4 Р Е Ш Е Н И Е № 124 гр. София, 27 март 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети март двехиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА РУМЕН ПЕТРОВ със секретар Мира Недева при участието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1994 по описа за 2014 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.346 т.1 от НПК. Постъпила е касационна жалба от защитника на подсъдимия Г. И. Х. - адв.Л. С. против въззивно решение № 348/20.10.2014 г., постановено по ВНОХД № 615/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд. В жалбата се поддържа наличието и на трите касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 - 3 от НПК. Според защитата визираните нарушения на процесуалния и материалния закон, както и явната несправедливост на наложеното наказание са допуснати още в хода на първоинстанционното производство и въпреки положените от въззивния съд усилия те не са отстранени. Като съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия е посочено, че първоинстанционната присъда е постановена при непълнота на доказателствата - нарушение на разпоредбата на чл.13 от НПК, като не само е заличен от списъка на свидетелите очевидец на случилото, но и всички доказателствени искания – за разпит на поемните лица, участвали в извършените разпознавания и повторен разпит на пострадалия са отхвърлени неоснователно от съда. Допуснатите според защита нарушения на процесуалните правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон. Изложени са и доводи, че макар и редуцирано от апелативния съд до минималния предвиден в закона размер, наложеното наказание е явно несправедливо, тъй като не е оценено като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство изминалия период от време. Претендира се да бъде отменено въззивното решение и потвърдената с него присъда като делото бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав или подсъдимият да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение, или да бъде намалено наложеното му наказание, което да бъде отложено за изпълнение при условията на чл.66 от НК. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и присъдата на въззивния съд като правилна и законосъобразна следва да бъде оставено в сила. Частните обвинител А. Н., редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не взема становище по жалбата. В съдебно заседание подсъдимият лично и чрез защитника си адв.С. поддържа така депозираната жалба и моли същата да бъде уважена по изложените в нея доводи. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: С Присъда № 254/15.08.2013 г. по НОХД № 1737/2001 г., Софийски градски съд е признал подсъдимият Г. И. Х. за виновен в това, че на 23.02.2001 г. в [населено място], в съучастие с неустановено по делото лице като съизвършител, е отнел чужди движими вещи – л.а. „Фолксваген Пасат” с ДК № В 79 МА на стойност 21 983 лв., 600 щ.долара, равняващи се на 1 294 лв., 500 000 румънски леи, равняващи се на 39,78 лв., 1 бр. GSM „А.” на стойност 150 лв. и други вещи, всичко на обща стойност 23 472,46 лв. от владението на А. Н., 1 бр. GSM „Нокиа - 3210” на стойност 200 лв. и 1 бр. дамско кожено яке на стойност 50 лв., всичко на обща стойност 250 лв. от владението на Л. В. К., с намерение противозаконно да ги присвои, като е употребил за това сила и грабежът е в големи размери – 23 722,46 лв., поради което и на основание чл.199 ал.1 т.1 вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.20 ал.2 и вр. с чл.54 от НК го е ОСЪДИЛ на СЕДЕМ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА. На основание чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС съдът е постановил така наложеното наказание лишаване от свобода да се изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор или затворническо общежитие от „закрит” тип. На основание чл.59 от НК съдът е приспаднал периода на предварителното задържане, считано от 27.02.2001 г. до 17.08.2001 г. и изтърпяването на МНО „домашен арест” от 17.08.2001 г. до 22.10.2001 г.. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. По жалба на защитника на подсъдимия адв.С. е било образувано ВНОХД № 615/2014 г. по описа на Апелативен съд - гр. София. С Решение № 348/20.10.2014 г. постановено по същото дело, въззивният съд е изменил първоинстанционната присъда, като е намалил наложеното на Х. наказание на ПЕТ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което на основание чл.61 т.3 от ЗИНЗС е постановил да се изтърпи при първоначален „общ” режим в затворническо общежитие от „открит” тип. От начина, по който са изложени в жалбата, наведените касационни основания по чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК по-скоро съдържат възражения за необоснованост на съдебния акт и непълнота на доказателствата, които поначало са извън обхвата на касационната проверка, освен ако не се констатират процесуални нарушения при доказателствения анализ и извеждането на включените в предмета на доказване факти и обстоятелства. При извеждането на правно значимите за съставомерността на деянието обстоятелства е спазен регламентираният в закона процесуален ред. Въззивната инстанция е оценила наличната доказателствена съвкупност относно релевантните факти съобразно изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107 ал.5 от НПК, поради което не са налице пороци в доказателствената дейност, които да поставят под съмнение правилността на формирането на вътрешното убеждение на съда. Въз основа на събраните по делото доказателства предходните съдилища са извели описаната в мотивите фактология, която изцяло се споделя и от касационния състав. Ограниченото време за извършване на процесуално следствените действия в хода на първоинстанционното производство, обусловено от временното предаване на подсъдимия от испанските съдебните власти, не е попречило за установяване на фактите от значение за предмета на доказване. Осъществените от подсъдимия действия детайлно са възпроизведени в показанията на пострадалия свидетел пред съда чрез видео-конферетна връзка и в депозираните от Н. показания на досъдебното производство, непосредствено след осъществяване на деянието, които са надлежно приобщени. Извършените от свидетеля две разпознавания на подсъдимия - по снимки - на 26.02.2001 г. и на живо лице няколко месеца по-късно - на 09.05.2001 г. са осъществени съобразно предвидения в процесуалния закон ред и няма основание те да не бъдат възприети от съда. Нещо повече – Х. е бил категорично разпознат и от пострадалата Л. К., поради което не съществуват каквито и да било съмнения относно авторството на деянието. На тази основа е напълно безпредметно допускането до разпит в качеството им на свидетели на поемните лица, при това повече от тринадесет години на след извършване на разпознаването, още повече, че на самия протокол не са направени, каквито и да било бележки и възражения. С оглед на гореизложеното ВКС не констатира при формирането на вътрешното убеждение на предходните съдебни състави да е било допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага отмяна на постановения съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. По наведеното основание за неправилно приложение на материалния закон няма развити конкретни доводи в жалбата. При липсата на процесуални нарушения при събирането и оценката на доказателствения материал, описаните факти в мотивите на постановените от предходните съдилища съдебни актове следва да бъдат приети за установени. Така установените факти сочат на всички елементи от състава на престъплението по чл.198 от НК, както и на квалифициращото обстоятелство за прилагане на по-тежко наказуемия състав по чл.199 ал.1 т.1 от НК, поради което не е налице и касационното основание по чл.348 ал.2 вр. с ал.1 т.1 от НПК. Изложените в касационната жалба доводи за намаляване на наказанието са напълно идентични с тези от въззивната жалба и на тях апелативният съд е дал задълбочен и изчерпателен отговор, който се споделя изцяло и от касационния състав. В максимална степен е оценен изминалият близо четиринадесет годишен период от време от извършване на деянието, като наказанието е намалено до минималния предвиден в закона размер от пет години лишаване от свобода. В случая дори и да се приеме, че този период от време е изключително смекчаващо отговорността обстоятелство по смисъла на чл.55 от НК, то определено не е налице второто кумулативно условие - предвидено в закона, което е и наложено, минимално наказание да е несъразмерно тежко. Определеното – редуцирано от въззивния състав в този размер наказание е съответно на тежестта на извършеното и на обществената опасност на дееца и в максимална степен ще съдейства за постигане целите, визирани в чл.36 от НК. В заключение следва да се отбележи, че продължилото близо дванадесет години първоинстанционно производство по никакъв начин не е попречило на подсъдимия да извърши грабеж с убийство и опит за убийство в [населено място], и други престъпления между които и убийство в Кралство Испания, по които е осъден с влезли в сила присъди. С оглед на гореизложеното и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 348/20.10.2014 г. постановено по ВНОХД № 615/2014 г. по описа на Апелативен съд - София. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: