6 Р Е Ш Е Н И Е № 121 София, 10 април 2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на втори март две хиляди и дванадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БЛАГА ИВАНОВА МИНА ТОПУЗОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Красимира Колова изслуша докладваното от съдия Ружена Керанова н. дело № 283/2012 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба на подсъдимия С. Н. К. против въззивно решение № 218/16.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 254/2011 г. от Апелативен съд - Бургас, с което е потвърдена осъдителната присъда на Окръжен съд - Сливен. С присъда № 23/13.09.2011 г. по НОХД № 575 /2010 г. по описа на Окръжен съд – Сливен подсъдимият С. Н. К. е бил признат за виновен в това, че на 13.05.2010 г. в [населено място], в съучастие с Б. М. и Р. Д., като помагач, без надлежно разрешително, произвел с цел разпространение високорискови наркотични вещества – 29,94 грама смес от метамфетамин и ефедрин със съдържание на метамфетамин 21 % и 1,18 грама смес от метамфетамин и ефедрин със съдържание на метамфетамин 22%, всичко на обща стойност 778 лева – престъпление по чл. 354а, ал.1 във вр. с чл. 20, ал.4 от НК. Наложеното наказание една година лишаване от свобода е определено при условията на чл. 58, б. „б” във вр. с чл. 55, ал.1, т. 1 от НК. Със същата присъда е бил признат за виновен и в това, че държал материали за производство на наркотично вещество метамфетамин – престъпление по чл. 354а, ал.1, изр. 2 от НК. Наложеното наказание е при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл. 66 от НК за срок от три години и шест месеца. Касационната жалба, подадена от името на подсъдимия К., се позовава на основанията по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане на първата инстанция. В съдебното заседание подсъдимият К. не се явява, редовно призован. Жалбата се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК се поддържа с доводи за ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, тъй като въззивният съд не е уважил доказателствени искания – преразпит на свидетеля М. и предявяване на веществените доказателства, които не са предадени на Агенция „Митници”, като второто доказателствено искане е свързано с възражението, че първата инстанция не е уважила молбата на защитата за поправка на протокола от съдебното заседание. За посочените веществени доказателства се твърди и още, че са с неизвестно местонахождение за съда и страните по делото. Нарушението на материалния закон се свързва с второто престъпление, като се счита, че деянието е несъставомерно. Възраженията са неоснователни. Разпоредбата на чл. 311 от НПК сочи кои са обстоятелствата, които се включват в съдебния протокол, а чл. 312 от НПК дава възможност на всяка от страните да иска поправка на същия, като е установен и редът за това. При проверка на съдебния протокол, съставен за проведеното съдебно заседание на 13.09.2011 г., се установява, че в него е отразено определението на съда, постановено по реда на чл. 284 от НПК, относно предявяване на веществените доказателства, както и изявленията на страните, че нямат възражения по същите. След постановяване на присъдата защитата на подсъдимия е направила искане по чл. 312, ал. 1 от НПК за поправка на съдебния протокол в частта му, отнасяща се до цитираното определение по чл. 284 от НПК. Отказът на председателя на съдебния състав да уважи това искане е предизвикало разглеждането му от съдебния състав, така както изисква разпоредбата на чл. 312, ал.2 от НПК. С определение от 26.09.2011 г. същото искане е оставено без уважение при съображения, че липсва необходимост от поправка, тъй като протоколът отразява извършените действия и изявленията на страните. Неудовлетворяването на искането на защитата за поправка на протокола по реда на чл. 312 от НПК не е достатъчно, за да предизвика необходимост от предявяване на веществените доказателства във въззивно съдебно следствие. В тази връзка, съставът на апелативния съд е разгледал искането на защитата, отправено с въззивната жалба, и мотивирано с определение, постановено по реда на чл. 327 от НПК, е отхвърлил същото като неоснователно. Преценката, че не е необходимо повторно предявяване на веществените доказателства, тъй като подсъдимият и защитата му са запознати с тях още при предявяване на разследването, а и по реда на чл. 284 от НПК, е правилна. Последните (защитата и подсъдимият) не са правили възражения и/или искания за друго експертно изследване на веществените доказателства нито пред първата инстанция, нито с въззивната жалба, поради което и съдът обосновано е заключил, че искането е немотивирано, а повторното предявяване на веществените доказателства по реда на чл. 317 във вр. с чл. 284 от НПК е безпредметно, след като не води към установяване на обективната истина по правнорелевантните факти. Твърдението в жалбата, че „веществените доказателства са с неизвестно местонахождение за съда и страните” очевидно не държи сметка за писмените доказателства по делото. Става дума за предавателно-приемателен протокол (виж, л. 21 от първоинстанционното дело), както и приложенията към физикохимичната експертиза, съответно писмо на НИКК от 12.07.2010 г., които удостоверяват предаването на същите веществени доказателства от вещите лица на разследващия орган и от окръжната прокуратура на първоинстанционния съд при внасянето на делото с обвинителния акт, съобразно изискванията на чл. 110, ал.3 от НПК. Правилно съдът е отхвърлил искането за преразпит на свидетеля М., мотивирайки се с подробния му разпит, проведен в хода на съдебното следствие от първата инстанция в присъствието на подсъдимия и неговата защита, както и с липсата на твърдения във въззивната жалба, че показанията му се отнасят до новооткрити обстоятелства. Обобщено, липсват основания да се приеме, че с отказа да се уважат доказателствените искания на подсъдимия съдът е ограничил процесуалните му права. Върховният касационен съд е имал многократно поводи да посочи, че съдът не е длъжен да откликва на всички доказателствени искания, а само на тези, които допринасят за изясняване на обстоятелствата по делото. Въззивният съд следвайки тази принципна позиция всъщност е допуснал допълнително съдебно следствие, като е уважил искането на защитата, направено в съдебното заседание, и е допуснал до разпит нов свидетел. В жалбата не се съдържа конкретно оспорване на аналитичната дейност, извършена от предходната инстанция, тъй като възраженията са концентрирани само върху частичното отхвърляне на доказателствените искания на подсъдимия. Доколкото се претендират процесуални нарушения, макар и без конкретни доводи, следва да се посочи, че всички гласни доказателствени източници, включително и новосъбраните, са обсъдени според действителното им съдържание и липсва превратност при анализа на изводимите от тях факти. В мотивите на решението присъства подробна аргументация защо са кредитирани определени доказателствени източници и какви са основанията за отхвърлянето на други. Неоснователно е твърдението на подсъдимия за нарушение на материалния закон, отнасящо се до осъждането му по чл. 354а, ал.1, изр. 2 от НК. Според жалбоподателя „ в нито един нормативен документ, писмено или гласно доказателство или заключение на вещо лице.., свободно продавания медикамент йод не е упоменат като материал за производство на наркотични вещества”. Преди всичко следва да се отбележи, че материалите за производство на наркотични вещества са естествени или синтетични вещества, употребявани при това производство. За разлика от прекурсорите те не са ключови компоненти и не са определени в законови разпоредби. За да бъде едно вещество материал по смисъла на чл. 354а, ал.1, изр. 2 от НК, е достатъчно то да може да послужи по какъвто и да е начин и на какъвто и да е етап за производството на наркотични вещества и да е било предназначено от извършителя за производство на такова вещество (сравни в тези насоки, чл. 3, ал.1, т. 2 и ал. 4, §1, т. 14 от ЗКНВП, чл. 2, б. „а” и б. „б” от Регламент №273/2004 г., чл. 3, б. „с” /ii/, чл. 13 от Конвенцията на ООН за борба срещу незаконния трафик на упойващи и психотропни вещества). Безспорно вярно е, че държането на йод в естественото му състояние (твърдо кристално вещество) само по себе си не може да обуслови отговорност по чл. 354а, ал.2, изр. 2 от НК. Необходимо е още да се установи, че на лицето, което го държи е известно, че това вещество се използва или е предназначено за използване с цел производство на наркотични вещества. Употребата на йод в производството на конкретното наркотично вещество – метамфетамин, е експертно разяснено от физикохимическата експертиза, както и от показанията на свидетеля Р. Д., пряко действащо лице в производството на същото наркотично вещество. Установените факти по делото и конкретната деятелност на подсъдимия К., обективират наличието на познание у същия, че това вещество се използва и е предназначено за производство на метамфетамин. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 218/16.01.2012 г., постановено по ВНОХД № 254/2011 г. от Апелативен съд - Бургас. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.