Р Е Ш Е Н И Е № 416 гр. София, 24.11.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на ..седемнадесети ноември.. две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ :ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ :ЕЛЕНА АВДЕВА БИЛЯНА ЧОЧЕВА при участието на секретаря КРИСТИНА ПАВЛОВА и на прокурора ПЕНКА МАРИНОВА изслуша докладваното от съдия Кънчева касационно дело № 1366 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимата Е. Ю. Ш. срещу решение № 145 от 11.07.2014 г. по внохд № 129/14 г. на Великотърновския апелативен съд с оплакване за явна несправедливост на наказанието и искане за неговото намаляване. В съдебно заседание защитата на подсъдимата поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура намира жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: Великотърновският апелативен съд потвърдил изцяло присъда № 32/ 09.05.2014 г. по нохд № 250/2014 г. на Плевенския окръжен съд, с която подсъдимата Ш. е призната за виновна в извършване на престъпления по чл. 195 ал.1 т.7, вр. чл. 28 ал.1 от НК и по чл.249 ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК. Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие, в алтернативата на чл. 371 т.2 от НПК, поради което наказанията за двете деяния са индивидуализирани при условията на чл.58а от НК, съотв. две години лишаване от свобода и две години и два месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 80 лв.. На осн. чл.23 от НК съдът наложил общо наказание две години и два месеца лишаване от свобода. На осн. чл.25 от НК групирал наказанията по настоящата присъда и по присъда по нохд № 660/2013 г. на РС гр. Троян, като определил общо наказание от две години и два месеца лишаване от свобода, търпимо в затвор, при първоначален „строг” режим. Жалбата е неоснователна. Тя е мотивирана с доводи за тежко семейно положение, защото бащата на жалбоподателката бил инвалид, а сестра й била болна от епилепсия. Върховният касационен съд намира, че наказанията за извършените престъпления са правилно индивидуализирани. Съдът е оценил всички смекчаващи и отегчаващи вината на Ш. обстоятелства и е отмерил санкциите при превес на смекчаващите такива, които е редуцирал по правилата на чл.58а от НК. Допълнителното им намаляване е неоправдано, предвид на многократните й осъждания и изградените трайни престъпни навици. По делото липсват данни за тежко здравословно състояние на близките й, а и подсъдимата не е трудово ангажирана и не би могла да им оказва финансова помощ. Наложеното наказание съответства на критериите по чл. 348 ал.5 от НПК и не е явно несправедливо. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 145/ 11.07.2014 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 129 от 2014 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: