Р Е Ш Е Н И Е № 50010 гр. София, 22.02.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, ПЪРВО търговско отделение, в открито заседание на тридесети януари, през две хиляди двадесет и трета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ при участието на секретаря Ангел Йорданов, като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2471/2021 год. и за да се произнесе съобрази следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Т. К. и Н. К. против решение № 98/05.05.2021г. по т.д.№ 13/2021г. на Великотърновски Апелативен съд, с което, по отношение касаторите Т. К. и Н. К. е потвърдено първоинстанционното решение № Р-452/09.09.2020 г. по т.д.№ 65/2020 г. на Окръжен съд - Велико Търново, с което предявените от двамата искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, са уважени в размер от по 100 000 лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син – Д. К., настъпила при ПТП от 13.09.2018 г. , по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗД „Евроинс„ АД автомобил. Касаторите поддържат неправилност на въззивния акт, поради неправилно прилагане на материалния закон – чл. 52 ЗЗД, предвид присъдено им значително занижено по размер обезщетение. Последното обосновават и с допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност / протокол от проведено психологическо консултиране и диагностично лечение от 04.11.2019г. от психолога Н. Т. и заключение на съдебно – психологическа експертиза с вещо лице Т. Е. /, с което съдът е достигнал до погрешни фактически констатации. Касаторите считат, че при определяне размера на обезщетението съдът е следвало да съобрази установените от свидетелите отношения на силна привързаност и обич между починалия и неговите родители, фактът, че е бил изключително внимателен, отговорен и грижовен син, ежедневният непрекъснат контакт между тях, създал силна привързаност, както и внезапността на загубата му. Акцентират на установеното тяхно „затруднение да преработят скръбта и интегрират загубата му“ / според извода на вещото лице/, на констатираната висока степен на тревожност и „хронична реакция на траур“, предполагащи продължителен период за нормализиране на психичните процеси у ищците и приспособяване към преживяната загуба и свързаната с нея необратима промяна в личния им живот. Касаторите намират, че при определяне на обезщетението не е съобразена и актуалната икономическа обстановка в страната към датата на смъртта. Ответната страна - ЗД „Евроинс„ АД – оспорва касационната жалба, като счита, че присъденото обезщетение е справедливо по размер, с оглед установените релевантни обстоятелства, без да намира допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Акцентира на заявеното от него оспорване на заключението на съдебно-психологическата експертиза, като негодно доказателствено средство, тъй като не би могло да се изгради убедителна преценка за психическото състояние на ищците, на базата на еднократен разговор с всеки от тях, още повече, че не са посочени ползваните от вещото лице научни методи, а констатации му са почти идентични за всеки от двамата ищци, което поставя под съмнение правилността им. С определение № 50532/ 21.10.2022 г. касационното обжалване е допуснато по въпроса „ за приложението на критерия за справедливост, въведен в чл. 52 ЗЗД „ , с относимо към обосноваване на допълнителния селективен критерий ППВС № 4/1968 г.. Върховен касационен съд, първо търговско отделение в съответствие с доводите и възраженията на страните и правомощията си по чл. 293 вр. с чл.290 ГПК , за да се произнесе съобрази следното : В исковата молба ищците Н. К. и Т. К. твърдят, че със смъртта на сина си Д. са загубили опората в живота си. Починалият бил сърдечен, грижовен, помагал им в домакинството, придружавал ги по болници, когато имали нужда. Заявяват, че са изгубили смисъла на живота си, изпитват мъка, отчаяние и печал. Твърдят, че са изпаднали в тежка депресия, измъчват ги натрапчиви мисли за вина, станали са затворени и неконтакти, плачели постоянно и се чувствали безпомощни. Съзнават, че като мъж в разцвета на силите си – 37 годишен, баща и съпруг, утвърден в професията – на Д. тепърва предстояли много хубави моменти, които не би изживял, а и самият той имал прекрасни планове и надежди за бъдещето. Ответникът е оспорил твърдените от ищците болки и страдания, вкл. съдържанието на връзката между тях и починалия приживе, така както е описана в исковата молба. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което исковете на Н. и Т. К. са уважени до размера на 100 000 лева обезщетение за всеки от тях. За да сподели този размер като справедлив, съдът, след възпроизвеждане съдържанието на свидетелските показания, е квалифицирал отношенията на ищците с починалия като изключително близки. Независимо, че живеели в различни населени места, ежеседмично се събирали, споделяли проблеми и радости. Родителите разчитали на сина си и неговата подкрепа и след смъртта му изпитват нервност, безпомощност, безразличие. Съдът се позовава на констатациите на вещото лице - психолог, обобщени до това, че хроничната реакция на скръб не е преодоляна, налице е застиналост в първия етап от преработката й – етапа на приемане на реалната загуба. Съобразени са възрастта на починалия и на ищците и съдържанието на емоционалните страдания на последните, които ще ги съпътстват през целия остатък от живота им. Неоснователност на претенциите за разликата до 200 000 лева съдът е обосновал с обстоятелството, че загиналият не е тяхно единствено дете, а имат и четирима внука, като този разширен кръг на близки хора, споделящи същите чувства и подпомагащи се един друг, спомага за преодоляване на усещането за самота и безпомощност. По правния въпрос : Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в ППВС № 4/1968 год., справедливостта , като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства, преценени адекватно и в тяхната съвкупност, при това в мотивирано изложение за оценка на приноса им спрямо съдържанието на увреждането, а не единствено с изброяването им, като релевантни за определяне на обезщетението. За справедливото възмездяване на настъпилите в резултат на произшествието вреди е необходима задълбочена преценка на общите критерии и на специфичните за всеки отделен спор правнорелевантни факти, вкл. и общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, при отчитане на конкретните икономически условия в страната, а като ориентир за последните, следва да се съобразят и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането. Макар въззивното решение да посочва относимите критерии и да съдържа анализ на изводими от доказателствата, релевантни за приложението им, факти и обстоятелства, недостатъчно е спазено изискването на ППВС № 4/1968 г. за комплексната им преценка при определяне на справедлив размер на обезщетението. Свидетелските показания обрисуват семейството на починалия Д. като изключително задружно, сплотено, споделящо исконни човешки ценности и добродетели, предавани от родители на деца и внуци, „земни и добри хора „ / св. М. Н. / , „ семейство с главно С „ , в което винаги си добре дошъл, топло посрещнат и прегърнат, дори без покана / св. Д. К. /, „ радост е да видиш такова семейство „ / св. Пл.Б. / . Свидетелите описват не просто засвидетелстване на внимание по празници или уикенди от страна на починалия към родителите му, а истинска нужда на членовете на това семейство да общуват помежду си, да бъдат заедно , да споделят радости. Много топли и впечатляващи са показанията на свидетелите за начина, по който Д. изразявал радостта си при среща със семейството, как общувал с децата , как завладявал всички със своята жизненост, любвеобилност и доброта. Свидетелите описват починалия като “отзивчив, тактичен, съобразителен, с голямо сърце“ / св. С. Ц. /, „сплотяващ семейството фактор , прекалено добър, рядко срещан човек / св. Пл. Б. / , любвеобилен - ще прегърне, целуне , обгрижи всеки / св. Д.К. /, боготворен от децата, техен кумир / св. М. Н. /. Всички свидетели потвърждават, че починалият не само се е грижел за родителите си и ги подпомагал всячески, но и споделял с тях, допитвал се до тях, доверявал им се ,очевидно поддържайки пълноценна връзка не само на битово, но и на емоционално ниво. Като цяло, от показанията се разкрива личността на един сърдечен, непосредствен, лъчезарен и всеотдаен човек, създаващ около себе си атмосфера на непринуденост и радост. Точно в аспект на тази му същност, значима и за поддържането на общата семейна атмосфера, въззивният съд не е дооценил размера на действително търпимите от ищците болки и страдания от загубата му, макар използваните от свидетелите определения и в тази насока да са достатъчно експресивни : били „съсипани„, „ развалини „ / св. Н. / , „ без планове“, живеели ден за ден , „ променени и съкрушени „ / св. Ц. /, затворили се, престанали да посрещат гости, да общуват, освен в тесния семеен кръг и без опит да загърбят трагедията. Всички свидетели отчитат, че времето не лекува болката им, а дори се влошава емоционалната им реакция на случилото се. Ищците се опитали да възкресят за другите спомена за Д., който бил много добър професионален футболист, като организирали турнир в негова памет, каквато мечта имал и самият той . Този факт демонстрира силата на скръбта, като функция на силната обич и привързаност между ищците и сина им, мотивираща ги да поддържат жива паметта за починалия, а не само лично да съпреживяват. Още по-показателен е споделеният от свидетелите / Д. К., М. Н./ факт, че организацията на мероприятието им донесла много кратко въодушевление, след което осъзнаването на трагедията се завърнало с нова сила. В подкрепа на тези показания са и изводите на съдебно-психологическата експертиза, възпроизвела проведените разговори с всеки от ищците и констатирала високи нива на тревожност, социална изолация, безразличие и уязвимост. Всеки от тях не успява да интегрира загубата на любимия си човек, изпитва затруднение в преработката на скръбта си, реагира на загубата с хронична реакция на траур, трудно се справя с предизвикателствата на ежедневието, отричайки смисъла на всичко. Несъстоятелно е възражението на ответника, че заключението на СПЕ е негодно доказателствено средство, каквато преценка не следва от съдържанието му, а и същото не е било оспорено и оборено с други доказателствени средства. Напротив, констатациите на вещото лице се потвърждават от свидетелските показания. Свидетелите не намират , че в преодоляване на скръбта си ищците са постигнали напредък . Дори без заключението на допуснатата СПЕ, събраните свидетелски показания , основани на директно възприети факти, ситуации, емоции, а не единствено на квалификации за съдържанието на връзката между родители и син и на търпимите от загубата болки и страдания, биха били достатъчни да обосноват по-висок размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди. Въззивният съд не е дооценил всички аспекти на загубата, съдържанието и интензитета на търпимото от ищците страдание, предвид личността на починалия, включително като ползващ се с известност и уважение в обществото, и съществувалата с родителите му пълноценна връзка, основана на споделени ценности, семейни традиции, взаимна всеотдайност и доверие. Несъстоятелно е съображението на съда, че семейството в настоящия му състав – друго дете и внуци - съответно подкрепата им, са преценимо в занижение на размера обстоятелство, след като не се установява по делото семейната атмосфера и комуникация помежду им да се е запазила със същото съдържание и да рефлектира благоприятно върху приемането на загубата. Спрямо датата на застрахователното събитие и съобразявайки присъдими обезщетения в сходни случаи, настоящият състав намира, че справедлив размер на обезщетението за всеки от ищците е сумата от 150 000 лева, до който следва да бъдат уважени исковете им, като се потвърди отхвърлянето им за разликата до 200 000 лева. Този размер съставът намира съобразен и с икономическата конюнктура към датата на застрахователното събитие. С оглед изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касаторите разноски за настоящата инстанция, съразмерно на уважена към отхвърлена част от касационната им жалба, в размер на 2 500 лева - платено адвокатско възнаграждение. Ответникът следва да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса, съобразно уважената част от касационната жалба, в размер на 2 000 лева. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 98/05.05.2021г. по т.д.№ 13/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № Р-452/09.09.2020 г. по т.д.№ 65/2020 г. на Окръжен съд - Велико Търново, в частта му, с която предявените от Н. Д. К. и Т. Й. К. искове, с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ, са отхвърлени, за разликата между присъдените 100 000 лева и до размера от 150 000 лева по всеки от тях, като вместо това ПОСТАНОВЯВА : ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“АД , на основание чл. 432 ал. 1 КЗ да заплати на Н. Д. К. и Т. Й. К. допълнително по 50 000 лева на всеки от тях – обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния син – Д. Н. К., настъпила при ПТП от 13.09.2018 г., по вина на водача на застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност„ на автомобилистите при ЗД „Евроинс„ АД автомобил, ведно със законната лихва върху същата сума от 24.02.2019 г. до окончателното й изплащане. ПОТВЪРЖДАВА решение № 98/05.05.2021г. по т.д.№ 13/2021г. на Апелативен съд – Велико Търново в останалата му обжалвана част ,с която е потвърдено решение № Р-452/09.09.2020 г. по т.д.№ 65/2020 г. на Окръжен съд - Велико Търново, за отхвърляне исковете на Н. Д. К. и Т. Й. К. , за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 150 000 лева за всеки от тях. ОСЪЖДА ЗД “ Евроинс „АД , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.1 ГПК , да заплати на Н. К. и Т. К. понесените в касационна инстанция разходи, в размер на 2 500 лева - платено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от касационната жалба. ОСЪЖДА ЗД „Евроинс„ АД да заплати по сметка на Върховен касационен съд държавна такса от 2 000 лева, съразмерно на уважената част от касационната жалба . Решението е постановено с участието на трето лице – помагач на ответника - ЗК „ Лев Инс „ АД. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: