Р Е Ш Е Н И Е № 248 Гр.София, 02.06.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА При участието на секретаря ПАВЛОВА В присъствието на прокурора ИВАНОВ изслуша докладваното от съдия СТАМБОЛОВА К.Н.Д. 531/15 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 51/27.11.14 г., постановена от ОС-Пазарджик /ПзОС/ по Н.Д. 485/14 г., подсъдимият Б. Д. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.118 вр.чл.116,ал.1,т.3 вр.чл.115 НК и вр. чл.58 А, ал.1 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца. На основание чл.66,ал.1 НК изтърпяването на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от четири години. Тази присъда е изменена с решение № 28/27.02.15 г., постановено от АС-Пловдив /ПАС/ по В.Н.Д.508/14 г., като е отменено приложението на чл.66 НК и е определен първоначален общ режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, търпимо в затворническо общежитие от открит тип. В останалата част съдебният акт е потвърден. Недоволен от така постановеното решение е останал подсъдимият, който го атакува чрез своя служебен защитник, заявявайки всички касационни основания по чл.348,ал.1 НПК. Моли се същото да бъде отменено и деецът-оправдан на основание чл.24,ал.1,т.1 НПК; или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; или да бъде оставена в сила първоинстанционната присъда с оглед приложението на чл.66 НК. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият и назначеният му служебен защитник поддържат жалбата с отразените в нея доводи. Представителят на прокуратурата намира същата за неоснователна. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата и отразените в нея аргументи, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 НПК, намира за установено следното: Преди да вземе отношение по съществото на настоящото производство, тази инстанция следва да отбележи, че голяма част от касационната жалба съдържа анализ на доказателствения материал по начина, приет от защитата за правилен и въз основа на това се оспорва фактологията по престъпната дейност, изведена от решаващите съдилища. Точно на такава плоскост се иска оправдаване на дееца, предвид наличие на условията на чл.12,ал.1 НК. Претендираният подход не се вмества в правомощията на върховната съдебна инстанция по наказателни дела при това първо разглеждане на делото пред нея, тъй като очевидно той се свързва с необоснованост. Същата не е касационно основание, доколкото касае фактически констатации, поради което е относима към съдилища по фактите, а ВКС е съд по правото. Затова последният въобще няма да се занимава с поставените в жалбата доказателствени въпроси. По същество погледната, жалбата е частично основателна. Най-напред трябва да се заяви, че първоинстанционното производство е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371,т.2 и сл.НПК. Това означава, че подсъдимият е признал фактическите обстоятелства, отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не бъдат събирани доказателства за тях в ход на проведено съдебно дирене. Съдът от своя страна е приел, че доказателствата на досъдебното производство подкрепят самопризнанието на касатора, което е и вярно. Затова е допуснал разглеждането на делото в третираната съкратена процедура. Незаконосъобразно в този смисъл защитата оспорва фактологията по престъпната деятелност, каквато тя е изложена в обстоятелствената част на обвинителния акт и каквато деецът я е признал. Видно от същата, липсва възприемане на реализирано от пострадалия нападение срещу баща му, в хода на което последният да е нанесъл смъртоносните увреждания. Действително, първоначално е бил внесен обвинителен акт срещу Г. за извършено престъпление по чл.119 НК. Образуваното по него съдебно производство обаче е било прекратено и делото-върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Повторно внесеният обвинителен акт в първоинстанционния съд е с посочени факти не за нападение на потърпевшия, а за отправена от него закана към баща му, приета като противозаконно действие, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния,свързани с неговите здраве и живот. Именно тази фактология е призната от касатора доброволно и със съзнание за последиците от приложимата съкратена процедура. Така че ако се претендират различни фактически обстоятелства, каквото представлява лансираното нападение, то е следвало те да се установяват в хода на провеждано пълноценно съдебно дирене. Тогава обаче подсъдимият не би се ползвал от привилегията, дадена от процедурата по чл.371,т.2 и сл.НПК. Несъстоятелно е и отправеното възражение за излизане на въззивния съд извън компетенциите му и проява на обвинителен уклон, поради изложеното относно неправилно изведена от прокуратурата квалификация на извършеното от подсъдимия по чл.118 НК, което смекчава отговорността. Напротив, бидейки съд по същество, ПАС правилно е изложил липсата на медицинските параметри на силно раздразненото състояние, присъствието на които наред с правните признаци, би обосновало квалификацията на деянието по обсъждания законов текст. Юридическата прецизност изисква именно такъв подход на решаващия съдебен състав, тъй като чрез него се откроява правилното приложение на материалното право. Отделен е въпросът, имащ процесуални измерения, че в крайна сметка квалификацията е останала такава по по-леко наказуемия текст на чл.118 НК. По мнение на настоящата инстанция обаче незаконосъобразно е отменено приложението на чл.66 НК по отношение на подсъдимия Г.. Видно от съображенията в тази насока, изложени в атакуваното решение, основен аргумент на контролирания съд за отмяната са две обстоятелства. Едното е,че макар и пострадалият да е провокирал конфликта, той не е посегнал първи на баща си, а другото е,че деецът носел у себе си ножа, с който е убил сина си. Това е дало повод да се формулира извод за необходимост от обмисляне най-вече на генералната превенция, което е предпоставило заключение за изолиране на касатора от обитаваната от него среда и настаняването му в пенитенциарно заведение. ВКС не споделя тези аргументи. Доказателствата по делото установяват, че конфликтите между пострадалия и неговите родители имат дългогодишна история и повод за тях винаги е бил Д. Г. /сина/. Съвместното съжителство е било съпътствано от скандали и заплахи, а потърпевшият- злоупотребяващ с алкохол- не е считал за нужно да напусне бащината къща и да не се ползва от материалните облаги, създавани с къртовски труд от неговите родители. Това му поведение, наред с негативното отношение към живеещата в С. негова сестра, е засилвало противоречията и напрежението между баща и син Г.. Поредният битов конфликт е намерил своята кулминация в процесния ден, като отново Д. Г. е в основата на неговото провокиране. А що се касае до ножа, както правилно е описал ПАС, подсъдимият го е носел у себе си поради нуждата да го ползва при отглеждането на животни. Всичко казано дотук иде да покаже, че съдът не може да не обърне внимание на житейската трагедия, белязала семейството на подсъдимия. Самият той като баща скърби за убития си син и несъмнено упреква себе си както за конкретното си поведение, така и за липсата на воля да се противопостави успешно на дълготрайния изживяван тормоз. Скръбта на М. Г. /съпруга на касатора и майка на Д. Г./ е непреодолима. Тази болна жена има за единствена опора подсъдимият, който всеотдайно се грижи за нея. Посочените фактори дават възможност на ВКС да отсъди, че не е изправен пред лице с динамичен престъпен стереотип, което обезателно следва да търпи ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. Личната превенция, която заема челно място сред заложените в чл.36 НК цели на наказанието, повелява извод, че с отмяна на условното осъждане ревизираният съд е реализирал касационното основание по чл.348,ал.5,,т.2,пр.2 вр.ал.1,т.3 НПК. В този смисъл решението му следва да бъде изменено, като се приложи разпоредбата на чл.66, ал.1 НК и изтърпяването на наложеното наказание лишаване от свобода бъде отложено с изпитателен срок от пет години. Само в сферата на пълнота на процесуалното изследване трябва да се съобщи, че предмет на проверка пред ВКС е въззивното решение и поначало правомощията на касационния съд позволяват негова отмяна, изменение или оставяне в сила. Тъй като в случая не са налице предпоставките на чл.354,ал.5 НПК, върховната съдебна инстанция по наказателни дела не е легитимирана да се произнася по първостепенния съдебен акт и да остави него в сила, каквото е едно от исканията по касационната жалба. Водим от изложените съображения и на основание чл.354,ал.2,т.3,пр.2 вр. ал.1,т.3 вр.чл.348,ал.5,т.2,пр.2 вр.ал.1,т.3 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 28/27.02.15 г.,постановено от АС-Пловдив по В.Н.Д.508/14 г.,както следва: На основание чл.66,ал.1 НК отлага изтърпяването на така наложеното на подсъдимия Б. Д. Г. наказание лишаване от свобода за срок от две години и осем месеца, за срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата част. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/