се до втория имот – гора от 13 дка, а сега – 13,300 дка от ревир “Х” и в тази част искът да бъде уважен, съобразно приетото от настоящата инстанция. В останалата част решението е правилно като резултат и следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №470 от 15.10.08г. по гр.д. №495/2008г. на Смолянския окръжен съд в частта, с която е бил отхвърлен предявеният иск по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ по отношение на гора от 13дка, а сега – гора от 13,300 декара в ревир “Х” и вместо него постановява: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ, предявен от Ш. Н. Д. от с. М., обл. Смолян срещу общинска с. по земеделие С. , при участието на държавно г. с. Смолян и регионална д. по г. Смолян, че наследниците на Н. Д. М. , б.ж. на с. М., починал на 20.04.1930г., имат правото да си възстановят собствеността върху гора от 13,300 дка, представляваща 1,00632 ид.ч. от ревир “Х”, в землището на с. М., област С. ОСТАВЯ В СИЛА решение №470 от 15.10.08г. по гр.д. №495/2008г. на Смолянския окръжен съд в останалата обжалвана част, с която е потвърдено решение №178 от 27.03.08г. по гр.д. №761/07г. на Смолянския районен съд за отхвърляне на иска на Ш. Н. Д. по чл.13, ал.2 от ЗВСГЗГФ по отношение на 1/163 част от нива, паша и гора, в местността “Х”, землището на с. М.. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: