Р Е Ш Е Н И Е   № 208   гр. София, 06.04.2010 г.   Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети март през две хиляди и десетата година, в състав:                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ СОТИРОВ                                      ЧЛЕНОВЕ: БОЙКА ТАШЕВА                                                                         МИМИ ФУРНАДЖИЕВА   при секретаря Борислава Лазарова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2875 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2008 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по реда на чл. 307 ал. 2 от ГПК. Образувано е по молбата на “В” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., чрез управителя на дружеството Й. Й. , представляван от адв. В, за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 19 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2004 г. В допълнение към първоначалната бланкетна молба се сочи, че са открити нови писмени доказателства, разкриващи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на молителя при решаването му; от двете представени експертни решения на ТЕЛК и НЕЛК става ясно, че решението на ТЕЛК е със срок до 1 юни 2007 г. и след тази дата ищцата не е освидетелствана, а и на ищцата не е призната инвалидност заради заболяването “ринитис хрон. алергика”, поради което не са настъпили вреди, налагащи заплащане на обезщетение; молителят не е знаел за двете решения към момента на разглеждането на делото от ВКС, а узнал за тях случайно на 17 април 2008 г. във връзка с разглеждане молба на ищцата за допълване на решението; в решението на НЕЛК е прието за посоченото заболяване, че е в ремисия и са определени 0% трайно намаляване на работоспособността, а претендираните вреди по делото са именно за това заболяване; към датата на разглеждането на делото от ВКС срокът на инвалидност е бил изтекъл. Представят се решение на ТЕЛК от 21 юни 2004 г., в което на П. Л. е определена 31,6% намалена работоспособност до 1 юни 2007 г., от които 10% от професионалните заболявания “бронхиална астма – смесена, битова и професионална, леко персистиращо протичане” и “ринусинуитис хроника алергика професионалис” и решение на НЕЛК от 7 октомври 2004 г., в което намаляването на работоспособността е оценена на 28%, а 10% от тях за професионалното заболяване, като е отразено, че хроничния алергичен ринит е в ремисия и за него са определени 0% трайно намаляване на работоспособността. Ответницата П. П. Л. от гр. К., в отговор по смисъла на чл. 306 ал. 2 от ГПК изтъква, че молбата е неоснователна. Представя три амбулаторни листа от 2008 г. и епикриза от 2001 г. Съдебният състав, като взе предвид стореното искане, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 305 т. 1 от ГПК от лице, имащо интерес от исканата отмяна. За да постанови атакуваното решение, съдът приел, че на ищцата се дължи обезщетение за намалената й работоспособност по смисъла на чл. 200 от КТ от преди изменението на правилото от 2004 г. и предвид степента на увреждане й присъдил обезщетение от 1000 лева и по 35 лева месечно за лекарства от 26 септември 1996 г. до навършването на 71 годишна възраст на ищцата. Относимите обстоятелства по спора са следните: Предявени са искове за заплащане на претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди по реда на чл. 200 от Кодекса на труда за професионалното заболяване “риносинуитис хроника алергика”. Професионалното заболяване на ищцата е установено на 26 септември 1996 г. Заседанието, в което въззивният съд е приключил съдебното дирене, се е състояло на 15 септември 2004 г. Представеното с молбата за отмяна решение на НЕЛК със срок на инвалидност до 1 юни 2007 г., е от 7 октомври 2004 г. Заседанието на ВКС по касационната жалба на Л. се е състояло на 8 ноември 2007 г. Молбата за отмяна е неоснователна. Според правилото на чл. 303 ал. 1 т. 1 от ГПК, заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение в случай, че се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Молителят поддържа именно това правно основание за искането си – открил е нови писмени доказателства, разкриващи нови обстоятелства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни при решаването на делото. Твърдението е за наличието на нов факт, който не е бил включен във фактическия материал на делото, докато то е било висящо. Съществено в посочената хипотеза обаче е, че този факт не трябва да касае правно състояние, възникнало след приключване на устните състезания, завършили с влязло в сила решение, а именно – след датата на устните състезания пред въззивния съд, защото промененото правно състояние дава възможност на страната да защити правата си по него по друг ред. Атакуваното решение в този случай е правилно, защото отразява вярно действителното правно положение между страните такова, каквото е било към момента на формиране на силата на пресъдено нещо. Касационният съд при преценката на фактите и обстоятелствата по спора взема предвид онези от тях, които са осъществени до датата на устните състезания пред въззивния съд, защото това е моментът, до който относимите факти по спорното право могат да бъдат съдебно предявени. В разглеждания случай твърдяното ново правно положение е възникнало след датата на устните състезания пред въззивния съд – съдебното дирене от въззивния съд е приключено на 15 септември 2004 г., а решението на НЕЛК, според което хроничния алергичен ринит е в ремисия и за него не е определен процент трайно намаляване на работоспособността, е от 7 октомври 2004 г. Следователно, ново правно положение би могло да се твърди че съществува едва след 7 октомври 2004 г., поради което, дори и касационният съд да е бил снабден с представените от молителя доказателства, те не биха обусловили различен краен резултат по спора. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС     Р Е Ш И :     ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на “В” ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С., за отмяна на влязлото в сила решение № 1* от 19 декември 2007 г., постановено по гр.д. № 2* по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2004 г.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: