Р Е Ш Е Н И Е № 282 София, 19 юли 2023 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори май две хиляди и двадесет и трета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:СПАС ИВАНЧЕВ ВАЛЯ РУШАНОВА при секретар: Мариана Петрова и в присъствието на прокурора Калин Софиански изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 357/2023 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор при Апелативна прокуратура – Варна и по жалба, подадена от процесуалния представител на гражданския ищец - Министъра на финансите като представител на Държавата, срещу въззивно решение № 30/08.03.2023 г., постановено по ВНОХД № 225/2022 г. от Апелативен съд – Варна. Касационният протест се позовава на отменителните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че изводите на съда са в противоречие със събраните доказателства. Заявява се и че аналитичната дейност е извършена при нарушаване на чл. 14 и чл. 107 от НПК. Отправените искания са за отмяна на атакувания съдебен акт и ново разглеждане на делото от апелативния съд. В жалбата на гражданския ищец се изтъква твърдение за допуснати съществени процесуални нарушения при оценката на доказателствата, подкрепяйки подадения протест, поради което касаторът счита, че материалният закон е приложен неправилно с оправдаването на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Заявява се още, че съдът не е извършил дължимия анализ на доказателствените източници, но в мотивите си е приел, че е допуснато нарушение на данъчното законодателство и така фиска е ощетен с данъчни задължения за ДДС в големи размери. С тези аргументи се прави искане Върховният касационен съд да уважи предявения граждански иск и се претендират разноски. В съдебното заседание прокурорът от Върховната касационна прокуратура се дистанцира частично от доводите, изложени в протеста, като заявява, че не ги поддържа. Позовавайки се на пасаж от мотивите на решението, намира, че съдът не е проявил процесуална активност за изясняване на конкретни обстоятелства, поради което атакуваното решение подлежи на отмяна. Подсъдимият Л. В. К., редовно призован, не се явява. Представлява се от защитник, който представя писмено възражение и пледира за оставяне в сила на въззивното решение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 7 от 28.04.2022 г., постановена по НОХД № 96/2021 г., Окръжният съд – Разград признал подсъдимия Л. К. за невинен в това, че за времето от 17.05.2017 г. до 14.06.2017 г. в качеството си на собственик и представляващ „А. М. ****„ АД, е избегнал установяване и плащане на данъчни задължения в особено големи размери – 254 367, 56 лева, като потвърдил неистина в подадената в ТД на НАП – Разград справка –декларация № 17001155729/14.06.2017 г. (за м. май 2017 г.), подадена от него с квалифициран електронен подпис (КЕП) с автор Д. Р. Д. и титуляр „А. М. ****„ АД и като не издал счетоводни документи – протоколи за самоначисляване на ДДС по реда на чл. 117 от ЗДДС, с които да си самоначисли ДДС в срок от 15 дни от датата на възникване на данъчното събитие по фактури (подробно описани) за доставка на пшеница от „В. БГ“ ЕООД, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 255, ал.3 във вр. с ал.1, т. 2 и т. 3 от НК. Със същата присъда е отхвърлен предявения граждански иск. Протестът е неоснователен. Редакцията на иницииращия касационното производство документ налага първо да се припомни, че материалната незаконосъобразност на съдебния акт е самостоятелно касационно основание и при позоваването на него касационната проверка се свежда до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна по принцип е съгласна. Част от изложените доводи, макар да са дефинирани под формата на допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони, са за необоснованост, непредвидена като самостоятелно касационно основание в процесуалния закон. В съдържателната част на протеста присъства частично пресъздаване на аргументацията, изложена в атакуваното решение, последвана от заключението, че съдебните изводи са в противоречие със събраните доказателства. Прокурорът е счел за уместно да припомни основните твърдения от обвинителния акт, изразявайки по този начин несъгласие с извършеното от съда оценъчно третиране на формираната доказателствена съвкупност и направените въз основа на това изводи за отсъствие на достатъчно убедителни и безспорни доказателства, които да подкрепят обвинителната теза. Така без особено стойностни аргументи за несъобразяване на съдебната оценъчна дейност с правилата, заложени в процесуалния закон, се претендира неправилна интерпретация на доказателствата. В заключение е представено и виждането, че “деянието е извършено чрез посредственото извършителство на свидетелката Н. Г., като макар и да не е налице повдигнато обвинение в тази насока, няма пречка подсъдимият да бъде осъден по тази правна конструкция“. В проведеното пред касационната инстанция съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста в частта му, с която се изразява недоволство от процесуалната дейност на съда, в резултат на която е достигнато до извод, че авторството на деянието не е доказано по несъмнен начин. Намира обаче, че съдът е следвало, събирайки необходимите доказателства, да изясни обстоятелствата кой субект е получил пшеницата в складовете на [населено място], собствеността на тази база и прочие. Прегледът на процесуалната дейност на предходната инстанция не дава основание за извод да са допуснати нарушения на наказателнопроцесуалните норми, гарантиращи правилното формиране на вътрешното убеждение при установяване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване. Апелативният съд е дал своята оценка относно доказателствената дейност на първата инстанция, като е приел последната за процесуално издържана при съблюдаване на изискванията за обективност, всестранност и пълнота на изследването. В атакувания съдебен акт е изразена подкрепа на доказателствените разсъждения на основния съд, но това е съпроводено и със собствени на второинстанционния съдебен състав аргументи за обективност и достоверност на кредитираните доказателствени материали, въз основа на които е обосновал заключението си за недоказаност на обвинителната теза. Несъгласието с изводите, инкорпорирани в постановеното решение, очевидно се простират и върху оценката на част от гласните доказателствени източници, доколкото в протеста са възпроизведени показанията на свидетеля П. П., управител и собственик на дружеството доставчик на стоките, предмет на инкриминираните фактури. Оспорването на практика е заявено декларативно, тъй като не са посочени конкретни пороци в аналитичната дейност на съда, но очевидно показанията на споменатия свидетел се противопоставят на съдебната оценка за тяхната необективност. Предходната инстанция не е проявила едностранчивост и превратност при обсъждане на доказателствата, вкл. и на данните, съдържащи се в показанията на П.. Информацията, съобщена от него, е проверена задълбочено, както от гледна точка на убедителност, пълнота и логичност, така и в контекста на останалия доказателствен материал. Представените извадки от показанията на свидетелите Н. Г. и Д. Д. не дават сериозна доказателствена сигурност за извършено от подсъдимия деяние. Напротив, съдържанието на посочените гласни доказателствени източници разкрива, че след приемането на нов устав на дружеството като негов представител е вписан свидетеля Д. Д. и на 12.10.2016 г. използвания в дружеството КЕП бил подновен на негово име. Веднага след получаването му е предаден на Г., която попълвала и подавала по електронен път справките - декларации по ЗДДС. Апелативният съд не търпи упрек при интерпретацията на гласните доказателствени източници, както и на останалите елементи от формираната доказателствена съвкупност, защото е извършена в съответствие с изискванията на чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Проследил е дейността на основния съд, но не се е лишил от собствена преценка и е подкрепил извода, че чрез събрания доказателствен материал, постижим в този процес, не се постига стандартът, заложен в чл. 303, ал. 2 от НПК, необходим за постановяване на осъдителен съдебен акт. Вярно е заключението на въззивната инстанция, че аргументите на държавното обвинение за съпричастност на подсъдимия К. се ограничават да водени разговори между него и свидетеля П. и тяхното дългогодишно познанство. Правилно въззивният съд е отхвърлил възможността тези обстоятелства да обосноват обвинително твърдение, че именно подсъдимият е потвърдил неистина, подавайки чрез КЕП инкриминираната справка –декларация. По делото не са представени никакви доказателства, предназначени да подкрепят вмененото обвинение за избягване на установяване и плащане на данъчни задължения, съпроводено и с неиздаване от подсъдимия на счетоводни документи, при приетите и в обвинителния акт факти, че той не е представлявал дружеството в инкриминирания период. Посоченото вероятно е причината сега с протеста да се настоява, че К. е действал като посредствен извършител чрез свидетелката Н. Г. и това позволява осъждането му. Подобни доводи са поддържани и пред двете предходни инстанции, които аргументирано са отхвърлили възможността да сторят това, не само защото такова обвинение не е било повдигано на подсъдимия с обвинителния акт или в процедура по чл. 287 от НПК, но и защото по делото не присъстват доказателства за поведението на подсъдимия и на свидетелката, които да обезпечат форма на „посредствено извършителство“ на престъпление. Изтъкнатият довод от участващия в касационното производство прокурор за порок в дейността на апелативния съд, изразяваща се в липса на процесуална активност да изследва посочените по – горе обстоятелства, е неоснователен. Преценката за отговорността на подсъдимия К. следва да се ограничи до инкриминираните от представителя на обвинителната власт конкретни твърдения, така както са формулирани в обвинителния акт. Именно те очертават обема на доказване и правната конструкция на обвинението. Процесуалната дейност на съдебните инстанции е очертана и ограничена в рамките на обвинителния документ. Точно в тези параметри се е развила и процедурата в настоящето производство. В заключение, извършената касационна проверка не установи наличие на претендираните от касатора нарушения на процесуалните правила. Събраните по делото доказателствени материали са анализирани в съответствие с изискванията на чл. 14 от НПК и правилата на формалната логика. При липсата на пороци в доказателствената дейност на втората инстанция проверката за приложението на закона е възможна само в рамките на фактите, приети за установени от въззивния съд. С направените въз основа на тях изводи за недоказаност на обвинителната теза за авторството на подсъдимия не е допуснато нарушение на материалния закон. Касационната жалба на гражданския ищец – Министъра на финансите като представител на Държавата, депозирана чрез процесуалния му представите, е неоснователна. Видно от съдържанието й основните аргументи, с които се атакува въззивното решение са свързани с наказателната част на постановените съдебни актове, но с това се надхвърлят предоставените му права по чл. 87, ал.1 от НПК, конкретно да обжалва актовете на съда, накърняващи неговите права и законни интереси, чието упражняване обаче може да реализира в пределите необходими за доказване на основанието и размера на гражданския иск – виж, чл. 87, ал.2 от НПК. Няма съмнение, както се отбелязва и в жалбата, че гражданската отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателната отговорност на дееца. В този смисъл е и задължителната съдебна практика, отразена в Тълкувателно решение № 1/04.02.2013 г. на ВКС по т.д. № 2/2012 г. В мотивната част на тълкувателния акт е посочено също, че акцесорният характер на гражданския иск в наказателния процес предпоставя неговата зависимост от решаването на въпросите, свързани с обвинението, поради което и той поначало споделя съдбата му. В случаите, когато подсъдимият бъде оправдан, понеже не се установява описаното в обвинителния акт деяние да е извършено противоправно или виновно, или не е доказано авторството на същото, предявената гражданско-правна претенция ще да бъде отхвърлена. Именно в последно посочената хипотеза попада разглеждания случай. Ето защо след като е отречено авторството на деянието да е на подсъдимия не би могло да се ангажира и неговата гражданска отговорност. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 30/08.03.2023 г., постановено по ВНОХД №225/ 2022 г. от Апелативен съд – Варна. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.