Р Е Ш Е Н И Е № 194 гр.София, 09 юли 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора от ВКП М. МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 492/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от адв. Р. М. като процесуален представител на частния обвинител и граждански ищец А. Р. А. срещу решение от 24.02.2014г. по внохд № 88/2012г. по описа на Разградския окръжен съд, с искане за отмяна на съдебния акт, с който е прекратено наказателното производство, и връщане на делото за ново разглегждане. С присъда № 69 от 22.02.2012г., постановена по нохд № 973/2011г. по описа на Разградския районен съд, подсъдимият М. Д. Я. е признат за виновен в това, че на 09.08.2010г. в [населено място], в условията на повторност е причинил на А. Р. А. средна телесна повреда, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2, във вр. с чл. 129, ал. 1 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от пет години и единадесет месеца, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, на основание чл. 60, ал.1 и чл. 61, т.2 ЗИНЗС. Подсъдимият М. Д. Я. е осъден да заплати на А. Р. А., на основание чл. 45, във вр. с чл. 52 във вр. с чл. 86 ЗЗД, сумата от 15 000 лв. представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2010г. до окончателното изплащане на сумата. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските и по разпореждането с веществените доказателства. Присъдата е била обжалвана от подсъдимия М. Д. Я. и неговите защитници, както и от гражданския ищец и частен обвинител А. Р. А.. В Разградския окръжен съд е било образувано внохд № 88/2012г. С решение от 24.02.2014г. по същото дело - внохд № 88/2012г., на основание чл. 334, т. 4, вр. чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, е отменена присъда № 69 от 22.02.2012г. по нохд № 973/2011г. по описа на Разградския районен съд и е прекратено наказателното производство, поради това, че след извършване на престъплението М. Д. Я. е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Прекратено е и производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. В касационната жалба срещу акта на въззивния съд се твърди незаконосъобразност на прекратяването на производството по делото. Излагат се доводи, че заключението на тройната експертиза не сочи подсъдимият да е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, че вещите лица не дават заключение, че това състояние изключва вменяемостта. Подробно се излагат съображения за противоречие на експертните заключения и липса на обсъждане от окръжния съд на тези противоречия. Посочва се, че периодът на стационарно освидетелстване на подсъдимия не е бил достатъчен за установяване на реалното му състояние. Възразява се срещу отказа да бъде назначена нова медицинска експертиза. Излага се довод, че едва след постановяване на първоинстанционната ефективна присъда са се появили данни за влошено психично състояние. Прави се искане за отмяна на съдебния акт на Разградския окръжен съд, с който е постановено прекратяване на наказателното производство, и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А. Р. А. – адв. К. М., поддържа жалбата, като се позовава на нарушение на процесуалния закон при постановяване на съдебния акт. Защитникът на подс. М. Д. Я. – адв. М. М., моли жалбата да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП дава заключение за основателност на касационната жалба поради липса на безспорни доказателства и основания за прекратяване на делото. Подс. М. Д. Я. не участва лично в производството. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Постановеното от Разградския окръжен съд решение от 24.02.2014г. по внохд № 88/2012г., е от кръга на съдебните актове по чл. 346, т. 4 НПК, подлежащи на касационен контрол. Касационната жалба е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е допустима. Разгледана по съществото си, е НЕОСНОВАТЕЛНА, защото не са допуснати твърдяните в нея нарушения. На първо място следва да бъдат обсъдени доводите в касационната жалба, че не е ясно какъв е съдебният акт, с който се е произнесъл ОС Разград. Според настоящия състав, не е налице съмнение в характера на постановения от Разградския ОС съдебен акт и основанията за неговото постановяване. Касае се до упражняване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 334, т. 4 НПК, като съставът на окръжния съд с решението си е отменил първоинстанционната присъда и е прекратил наказателното производство при направена констатация за наличие на основанието по чл. 24, ал. 1 т. 5 НПК. Посочването в съдебния акт, че „присъдата” подлежи на касационно обжалване, не води до неяснота за характера на постановения акт и за упражненото от въззивния съд правомощие. Спорният въпрос е дали са били налице основанията за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. М. Д. Я., визирани в чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК. Съдебното производство по нохд № 973/2011г. по описа на РС Разград, е образувано по внесен обвинителен акт срещу М. Д. Я. за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 7, пр. 2, вр. чл. 129, ал. 1 НК. В доказателствената съвкупност, събрана и проверена в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, не са налични доказателства, поставящи под съмнение вменяемостта на подсъдимия към момента на извършване на деянието. Постановената първоинстанционна присъда е била обжалвана и е било образувано внохд № 88/2012г. по описа на Разградския окръжен съд. Пред въззивния съд са били представени и приети писмени доказателства, касаещи здравословното състояние на подсъдимия и провеждани лечения в болнични условия. Съдържанието на тези писмени документи е дало основание за допускане и изслушване на специализирани експертизи - съдебномедицинска експертиза за причинените на Я. телесни увреждания и комплексна съдебнопсихиатрична и психологическа експертиза по въпросите за състоянието му към момента на деянието, която е дала заключение включително и за това, че подсъдимият вследствие на получената черепно мозъчна травма е получил сътресение на мозъка и кома и като следствие на това състояние по-късно е развил постконтузионен синдром. Впоследствие са представени и допълнителни писмени документи, касаещи лечение на подс. Я. в МБАЛ Св. Иван Рилски – Отделение по психиатрия и в МБАЛ „св. Иван Рилски” – [населено място]. Съдържанието на посочената документация е дало основание за допускане и изслушване на съдебно психиатрична експертиза за подсъдимия. Заключението на тази експертиза, извършено след изследване на подс. Я. в стационарни условия, е, че същият страда от органично разстройство на личността, белези на посткомоционен синдром, деменция, персистираща органична халюциноза, белези на органично налудно разстройство, като според вещото лице състоянието на подсъдимия представлява продължително разстройство на съзнанието /халюцинозата/, което в съчетание с изразената деменция, не му позволява към момента на експертизата да участва в производството. По делото са били изискани и приложени писмени документи, касаещи лечението на подсъдимия през 2013г. в МБАЛ „Св. Иван Рилски” – Разград и впоследствие е извършена допълнителна съдебнопсихиатрична експертиза на Я.. Заключението на тази експертиза, изготвено през м. 10.2013г., потвърждава констатираните заболявания и отново прави извод, че състоянието на М. Я. представлява продължително разстройство на съзнанието, непозволяващо му участието му в съдебното производство. Изготвените от вещото лице д-р В. заключения са били приети в съдебно заседание на 04.11.2013г., като в устните си разяснения експертът е заявил, че към момента подсъдимият не разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си. Посочил е също, че извършеното стационарно освидетелстване категорично е изключило симулция на халюцинаторни преживявания. С оглед заявени от страните съмнения в обосноваността на тези експертни заключения, съдебният състав е допуснал повторна тройна съдебнопсихиатрична експертиза, която е била извършена от други вещи лица, след запознаване с цялата налична документация и изследване на подсъдимия в стационарни условия. Според това заключение, прието в съдебно заседание на 24.02.2014г., подс. М. Я. страда от органично разстройство на личността, пост комоционен синдром, халюциноза, деменция, като състоянието му е пречка към момента да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си и са налице данни за прогредиентно протичане на болестния процес. В устните си разяснения експертите са уточнили, че деменцията и халюцинозата съставляват продължително разстройство на съзнанието, не могат да отпаднат във времето и са прогресивен процес, без да се очаква подобрение. При така установените обстоятелства, които са възприети в мотивите на атакуваното решение, настоящата инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал твърдяните в касационната жалба процесуални нарушения. Лишен е от основание доводът, че съдът е следвало да уважи искането на повереника на гражданския ищец и частен обвинител за назначаване на опитни вещи лица – психолози от Варна или от София. По така направеното искане съдът се е произнесъл аргументирано, като го е оставил без уважение. Не са били налице основания за допускане на повторна съдебнопсихиатрична експертиза, доколкото заключението на повторната тройна такава е възприето като обосновано и компетентно изготвено. Възраженията срещу това експертно заключение, изведени в касационната жалба с оглед краткия срок на стационарно освидетелстване, не могат да бъдат възприети, тъй като, видно от обстоятелствената част на експертното заключение, вещите лица са провели изследвания на подсъдимия, а и самите те не са заявили недостатъчност на срока за освидетелстване. Лишено от основание е и твърдението за необсъждане от въззивния съд на противоречия в експертните заключения. Такива не се констатират, понеже както заключенията на единичните, така и на тройната експертизи, са еднопосочни по отношение на диагнозата на подс. Я., на характера и прогнозата на разстройството на съзнанието. Тези заключения са обсъдени в атакуваното решение и при констатацията за липса на противоречия, са кредитирани с доверие. Не може да се възприеме, че е налице противоречие с експертното заключение на вещите лица З. и С., доколкото тяхната задача е била различна (състоянието на подсъдимия към момента на деянието), а и те в заключението си посочват наличие на постконтузионен синдром, а и развитието на заболяването у подсъдимия, съгласно експертите има прогресивен характер. Касационната инстанция намира, че въззивният съд не е допуснал нарушение на закона, като е приел, че са налице основанията по чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. М. Я.. От описаната доказателствена съвкупност се установява, че подсъдимият, макар да е извършил деянието, за което е обвинен, в състояние на вменяемост, след извършването му, в хода на наказателното производоство, е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта. Наличието на такова по характер разстройство на съзнанието, изключващо вменяемостта, е пречка за провеждане на наказателния процес и налагане на наказание. Несъмнено, съобразно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 и ал. 2 НК, за определяне на невменяемостта се използват два критерия – медицински (психиатричен) и юридически (психологически). Медицинският критерий указва на причините за невменяемостта, като сред тях е и продължителното разстройство на съзнанието – хронична душевна болест. В случая приетите по делото експертни заключения несъмнено сочат на органично разстройство на личността, халюциноза и деменция у подс. Я., като тези заболявания се идентифицират от вещите лица като постоянно разстройство на съзнанието, доколкото това състояние е трайно, необратимо и с прогресивно протичане. Така че възражението в касационната жалба, че се касае до експертно заключение за състоянието на подсъдимия към момента, е неоснователно. Характера, прогнозата и прогресивното, необратимо протичане на заболяването са обосновали изводите на вещите лица за това, че при подсъдимия е налице именно продължително, а не краткотрайно разстройство на съзнанието. Не намира основание и възражението на касатора за това, че неправилно е възприето от решаващия съд, че психичното състояние на подсъдимия изключва вменяемостта. Изводът на вещите лица в експертизите за липса на възможност подс. Я. да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, е категоричен. Обстоятелството, че вещите лица са посочили този извод към момента на освидетелстване, не променя изводите за установеност на юридическия (психологически) критерий на невменяемостта. Това е така, понеже при подсъдимия е налице сериозно отклонение от нормалната психичност и доколкото разстройството на съзнанието му е трайно, с прогресивен и необратим характер, то и засягането на способността му да разбира обективните фактически връзки и да има нормално проявление на волята си, също следва да се прецени като трайно и необратимо. Сочените от повереника на частния обвинител обстоятелства за това, че не е изследвано дали и на какво основание е издадено решение на ТЕЛК на подс. Я., дали същият е поставен под запрещение, са неотносими към решаване на въпроса за вменяемостта на подсъдимия в наказателното производство. А твърдението, че психичното заболяване е манифестирано от подсъдимия едва след постановяване на осъдителната първоинстанционна присъда, е изцяло произволно. Поради изложените съображения, възраженията в касационната жалба, че не са налице основанията по чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК за прекратяване на наказателното производство, водено срещу подс. М. Я., са неоснователни. Положителното установяване на фактическия състав по чл. 24, ал. 1, т. 5 НПК, сочи на законосъобразно упражняване от въззивната инстанция на правомощието й по чл. 334, т. 4 НПК, поради което искането за отмяна на въззивното решение не може да бъде уважено. Доколкото с касационната жалба се иска съдебният акт на Разградски ОС да бъде отменен изцяло, настоящата инстанция следва да се занимае и с въпроса за законосъобразността на прекратяването на производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск. За да прекрати производството по гражданския иск, решаващият съд е посочил обстоятелството на прекратяване на наказателното производство и невменяемостта на подсъдимия. Тези обстоятелства обаче не могат да обосноват недопустимост на разглеждането на предявения граждански иск. Предявеният граждански иск за обезщетение срещу невменяем не е недопустим, като при разглеждането му, разбира се, следва да се обезпечи правото на защита на лицето чрез участие на защитник (в случая подсъдимият има упълномощен защитник). Освен това, съобразно възприетото в мотивите на ТР № 1/2013г. на ОСНК на ВКС, гражданска отговорност в наказателния процес може да бъде потърсена и без да е установена наказателната отговорност на лицето. В случая, макар да не могат да бъдат реализирани наказателно правните последици от извършеното деяние, гражданско правните последици могат да бъдат реализирани, понеже деликтът съществува и подлежи на решаване въпросът за обезщетяване на причинените с него вреди, като основанията за погасяване на наказателната отговорност не са основания за погасяване на субективното материално право на обезщетение от непозволено увреждане. Поради това, независимо от прекратяването на наказателното производство, съдът дължи произнасяне по предявения и приет за разглеждане граждански иск за обезщетение на претърпени в резултат на деликта неимуществени вреди. Това се отнася и до въззивната инстанция, която следва на извърши проверка на постановен съдебен акт, включващ произнасяне по претенцията за обезвреда, който акт е постановен въз основа на реализирана доказателствена дейност, включително и по отношение на гражданско правната претенция. С оглед на изложените съображения за това, че прекратяването на наказателното производство не води автоматично до прекратяване на производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск, който макар и акцесорен, има самостоятелност, понеже неговият предмет е деянието, съставляващо деликта, настоящият състав счита, че неправилно въззивният съд е прекратил производството по гражданския иск. Основанието за прекратяване на наказателното производство в случая не съставлява основание за прекратяване на производството по претенцията за обезщетение от непозволено увреждане. Поради това, в частта, в която е отменена присъдата на първоинстанционния съд, в която е уважен гражданският иск и е прекратено производството по същия, въззивното решение следва да бъде отменено и делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд от стадия на съдебното заседание. Предметът на проверката на съдебния състав следва да бъде правилността, обосноваността и законосъобразността на изводите на първоинстанционния съд, касаещи основателността и размера на гражданския иск. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 и ал. 3, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение от 24.02.2014г. по внохд № 88/2012г. по описа на Разградския окръжен съд, в ЧАСТТА, в която е отменена присъда № 69 от 22.02.2012г., постановена по нохд № 973/2011г. по описа на Разградския районен съд, в ЧАСТТА, в която подс. М. Д. Я. е осъден да заплати на А. Р. А., сумата от 15 000 лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва, считано от 09.08.2010г. и е ПРЕКРАТЕНО производството по приетия за съвместно разглеждане граждански иск и ВРЪЩА делото за ново разглеждане в отменената част от друг състав на Разградския окръжен съд от стадия на съдебното заседание. ОСТАВЯ В СИЛА решение от 24.02.2014г. по внохд № 88/2012г. по описа на Разградския окръжен съд в останалата му част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.