Р Е Ш Е Н И Е № 348 София, 17.10.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 1073 по описа за 2014 г. Производството е по реда на глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Т. Л. М., чрез адвокат Е. Б., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 124/ 2014 г., по описа на Великотърновския окръжен съд, отмяна на решение № 60 от 29.04.2014 г. и оправдаване на осъдения, или връщане на делото за ново разглеждане на фазата на досъдебното производство, или намаляване на наказанието. Искането се позовава на посочените в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК. Твърдението е обосновано с неправилно приложен материален закон, защото престъпните последици са породени от изпълнение на неправомерна служебна заповед, с нарушение на правото на защита на осъдения, тъй като досъдебното производство е образувано седем месеца след пътно-транспортното произшествие, а доказателствата не са обсъдени в съответствие с изискванията на чл. 13 и чл. 14 от НК, както и с довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Осъденият Т. Л. М. не взема становище пред касационната инстанция Неговият защитник адвокат И. И. поддържа искането за възобновяване по изложените в него съображения. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита искането за неоснователно и предлага да бъде отхвърлено. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С решение № 60 от 29.04.2014 г. по в.н.о.х.д. № 124/ 2014 г. Великотърновският окръжен съд частично потвърдил присъда № 21 от 13.02.2014 г. по н.о.х.д. № 14/ 2014 г. на Районен съд – Велико Търново, ІІ състав, с която осъденият Т. Л. М. бил признат за виновен в това, че на 07.08.2012 г., в района на Пр. завои, община Велико Търново, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „М. А.”, с д.к. [рег.номер на МПС] и прикачено полуремарке „М. ...”, с д.к. [рег.номер на МПС] , нарушил правила за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, чл. 126 и чл. 127, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил значителни имуществени вреди в размер на 9 852,00 лева, от които 7 002,00 лева на собственика на съчленената автокомпозиция Г. Й. М., в качеството й на едноличен търговец, и 2 850,00 лева на [фирма] за унищожения превозен товар, поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „а”, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК му били наложени наказания: „глоба” в размер на 500 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, на основание чл. 343г от НК. В тежест на осъдения били възложени изплащането на обезщетения за претърпени имуществени вреди, както и разноските по делото. С въззивното решение осъденият М. бил оправдан за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, намалено било присъденото обезщетение за повреден товар от 2 850 лева на 1 425 лева, присъдени в полза на [фирма], поради съпричиняване на работодателя, който наредил претоварването на превозното средство, и намалил разноските за същото дружество. Искането на осъдения Т. Л. М. за възобновяване на приключилото наказателно производство е процесуално допустимо, но разгледано по същество е неоснователно. Не е допуснато нарушение на правото на защита на осъдения с образуваното седем месеца след деянието наказателно производство. Досъдебното производство е образувано на 22.03.2013 г. с постановление на Великотърновската районна прокуратура, на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, след извършена преценка за наличието на предпоставките по чл. 207, ал. 1 от НПК – законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление. Правомощието е предоставено на органите на досъдебното производство: прокуратурата и разследващият орган – само в случаите по чл. 212, ал. 2 от НПК (със започване на първото действие по разследването). Упражняването на това правомощие не е ограничено със специален срок спрямо престъплението, но следва да се извърши до настъпване на предвидената в чл. 80 от НК погасителна давност, след който срок наказателно производство не се образува, а образуваното се прекратява. Наказателното преследване срещу осъдения М. е приключило преди изтичането на тригодишния срок по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НПК. Обичайно досъдебното производство се образува своевременно бързо след разкриване на престъплението, но това (както в случая) не е задължително. Образуваното по-късно (след месеци или години) наказателно производство по никакъв начин не накърнява процесуалните права на обвиняемия (респ. подсъдимия), включително и правото му на защита, защото неговите права се упражняват по време на наказателния процес, а не извън него. Затова и твърдението на осъдения Т. М., че седеммесечната забава при образуване на досъдебното производство е нарушено правото му на защита, е неоснователно. Не е допуснато и нарушение на процесуалните правила по чл. 13 и 14 от НПК. Съдебните състави са спазили изискванията на закона за непосредствена проверка и правилна оценка на събраните по делото доказателства. Фактическата обстановка е изяснена след всестранно, обективно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, като са изложени правилни доказателствени и правни изводи. Отсъствието на конкретни процесуални нарушения, които да са посочени в искането за възобновяване, не позволява излагането на допълни съображения. Приложеният материален закон не е нарушен. Наказателната отговорност на осъдения М. по чл. 343, ал. 1, б. „а” от НК е ангажирана за нарушение на правилата за движение по пътищата: чл. 20, ал. 2, чл. 126 и чл. 127, ал. 1, т. 3 от ЗДвП. Той е допуснал управление на моторното превозно средство с несъобразена скорост за конкретните пътни условия – пътен участък с въведено ограничение за скоростта до 40 км/ч, навлязъл е в крива на ляв завой с претоварена авто-композиция (критичната скорост за преодоляване на завоя е 74 км/ч), които обстоятелства съвкупно са способствали за накланянето на автомобила и катастрофирането му чрез преобръщане на дясна страна с повреди по влекача, полуремаркето и разпиляване на част от превозвания товар. Престъплението не е извършено от осъдения М. при изключващо вината обстоятелство по смисъла на чл. 16 от НК. Поведението му не е следствие на изпълнение на неправомерна служебна заповед. Издаващият служебната заповед принципно е длъжен да предвиди всички последици, които изпълнението на заповедта може да породи. Затова изпълнителят на служебна заповед е освободен от задължението да предвижда последиците от своето служебно поведение и да преценява неговия общественоопасен характер. Неговото поведение обаче трябва да бъде съобразено с правните норми и когато дадената служебна заповед налага очевидно да дееца престъпление, последният не може да се позове на чуждата отговорност. В качеството му на водач на моторното превозно средство за осъдения М. е била в сила забраната по чл. 126 от ЗДвП – превозваните товари не трябва да надвишават масата на натовареното превозно средство, отразено в свидетелството му за регистрация. В случая превозваният изкуствен тор карбамид е бил с 15 тона повече от допустимото, което обстоятелство е било известно за водача. При управление на превозното средството осъденият не се съобразил с претовареността и е подценил пътната обстановка, движейки се с несъобразена с пътните условия (планински път, поредица от завои и ограничение в този участък) скорост, следствие на които устойчивостта на товарната композиция е била нарушена и са реализирани престъпните последици. Претовареността самостоятелно разгледана не е причинила преобръщането на влекача с полуремаркето и разпиляването на част от чувалите с тор. Товарната композиция е пропътувала неколкостотин километра от товарната база в гр. Бургас до местопроизшествието без други инциденти и едва несъобразената от ос. Т. М. скорост за конкретния пътен участък е способствала за настъпване на пътно-транспортното произшествие, поради което водачът е действал виновно. Престъпното му поведение не може да бъде оневинено. Наложеното на осъдения наказание е справедливо. Съдебните състави са изследвали всички индивидуализиращи предпоставки и тежестта на извършеното престъпление, за да обосноват приложението на института по чл. 55, ал. 1, т. 2 от НК и да заменят и най-лекото предвидено в закона наказание с глоба в размер на 500 лева. Привилегированият институт е предпочетен пред този на чл. 58а от НК, след проведено съкратено съдебно следствие. Не се откриват други предпоставки, които да налагат допълнително занижаване на определената за изпълнение санкция, в какъвто смисъл са посочените в искането за възобновяване претенции: намаляване на глобата на 100 лева, а лишаването от правоуправление – за срок от два месеца. Касационната инстанция не може да изследва нови факти или да приема нови фактически положения. Твърдението на осъдения за фиктивни търговски взаимоотношения между [фирма] – наемател на влекача и полуремаркето от [фирма], не подлежи на обсъждане. Заради виновното си поведение осъденият Т. М. дължи обезвреда на причинените от него значителни имуществени вреди, поради което правилно съдилищата са присъдили обезщетения по чл. 45 от ЗЗД на гражданските ищци и са отчели съпричинително поведение на работодателя, явяващ се едновременно с това и собственик на превозвания товар. Не се откриват съществени нарушения по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 – 3 от НПК, поради което не са налице законовите основания на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК за възобновяване на въззивното съдебно производство. Върховният касационен съд по изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Т. Л. М., за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 124/ 2014 г., по описа на Великотърновския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.