Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 154
гр. София, 12.03.2020 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Кристияна Генковска

при секретаря ..............., след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1774 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на М. Й. М., гр. Пловдив и Д. И. Т., гр. Пловдив срещу решение № 114/27.03.2019г., постановено по в.т.д.№ 583/2018г. от Пловдивски апелативен съд, с което е отменено изцяло решение № 239/27.04.2018г. по т.д.№ 273/2017г. на Пловдивски окръжен съд и е признато за установено по отношение на касаторите, че дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“АД, гр. София суми по договор за предоставяне на банков ипотечен кредит „Домът“ № 314-83 от 13.03.2008г., а именно: 31006,41 евро – просрочена главница; 1296,72 евро – договорна лихва за периода от 26.05.2014г. до 22.07.2016г.; 4145,22 евро – наказателна лихва за периода от 25.03.2014г. до 23.11.2016г.; 233,40 евро – комисионни по обслужване на кредита за 2014г., 2015г. и 2016г. и сумата от 264 лв. - разходи по връчване на нотариални покани.
Касаторите поддържат, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основават на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и ал.2 ГПК.
Ответникът „Първа инвестиционна банка“АД, гр. София оспорва жалбите. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че въз основа на договор за банков ипотечен кредит „Домът“ № 314-83 от 13.03.2008г. банката – настоящ ответник по касационната жалба е предоставила на касатора Т. сумата от 60000 евро. Договорът е изменян с няколко анекса относно броя на анюитетните вноски и крайния срок за издължаване, като според анекс № 4 от 24.02.2014г., срокът за връщане на сумата по кредита е като „не по-късно от 24.11.2020г.“ Пловдивският апелативен съд не е споделил извода на първоинстанционния съд, че длъжниците не са били уведомени надлежно от кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Според решаващия състав в т.19.6, б.“б“ от договора кредитополучателят и солидарният длъжник са длъжни да уведомяват банката в петнадесетдневен срок за всяка промяна в посочения в договора постоянен адрес и/или адрес за кореспонденция, като съобщят новия си адрес. В анекс № 4 от 24.02.2014г. кредитополучателят Д. Т. е посочила за постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.7, ап.21, а солидарният длъжник М. М. – [населено място], [улица], ап.4. Тези постоянни адреси съвпадали с адресите за кореспонденция, посочени в договора за кредит, и на тези адреси банката е изпратила на 25.04.2016г. нотариални покани, съдържащи писмено изявление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Въззивният съд е изложил съображения, че нотариусът, връчвайки нотариалните покани, не е имал задължение да издирва актуалните настоящ и постоянен адрес на кредитополучателя и солидарния длъжник. След като длъжниците не са изпълнили задължението по чл.19.6, б.“б“ от договора и не са уведомили банката за промяна на адресите за връчване на кореспонденция, те не следвало да черпят права от неизпълнението на собственото си задължение. Изявлението на банката е било под условие, като в съответствие с договора е бил определен 7-дневен срок за изпълнение, след изтичане на който кредитът става предсрочно и изцяло изискуем. Материалните предпоставки на предсрочната изискуемост по договора (чл.15.2) са били при неизпълнение изцяло и в срок на която и да е анюитетна вноска по главница, дължими лихви, такси и комисионни. Първата просрочена вноска е била с падеж на 24.03.2014г., а до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 24.11.2016г. са просрочени 28 вноски в общ размер на 31006,41 евро главница, 4023,67 евро договорна лихва и 4145,22 евро наказателна лихва и 233,40 евро комисионна за управление на кредита. Съдът е разгледал въведеното възражение за неравноправен характер на клаузата на чл.6.1 от договора, предвиждащ за първата година главницата да се олихвява с фиксиран лихвен процент от 7,35%, а след изтичане на този срок непогасената главница да се олихвява с плаващ лихвен процент, определен в размер на действащия шестмесечен Euribor плюс фиксирана надбавка в размер на 2,45 пункта, но „не по-малко от 7,35%“. Клаузата, в частта с която определя задължителен минимален праг на лихвения процент в размер на 7,35% е обявена за неравноправна поради липса на реципрочност при промяна на пазарните условия. Въз основа на заключението на счетоводната експертиза апелативният съд е изчислил договорната лихва за периода от 26.05.2014г. до 22.07.2016г., без да съобразява клаузата, която е обявена за неравноправна. С въззивното решение е признато съществуването на вземане за главницата, наказателната лихва, комисионните и разноските според издадената заповед за изпълнение, а в частта за договорната лихва – размер на 1296,72 евро.
Двамата касатори са представили общо изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Според касаторите въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като решаващият състав не е изложил мотиви по всички техни възражения и доводи, както и мотивите са вътрешно противоречиви, предвид приетото надвнасяне на възнаградителни лихви от длъжниците в резултат на едностранно увеличение на лихвения процент от страна на банката, които суми са ценени за наличие на забава след предсрочната изискуемост, а същевременно искът е уважен изцяло, без надвнесените суми да са приспаднати от общото задължение на потребителя. В хипотезата за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК касаторите поставят шест правни въпроса. Първите два въпроса са свързани със задълженията на въззивния съд за обсъждане на възраженията и доводите на страните и за оценка на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Третият и четвъртият въпроси са от значение за приетото разрешение от въззивния съд за начина на връчване на уведомлението на кредитора за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, а петият и шестият – относно съдържанието на волеизявлението на кредитора и момента на настъпване на предсрочната изискуемост.
Настоящият състав на ВКС, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по заявените трети и четвърти въпроси. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК е посочено, както и това твърдение се подкрепя от представените по делото и обсъдени от първоинстанционния съд писмени доказателства (удостоверение за настоящ адрес – стр.119 на т.д.№ 273/17г. на ПОС и справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/2009г. – стр.45 и стр.46 на ч.гр.д.№ 15519/16г. на ПРС), че кредитополучателят Д. И. Т. е имала настоящ адрес в [населено място], [улица], считано от 08.04.2016г., а солидарният длъжник М. Й. М. – същият адрес от 13.09.2016г. При връчването на нотариалните покани за обявяване на кредита за предсрочно изискуем не е удостоверено лицата да са търсени на този адрес, поради което въпросите относно дерогиране, чрез посочване на адрес на кореспонденция в договора за кредит, на правилата на ГПК за връчване на нотариална покана (в.3) и за изследване на поведението на адресатите при преценката наличието или липсата на връчване на уведомление (в.4) са от значение за решаване на спора по делото. Въззивният съд е приел, нотариусът, връчвайки нотариалните покани не е имал задължение да издирва актуалните настоящ и постоянен адрес на кредитополучателя и солидарния длъжник, след като длъжниците не са изпълнили задължението по чл.19.6, б.“б“ от договора и не са уведомили банката за промяна на адресите за връчване на кореспонденция. В този смисъл въпросите са обуславящи за формиране на решаващата воля на съда в обжалваното решение. В цитираната от касатора практика на ВКС са дадени разрешения относно начините на удостоверяване на връчването на документи с оглед на избрания от кредитор способ на връчване.
По изложените съображения касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения от състава на ВКС въпрос: „Посочването в договора на адрес за кореспонденция от длъжника, дерогира ли правилата за връчване на нотариални покани, когато кредиторът не е бил уведомен от длъжника за промяна на адреса, но е възложил на нотариус връчването на кореспонденция по договора?“, за проверка съответствието на обжалваното въззивно решение с практиката на ВКС по Решение № 148/02.12.2016г. по т.д.№ 2072/2015г. на І т.о.; Решение № 180/23.11.2016г. по т.д.№ 2400/2015г. на І т.о. и Решение № 25/03.05.2017г. по гр.д.№ 60208/2016г. на ІІ г.о.
Останалите правни въпроси относно предсрочната изискуемост (в.5 и 6), както и за изпълнението на задълженията на въззивния съд (в.1 и 2) са обусловени от отговора на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване. Тези въпроси, както и въведените доводи за неправилност, ще се обсъдят от ВКС с решението по същество на касационната жалба. С оглед на тези обстоятелства не е налице основанието по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
На основание чл. чл.18, ал.1, т.2 от ТДТ по ГПК касаторите следва да заплатят държавна такса в размер на 1440,15 лв. по сметка на ВКС.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 114/27.03.2019г., постановено по в.т.д.№ 583/2018г. от Пловдивски апелативен съд.
УКАЗВА на касаторите М. Й. М., [населено място] и Д. И. Т., [населено място] в едноседмичен срок от съобщението да представят по делото вносен документ за заплатена държавна такса по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба в общ размер от 1440,15 лв., като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Да се изпратят съобщения на касаторите с указанията.
След представяне на вносния документ делото да се докладва на Председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание, а при непредставянето му в указания срок – да се докладва за прекратяване.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.