Р Е Ш Е Н И Е № 50 гр.София, 08 май 2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 1931/2014 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на повереника на частния тъжител С. П. С. срещу присъда № 48/07.10.2014 год. по въззивно нчхд № 504/2014 год. на Хасковския окръжен съд, първи въззивен наказателен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до неправилното приложение на закона с оправдаването на подсъдимата по повдигнатото й обвинение. Прави се искане за отмяна и за връщане на делото за ново разглеждане. Защитниците на подсъдимата В. К. Г. оспорват основателността на жалбата и поддържат, че няма нарушение на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствените източници, а оправдаването на подсъдимата е законосъобразно предвид липсата на елементи от състава на престъплението. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа, че е допусната неяснота относно датата на събитието и делото следва да се върне за ново разглеждане. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347, ал.1 НПК и намира: Хасковският районен съд, осми наказателен състав с присъда № 58/25.06.2014 год. по нчхд № 155/2014 год. признал подсъдимата В. К. Г. за виновна в това, че на 07.01.2014 год. в гр.Х. наклеветила Сл.С. като с жалба до РУП на МВР гр. Хасково му приписала престъпление. На основание чл.148, ал.2 вр.чл.147, ал.1, пр.2 вр.чл.78А НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 700 лева със законните последици и отхвърлил за разликата до 4 000 лева. Осъдил подсъдимата да заплати държавна такса върху уважената част на гражданския иск. Хасковският окръжен съд, първи наказателен състав с присъда № 48/07.10.2014 год. по въззивно нохд № 504/2014 год. отменил присъдата в осъдителната й част и признал подсъдимата за невиновна в това на 07.01.2014 год. да е наклеветила Сл.С. и я оправдал по обвинението да е извършила престъпление по чл.148, ал.2, пр.1 вр.ал.1, т.2, пр.2 вр.чл.147, ал.1, пр.2 НК. Отхвърлил предявения граждански иск и осъдил частния тъжител С. да заплати на подсъдимата направените по делото разноски в размер на 400 лева. Въззивното производство е образувано по жалбата на подсъдимата със съдържание, обосновано с наличието на предпоставките по чл.308, ал.2 НПК. С разпоредбата на чл.320, ал.3 НПК е предоставено право на страните да представят допълнителни писмени изложения за допълване на посочените доводи, което подсъдимата чрез защитниците си е упражнила в предвидения срок – до даване ход на делото. Съдът е връчил препис на частния тъжител, а поверениците му, които са присъствали в съдебната зала и са участвали в проведеното въззивно съдебно следствие, не са се противопоставили на приемането му и не са направили изрично искане за запознаване със съдържанието му. При тези условия повереникът адв.Р. в пледоарията си изрично е заявила „… моля да приемете всички изложени вътре доводи за неоснователни” и подробно е мотивирала съображенията си за неоснователност. Другият повереник-адв.Ч., е подкрепил изложеното и е допълнил тезата за неоснователност. Съдът е изпълнил процесуалните си задължения според НПК, а страните са упражнили процесуалните си права по начин и в степен по тяхна преценка според приетия подход и при липсата на данни за създадени ограничения или затруднения. Не е съществено нарушение на процесуалните права невярно отразената на л.40 от мотивите дата 09.01.2014 год. вместо 09.12.2013 год., свързана с показанията на свидетеля Т.. От цялостното съдържание на обжалвания съдебен акт, основан на събраните доказателствени източници (вкл. показанията на л.37-съдебно заседание на 23.05.2014 год.), не може да се направи извод за противоречие във волята на съда при произнасяне по същество според данните по частната тъжба и повдигнатото обвинение. Допусната е техническа грешка, която по своето естество не може да бъде определена като съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК и основание за отмяна на обжалвания акт. В жалбата е оспорен подхода на въззивния съд да се довери на обясненията на подсъдимата и на показанията на свидетелите Т. и Д.Г., защото са съответно нейните дядо и майка, а на св.Д.-защото искането за допускане е направено едва във въззивното производство. Достоверността на показанията не се определя от това какви са отношенията на свидетелите със страните, а в зависимост от това какви факти установяват. По повод искането за допускане на свидетел във въззивното производство по отношение на свидетелката Д. съдът е изпълнил процесуалното си задължение да събира доказателства, посочени от страните за разкриване на обективната истина. След като е преценил, че ще установява обстоятелства, които ще имат значение за правилното решаване на делото, е бил длъжен като инстанция по фактите да я разпита. Упражнил е правомощията си да извърши самостоятелен анализ и оценка на целия, събран по предвидения процесуален ред, доказателствен материал. Приел е наличието на две групи свидетели и е констатирал противоречията в тях. Обсъдил ги е подробно и задълбочено и ясно е посочил кои от тях приема изцяло или частично за достоверни като ги е поставил в основата на решението си и кои отхвърля. Отчел е наличието на родствени връзки на подсъдимата с посочените свидетели, но не е отказал да ги кредитира на това основание, а въз основа на установената последователност и логичност при установяване на релевантни факти е приел, че може да им се довери. Основателно е отказал да отхвърли като недостоверни показанията на св.Д. по съображения за късния момент, в който е направено искането за провеждане на разпит, защото това би било в противоречие с изискванията по чл.13 и чл.107 НПК и би довело до нарушаване процесуалните права на страна в процеса. Обосновано е решението да не приеме като годни доказателствени източници, опровергаващи установени факти, материали, събрани извън предвидения в НПК процесуален ред. По въпроса за умисъла мотивите за несъставомерност на деянието са ясни, задълбочени и логични. За липсата и на субективния елемент от състава на престъплението съдът се е позовал на релевантни фактически обстоятелства. Подробно, основавайки се на годни доказателствени източници, включително и на съдържанието на подадената до МВР тъжба, е мотивирал взетото решение със съображения, които настоящият състав изцяло споделя. Мотивите на новата присъда отговарят на изискванията за съдържание съгласно чл.305, ал.3 НПК, към което препраща чл.339, ал.3 НПК. Съдът е формирал вътрешното си убеждение според доказателствата и закона и не е допуснал нарушение на чл.14 НПК. Доводите за необоснованост не следва да бъдат разглеждани поради липсата на предвидена за касационния съд компетентност да извършва проверка по фактите, които са приели инстанциите по същество. С оглед на изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на повереника на частния тъжител С. П. С. срещу присъда № 48/07.10.2014 год. по въззивно нчхд № 504/2014 год. на Хасковския окръжен съд, първи въззивен наказателен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: О П Р Е Д Е Л Е Н И Е към решение № 50/08.05.15 г. гр. София, 18.06.2015 година Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в закрито заседание на седемнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ изслуша докладваното от съдията Лидия Стоянова наказателно дело № 1931/2014 година. Постъпила е молба с вх. № 6221/28.05.2015 г. от адвокат В. Л. и адвокат П. К. от Адвокатска колегия – Хасково, с която се иска произнасяне относно разноските по делото пред касационната инстанция, направени от подсъдимата и изразяващи се в уговорен по договор за правна помощ адвокатски хонорар. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, намира молбата за основателна. По н. д. № 1931/2014 г. на ВКС, второ наказателно отделение, са приложени два броя договора за правна защита и съдействие между подсъдимата В. К. Г. и адвокатите В. Л. и П. К.. Видно от съдържанието им уговореното възнаграждение за адвокат К. е в размер на 800 лв., а за адвокат Л. – 850 лв. Жалбата на частния тъжител С. С. срещу оправдателната присъда на въззивната инстанция е оставена без уважение и на основание чл. 190, ал. 1 НПК разноските следва да бъдат възложени на него. Заради това молбата на защитниците за присъждане на направените разноски в полза на В. Г. е основателна. По изложените съображения и на основание чл. 189, ал. 1, пр. 2 НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И: ОСЪЖДА С. П. С. да заплати на В. К. Г. направените по делото разноски в размер на 1 650 (хиляда шестстотин и петдесет) лева, представляващи адвокатско възнаграждение. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: