Ключови фрази
непозволено увреждане * допустимост на иск * Иск за обезщетение за трудова злополука и професионална болест

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                           


418

гр.София,  15.07.2009г.

в  и м е т о  н а  н а р о д а


Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети юли, две хиляди и девета година в състав:


                                                                          
                                  Председател:надежда зекова
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 398 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Обжалвано е определение от 13.05.2009г. по гр.д. № 343 / 2009г., с което Врачанският окръжен съд, като е потвърдил определение от 17.03.2009г. по гр.д. № 311/2009г. на Врачански районен съд, е прекратил производството по иска на В. Б. А., П. А. А. и Ц. А. А. с правно основание чл.200 КТ като недопустимо.
Жалбоподателите - В. Б. А., П. А. А. и Ц. А. А. поддържат, че с обжалваното определение съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешаван в противоречиво от съдилищата - основания за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Молят да се допусне касационното обжалване и да се отмени обжалваното определение като неправилно, като бъде даден ход на исковата им молба.
Ответникът “БТК” А. р. “Север П. не взема становище.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд следва да се допусне.
С обжалваното определение въззивният съд, като е потвърдил определение от 17.03.2009г. по гр.д. № 311/2009г. на Врачански районен съд, е прекратил производството по иска на В. Б. А., П. А. А. и Ц. А. А. с правно основание чл.200 КТ срещу “БТК” А. р. “Север П. като недопустимо. Въззивният съд е възприел като правилни изводите на първоинстанционния съд, за това че успешното провеждане на иск с правно основание чл.45 ЗЗД срещу прекия причинител на деликтно увреждане изключва възможността да бъде предявен иск срещу работодателя на пострадалото лице поради недопустимост на същия.
В изложението по допустимост на жалбата жалбоподателят е посочил като съществен въпрос, разрешен с обжалваното определение, този за възможността да се търси съдебна защита на право за обезщетявене вреди от непозволено увреждане както от прекия причинител на вредата, така и от работодателя когато увреждането е настъпило във връзка с изпълнение на трудовите задължения. Представя решение от 06.03.2009г. по гр.д. №960/2008г. на Врачански ОС, с което искът с правно основание чл.200 КТ е разгледан по същество, при наличие на данни, че е осъден и прекия причинител на деликта.
При тези данни настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките на чл.280, ал.1,т.2 КТ и следва да се допусне касационно обжалване. В случая действително е налице определение на въззивния съд, с което се оставят без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, но допустимостта на неговото разглеждане пред настоящата инстанция би била налице само ако съдът се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата. В случая с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно за възможността да се търси отговорност както от работодателя, така и от прекия причинител на деликт, по който има противоречиво произнасяне на съдилищата, поради което следва да се допусне касационното обжалване на въззивното определение.
Частната жалба разгледана по същество е основателна.
В случая липсва субективен идентитет между делата за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, едно, от които е срещу деликвента с правно основание чл. 45 ЗЗД, другото с срещу работодателя, отговарящ безвиновно на специалното основание по чл. 200 КТ, независимо от единството на предмета на престацията - удовлетворяване на един и същ интерес на кредитора, какъвто е обезвредата за неимуществени вреди от злополука. Въпрос на преценка на доказателствата е да се прецени, ако е настъпило плащане на щетата от прекия причинител, то да се вземе предвид при определяне обезщетението, което се дължи на ищците по иска им с правно основание чл.200 КТ, за обезвреда на претърпените от тях неимуществени вреди. Основен принцип в правото е, че всеки, който причини другиму вреди е длъжен да ги поправи с оглед претърпените болки и страдания и принципа за справедливост. Този въпрос е въпрос, който се преценява при разглеждане на спора по същество и не касае неговата допустимост. Ето защо обжалваното определение и потвърденото с него определение на районния съд следва да се отменят и делото да се върне за даване ход на исковата молба за разглеждането й по същество.
Предвид изложените съображения, съдът

О п р е д е л и :

о т м е н я в а определение от 13.05.2009г. по гр.д. № 343 / 2009г. на Врачанският окръжен съд и потвърденото с него определение от 17.03.2009г. по гр.д. № 311/2009г. на Врачански районен съд.

в р ъ щ а делото на Врачански РС за продължаване съдопроизводствените действия по иска на В. Б. А., П. А. А. и Ц. А. А. срещу “БТК” А. р. “Север- П. с правно основание чл.200 КТ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: