Р Е Ш Е Н И Е № 219 София, 12.01.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА КОСТАДИНКА НЕДКОВА при секретаря Милена Миланова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3122 по описа за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 – чл.293 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 194/22.06.2015 г. на Варненски апелативен съд /ВАС/, търговско отделение, ІІ състав по в.т.д. № 202/2015 г., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд /В./, отхвърлящо искове на настоящия касатор срещу [фирма] на основание чл.55 ал.1 предл.3-то и чл.86 ЗЗД за сумата 70971.40 лв., представляваща цена за достъп до електропреносна и електроразпределителна мрежа за производителите на електроенергия от възобновяеми източници, платена от ищеца по посочени фактури за периода от 11.10.2012 г. до 05.07.2013 г. и мораторни лихви в общ размер 9335.67 лв. В касационната жалба, която се поддържа в о.с.з., касаторът релевира оплаквания за неправилност и необоснованост, свързани с приетата от ВАС неприложимост в случая на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД, тъй като отмяната на административния акт не прекратявала облигационното правоотношение между страните. Касаторът моли да се отмени решението на ВАС и се постанови друго, с което се уважат предявенити искове със законните последици по подробно изложени съображения в писмена защита. Ответникът [фирма] оспорва касационната жалба и моли да се остави без уважение по съображения в писмена защита. Третото лице помагач – Комисия за енергийно и водно регулиране не взима становище по жалбата. С определение № 627/06.07.2016 г. ВКС, ТК, първо отделение е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на ВАС в цялост на основание чл.280 ал.1 т.3 ГПК по обуславящия изхода на спора въпрос за значението на отмяната на акта – индивидуален административен акт на държавен орган, в който по закон се определя размера на цената по предоставяне на достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа от електроразпределителните дружества на производители на електрическа енергия и с отмяната на този акт отпада ли основанието за заплатените преди отмяната му суми по договор? ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл.293 ГПК намира следното: За да потвърди отхвърлителното решение на В. по предявените осъдителни искове на настоящия касатор като собственик на две ветроенергийни електроцентрали /ВЕЦ/ за платената от него цена за достъп до електропреносна и електроразпределителна мрежа, ВАС е приел, че страните по делото са в договорни отношения, по силата на които ищецът е присъединен към електроразпределителна мрежа и е сключил договор за изкупуване на произвежданата от него електроенергия с ответното дружество, а предоставените от [фирма] услуги по предоставяне на достъп до мрежите са заплатени от ищеца и настоящ касатор по цени, определени с решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г. Това решение на ДКЕВР е отменено от Върховния административен съд. Според ВАС решението на административния съд, отменящо решението на ДКЕВР за определените временни цени за достъп до електропреносна и електроразпределителна мрежа има действие по отношение на всички /чл.177 ал.1 АПК/, но отмяната на административния акт, с който са определени временни цени за достъп не се отразява до валидността на съществуващата между страните облигационна връзка по предоставен достъп, поради което не е налице хипотеза на отпаднало основание за заплащане цената по съществуващото между страните облигационно правоотношение. Според ВАС отпадането на определените от ДКЕВР временни цени за достъп не прекратяват правоотношението, не го трансформират от възмездно в безвъзмездно такова и не създава безусловно задължение за доставчика за връщане на получената парична престация. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване: След допускане въззивното решение до касация, отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване е даден с решение № 58/16.08.2016 г. по т.д. № 332/2015 г. на ВКС, І ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, в което е прието, че отмяната по реда на АПК с влязло в сила съдебно решение на индивидуален административен акт /решение на ДКЕВР, сега КЕВР/, определящ временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, предпоставя задължение за връщане на формираните въз основа на същото решение и заплатени от производителите на електроенергия от възобновяеми източници, на операторите на електроразпределителни мрежи, временни цени за достъп, като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. Към настоящия момент са постановени и други решения на ВКС по реда на чл.290 ГПК, представляващи задължителна и непротиворечива съдебна практика: р. № 28/28.04.2016 г. по т.д. № 353/2015 г. на ІІ ТО, р. № 104/27.06.2016 г. по т.д. № 1610/2015 г. на ІІ ТО, р. № 126/16.08.2016 г. по т.д. № 1592/2015 г. на І ТО и др., в които е прието, че конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение, отменящо по реда на АПК решението на ДКЕВР за определяне на временни цени за достъп има обратна сила – към момента на издаване на индивидуалния административен акт. В цитираната съдебна практика е прието още, че с отмяната на този акт отпада и основанието за заплатените преди отмяната му суми по договора. Отмяната предпоставя задължение за връщане на заплатените въз основа на решението временни цени за достъп като заплатени на отпаднало основание по смисъла на чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД. По основателността на касационната жалба: Жалбата е основателна. По делото е безспорно установено, че ищецът касатор е собственик на две ветроенергийни електроцентрали /ВЕЦ/, въведени в експлоатация на 25.03.2009 г. и 14.01.2009 г., двете присъединени към електроразпределителната мрежа на договорно основание. Ищецът реално е ползвал услугата „достъп“ и реално е заплатил цената за това с приложените по делото фактури на обща стойност 70971.40 лв. – цена за достъп до мрежата на ответника по временни цени, определени с решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012 г., отменено по реда на АПК с влязло в сила решение. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване и разрешенията в цитираната задължителна съдебна практика на ВКС, които настоящият състав на ВКС изцяло споделя, следва да се приеме, че с отмяната на решението на ДКЕВР по административен ред основанието за начисляване на суми за достъп е отпаднало. С отмяната на индивидуалния административен акт отпадат с обратна сила последиците от него, поради което ответното дружество дължи връщане на заплатените суми като цена на „достъп“ до мрежата на основание чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД в размер на 70971.40 лв., както и претендираната мораторна лихва върху сумата до момента на завеждане на исковата молба в размер на 9335.67 лв. /лихвата е изчислена съобразно представената таблица в исковата молба по всяка фактура от датата следваща деня на плащане/. Ето защо решението на ВАС, с което е приета неоснователност на исковете е неправилно и следва да се отмени изцяло на основание чл.293 ал.1 ГПК. С оглед липсата на необходимост от събиране на нови доказателства, следва да се постанови решение, уважаващо иска по чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД за сумата 70971.40 лв. със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 13.06.2014 г. до окончателното й плащане, както и сумата 9335.67 лв., представляваща обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД за плащане на главницата до завеждане на исковата молба 13.06.2014 г. На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът дължи на ищеца – касатор разноски за трите инстанции в общ размер 6454.56 лв., заплатени държавни такси, съобразно представените списъци за разноски по чл.80 ГПК и приложени платежни нареждания пред ВКС, ВАС и В.. Съдът не присъжда претендираното адвокатско възнаграждение за трите инстанции, поради непредставени доказателства за плащането му по банков път, както е договорено в приложените договори за правна защита и съдействие – т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл.293 ал.1 ГПК, съдът: Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 194/22.06.2015 г. на Варненски апелативен съд, търговско отделение, ІІ състав по в.т.д. № 202/2015 г., потвърждаващо решение на Варненски окръжен съд по т.д. № 1079/2014 г., с което са отхвърлени искове на [фирма] срещу [фирма] и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК] сумата от 70971.40 лв. /седемдесет хиляди деветстотин седемдесет и един лева и 40 ст./, представляваща заплатена цена за достъп до мрежата на ответника на отпаднало основание – чл.55 ал.1 предл.3-то ЗЗД със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 13.06.2014 г. до окончателното й плащане, сумата 9335.67 лв. /девет хиляди триста тридесет и пет лева и 67 ст./ - мораторна лихва върху главницата до предявяване на иска 13.06.2014 г., както и 6454.56 лв. /шест хиляди четиристотин петдесет и четири лева и 56 ст./ разноски за трите инстанции. РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лица помагач Комисия за енергийно и водно регулиране /с предишно наименование Държавна комисия за енергийно и водно регулиране/ на страната на ответника [фирма] РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.