5 Р Е Ш Е Н И Е № 340 София, 23 юли 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Лидия Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Теодора Стамболова при участието на секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора М.В. изслуша докладваното от съдията Елена Авдева дело № 992/2012 г. Производството е образувано на основание чл. 349, ал.1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия В. А. Г. чрез защитника му, адвокат М., против присъда № 8 от 23.04.2012 г.по внохд № 305/2012 г.на Софийския апелативен в частта, с която се потвърждава осъдителната присъда на Кюстендилския окръжен съд относно обвинението срещу В. А. Г. по чл. 278, ал.6 от НК и разноските по делото. В жалбата се сочи , че въззивният съд е постановил необоснован и незаконосъобразен акт.Отправя се искане за неговата отмяна и оправдаване на подсъдимия. Пред касационната инстанция защитникът на касатора поддържа жалбата по изложените в нея съображения, акцентирайки върху субективната несъставомерност на деянието. Прокурорът пледира за отхвърляне на жалбата поради неоснователност на съдържащите се в нея оплаквания. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347 , ал.1 от НПК , установи следното : Окръжният съд в гр.Кюстендил с присъда № 8 от 20.02.2012 г. по нохд № 189/2011 г. признал подсъдимия В. А. Г. за виновен в това, че · на 24.11.2010 г. държал два археологически обекта, които не са идентифицирани и регистрирани по съответен ред, регламентиран в Закона за културното наследство и Наредба № Н-3 от 03.12.2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на регистъра на движими културни ценности, а именно – земеделски инструмент от желязо с оценка 25 лева и фрагмент от бронзов предмет с оценка на стойност 1 лв., поради което и на основание чл. 278, ал.6 от НК и чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 от НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. · на същата дата и място държал оръдие /металдетектор/ за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, поради което и на основание чл. 277а, ал.7 пр.2 от НК във връзка с чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и ал.3 от НК му наложил наказание пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. На основание чл. 23 от НК съдът определил общо наказание пробация с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия били възложени и сторените по делото разноски . Софийският апелативен съд, наказателно отделение, четвърти въззивен състав, с присъда № 8 от 23.04.2012 г. по внохд № 305/2012. г. отменил първоинстанционната присъда в частта относно обвинението за престъпление по чл. 277а , ал.7 от НК и в частта за определяне на наказание по чл. 23, ал.1 от НК и оправдал В. Г. по така повдигнатото обвинение , намалявайки размера на дължимите разноски със 110 лева. В останалата част присъдата била потвърдена. Касационната жалба срещу потвърдителния дял на така постановеното въззивно решение е основателна. Съдържанието на жалбата предизвиква напомнянето, че необосноваността на обжалвания съдебен акт не може да бъде предмет на касационна проверка, тъй като не е посочена сред касационните основания, изчерпателно изброени в чл. 348 , ал.1 от НПК. Ето защо оплакването , че фактическите изводи на проверяваната инстанция не се подкрепят от доказателствата, не подлежи на разглеждане. Доколкото в жалбата се прави намек за превратно ценене и игнориране на част от доказателствените средства, изключващи субективната съставомерност на деянието , следва да се отбележи , че решаващите инстанции са подложили на логически верен анализ цялата доказателствена съвкупност. Отделянето на инкриминираните предмети от съвременните фалшификата и различният им произход са послужили на въззивната инстанция до стине до вярното заключение, че подсъдимият е имал съзнанието за притежаването на подлежащи на регистрация археологически обекти. Жалбата е основателна в частта й относно касационното основание на чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК. Двете предходни инстанции са приложили неправилно закона , като са отказали приложението на чл.9, ал.2 от НК. По делото е установено, че в дома на подсъдимия са намерени тринадесет предмета, от които археологическата експертиза идентифицирала като археологически обекти само два. Първият е описан като земеделски инструмент от желязо, силно корозирал , датиран ІV-VІ век, оценен за 25 лева. Вторият е фрагмент от бронзов предмет, в лошо физическо състояние, с размери 3,8 х 2,8 х 04 см, оценен за 1 лев. При определяне на цената на първо място са съобразени възнагражденията, изплащани на приносителите на аналогични предмети в българските музеи, а за сравнение са взети цени, постигнати при публични разпродажби през периода на последните пет години в страните от ЕС , Швейцария и САЩ и , само за сведение , стойностите, определени за аналогични предмети в практиката на българските колекционери. При тези фактически данни, макар формално да осъществява признаците на престъпление по чл. 278, ал.6 от НК, деянието , извършено от подсъдимия, е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК поради явната незначителност на обществената му опасност. Намерените археологически обекти са с толкова малка стойност , че не засягат съществено опазването и закрилата на културното наследство на Република България. Не може да бъде споделено изразеното от въззивния съд становище, че в чл. 278 от НК законодателят не се интересува от стойността на археологическите обекти. Напротив, лексическото и систематическото тълкуване на нормата показва непосредствена ангажираност с тази характеристика на предмета на престъплението.Така чл.278, ал.2 от НК визира квалифициращия признак ”особено висока научна или художествена стойност”, а чл. 278, ал.6, пр.1 –„национално богатство” Съгласно чл. 54 , ал.1 от Закона за културното наследство статута на национално богатство зависи от научната и културната стойност на движимите културни ценности .Ето защо при определяне на обществената опасност на всеки вид посегателство върху културното наследство от съществено значение е да се определи стойността на засегнатия обект, което в конкретния случай е станало възможно поради спецификата му чрез изслушаната експертиза. Тя е достатъчно ориентировъчна, тъй като, макар да е доминирана от стандартите на възнагражденията, получавани от лицата, предали вещи в музеите, е съобразена и с други,, описани по-горе, ценообразуващи фактори. Съгласно чл. 95, ал.2 от Закона за културното наследство размерът на дължимото на предаващите вещи на музеите възнаграждение се определя с оглед значението на вещта и приноса на лицето за нейното запазване при условия и по ред , определени в Наредба № Н-2 от 12.01.2012 г.за определяне размера на възнаграждението на лицата, предали вещи по реда на чл. 93 от Закона за културното наследство или съобщили ценна информация за такива вещи /ДВ бр.7 от 2012 г./ Съгласно чл.3, ал.2 от тази Наредба възнаграждението се определя с оглед значението на вещата и може да бъде до 5000 лева, без да е обвързано в процентно съотношение със стойността й. Съпоставени с максималния размер на възможното възнаграждение, конкретизираните от експерта суми за инкриминираните предмети – 25 и 1 лв. допълнително подкрепят извода,че артефактите нямат сериозно значение.Не е висока и обществената опасност на дееца, който не е осъждан и е съдействал на разследващите органи. Обобщено въздействието на извършеното деяние върху обществените отношения, опазващи културното наследство на страната в конкретния случай е толкова незначително, че изключва общественоопасния му характер. Неговото квалифициране като престъпление е извършено в нарушение на закона. Обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен и при наличие на основанието на чл. 24, ал.1 ,т.1, пр.2 от НПК съгласно чл.354,ал.1, т.2 от НПК подсъдимия бъде оправдан, което води до отпадане и на отговорността му за сторените по делото разноски. Водим от горното ,Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, на основание чл. 354,ал.1, т.2 във вр. с чл. 348 , ал.1 , т.1 от НПК Р Е Ш И ОТМЕНЯВА присъда № 8 от 23.04.2012 г.по внохд № 305/2012 г.на Софийския апелативен в частта, с която се потвърждава осъдителната присъда на Кюстендилския окръжен съд относно обвинението срещу В. А. Г. по чл. 278, ал.6 от НК и разноските по делото и вместо него постановява: Признава В. А. Г., ЕГН, за невинен и го оправдава по обвинението за престъпление по чл.278, ал.6 от НК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.