Р Е Ш Е Н И Е № 31 Гр. София, 28 април 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ.ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП И. СИМОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1131/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по глава XXXІІІ от НПК. Образувано е на осн. чл.420, ал.1, вр. чл.422, ал.1, т.4 от НПК по искане /наименувано искане за отмяна/ на осъдения Д. М. Ж., чрез упълномощените защитници адв. М. Е. и адв. К. Б. за възобновяване на н.д. № 1430/2012 г. по описа на Върховен касационен съд, НО,1-ви състав и за отмяна на постановеното по същото дело решение № 489/08.05.2013 г., с което е изменено въззивно решение № 19/08.03.2012 г. по описа на Окръжен съд – Търговище и подсъдимият Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.150, ал.1 от НК, както и за оправдаване на осъдения Ж. по първоначално предявеното му обвинение по чл.152 от НК. Защитата на подсъдимия се позовава на решение на ЕСПЧ от 22.06.2021 г. по жалба № 70560/13 г. , по дело „Ж. срещу България“, с което е установено нарушение на пар.3 , б. а и б от чл.6, вр. с пар.1 на чл.6 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи /ЕКПЧ; Конвенцията/ относно правото на справедлив съдебен процес, включващо правото на жалбоподателя да бъде информиран за характера и причината за обвинението, и за правната характеристика на деянията. Както и на частта от същото решение, в която за подходяща форма на обезщетение е определено евентуалното възобновяване на производството пред ВКС с връщане на делото за ново разглеждане на долните съдебни инстанции. В искането се съдържа детайлно възпроизвеждане на съдържанието на решението на ЕСПЧ. Осъденият Д. Ж. се явява лично в съдебно заседание пред ВКС, като се представлява от редовно упълномощен защитник, адв. С., която поддържа изцяло подаденото искане за възобновяване от името на своя доверител. Моли да се отмени влязлото в сила решение на ВКС за предходно възобновяване на делото/по чл.422, ал.1,т.5 от НПК/, с което подсъдимият е осъден за престъпление по чл.150 от НК, на основание постановеното решение на ЕСПЧ и Ж. да бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.152 от НК. Аргументира искането си с мотивите към решението на Съда в Страсбург за това, че подзащитният й не се е защитавал по обвинението по чл.150 от НК, за което в обвинителния акт не се съдържат съответни факти и това го е лишило от възможност за адекватна защита. Акцентира върху обстоятелството, че понастоящем Ж. е реабилитиран по право за осъждането по чл.150 от НК, /осъден е условно на лишаване от свобода с изпитателен срок от 5 години, който е изтекъл на 08.05.2018 г./ поради което при възобновяване на делото с евентуално връщане за ново разглеждане, повторното му осъждане би утежнило положението му по негова жалба пред ЕСПЧ, което намира за недопустимо. С оглед изложеното поддържа искането подзащитният й да бъде оправдан по първоначално предявеното му обвинение по чл.152 от НК. Осъденият Ж., в последната си дума пред ВКС моли да бъде оправдан. Прокурорът от ВКП, пред настоящата касационна инстанция изтъква, че с оглед постановеното решение на ЕСПЧ, с което е установено нарушение на ЕКПЧ са налице предпоставките по чл.420, ал.2, вр. чл.422, ал.1, т.4 от НПК за възобновяване на делото пред ВКС и искането на осъдения е основателно. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди искането на осъдения Ж., чрез упълномощените защитници и като взе предвид основанията за възобновяване по чл.422 ал.1 т.4 от НПК, намери следното: Искането на осъденото лице Д. М. Ж. за възобновяване на наказателното производство по делото е допустимо, като подадено от активно легитимирано лице по чл.420, ал.2 от НПК- осъдено за престъпление от общ характер, за което не е освободено от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК /след изменение на НПК от 2019 г. осъденият разполага със самостоятелна активна легитимация да отправи искане по чл.422, ал.1,т.4 от НПК съвместно с Главния прокурор на РБ / с влязло в сила решение на ВКС, което е акт от категорията актове по чл.419, ал.1 от НПК. Искането е подадено в 6-месечния преклузивен срок по чл.421, ал.3 от НПК – решението на ЕСПЧ е от 22.06.2021 г., а искането на осъдения за възобновяване е подадено до ВКС чрез РС – гр. Омуртаг на 09.12.2021 г. Разгледано по същество искането за възобновяване се намери за частично основателно относно възобновяването на делото пред ВКС, по което Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.150 от НК и му е наложено наказание лишаване от свобода с отмяна на решението на ВКС и връщане на делото за ново разглеждане на актуално компетентния съд за разглеждане на искане за възобновяваяне на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, който понастоящем е Апелативен съд – Пловдив, на осн. чл.424, ал.1 от НПК. В частта относно искането за оправдаване на осъдения за престъплението по чл.152 от НК, същото се намери за неоснователно. Хронологията на наказателното производство по делото е следната: С присъда №156/19.12.2011 г., постановена по н.о.х.д. №160/2011 г. по описа на Районен съд- гр. Омуртаг, Д. Ж. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.152, ал.1,т.1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, както и за престъпление по чл.159, ал.1 от НК с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години лишаване от свобода и глоба в полза на държавата в размер на 1800 лв., като на осн. чл.23, ал.1 от НК му е определено общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, към което е присъединено и наказанието глоба в полза на държавата в размер на 1800 лв. С присъдата на районния съд в полза на гражданските ищци са присъдени обезщетения за неимуществени вреди от процесните деяния. С решение №19/08.03.2012 г. по в.н.о.х.д. №12/2012 г. на Окръжен съд- Търговище присъдата на районния съд е изменена в гражданската й част, като е намален размера на обезщетението за вреди, а в наказателната част е потвърдена. Решението на въззивния съд не подлежи на касационно обжалване, поради което присъдата е влязла в сила на датата на постановяването му, 08.03.2012 г. Осъденият Ж. е направил искане за възобновяване на делото пред ВКС, на осн. чл.422, ал.1,т.5 от НПК и с решение на ВКС , 1-во НО, №489/08.05.2013 г. производството по делото е било възобновено и решение №19/08.03.2012 г. по в.н.о.х.д. №12/2012 г. на Окръжен съд- Търговище е било изменено като престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК е било преквалифицирано по чл.150, ал.1 от НК, а за престъплението по чл.159, ал.1 от НК присъдата е била отменена и Ж. е бил оправдан по същото обвинение. По жалба №70560/13 г. на Д. Ж. пред ЕСПЧ е образувано дело „Ж. срещу България“, по което е постановено Решение от 22.06.2021 г., с което е признато нарушение по чл.6, пар.3, б. а и б от ЕКПЧ / Конвенцията/ ведно с чл.6, пар.1, по причини, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за естеството и причината за обвинението срещу него, не му е осигурено достатъчно време и условия за подготовката на неговата защита и не е получил справедлив съдебен процес. Цитираното решение на ЕСПЧ е посочено като основание за възобновяване на влязлото в сила решение на ВКС, предмет на настоящото производство. В решението на ЕСПЧ е посочено, че изискванията на чл.6, пар.3 от Конвенцията представляват особени аспекти на правото на справедлив съдебен процес, гарантирано в пар.1 от същия член, поради което съдът е разгледал казуса от гледна точка на тези две разпоредби, взети заедно. В пар.23 от решението на ЕСПЧ се сочи, че член 6, пар.3 от Конвенцията предоставя на подсъдимия правото да бъде информиран за причините за обвинението в наказателното производство, т.е. за деянията, които се твърди, че е извършил и за правната им характеристика. В тази връзка е посочено, че алинеи а и б на чл.6, пар.3 са свързани и правото за информираност относно естеството и причината за обвинението следва да се разглежда в светлината на правото на обвиняемия да подготви защитата си. Приложени към настоящият казус тези критерии са установили нарушение на правата на жалбоподателя, поради това, че с внесения обвинителен акт /който има централна роля в наказателното производство / той е предаден на съд по обвинение в изнасилване и по това обвинение се е защитавал по време на цялостното наказателно производство, включително и с аргументи, че здравословното състояние на жертвата не е позволявало да осъществи полов акт с нея. В решението за възобновяване ВКС е приел, че обвинението в изнасилване е недоказано, но едновременно с това е осъдил Ж. за извършване на друг вид престъпление, блудство. ЕСПЧ намира в решението по жалбата на осъдения, че е било необходимо той да е бил информиран за възможността ВКС да го признае за виновен за извършване на престъплението блудство и че в обвинението спрямо него не се съдържа описание на такъв вид поведение, което да се квалифицира като блудствени действия. Подобно поведение не е описано и в решенията на инстанциите по същество, като се отбелязва, освен това, че голяма част от усилията на страните са били насочени