Р Е Ш Е Н И Е                                                                   № 655            София, 02 февруари 2009 година                        В ИМЕТО НА НАРОДА                 Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети декември   две хиляди и осма година, в състав:                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН НЕДЕВ                                               ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                                     ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                                                                                 при участието на секретаря:Румяна Виденова и в присъствието на прокурора:П.Маринова изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №641 по описа за 2008 година   Срещу въззивна присъда постановена по внохд. №745/2008 г. на Апелативен съд гр. С. са подадени касационни жалба от подсъдимите Б. Д. Н. и В. М. В., с оплаквания за съществени процесуални нарушения,нарушение на закона ,явна несправедливост на наложените наказания и завишен размер на присъдените обезщетения. Жалбите се поддържат в съдебно заседание лично и от защита. Частния обвинител и граждански ищец и повереникът му са на становище присъдата да се остави в сила ,като правилна и законосъобразна. Представителят на Върховната касационна прокуратура също намира жалбите изцяло неоснователни,а атакуваната присъда законосъобразна и справедлива. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 1.10.2008 г.постановена по внохд. №745/2008 г. на Апелативен съд гр. С. е отменена оправдателна присъда по нохд. №66/2007 г. на Окръжен съд гр. М. и вместо това подсъдимите Б. Д. Н. и В. М. В. са признати за виновни в това на 10.01.2004 г. в гр. С. и гр. Б.,в съучастие като съизвършители с цел да принудят св. Г да се разпореди с вещи и да поеме имуществено задължение в размер на 20 000 лв. са го заплашили с убийство,причинили са му лека телесна повреда,отнели са вещите,били са въоръжени и от деянието са настъпили значителни имуществени вреди,поради което и на основание чл.213 а ал.3 т.2 вр. ал.2т.1,2,3,4 и 6 вр. с ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2НК и при условията на чл.54 НК са осъдени на лишаване от свобода за срок от по пет години,при общ първоначален режим на изтърпяване и глоба в размер на по 5000 лв. С присъдата е уважен граждански иск в полза на пострадалия за имуществени вреди в размер на 7800 лв. и за неимуществени вреди в размер на 5000 лв. ,дължими от подсъдимите солидарно. По жалбите на подсъдимите Б. Н. и В. В. : Основното оплакване поддържано и от двамата подсъдими е за съществени процесуални нарушения при постановяване на въззивната присъда: -осъдени са по не предявено обвинение,нарушен чл.303 НПК, тъй като присъдата почива на предположения,обвинението не е доказано по несъмнен начин -претендира се изменение на обвинение в описателната част на присъдата ,където вместо свое движимо имущество било изписано вещи -твърди се ,че неправилно е дадена вяра на една част от свидетелите и е отказана такава на други свидетели -възразява се и по оценката на доказателствата ,като тезата на защитата е че изводите на съда по фактите се основават единствено на показанията на св. Г. -в подкрепа на довода за съществени процесуални нарушения защитата е направила “собствен” анализ на доказателствата по делото и е изложила съображения кои “обстоятелства са установени” и кои не. Доводите са неоснователни,в голямата си част голословни и неотносими , както към предмета на касационната проверка ,така и към предмета на делото. Напълно неоснователен е довода ,че двамата подсъдими са осъдени по не предявено обвинение. Обвинението срещу двамата подсъдими е за това ,че на 10.01.2004 г. в кв. Панчарево и в гр. Б. в съучастие като съизвършители, с цел да принудят и т.н.и е формулирано още в обвинителния акт. Обвинението е не само конкретизирано, но е излишно детайлизирано в диспозитива на обвинителния акт и от там в диспозитива на присъдата. Мястото на което следва да се изложат установените обстоятелствата ,подробно и детайлно съобразно чл.305 ал.3 НПК са мотивите ,а не диспозитива на присъдата. За да постанови осъдителната си присъда въззивния Съд е приел,че по делото по предвидения в НПК процесуален ред са събрани необходимия обем доказателства и доказателствени средства установяващи обстоятелствата от кръга на доказване очертан в чл.102 НПК. Събраните от първоинстанционния Съд доказателства са обсъдени изключително внимателно и подробно,изложени са съображения кои обстоятелства се приемат за установени и на коя доказателствена основа. Посочено е на кои от гласните доказателства следва да се даде вяра и в коя тяхна част ,както и причините за това. Изводите на въззивния Съд по фактите не са произволни,не почиват на предположения и не са вътрешно противоречиви. Съобразявайки всички събрани по делото доказателства законосъобразно въззивния Съд е приел за установено,че на инкриминираната дата 10.01.2004 г. в кв. Панчарево на гр. С., св. Г бил насила заставен да се качи в автомобил от седем осем въоръжени мъже,сред които били и двамата подсъдими,по време на пътуването в автомобила бил заплашван и бит,от което били обективно установени телесни повреди,отведен в кантора на нотариус в гр. Б., където прехвърлил нотариално собствеността на два автомобила,подписал запис на заповед с която се задължил да плати 20 000 лв. и два броя пълномощни за реекспорт и представителство и за двата автомобила, а автомобила “О” му бил отнет . Неоснователно е и оплакването за нарушение на закона. При правилно установените факти въззивния Съд е приложел закона който е следвало да бъде приложен. В тази връзка Върховният касационен съд на РБ споделя изцяло изводите на въззивния Съд за осъществяване на престъпния състав на чл.213 а ал.3вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20 ал.2 НК и от двамата подсъдими ,поради което не ги преповтаря. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложените на двамата подсъдими наказания. При определяне размера на наказанието ,което следва да бъде наложено на всеки един от двамата подсъдими Съда е съобразил всички обстоятелства от значение,участие на всеки и приноса му за постигане на престъпния резултат,обществената опасност на деянието и дейците,характеристичните данни и съдимостта им. Наказанието и за двамата е определено при значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства в предвидения от закона минимум и не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5т.1 НПК. Неоснователни са и оплакванията за завишен размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди причинени на пострадалия. За репариране на болките и страданията на гражданския ищец от виновното поведение на двамата подсъдими съобразявайки разпоредбата на чл.52 ЗЗД, Съда е определил сумата от 5000 лв., която е достатъчна и справедлива. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда правилна и законосъобразна ,а подадените жалби изцяло неоснователни. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение       Р Е Ш И :       ОСТАВЯ В СИЛА присъда по внохд. №745/2008 г. на Апелативен съд гр. С.,с която е отменена присъда по нохд. №66/2007 г. на Окръжен съд гр. М..         ПРЕДСЕДАТЕЛ :       ЧЛЕНОВЕ :