Р Е Ш Е Н И Е № 72 С. 18.05.2017г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и пети април през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖИВА ДЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при участието на секретаря Анжела Богданова и прокурор А. за Върховна касационна прокуратура, като изслуша докладваното от съдия П. гр.д.№ 3619 по описа за 2016г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното : Производството е с правно основание чл.290 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от Е. С. Х. със съдебен адрес в [населено място] против въззивно решение № 683 от 13.05.2016г. по в.гр.д.№ 600/2015г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 80 от 8.01.2016г. по гр.д.№ 8512/2014г. на Пловдивски районен съд като е отхвърлен иска му с правно основание чл.2б З. за сумата 10 000лв., обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д.№ 533/1994г. на Окръжен следствен отдел при ОП Б., ведно със законната лихва считано от 8.01.2013г. Искането на касатора е за отмяна на постановения въззивен акт и решаване на въпроса по същество с уважаване на предявения иск. Претендира направените разноски. В съдебно заседание страните не се явявят и не се представляват. Постъпило е писмено становище от касатора. Счита, че въззивният акт е постановен в нарушение на закона, тъй като съдът в противоречие с изискванията на чл.2б ал.2 З. не е обсъдил поведението на компетентните органи - и по-специално бездействието им от 1994г., когато е образувано производството до 2 009г., когато е възстановено изгубеното дело, липсата на произнасяне по направените още през 1995г. процесуални искания, фактът че настоящият ищец не е бил конституиран като пострадал нито през 2006г. /когато е влязъл в сила на новия НПК, който изрично регламентира процесуалната фигура на пострадалия/, нито до 24.04.2009г., когато е изтекла давността. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на 733.50лв., съгласно представен списък. Становището на представителя на Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Макар и да не споделя изразените в съдебните актове мотиви, счита постановеният въззивен акт – като краен резултат за правилен. Изложената позиция е, че не е налице нарушение на изискването за решаване на делото в разумен срок, тъй като компетентните органи са работили активно през периода 1994г.-1995г., когато са изразили мнението си за прекратяване на наказателното производство, а срокът от близо две години за разследване по дело за убийство не може да се счете да прекомерно. Счита, че страната може да търси правата си по общия ред на чл.45 ЗЗД. Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното : По делото няма спор за факти: На 17.06.1994г., около 3 часа сутринта, синът на ищеца – Е. Е. Х. е намерен под терасата на апартамента, който е обитавал заедно с още три лица, под наем, находящ се на етаж четвърти в бл.408 в к/с”Меден Рудник” [населено място], в изключително тежко състояние. Отведен е в болница, където е починал. На същия ден - 17.06.1994г. е образувано сл.д.№ 533/1994г., с постановление на следовател Н. С., срещу виновно лице, за това че на 16 срещу 17.06.1994г. умишлено е умъртвил Е. Е. Х. от [населено място] – престъпление по чл.115 НК. Образувана е и прокурорска преписка № 209/1004г. с наблюдаващ прокурор С.. Извършен е оглед /съгласно отбелязването в Дневника за 1994г. за посетени местопроизшествия/. Не са иззети веществени доказателства. Не са правени снимки, видно от справка от Б. при ОС МВР Б.. Извършена е съдебно-медицинска експертиза на труп № 216/1994г., която приема, че описаните травматични увреждания на главния мозък и вътрешните органи съответстват на падане от височина. Установява липса на настъпили преживе увреждания. Направената кръвна проба от трупа установява наличие на концентрация на алкохол в кръвта 0.56 промила. Извършени са и разпити на свидетели. На 13.06.1995г. - на ищеца /в качеството на баща на пострадалия/ са били предявени, в [населено място], материалите по следственото дело. Той, чрез процесуалния си представител /адвокат Б./, писмено е направил две искания. Първото е за предоставяне на копия от документи и второто е доказателствено - за извършване на процесуално - следствени действия /експертизи, следствен експеримент, допълнителни разпити/. Първото е било уважено и са му предоставени исканите копия, а по второто /молбата за събиране на допълнително доказателства/ - произнасяне не е последвало. След посочената дата - 13.06.1995г. - ищецът не е уведомяван и не му е предоставена никаква информация във връзка с образуваните сл. д.№ 533/1994г.на О. Б. и прокурорска преписка №209/1004г.на Б. Едва на 24.07.2009г. /когато е наближала датата за изтичане на предвидения в закона срок за погасяване на наказателната отговорност по давност/, с писмо, наблюдаващият прокурор е изискал информация от О. Б. за хода на делото. Установено е, че на 23.12.1995г. делото е било изпратено на ОП Б. за прекратяване. Същото не е отразено като постъпило в деловодството на Прокуратурата и акт за прекратяване не е постановяван. На 3.08.2009г. е определен следовател за възстановяване на делото. Той е възложил, с три постановления от 6.01.2010г., на разследващи полицаи от Първо РУП на МВР П. и РУП на МВР А., извършване по делегация на разпити - в качеството на свидетели на наследниците на пострадалия. В хода на тези разпити - са им били разяснени правата на пострадали по чл.75 и сл. НПК /да бъдат информирани за хода на наказателното производство, за правото им на граждански иск и да бъдат конституирани като частни обвинители/. На 23.07.2012г. ищецът е направил искане до Главния прокурор да бъде уведомен за хода на разследването, което с писмо № 9201 от 30.07.2012г. е препратено на ОП Б.. Последните са го уведомили с писмо на 3.08.2012г., че делото не е налично и са предприети действия по възстановяването му. Изискали са от него документи и той е представил наличните му копия от документи, получени през 1995г. при предявяване на материалите по следственото дело. Въз основа на тях следственото дело е било възстановено. Първото и единствено следствено действие, извършено по него, е издаване на Постановление от 8.01.2013г. на Окръжна прокуратура Б. за прекратяване на наказателното производство на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК – погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност /Давността за обвинение по чл.115 НК е 15 години и в случая е изтекла на 18.06.2009г./ След обжалване, Постановлението за прекратяване е потвърдено с определение по ч.н.х.д. № 81/2013г. на ОС Бургас, а то с определение № 18 по в.ч.н.х.д. № 107/2013г. на АС Бургас. Мотивите са, че след възстановяване на наказателното преследване не са установени данни за вина на конкретно лице. При тези факти, ищецът е претендирал обезщетение за причинените му неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат от прекомерно продължилото производство по разследване на причините за настъпилата смърт на единственото му дете и ощетяването му поради невъзможност да бъде конституиран като граждански ищец. Твърди, че непрежалимата му загуба е сложила отпечатък както върху неговия, така и върху живота на съпругата му, /а косвено е довела и до настъпване на смъртта й през 2008г./, тъй като неяснотата около причината за смъртта и прекомерно дълго воденото производство са станали причина, ежедневието им като родители да бъде съпътствано от краен песимизъм, постоянно емоционално напрежение, стрес, чувство на безизходица и безпомощност, пълна загуба на доверие към правозащитните органи, липса на желание за живот и като краен резултат влошаване на здравословното им състояние и по-бърза смърт за съпругата му. С Констативен протокол от 8.01.2014г. И. към В. е приел, че обезщетение не се дължи, защото относимият - за преценката на разумността на срока на воденото производство – период започва на 20.01.2010г., когато на заявителя са били разяснени правата на пострадал по чл.75 и сл. НПК. Същият извод е направен и от първоинстанционния и от въззивния съд, които са счели предявеният иск за неоснователен поради липса на нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок. Счели са, че началният момент на срока следва да е от датата, на която съгласно действащия НПК ищецът е придобил процесуалното качество на пострадало лице /предявени са му материалите по образуваното през 1994г., загубено и възстановено през 2009г. дело/. Крайният изводи е, че броен от посочената дата до 2.07.2013г., когато делото е прекратено поради изтекла давност, срокът от 3г.и 5м. не е неразумен. С определение № 72 от 31.01.2017г., настоящият състав на ВКС допусна касационно обжалване, на основание чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, по въпрос, по който констатира противоречие с постановено по чл.290 ГПК решение № 66 от 2.04.2015г. по гр.д.№ 5813/2014г. на ІІІ г. относно релевантните обстоятелства, имащи значение при преценката на съда за наличие на нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. По така поставения въпрос, настоящият съдебен състав намира следното : Нормата на чл.2б З. предоставя самостоятелен ред, по който всеки гражданин и юридическо лице може да търси отговорност на държавата и да претендира обезщетение за вреди, причинени му в резултат от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, съгласно чл.6 § 1 от Е.. Доколкото се касае за вътрешно правно средство за реализиране на право, предоставено с Е., критериите въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато това нарушение, са посочени примерно в чл.2б ал.2 от З., като са приложими стандартите, установени в практиката на Е.. Съгласно установената практика /решение № 66 от 2.04.2015г. по гр.д.№ 5813/2014г. на ІІІ г.о./ механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на наказателното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът прилага три критерия: сложност на делото, поведение на жалбоподателя и поведение на компетентните органи. Сложността на делото се преценя съобразно естеството на фактите, които следва да бъдат установени, броя на обвиняемите и свидетелите, нуждата се получат документи по делото, съединяването на делото с други дела, встъпването на други лица в процеса и всички други релевантни обстоятелства. От жалбоподателя не може да се изисква да сътрудничи активно за ускоряване на производство, което може да доведе до неговото осъждане, а за преценката на поведението на компетентните органи - голямо значение имат усилията им за ускоряване на производството. Принципът е, че компетентните правозащитни органи са тези, от които се очаква да следят всички участници в производството да полагат максимални усилия за предотвратяване на ненужно забавяне. Имайки пред вид така дадения отговор на поставения въпрос и горепосочените конкретни факти по делото, настоящият съдебен състав намира постановеният въззивен акт за неправилен. Изводът на въззивния съд, че началният момент, от който следва да се брои срока на продължителност на наказателното производство е 20.01.2010г., когато на заявителя са били разяснени правата на пострадал по чл.75 и сл. НПК, не може да бъде споделен. Началният момент е датата 17.06.1994г., когато е образувано сл.д.№ 533/1994г. срещу виновно лице за престъпление по чл.115 НК, извършено срещу сина на настоящия ищец. Това е датата, на която компетентните органи са преценили, че са налице достатъчно данни, за да образуват производство и са предприели първите процесуални действия – оглед, назначена е съдебно-медицинска експертиза на труп, взета е кръвна проба. Ищецът като баща на пострадалия, е пряко засегнат от деянието, предмет на образуваното сл.д.№ 533/1994г., обусловено от настъпилата смърт на единствения му син. От датата на образуването му, за ищеца възниква качеството на „жертва” по смисъла, изведен от практиката на Е. по чл.6 Е.. Изводите на въззивния съд, във връзка с приетият НПК от 2010г. и изричното обособяване на процесуалната фигура на пострадал по действащото право, не могат да бъдат споделени, тъй като в конкретния случай – както по- горе беше посочено – в производството по чл.2б З. са приложими стандартите, установени в практиката на Е. и с оглед безспорният по делото факт, че още на 13.06.1995г. - на ищеца /в качеството на баща на пострадалия/ са били предявени материалите по следственото дело. Крайният момент на срока на продължителност на процесното наказателно производство е датата на решението по в.ч.н.х.д. № 107/2013г. на АС Бургас, когато е влязло в сила Постановлението на Окръжна прокуратура Б. за прекратяване на наказателното производство,на основание чл.24 ал.1 т.3 НПК. Общият срок на наказателното производство е 19 години /от 1994г. до 2013г./ Единственият начин, по който може да бъде оценен размерът на същия е като прекомерен. Съобразявайки критериите за преценка на разумността на срока, които бяха изброени при отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав приема, че неразумната продължителност е в резултат единствено от поведението на компетентните органи, които са допуснали от 23.12.1995г., когато делото е било изпратено от О. Б. на ОП Б. с мнение за прекратяване до 24.07.2009г., когато наблюдаващият прокурор е изискал информация за делото, в продължение на 14 години, безконтролно да не бъдат предприети никакви процесуални действия. /Поведението на жалбоподателя не е причинило по никакъв начин забавянето, а при липса на предприети действия от компетентните органи в продължение на 14 години, не може да се обсъжда характера и сложността на делото като критерии за превишаване на разумния срок/. В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на ответната страна, че касаторът следва да претендира обезщетение по общия ред по чл.45 ЗЗД. Коректното правното основание на иска – с оглед заявената претенция и установените по делото факти е именно специалния ред по чл.2б З., приложим съгласно чл.8 ал.1 З.. Необосновано дългият общ срок /19 години/ на наказателното производство, при това без да е налице произнасяне по направени от страната още през 1995г. искания за извършване на различни процесуално - следствени действия /експертизи, следствен експеримент, допълнителни разпити/, неизбежно е довел до причиняване на неимуществени вреди на касатора под формата на стрес, отчаяние, загуба на доверие в институциите, постоянно емоционално напрежение, усещане за безизходица и безпомощност, несигурност и липса на спокойствие, с оглед съзнанието, че не е направено всичко възможно за да бъде установена истината за настъпилата смърт на Е. Х.. Доколкото, не е в тежест на пострадалия да доказва отделните си негативни изживявания /вж. решение № 18 от 20.02.2014г. по гр.д. № 2721/2013г. на ІV г.о./, като наличието им се презумира през целия период на висящност на наказателното производство, имайки пред вид гореизброените характерни особености на настоящия случай и че неспазването на разумния срок на продължителност винаги увеличава вредните последици /вж. решение № 532 от 24.06.2010г. по гр.д. № 1650/09г. на ІІІ г.о./, както и съобразявайки конкретния личен интерес на жалбоподателя да се установи причината за смъртта на единственият му син, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение на причинените неимуществени вреди на касатора, възлиза на претендираната от него сума в размер на 10 000лв. С оглед изхода от делото, направеното искане и на основание чл.78 ГПК, в полза на касатора следва да бъдат присъдени установените като реално извършени разноски за адвокатска възнаграждение в размер на 700лв. /съгласно договор за правна помощ и съдействие № 109351 от 20.04.2017г., където е записано, че сумата е платена в брой/ и 33.50лв., платена държавна такса. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение № 683 от 13.05.2016г. по в.гр.д.№ 600/2015г. на Пловдивски окръжен съд и потвърденото с него решение № 80 от 8.01.2016г. по гр.д.№ 8512/2014г. на Пловдивски районен съд и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Е. С. Х. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица] с адрес за призоваване: [населено място] ул.”4 януари” № 36 ет.4 сумата от 10 000лв. /десет хиляди/ лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на сл.д.№ 533/1994г. на Окръжен следствен отдел при ОП Б., ведно със законната лихва считано от 8.01.2013г., както и сумата от 733.50лв./седемстотин тридесет и три лева и петдесет стотинки/, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.