Р Е Ш Е Н И Е № 144 Гр.София, 14.11.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова Кристияна Генковска при секретаря Петя Петрова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 1084 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЗК [фирма], [населено място] срещу решение № 1386/29.06.2015г., постановено по гр. д. № 57/2014 г. от Софийския апелативен съд в частта, с която с която е потвърдено решение № 1967/19.03.2013г. по гр.д.№ 4162/2012г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗК [фирма] да заплати обезщетения за неимуществени вреди на М. Х. и И. Х. от по 20000 лв., както и в частта, в която е отменено решението на СГС и ЗК [фирма] е осъдено да заплаща присъденото обезщетение на М. Х. в размер на 31213,78 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди по 222,96 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието – 23.09.2019г. и на И. Х. сумата от 10773,82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по 195,88 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието на 07.07.2012г., ведно със законните лихви. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон. Моли въззивното решение да се отмени и предявените искове да се отхвърлят, като му се присъдят разноските по делото, включително юрисконсултско възнаграждение. Ответниците М. М. Х., чрез законния си представител Н. А. Х. и И. М. Х. от [населено място], общ. К., обл. К. оспорват жалбата. Претендират разноски. Третото лице – помагач Х. М. Б., [населено място], общ.К., обл.К. не взема становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното: За да постанови обжалваното решение, Софийският апелативен съд е приел за установено, че Х. М. Б. на 19.01.2008 г. в [населено място], общ. К., обл. К. при управление на л. а. марка „Фолксваген Голф 3“ с ДК [рег.номер на МПС] е нарушил чл. 20, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП, като е причинил по непредпазливост ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на М. М. Х. от [населено място], общ. К.. С определение от 11.05.2009 г. по нохд № 67/2009г. на основание чл.384, ал.1 във връзка с чл.382, ал.7 НПК Кърджалийският окръжен съд е одобрил постигнатото споразумение между адв. Ф. С., защитник на Х. Б. – от една страна, а от друга – прокурор Д. К. и със съгласието на адв. П. С. в качеството му на повереник на частните обвинители – Н. Х., И. Х., Х. М., И. Х. и М. Х., с което Х. Б. се признава за виновен в престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 3, б. „б“, във вр. с ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1 НК. По делото е било безспорно, че между собственика на автомобила и ЗК [фирма] е бил сключен валиден застрахователен договор по застраховка „Гражданска отговорност”, както и че с две извънсъдебни спогодби от 18.12.2009г. между М. Х. и застрахователя, съответно между И. Х. и застрахователя, страните са се споразумели всеки един от увредените да получи обезщетение от по 60000 лв. за всички имуществени, неимуществени вреди и пропуснати ползи, настъпили вследствие смъртта на техния баща – М. Х.. Софийският апелативен съд е определил размера на обезщетенията по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, във вр. с чл. 45 и чл. 86 ЗЗД за имуществени и неимуществени вреди съобразявайки критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Преценени са обемът, характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът и продължителността на търпените болки и страдания, физическите и психологически последици за увредените, като е отчетено остатъчното явление на трудно общуване на децата, което предполага затруднение в социализирането им и липсата на пълен обем на родителска грижа по отношение на възпитанието и отглеждането им. От общия размер на обезщетенията за неимуществени вреди от по 80000 лв. са приспаднати платените от застрахователя суми от 60000 лв. Обезщетенията за имуществени вреди са определени съобразно необходимите средства за издръжка на децата, като с оглед общността на задължението на родителите да издържат децата си, съдът е присъдил пропуснати ползи в размер на половината от сумите от издръжка. Въззивният съд е изложил съображения, че искът за заплащане на обезщетение за разликата над размера на изплатеното от застрахователя обезщетение по извънсъдебно споразумение е допустим, тъй като извънсъдебната спогодба не се ползвала със сила на пресъдено нещо и не погасявала правото на иск. Прието е, че тази спогодба можела да бъде зачетена от съда при последващ спор между страните, ако с нея ясно е определен предметът, по който е постигнато взаимното съгласие. Според решаващият състав спогодбата съдържала отказ от права, заявени от малолетното и непълнолетното дете, които са недействителни. С определение № 33/20.01.2017г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по уточнения от състава въпрос: „Подписването на извънсъдебна спогодба със застрахователя погасява ли правата на пострадалите да претендират по съдебен ред обезщетения на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ над изплатените им по спогодбата суми?” Становището на състава на ВКС произтича от следното: След допускане на касационното обжалване е постановено Тълкувателно решение № 1/2016г. от 30.01.2017г. от ОСГТК на ВКС, в което е прието, че пострадалият няма право да получи обезщетение от делинквента над изплатеното от застрахователя обезщетение по задължителната застраховка по риска „Гражданска отговорност” на автомобилистите въз основа на постигнато споразумение, в което увреденият е заявил, че е напълно обезщетен за съответната вреда. В мотивите на решението изрично е посочено, че при сключено извънсъдебно споразумение между пострадалия и застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, с което те са постигнали съгласие за изплащане на обезщетение за вредите от застрахователното събитие, изрично заявявайки, че платената сума ги покрива изцяло, увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ. чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. Валидно сключеното споразумение е израз на волята на страните за уреждане на възникналото правоотношение относно обезщетението за претърпени вреди от непозволеното увреждане. В този смисъл отговорът на поставения в настоящото производство правен въпрос следва от даденото разрешение в ТР №1/2016г. на ОСГТК на ВКС. Идентично разрешение е дадено и в постановените преди ТР № 1/2016г. решение № 306/07.06.2011г. по гр.д.№ 1556/2009г. на ВКС, ІV г.о. и решение № 478/22.07.2010г. по гр.д.№ 943/2009г. на ВКС, ІV г.о. В тези решения е прието и, че неудовлетворена вреда от сключеното споразумение би била налице, само при търсене на обезщетение за вреди, които не са били предмет на споразумението – други по вид или новонастъпили (напр. при ексцес, последващи разходи за лекарства и лечение и пр.); поради нищожност на споразумението или унищожаването му. По тези съображения отговорът на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е, че подписаната извънсъдебна спогодба със застрахователя погасява правата на пострадалите да претендират по съдебен ред обезщетения на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ над изплатените им по спогодбата суми. По същество на касационната жалба. Въведеното касационно основание за отмяна на въззивното решение поради нарушение на материалния закон е налице. С оглед на отговора на правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК изводите на състава на апелативния съд, че извънсъдебната спогодба не се ползвала със сила на пресъдено нещо и не погасявала правото на иск са неправилни. Със спогодбата пострадалите и застрахователя на виновния делинквент са сключили договор, в който свободно са договорили размера на обезщетенията за причинените им вреди, поради което същият следва да бъде зачетен от съда по иск, предявен на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./. Изводът на първоинстанционния съд, който е споделен и от решаващия състав на апелативния съд за недействителност на спогодбите поради съдържащите се в тях откази от права, заявени от малолетното и непълнолетното дете, е неправилен. Съдилищата са се позовали на разпоредбата на чл.130, ал.4 СК, съгласно която отказът от права от ненавършило пълнолетие дете е нищожен. Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че нищожен отказ от права би бил налице по отношение на субективно право, съществуващо в патримониума на непълнолетно лице, или за право, което не е било възникнало към момента на отказа. В последния случай отказът би бил недействителен и независимо от дееспособността на лицето, поради което в практиката на ВКС е възприето разбирането, че увреденото лице има право на обезщетение за новонастъпили (след споразумението) вреди. Законодателят е уредил в специални правила разпорежданията с имущество на непълнолетно лице. Съгласно чл.130, ал.3 СК за защита на интересите на непълнолетното дете при разпореждане с негово имущество е предвидено издаване на разрешение от районния съд, като това е относимо само до изброените в нормата вещи – недвижими имоти, влогове и ценни книги, а за движимите вещи – ако разпореждането се извършва с формална сделка. Конкретно посочени сделки – дарение, даване в заем и обезпечение на чужди задължения, както и коментираният отказ от права, са забранени от закона и обявени за нищожни – 130, ал.4 СК. Изводите, които се налагат са, че управлението от родителите на имуществото на детето съгласно чл.130, ал.1 СК е ограничено чрез въведено изискване за разрешение от съдебен орган или чрез изрична забрана за сделки или действия, които имат отчуждителен ефект – намаляване имуществото на детето. Ограничения при упражняване на родителските права в имуществената сфера на непълнолетния относно сделки или действия, чрез които се увеличава имуществото на детето, не са предвидени от законодателя. Сключването на договор, с който на пострадало от непозволено увреждане дете се изплаща обезщетение за претърпените вреди, има за предмет придобиване на имущество и следователно преценката за интереса на детето от договора е предоставена на родителите му. Целта на сключения договор за спогодба, в случая извънсъдебно споразумение със застрахователя за размера на дължимото обезщетение за вредите от деликта, е прекратяването на съществуващ или избягването възможен спор – чл.365, ал.1 ЗЗД, поради което сама по себе си спогодбата може да не съдържа отказ от права. Взаимните отстъпки по смисъла на законовата норма са допустими, но не и включващи задължително отказ от субективни права. Размерът на обезщетението за причинени неимуществени вреди се определя според разбиранията и възприятията на пострадалия и на застрахователя. Критерият за справедливост по чл.52 ЗЗД се извежда от общоприетите морални норми в обществото и се прилага при определяне на обезщетението от съда, но този критерий не предполага незачитане на волята от страните, изразена в спогодба относно размера на обезщетението за неимуществени вреди. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че определеният в спогодбата размер на обезщетението за неимуществени вреди отразява волята на съдоговорителите за справедливо репариране на болките и страданията на увреденото лице, съществуващи към момента на сключване на споразумението. Изявленията, че със споразумението са уредени отношенията между страните и нямат претенции една към друга сочат на разрешаване на спора между тях, а не представляват отказ от права. Отказът от съществуващи субективни права би следвало да е изрично заявен или в споразумението да е посочено, че същото е частично, не покрива изцяло претенциите на една от страните, но тя няма да има право да претендира по съдебен ред разликата до пълния размер на вземането. С оглед на изложените аргументи относно последиците от сключено споразумение от името на непълнолетните лица въззивното решение е неправилно и следва да се отмени на основание чл.293, ал.1, пр.2 ГПК. Не са налага извършването на нови съдопроизводствени действия, поради което съставът на ВКС се произнася по спора по същество. Съгласно два договора за спогодба от 18.12.2009г. между М. Х. и застрахователя ЗК [фирма], съответно между И. Х. и застрахователя, страните са се споразумели всеки един от увредените да получи обезщетение от по 60000 лв. за всички имуществени, неимуществени вреди и пропуснати ползи, настъпили вследствие смъртта на техния баща – М. Х.. В т.2 е на договорите е направена декларация, че определеният размер на обезщетението напълно удовлетворява претенциите на всеки от пострадалите, а в т.4 е посочено, че с изпълнението на спогодбите страните смятат отношенията си, възникнали по повод гореописаното застрахователно събитие и щета, за окончателно уредени и нямат и не могат да имат каквито и да било претенции една спрямо друга. Според т.3 на договорите пострадалите са заявили, че нямат неудовлетворени претенции срещу застрахователя и „опрощават всички бъдещи свои претенции, включително претенции за имуществени вреди, за неимуществени вреди, пропуснати ползи и лихви, които биха възникнали при или по повод на възникналото застрахователно събитие, надхвърлящи изплатеното обезщетение”. При така направените уговорки в спогодбите съставът на ВКС приема, че страните са се споразумели относно размера на обезщетението за настъпилите вследствие на застрахователното събитие неимуществени вреди на пострадалите. Обезщетението е за болките и страданията от смъртта на техния баща, поради което към датата на спогодбата вредите са определени и предвид техния характер претендираните вреди не биха могли да се квалифицират като нововъзникнали, поради което са обхванати от споразумението. Следователно претенциите на ищците за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди в размери, надхвърлящи договорите за спогодба са неоснователни. По отношение на имуществените вреди, представляващи средствата, необходими за издръжката на децата претенциите са основателни. В договорите за спогодба са посочени общо имуществени вреди и пропуснати ползи, но без да е направена конкретизация на вредите, които подлежат на обезщетяване, както и вредите са за период, следващ по време сключването на споразуменията. По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че обезщетения за конкретните имуществени вреди не са определени в договорите на спогодба, както и заявеният отказ от бъдещи – новонастъпили след споразумението вреди е недопустим и не следва да се съобразява от съда. Исковете са основателни и правилно са уважени от въззивния съд в размерите, определени от заключението на икономическата експертиза. По изложените съображения въззивното решение следва да се отмени и исковете да се отхвърлят в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на застрахователя да заплати обезщетения за неимуществени вреди на ищците по иска в размер от по 20000 лв., а в частта, в която е отменено първоинстанционното решение и застрахователят е осъден да заплаща присъденото обезщетение на М. Х. в размер на 31213,78 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди по 222,96 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието – 23.09.2019г. и на И. Х. сумата от 10773,82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по 195,88 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието на 07.07.2012г., ведно със законните лихви, въззивното решение следва да се потвърди. По разноските. Отговорността за разноските следва да се разпредели съобразно изхода от спора при общ размер на предявените претенции от 215638,92 лв. и съответно уважена част от 41987,60 лв. и отхвърлена част от 173651,32 лв. Касаторът е направил разноски в размер на заплатените държавни такси за въззивното и касационното производство от общо 5182,53 лв., от които следва да му се присъди сумата от 4173,42 лв. САС е определил разноските в размер на 1003,66 лв., поради което ответниците по касационната жалба следва заплатят допълнително сумата от 3169,76 лв., както и сумата от 300 лв. юрисконсултско възнаграждение за касационното производство, определено от съда по ЗПП. В частта за определените юрисконсултски възнаграждения за СГС и САС въззивното решение е правилно. Въззивният съд е потвърдил решението на СГС в частта за присъдената по реда на чл.78, ал.6 ГПК държавна такса, като в тази част решението следва да се отмени за сумата над 1679,50 лв. САС е присъдил разноски в полза на ответниците по касационната жалба в размер на 431,55 лв. (от общо разноски от 540 лв.), като дължимите разноски са от 105,14 лв., поради което над тази сума въззивното решение следва да се отмени. Въззивното решение следва да се отмени в частта за потвърждаване на решението за определеното възнаграждение по чл.38 ЗА над сумата от 1362,82 лв. до 2003,53 лв. Касаторът следва да заплати адвокатско възнаграждение на адв.С. в размер на 1362,82 лв. за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 1386/29.06.2015г., постановено по гр. д. № 57/2014 г. от Софийския апелативен съд в частта, с която с която е потвърдено решение № 1967/19.03.2013г. по гр.д.№ 4162/2012г. на Софийски градски съд за осъждане на ЗК [фирма] да заплати обезщетения за неимуществени вреди на М. Х. и И. Х. от по 20000 лв., както и в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на М. Х. и И. Х. на основание чл.78, ал.1 разноски над сумата от 105,14 лв., както и за осъждане на ЗК [фирма] да заплати на основание чл.38 ЗА възнаграждение на адв.С. над сумата от 1362,82 лв., както и за осъждане на ЗК [фирма] да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК държавна такса на СГС над сумата от 1679,50 лв., КАТО ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ исковете на М. М. Х., чрез законния си представител Н. А. Х. и И. М. Х. от [населено място], общ. К., обл. К., срещу ЗК [фирма], [населено място] за заплащане на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ на обезщетение за неимуществени вреди, причинени им от смъртта на техния баща М. Х. в размери от по 20000 лв., като неоснователни. ПОТВЪРЖДАВА решение № 1386/29.06.2015г., постановено по гр. д. № 57/2014 г. от Софийския апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 1967/19.03.2013г. по гр.д.№ 4162/2012г. на Софийски градски съд и ЗК [фирма] е осъдена да заплаща присъденото обезщетение на М. Х. в размер на 31213,78 лв., представляващо обезщетение за имуществени вреди по 222,96 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието – 23.09.2019г. и на И. Х. сумата от 10773,82 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по 195,88 лв. месечно от датата на настъпване на ПТП – 19.01.2008г. до навършване на пълнолетието на 07.07.2012г., ведно със законните лихви, както и в останалата, извън отменената част, на решението в частта за разноските. ОСЪЖДА М. М. Х., чрез законния си представител Н. А. Х. и И. М. Х. от [населено място], общ. К., обл. К., съдебен адрес: [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9, адв.С., да заплатят на ЗК [фирма], [населено място], [улица], сумата от 3169,76 лв. (Три хиляди сто шестдесет и девет лв. и 76 ст.) – допълнително за разноски за въззивното и касационното производство и сумата от 300 лв. (Триста лв.) -юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. ОСЪЖДА ЗК [фирма], [населено място], [улица] да заплати на адв.П. С., [населено място], [улица], вх.А, ет.3, офис 9, сумата от 1362,82 лв. (Хиляда триста шестдесет и два лв. и 82 ст.) на основание чл.38 ЗА – възнаграждение на касационното производство. В останалата част решението е влязло в сила. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач Х. М. Б., [населено място], общ.К., обл.К.. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.