към доказване, респективно, опровергаване на полов акт и не изглежда, че прокуратурата е имала за цел да установи друг вид сексуално посегателство по отношение на пострадалата. В тази връзка в решението на ЕСПЧ е отбелязано, че макар и сходни престъпления, изнасилването и блудството имат различни фактически състави, които елементи подлежат на самостоятелно доказване, за да се признае виновността на извършителя в тяхното извършване. При тези данни ЕСПЧ е приел, че за целите на правилното приложение на материалния закон, с каквото правомощие ВКС безспорно разполага е следвало да предостави възможност на осъдения да упражни ефективно и своевременно правото си на защита. Съдът посочва, че в практиката си е приемал, че националните съдилища са длъжни да обръщат специално внимание когато уведомяват обвиняемия за обвиненията срещу него. Посочил е примерно, че ВКС би могъл да отложи изслушването по делото за допълнителни аргументи или да предостави на жалбоподателя алтернативна възможност за писмено становище / какъвто подход ЕСПЧ е обсъждал по други дела, например в делото П. срещу България/. По този повод в решението се отбелязва, че ЕСПЧ не би могъл да спекулира дали жалбоподателя Ж. би изложил евентуални нови аргументи срещу алтернативното обвинение, ако такава възможност му е била предоставена. В заключение, с оглед изложените съображения ЕСПЧ приема, че жалбоподателят не е бил информиран подробно за обвиненията срещу него /за тяхната причина и естество/ и не му е било предоставено достатъчно време, за да подготви защитата си, поради което не е получил справедлив съдебен процес. В същата насока е отчетена и липсата на ясно изискване в приложимото законодателство, което да позволи на обвиняемия да се защитава срещу изменените обвинения, което е прието за решаващо в това отношение. С оглед естеството на констатираното нарушение, ЕСПЧ посочва, че най-подходяща форма на обезщетение по делото би било да се възобнови своевременно националното производство и да се разгледа делото в съответствие с всички изисквания за справедлив съдебен процес. С оглед съдържанието на цитираното решение на ЕСПЧ, с което се приема нарушение по чл.6 от Конвенцията чрез осъждането на Ж. за престъплението блудство се установява, че според този съд е нарушено правото му на справедлив съдебен процес и това е свързано с националното съдебно производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, в което е постановен окончателния съдебен акт, с който той е осъден по новото обвинение. Отделно, решението на ЕСПЧ има съществено значение за настоящото дело, чието възобновяване се иска, с оглед констатираните нарушения относно уведомяването на осъдения за естеството и причината на обвинението, по което е осъден с влязлото в сила решение и непредоставянето на достатъчно време и условия за организирането на неговата защита. При кумулативната даденост на предпоставките по чл. 422, ал.1,т.4 от НПК са налице законовите основания за възобновяване на наказателното производство и за отмяна на решението на ВКС, с което извършеното от Ж. престъпление е преквалифицирано от изнасилване в блудство, за което е признат за виновен и му е наложено съответно наказание. След възобновяването на делото и отмяната на решението на ВКС делото следва да се върне за ново разглеждане на АС – Пловдив, който на осн. чл.424, ал.1 от НПК е актуално компетентен да разгледа производството по делото, образувано на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК / актът по чл.419 от НПК е решение на окръжен съд като въззивна инстанция/ от стадия на съдебното заседание за отстраняване на допуснатото нарушение. Констатираното от ЕСПЧ нарушение по чл.6 не може да бъде отстранено в настоящото производство пред ВКС, което е образувано на осн. чл.422, ал.1, т.4 от НПК. Поправянето на допуснатото нарушение следва да се отстрани чрез способите, посочени в решението на ЕСПЧ в производство по чл.422, ал.1 т.5 от НПК, с оглед предмета на същото производство за възобновяване, преценка за допуснати съществени нарушения по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК, което понастоящем е от компетентността на съответния апелативен съд. По същите съображения искането на осъдения за пълното му оправдаване от настоящия състав на ВКС не може да бъде удовлетворено и отговор на същото следва да бъде даден в производството по чл.422, ал.1, т.5 от НПК от компетентния апелативен съд. По изложените съображения, искането за възобновяване следва да се уважи в частта относно възобновяването на производство пред ВКС по чл.422, ал.1, т.5 от НПК и отмяна на постановеното касационно решение в наказателната и гражданска част за престъплението по чл.150, ал.1 от НК и делото да се върне за ново разглеждане в тази му част на Апелативен съд – Пловдив. С оглед горното и на осн. чл.425 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно от деление Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по н.д. № 1430/2012 г. по описа на Върховния касационен съд, 1-во НО, като ОТМЕНЯ постановеното по него решение № 489/08.05.2013 г., с което е изменено въззивно решение № 19/08.03.2012 г. на Окръжен съд – Търговище в частта, с която подсъдимият Д. Ж. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.150, ал.1 от НК и е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от това престъпление. ВРЪЩА делото в отменената част за ново разглеждане на Апелативен съд – Пловдив, на осн. чл.424, ал.1 от НПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: ТЪЛКУВАНЕ към Р Е Ш Е Н И Е № 31/28.04.2022 г. Гр. София, 14 ноември 2022 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря ИЛ.ПЕТКОВА и след становище на прокурора от ВКП К.ИВАНОВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 1131/21 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по чл.414, ал.1, т.1 от НПК. Образувано е по искане на Апелативен съд-гр. Варна, Наказателно отделение, 3-ти състав по н.д. № 153/2022 г. по описа на същия съд за тълкуване на решение на ВКС, 3-то НО, № 31/28.04.2022 г., постановено по н.д. №1131/21 г. по повод възникнали в апелативния съдебен състав затруднения и съмнения, свързани с неговото тълкуване, в частта относно обвинението по чл.152 от НК спрямо осъдения Ж. и по отношение присъденото по делото обезщетение за неимуществени вреди от това престъпление. Отделно се иска отговор на въпроса за компетентния да разгледа делото апелативен съд. От упълномощените защитници на осъдения Ж., адв. Д. и адв, С. е постъпило писмено становище по искането за тълкуване, депозирано от АС-Варна. Защитниците на осъденото лице застъпват тезата, че с влязлото в сила решение на ВКС в производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, Ж. е бил оправдан за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК и в тази част решението на ВКС не е било обжалвано пред ЕСПЧ, респективно възобновяването не може да засегне обвинението за изнасилване. Сочат, че преразглеждане на делото по чл.152, ал.1, т.1 от НК е недопустимо и поради забраната за reformatio in pejus. От друга страна считат, че обвинение за престъпление по чл.150 от НК спрямо подзащитния им не е било повдигано с обвинителния акт по делото, поради което не може да бъде разглеждано спрямо него. В съдебно заседание пред ВКС прокурорът от ВКП застъпва становище, че осъденият Ж. е бил оправдан по обвинението по чл.152 от НК с решение на ВКС № 489/08.05.2013 г. по н.д. № 1430/12 г., като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл.150 от НК и в тази му част решението на ВКС в производството по възобновяване е влязло в сила, тъй като не е било предмет на разглеждане пред Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/. Счита, че по изложените съображения обвинение по чл.152 от НК не би следвало да се включи в актуалната рамка на обвинението по делото, по което се иска тълкуване на решението на ВКС. Отделно сочи, че с решението на ВКС в производството по възобновяване осъденият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.150 , ал.1 от НК, каквото обвинение прокуратурата не е поддържала по делото и в мотивите към решението на ЕСПЧ не се съдържат мотиви за извършено блудство. С оглед изложеното счита, че ВКС следва да извърши тълкуване на поставените от АС-Варна въпроси в производството по възобновяване, по което той се явява компетентен съд. Осъденият Ж. пред ВКС се представлява от упълномощения защитник адв. С., която заявява, че поддържа писменото становище по искането за тълкуване на адв. Д., съгласно което оправдателната присъда в частта по обвинението по чл. 152 от НК е влязла в сила. Сочи, че за престъплението по чл.150 от НК, за което е постановена осъдителна присъда е налице решение на ЕСПЧ, с което съдът в Страсбург е констатирал липса на справедлив съдебен процес. С оглед горното, по делото, по което се иска тълкуване, ВКС е възобновил производството само по отношение на осъдителната присъда за престъплението по чл.150 от НК, което изрично е посочено в решението, в която връзка намира, че това е правилното тълкуване. Отделно сочи, че обвинение по чл.150 от НК по отношение на подзащитния й никога не е било повдигано и прокуратурата не е искала преквалификация на деянието, поради което счита, че спрямо осъдения Ж. е налице неповдигнато обвинение по чл.150 от НК. Осъденият Ж. в последната си дума пред ВКС заявява, че поддържа становището на неговата защита. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите от искането на АС-Варна за тълкуване на решението на ВКС в рамките на законовите си правомощия по чл.414, ал.1, т.1 от НПК, намери следното: С тълкуваното решение на ВКС, 3-то НО, № 31/28.04.2022 г., постановено по н.д. №1131/21 г., в производство по чл.422, ал.1, т.4 от НПК е възобновено частично наказателното производство по н.д. №1430/12 г. по описа на ВКС, 1-во НО / образувано на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК / и е отменено влязлото в сила решение № 489/08.05.2013 г. по същото дело, в частта, с която е изменено въззивно решение №19/08.03.2012 г. на Окръжен съд-Търговище относно потвърждаването на присъда по н.о.х.д. № 160/2011 г. на Омуртагски Районен съд за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК и същото е преквалифицирано в престъпление по чл.150, ал.1 от НК. Решение №1430/12 г. по описа на ВКС, 1-во НО е отменено и в частта, в която е оставено в сила решението на ОС – Търговище относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от същото деяние. С тълкуваното решение на ВКС делото в отменената част е върнато за ново разглеждане на Апелативен съд – Пловдив, на осн. чл.424, ал.1 от НПК. След връщането на делото за ново разглеждане на АС – Пловдив, съдебното производство по делото е било прекратено от съдията-докладчик и изпратено по компетентност на АС-Варна. Съдията-докладчик от АС-Варна е повдигнал спор за подсъдност пред ВКС по съображения за необходимост от тълкуване на волята на ВКС за това кой е компетентния да разгледа делото апелативен съд. С разпореждане на председател на 2-ро НО на ВКС е отказано образуване на частно производство пред ВКС по чл.44, ал.1 от НПК и делото е върнато на АС-Варна за изпълнение на указанията от разпореждането. След връщането на делото на АС-Варна, от същия съд е отправено ново искане за тълкуване на решението на ВКС, на осн. чл.414, ал.1, т.1 от НПК, по което е образувано настоящото дело пред ВКС. На първо място следва да се изясни волята на ВКС по въпроса кой е компетентния съд при новото разглеждане на делото в производството за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК след отмяната на решение №1430/12 г. на ВКС, 1-во НО. В съдържанието на тълкуваното решение на ВКС е посочено, че се отменя частично решение № 489/08.05.2013 г. на ВКС, 1-во НО по н.д. №1430/12 г., постановено в производство за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК спрямо решение на окръжен съд, действащ като въззивна инстанция. Към датата на постановяване на отмененото решение на ВКС, касационният съд е бил единствения компетентен съд да разглежда производствата по възобновяване на наказателни дела. Със ЗИД на НПК, / ДВ, бр.42 от 9 юни 2015 г./ е изменен текста на чл. 424, ал.1 от НПК и компетентността за разглеждане на производствата за възобновяване на наказателни дела с основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, когато актът по чл.419, ал.1 от НПК е постановен от районен или окръжен съд като въззивна инстанция / с изключение на новите присъди/ е възложена на съответния апелативен съд. В конкретният случай въззивното производство по делото, което е било предмет на възобновяване от ВКС, 1-во НО е образувано пред ОС- Търговище, който е в съдебния район на АС – Варна и е приключило с въззивно решение, поради което компетентен да разгледа производството за възобновяване на делото по чл. 422, ал.1, т.5 от НПК е съответния апелативен съд, а именно АС - Варна. Посоченият в тълкуваното решение на ВКС съд - АС-Пловдив е поради техническа грешка, поради което действителната воля на ВКС следва да се тълкува в смисъл, че компетентен да разгледа наказателното производство за възобновяване след отмяната на решение № 489/08.05.2013 г. на ВКС,1-во НО по н.д.№1430/12 г. при новото разглеждане на делото е АС-Варна. По втория въпрос, поставен в искането за тълкуване – „следва ли да бъде прието, че в частта, в която Ж. е бил признат за невинен да е извършил престъпление по чл.152 от НК, решение № 489/08.05.2013 г. /на ВКС 1-во НО по н.д. 1430/2012 г./ е в сила и към момента?“ следва да се посочи следното: Тълкуваното решение на ВКС 3-то НО, № 31/28.04.2022 г., по н.д. №1131/21 г.е постановено в производство по чл.422, ал.1,т.4 от НПК, образувано по искане на осъдения, мотивирано с постановено по негова жалба решение на ЕСПЧ, с което е признато нарушение на правото му на справедлив съдебен процес в производството за възобновяване на делото, образувано пред ВКС, 1-во НО, на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК – поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила със съществено значение за делото. Това предходно производство за възобновяване по н.д.№ 1430/2012 г., по описа на ВКС, 1-во НО, образувано на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК по искане на осъдения Ж. е предмет на повторно разглеждане от АС – Варна. Ж. е бил осъден с влязла в сила присъда № 156/19.12.2011 г. по н.о.х.д.160/2011 г. на Районен съд – гр. Омуртаг за извършване на престъпление по чл.152, ал.1, т.1 от НК, за което му е било наложено наказание от 8/осем/ месеца лишаване от свобода и за престъпление по чл. 159, ал.1 от НК с наложено наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода и глоба в размер на 1800 лв, като на осн. чл.23,ал.1 от НК му е определено общо най-тежко наказание от 3 /три/ години лишаване от свобода, изтърпяването, на което е отложено с изпитателен срок от пет години, на осн. чл.66, ал.1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила, към което на осн. чл.23, ал.3 от НК е присъединено и наказанието глоба в размер на 1800 лв. С присъдата на районния съд Ж. е бил осъден да заплати в полза на гражданския ищец Р. Б. обезщетения за неимуществени вреди от двете деяния, съответно в размер на 10 000 лв. за престъплението по чл.152 от НК и 2000 лв. за престъплението по чл. 159 от НК. В останалата част до пълните предявени размери гражданските искове са били отхвърлени като неоснователни. С въззивно решение № 19/08.03.2012 г. по в.н.о.х.д. № 13/2012 г. на ОС-Търговище присъдата на РС – Омутаг е била изменена в гражданската част само относно присъденото обезщетение за неимуществени вреди от престъплението по чл.159 от НК и съдът е отхвърлил изцяло предявеният граждански иск, на основание това деяние. В останалата част присъдата е била потвърдена и е влязла в сила на датата на постановяване на въззивното решение, поради липса на предвиден касационен контрол. След влизане в сила на присъдата по делото е образувано първото производство за възобновяване по н.д. №1430/12 г. по описа на ВКС, 1-во НО, на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК, тъй като касационният съд е бил компетентен да го разгледа към тази дата. В това производство за възобновяване пред ВКС е постановено решение, с което съдът е възобновил делото и е изменил частично въззивното решение, както следва: - за престъплението по чл.159, ал.1 от НК е отменил потвърждаването на присъдата на РС – Омуртаг относно осъждането на Ж. и го е оправдал по това обвинение; - за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК е изменил решението на ОС – Търговище относно потвърждаването на същата присъда, като е отменил осъждането за това престъпление и е преквалифицирал деянието в престъпление по чл.150, ал.1 от НК. Оставил е в сила решението на окръжния съд в гражданската част относно присъденото обезщетение за вреди от престъплението по чл.152 от НК, тъй като основание за предявяване на гражданския иск в наказателния процес е извършеното от подсъдимия деяние, което с решението на ВКС е преквалифицирано в престъпление по чл.150, ал.1 от НК. След постановяването на цитираното решение на ВКС по н.д. №1430/12 г. на 1-во НО по делото за възобновяване, по жалба на осъденото лице е образувано производство пред ЕСПЧ с предмет – нарушение по чл.6 от Конвенцията по обвинението по чл. 152, ал.1, т.1 от НК, поради невъзможност да се защити срещу обвинението в сексуално насилие след като ВКС е приел правна квалификация на престъпление, срещу която Ж. не е могъл да се защити. С решение на ЕСПЧ е прието, че по делото е допуснато нарушение на пар.3, б. а и б. от чл.6 на ЕКПЧ, ведно с пар. 1 от същия член – с аргументи, че Ж. не е получил справедлив съдебен процес, тъй като не е бил информиран подробно за естеството и причината за обвинението срещу него и че не му е било предоставено достатъчно време и условия за подготовка на защитата си. В същото решение е посочено и че: „с оглед естеството на констатираното нарушение, най-подходящата форма на обезщетение по делото би било да се възобнови своевременно националното производство и да се разгледа отново делото в съответствие с всички изисквания за справедлив съдебен процес.“ В частта, с която Ж. е оправдан по обвинението по чл.159 от НК делото не е възобновено, поради липса на оплакване от осъдения пред ЕСПЧ за допуснато нарушение на изискванията за справедлив съдебен процес. С тълкуваното решение на ВКС по настоящото дело е възобновено производството по чл.422, ал.1,т.5 от НПК в частта по обвинението по чл.152, ал.1, т.1 от НК и е отменено постановеното решение на ВКС в частта, в която престъплението е преквалифицирано по чл.150, ал.1 от НК и Ж. е осъден за извършването на това престъпление, както и му е присъдено обезщетение за неимуществени вреди от същото и делото е върнато за ново разглеждане в тази му част на компетентния апелативен съд / АС – Варна/. Производството пред АС – Варна е второ по ред производство за възобновяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК и е образувано по същото искане на осъдения за възобновяване на наказателното дело, приключило с влязлата в сила присъда на РС – Омуртаг, в частта за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК . След отмяната / с настоящото тълкувано решение на ВКС / на решение № 489/08.05.2013 г. на ВКС, 1-во НО по н.д. №1430/12 г., за възобновяване на делото, влязлата в сила присъда на Районен съд-Омуртаг в частта за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК е във вида, в който е постановена от решаващите съдилища. Пред апелативния съд се разглежда за втори път искане за възобновяване на делото, по което е постановена влязлата в сила присъда на РС - Омуртаг, на същото правно основание, на което е било образувано първото производство пред ВКС, 1-во НО по чл.422, ал.1 , т.5 от НПК. С възобновяването на това дело от настоящия състав на ВКС с тълкуваното решение, висящността на извънредното производство по чл.422, ал.1, т.5 от НПК се подновява, като се връща в съответния процесуален стадий, където е допуснато нарушението. По настоящия казус установените от ЕСПЧ нарушения са допуснати в производството за възобновявяване по чл.422, ал.1, т.5 от НПК, поради което новото разглеждане на делото следва да започне от стадия на съдебното заседание след образуване на производството за възобновяване по искането на осъдения Ж.. В образуваното пред АС - Варна, като актуално компетентен съд, второ по ред производство за възобновяване, апелативният съд следва да разгледа искането на осъдения, на осн.чл.422, ал.1, т.5 от НПК за възобновяване на влязлата в сила присъда на РС – Омуртаг, потвърдена с решение на ОС-Търговище за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК, като обезпечи на лицето справедлив съдебен процес, при съобразяване с решението на ЕСПЧ и констатираните нарушения при първото производство за възобновяване, доколкото основанието за възобновяване на делото и за отмяна на решението на ВКС, 1-во НО е решението на ЕСПЧ, с което е констатирано нарушение на правото Ж. на справедлив съдебен процес в частта за обвинението по чл.152 от НК, което е преквалифицирано по чл.150 от НК. При решаване на въпроса за квалификацията на деянието следва да се съобрази мотивната част на решението на съда в Страсбург относно изискванията за справедлив съдебен процес. Едва след това следва да се реши и въпроса с правилната квалификация на деянието и приложението на материалния закон. Такава е била волята на ВКС в тълкуваното решение, поради което тълкуването следва да се разбира в смисъл, че решение № 489/08.05.2013 г. на 1-во НО на ВКС е отменено в частта относно преквалификацията на деянието от престъпление по чл.152, ал.1, т.1 от НК в престъпление по чл.150, ал.1 от НК и относно присъденото обезщетение за вреди от същото деяние и предмет на производството за възобновяване пред АС – Варна при новото разглеждане на делото е искане за възобновяване на наказателно производство по влязлата в сила присъда на РС - Омуртаг в наказателната и гражданска част за престъплението по чл.152, ал.1, т.1 от НК. С оглед изложените съображения и на осн. чл.414, ал.1, т.1 от НПК, ВКС, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ДОПУСКА тълкуване на решение на ВКС, 3-то НО, № 31/28.04.2022 г., постановено по н.д. №1131/21 г. относно решение № 489/08.05.2013 г. на ВКС 1-во НО по н.д. №1430/12 г., което да се счита за отменено в частта, с която е изменено въззивно решение № 19 от 08 март 2012 г. по в.н.о.х.д. № 13/2012 г. на ОС – Търговище досежно преквалификацията на престъплението от чл.152, ал.1, т.1 от НК в престъпление по чл.150, ал.1 от НК и е оставено в сила присъденото обезщетение за вреди от същото деяние. При новото разглеждане на делото в производството по чл.422, ал.1, т.5 от НПК за компетентен съд да се счита АС - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: