Р Е Ш Е Н И Е № 559 гр. София, 17 декември 2012г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕРОНИКА ИМОВА СЕВДАЛИН М. при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА с участието на прокурора от ВКП РУСКО КАРАГОГОВ изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело №1493/2012г., по описа на ВКС, ІІІ, н.о. Производството е образувано по жалба от подсъдимия А. Д. К. и по жалба от служебния защитник на подсъдимия А. Д. К.- авокат Б. А. от САК , и двете - срещу въззивно решение №195/05.06.12 год. постановено по внохд№440/12 год. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда№98/26.03.2012 год. по нохд№972/2012 год. на Софийски градски съд, 32-ри състав. С присъдата подсъдимият А. Д. К. е признат ЗА ВИНОВЕН в това, че на 19.12.2008г. в гр.София , в съучастие като съизвършител с А. К К. и с Д. А. С. , след предварителен сговор да вършат кражби или грабежи и при продължавано престъпление /на три пъти/ отнел чужди движими вещи-портмоне, парична сума от 25 лева, 2 бр. очила, калъф за очила, мобилен телефон „Нокия 2610", ръчен часовник „К.", чадър, сандвич, ръкавица, 6 бр. секретни ключове, всичко на обща стойност 374,50 лева, от владението, съответно на: Г. З. П., А. И. К. и Е. С. В., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, и грабежът е извършен при опасен рецидив и е придружен с причиняване на средна телесна повреда на Е. С. В. , изразяваща се в счупване на горната трета на раменната кост на лявата ръка, довело до трайно затрудняване движението на горния ляв крайник за срок повече от 30 дни, поради което и на основание чл. 199, ал. 1, т. 2, т. З, пр. 2 и т. 4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1 , б."б" НК и чл. 54 НК е осъден на седем години лишаване от свобода, на основание чл. 58а, ал. 1 НК наказанието е намалено с една трета, поради което наложеното наказание е четири години и осем месеца лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим. Подсъдимият К. признат за невиновен и е оправдан в частта относно обвинението да е извършил деянието за вещи на стойност над 374,50 лева. Постановено е подсъдимият до изтърпи съгласно чл.70, ал.7 от НК, отделно, в затвор при първоначален СТРОГ режим и неизтърпяната част от наказанието наложено му с присъда по НОХД№629/2000г. на ВТОС -, от две години четири месеца и шестнадесет дни лишаване от свобода, от което е бил условно предсрочно освободен с определение от 25.10.2006г. на ОС Плевен. Осъден е да заплати в полза на държавата разноските по делото от 106,66 лева. В касационната жалба на подсъдимия се изразява недоволство от въззивното решение . Сочат се касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.т.1 и 3 НПК. Оспорват се изводите за наличието на предварителен сговор при извършване на инкриминираните деяния. Неправилно в процедурата на съкратено съдебно следствие по чл. 371,т. 2 и сл.НПК, предпоставена от пълните признания на фактите съгласно обвинението и от признаването на вината, не е приложена разпоредбата на чл. 55 НК. Жалбата се свежда до искане за намаляване размера на наказанието. В касационната жалба на защитата адв. Б.А. от САК се изтъкват всички касационни основания със следните доводи: не се установява предварителен сговор при извършване на деянието; няма нито пряко нито косвено доказателство за наличие на предварително сговаряване ,с разпределението на ролите между К. и другите две лица при осъществяване на деянията ; игнорирани са показанията на свид.В., че К. е заявил на К. - „остави жената „ , което не сочи на общност в умисъла им и опровергава обвинението за съучастие ; липсват мотиви по чл. 339, ал. 2 НПК в отговор на доводите в жалбата. Налице е явна несправедливост на наложеното на касатора наказание, защото не е приложен по-благоприятният закон при неговата индивидуализация, който е следвало да бъде чл. 55 НК, тъй като до произнасянето на присъдата, респ. на решението, е последвал по-благоприятен закон. Неправилно съдът е отчел като отегчаващи вината обстоятелства взетите предвид от закона при посочената в него санкция по чл. 199 НК. В съдебно заседание подсъдимият и защитата му се явяват лично като поддържат доводите и исканията си съгласно жалбите . Прокурорът от ВКП дава заключение за неоснователност на жалбите. В последната си дума подсъдимият А. Д. К. моли да бъде намалено наложеното му наказание. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА НА АТАКУВАНИЯ ВЪЗЗИВЕН СЪДЕБЕН АКТ, УСТАНОВИ СЛЕДНОТО: Жалбата е неоснователна. Не са допуснати посочените в жалбата на подсъдимия и в жалбата на защитата касационни основания. Въззивната инстанция е дала отговор на всички доводи във въззивната жалба на защитата на подсъдимия, които се повтарят и пред настоящата инстанция. Те са получили аргументиран отговор по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, който съставът на ВКС напълно споделя. Производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие при условията на признаването на фактическите обстоятелства в обвинителния акт от подсъдимия К.. Въззивната инстанция е проверила действията на първостепенния съд, който е изложил съображения защо счита,че фактическата обстановка описана в обвинителния акт е установена по делото. Относно данните за деянията на подсъдимия, формата на съучастието му с лицата К.и С. , начина на извършването и броят на деянията, пострадалите лица и предмета на посегателството съдът е приел за установени изцяло обстоятелствата в обвинителния акт, тъй като доказателствата от досъдебното производство , които са събрани и проверени по реда на НПК, напълно ги подкрепят. Подсъдимият е признал изцяло фактите , включително и тези , които очертават формата на съучастие като предварителен сговор между него и другите двама съучастници. Неговото самопризнание в тази насока е проверено внимателно наред с останалите доказателствени източници. Съдилищата са установили, че тримата са постигнали решението си да вършат кражби и грабежи преди започване на всяко от поредните три изпълнителни деяния в рамките на усложненото продължавано престъпление. От доказателствата по делото е изяснено, че действията им са в логическа обвързаност и последователност. Прието е за установено, че на инкриминираната дата 19.12.2008г., рано сутринта в около 06.20 часа и тримата са се намирали в района на НДК и без някой от тях да е дал команда и тримата синхронизирано са нападали минувачите. От самопризнанията на подс.К. и от данните от пострадалите свидетели Г. З. П., А. И. К. и Е. С. В. е прието за установено, че първоначално подсъдимият К. ги е нападал ,удрял и повалял на земята , след което К. и С. са се включили също в употребата на сила като са ритали и удряли падналата на земята жертва и са отнемали намиращите се във владението й вещи, с намерение противозаконно да ги присвоят. При установени факти , изводите относно приложението на материалния закон са правилни. По делото е прието за установено, че всеки от тримата подсъдими има едновременно участие с останалите в употребата на сила с общата цел - отнемането на вещите от владението на пострадалите, без съгласието им, с намерение противозаконно да бъдат присвоени. Задружната им дейност е предварително обмислена ,защото съдилищата са анализирали данните по делото за общата съгласуваност на поведението на подсъдимия и двамата му съучастника спрямо жертвите , която е немислима без предварително постигнатото съгласие помежду им за извършване на деянията. Защитата неоснователно твърди, че липсвало предварително разпределяне на ролите в изпълнението на съставното престъпление грабеж от тримата съизвършители. Всички три деяния в рамките на продължаваното престъпление се характеризират с това, че подсъдимият първоначално е нападал жертвите като ги е повалял на земята, а след това в упражняването на принудата /в употребата на сила/ и в отнемането на вещите от пострадалите са се включвали и съучастниците К. и С.. Предварително обмислената им дейност за осъществяване грабежите е обективирана от систематиката на участието в изпълнението на всеки от тях във всеки от елементите на съставното престъпление – грабежа. Ето защо, неоснователно се твърди в жалбите за нарушение на закона при приложението на квалификацията по чл. 199, ал. 1т. 2 НК за наличието на предварителен сговор у подсъдимия заедно с лицата Кънчев и С., да вършат кражби и грабежи. Няма нарушение на закона спрямо правилото „за приложението на по-благоприятния закон”и не е допусната явна несправедливост на наложеното на касатора наказание. Изменението на чл. 58а НК в ДВ бр.26/2010г. е последвало времето на извършване на деянието, поради което въззивната инстанция основателно е анализирала възможността за приложението на по-благоприятния закон при индивидуализацията на наказанието на подс.К.. ВКС споделя извода, че приложението на чл. 55 НК / съгл. редакцията на чл. 58а НК до отмяната й с ДВ, бр.26/2010 г./, няма да се яви по-благоприятно от приложението на чл. 58а, ал.1, вр. чл. 54 НК в действащата сега редакция. За извършеното от подсъдимия деяние в чл. 199, ал. 2 НК е предвидена минимална санкция от пет години лишаване от свобода. Правилно въззивната инстанция е извела, че в конкретния случай е безпредметно да се обсъжда дали наказването следва да бъде с прилагане на правилото за намаляване на определеното вр. чл.54 НК наказание с едната трета, или да се приложи чл. 55, ал.1,т. 1 НК, тъй като практически би се достигнало до еднакъв резултат и в този смисъл не е нарушено правилото на чл. 2, ал. 2 НК. С намаляване с една трета на определеното от съда наказание на подсъдимия съдът е наложил наказание, което е под предвиденият специален минимум на законовата санкция. Практическият резултат с изискуемото се от подсъдимия приложение на чл. 55, ал.1,т. 1 НК е постигнат в неговия оптимален смисъл при наличните индивидуализиращи вината на подсъдимия обстоятелства. Наказанието не следва да бъде намалявано последващо под този минимум, защото това би било несъвместимо с постигане на възпитателните и възпиращи цели на наказателната репресия, посочени в чл. 36 НК. Наказанието е справедливо, тъй като отговаря на тежестта на извършеното. Невярно се сочи в жалбите, че съдът е нарушил правилото на чл. 56 НК като бил отчел за определящи вината обстоятелства на подсъдимия и тези, включени в санкционната част на състава на престъплението по чл. 199, ал. 2, вр. ал. 1,т. 2,т. 3 и т.4 НК. Нито един от тези признаци не е залегнал и като определящо вината на подсъдимия обстоятелство при индивидуализирането на отговорността на подсъдимия. Обсъдени са високата степен на обществената опасност на деянието и дееца извън тези квалифициращи вината обстоятелства: деецът е показал една трудна поправимост, предвид броя на деянията в усложненото престъпление, начина на извършването, характерно с бруталност и упоритост, многобройност на квалифициращите обстоятелства. В този смисъл ВКС споделя напълно изводите на САС в мотивите на решението. С оглед на тези мотиви и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №195/ от 05.06.12 год., постановено по внохд №440/12 год. на СОФИЙСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда№98/ от 26.03.2012 год. по нохд №972/2012 год. на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 32-ри състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ :