Р Е Ш Е Н И Е № 190 София, 19.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 06 октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА гр.дело 3054 /201 година Производството е по чл. 290 от ГПК С определение № 452 от 17.07.2015г. по касационна жалба на Г. Т. Б. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение от 01.04.2015г за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 569/2014г. на Кюстендилски окръжен съд. В касационна жалба на Г. Б. против решението за поправка на допуснатата грешка се твърди нарушение на материалния закон при определяне квотите на страните. Излага теза, че след прогласяване нищожността на договора за дарение в полза на С. С., квотите от етажа и източната реална част от сутерена са еднакви и от този самостоятелен обект той притежава общо 5/6 ид.ч. по наследство и дарение от баща си и ¼ ид.ч. от дворното место, а съделителката С. С. притежава само 1/6 ид.ч., придобита по наследство от майката на страните от етажа и ¼ от дворното место. Ответниците по касация не взема становище. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК по въпроса за задължението на съда да определи действителните квоти на съделителите и при тези квоти да допусне делба между тях. С Решение № 46/28.02.2014г. по гр.д.№ 4870/2013г. на ВКС І гр.г., Р № 167/24.06.2013г. по гр.д.№ 1889/2012г. І гр.о. и много други се приема, че в делбеното производство съдът следи служебно за участие на всички съсобственици и определя действителните им квоти при които допуска делбата. В представените от касатора Р № 59/12.03.2012г. по гр.д..№ 911/2011г. ІІ гр.о. и Р № 303/14.01.2014г. по гр.д.№ 5179/2013г. І гр.о., съдът е определил действителните квоти на съделителите според доказателствата по делото От представените доказателства се установява следното: Страните са наследници – деца на Ц. Й. К. и Т. Б. К., сключили гр. брак 1947г. По време на брака си те са придобили с н.а. № 167,т.ІІ/1963г. ½ ид.ч. от дворно место, източната реална част от сутерена и правото на строеж за първия жилищен етаж, което е реализирано. Ц. К. е починала на 02.04.2004г. и след смъртта й преживелият съпруг Т. К. притежава 4/6 ид.ч. от етажа, заедно с прилежащото му мазе – източна част от сутерена и 4/12 ид.ч. от дворното место. С н.а. 9,т. VІІІ/16.11.2007г. Т. К. дарява на сина си Г. 1/6 ид.ч. /равна на 2/12 ид.ч./ от дворното место и 4/6 ид.ч. от първия етаж. Така с придобитата от сина Г. Б. 1/6 ид.ч. от етажа и 1/12 ид.ч. от дворното место по наследство от майка му Ц. К. той притежава общо по дарение и наследство 3/12 ид.ч. /равняващи се на ¼ ид.ч./ от дворното место и 5/6 ид.ч. от първия етаж. С н.а. № 10, т.VІІІ от 16.11.2007г. по т.1 Т. К. дарява на дъщеря си 1/6 ид.ч. /т.1. 2/12 ид.ч./ от дворното место и по т.2 Т. К. и Г. Б. даряват общо 5/6 ид.ч. от източния сутерен. С влязло в сила решение № 325/05.05.2011г. по гр.д.№ 2021/2010г. на Кюстендилски РС е прогласена за нищожна сделката дарение по т.2 от н.а. № 10,т.VІІІ/2007г. поради това, че предмета й – източния сутерен не съставлява самостоятелен обект. Като принадлежност към първия етаж, правата върху него са същите, каквито са и от етажа. В частта по т.1 от този нот. акт, сделката не е прогласена за нищожна, т.е. породила е действие.Дворното место по волята на съсобствениците може да не бъде обща част към етажната собственост. /В този смисъл Р № 59/12.03.2012г. по гр.д..№ 911/2011г. ІІ гр.о. и Р № 303/14.01.2014г. по гр.д.№ 5179/2013г. І гр.о./ Така правата на С. С. от дворното место са 1/12 ид.ч., придобита по наследство от майка й и 1/6 ид.ч. /т.е. 2/12 ид.ч./, придобита от баща й, или общо 3/12 ид.ч., равняващи се на ¼ ид.ч., а от етажа, ведно с прилежащото към него източно сутеренно помещение – само придобитата по наследство от майка й 1/6 ид.ч. Оставеното от Т. Б. К. саморъчно завещание от 24.04.2002г. в полза на внукът му И. Б. А. с предмет жилището на първия етаж и ½ ид.ч. от дворното место има качеството на завет, който е отменен с извършените в последствие през 2007г. сделки – чл. 19, ал.1 ЗН. Затова този съделител, встъпил главно в хода на производството не притежава права върху делбения имот. С възззивните решения, съдът не е съобразил че с влязло в сила решение между страните е прогласено за нищожно дарението по т.2 от н.а. № 10,т.8 от 2007г. поради невъзможен предмет и е определил отделни различни квоти от етажа и от сутерена. Това решение е неправилно и с оглед отговорът на поставения въпрос следва да се отмени, като вместо това се определят посочените по-горе квоти, при които се допуска делбата Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение от 01.04.2015г за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 20 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 569/2014г. на Кюстендилски окръжен съд и вместо това постановява: Допуска поправка на решение № 20 от 02.02.2015г. по гр.д.№ 569/2014г. на Кюстендилски окръжен съд относно квотите, при които е допусната делбата както следва: За Г. Б. 5/6 ид.ч. от: самостоятелен обект с идентификатор 41112.503.2052.1.1, ведно с принадлежащото към него източно мазе и ¼ ид.ч. от дворното място, в което е построена сградата. За С. Т. С. 1/6 ид.ч. от: самостоятелен обект с идентификатор 41112.503.2052.1.1, ведно с принадлежащото към него източно мазе. Ведно с ¼ ид.ч. от дворното място, в което сградата е построена. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: