Р Е Ш Е Н И Е № 187 ГР. София, 09.01.2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в открито заседание на 27.11.2017 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ВАНЯ АТАНАСОВА При участието на секретаря С. Толева, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №2405/15 г., за да се произнесе, намира следното: Производството е по чл.307, ал.2 ГПК. ВКС разглежда молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Смолянски окръжен съд /ОС/ по гр.д. №483/10 г. в частта, с която е отхвърлен предявеният от молителя иск за собственост на УПИ-ІІ в кв.9 по плана на [населено място], [община], обл. С.. Отмяната се претендира на осн. чл.303, ал.1,т.1, респ. т.4 ГПК. Твърди се, че въззивното решение по гр.д. №483/10 г. на Смолянски ОС, с което са отхвърлени исковете на дружеството - молител за установяване по отношение на ответниците на правото на собственост за два имота – УПИ ІV и УПИ ІІ, находящи се в кв.9, по плана на [населено място], [община], е обжалвано пред касационната инстанция, но касационно разглеждане е допуснато само за първия от имотите УПИ ІV. За втория имот УПИ ІІ касационната жалба е оставена без разглеждане, на осн. чл.280, ал.2 ГПК, поради цената на иска, която е под 5 000 лв. В резултат на допуснатото касационно разглеждане на жалбата за първия от имотите решението на ОС било отменено и делото – върнато на същия съд за ново разглеждане. При новото разглеждане по гр.д. №141/12 г. ОС Смолян е уважил иска за този имот и решението му е потвърдено от ВКС с решение по гр.д. №657/14 г. на второ г.о. И двете решения установяват неправилност на мотивите на първото въззивно решение по гр.д. №483/10 г. на ОС, съгласно което правото на собственост на ищеца не може да се установи, тъй като първоначалното придобиване на имотите от праводателите му чрез спечелен търг на ТКЗС, било обявено за нищожно със заповед на областния управител от 13.01.99 г.. В окончателното решение на ВКС е прието, че няма данни прогласената нищожност на съвсем друг търг да е във връзка с търговете, на които праводателите са придобили своите права върху имотите, поради което тези права са преминали върху молителя като приобретател на имотите по силата на договори за продажба. Поради изложеното, според молителя, е налице основание по чл.303, ал.1,т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на ОС Смолян по гр.д. №483/10 г. за УПИ ІІ – постановеното по гр.д. №657/14 г. решение на ВКС е новонастъпило обстоятелство, с което е установена несъстоятелната теза на окръжния съд относно нищожността на придобивното основание на праводателите на молителя за този имот. Така по едно и също дело са постановени два противоречащи си съдебни акта - решения за двата имота, които въпреки идентичната фактическа обстановка, са в пълно противоречие помежду си. Затова молителят счита, че на осн. по чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК влязлото в сила за УПИ ІІ решение по гр.д. №483/10 г. на ОС Смолян следва да бъде отменено и делото да се върне на този съд за ново разглеждане на иска за този имот. Ответниците по молбата А. С., Е. С., Р. В. и Р. Р. я оспорват като недопустима и неоснователна. Останалите ответници не изразяват становище. ВКС на РБ се е произнесъл по допустимостта на молбата за отмяна, подадена на 27.08.14 г., с определението си от 19.06.15 и от 18.08.17 г. Приел е, че молбата е подадена в срока по чл.305, ал.1,т.1 и 4 ГПК, който тече от влизане в сила на решението на ОС Смолян по гр.д. №141/12 г. на 29.05.14 г., когато е постановено решението по гр.д. №657/14 г. на ВКС, второ г.о., за оставянето му в сила – чл.296, т.3 ГПК. По основателността на молбата ВКС намира следното: Основание за отмяна на влязло в сила решение по чл.303, ал.1,т.1 ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В ППВС№2/77 г., т.3 е прието, че е допустима отмяната по реда на чл. 231, б. "а" ГПК отм. /сега чл.303, ал.1,т.1 ГПК/ на решение, когато след влизането му в сила бъде установен по надлежния ред имащ значение за спора факт, който е бил известен на страната преди постановяване на решението, но тя не е могла да го установи по делото. В случая не се касае за установяване на факт от значение за делото в друго производство, а до различна преценка за действието на заповедта на областния управител от 13.01.99 г., прогласяваща нищожността на търга от 29.03.94 г. за посочения в нея договор и обект, направена в преюдициален порядък в мотивите на влязлото в сила решение на ОС Смолян по гр.д. №483/10 г. и в решението на ВКС по гр.д. №657/14 г. второ г.о. По различен начин е разрешен правен въпрос, обуславящ изхода на спора, но това не е основание за отмяна на влязлото в сила решение, по арг. и от ТР №7/17 г., т.1 Затова не е налице първото сочено в молбата основание за отмяна на влязлото в сила въззивно решение по чл.303, ал.1,т.1 ГПК. В практиката на ВКС – ППВС №2/77 г., т.9 и ТР №7/17 г., т.5, е прието, че поради противоречие между две решения по чл.303, ал.1,т.4 ГПК отмяна е допустима не само при идентичност на страните, а и когато те са издадени на еднакво основание и по еднакво искане. Отмяна е допустима във всички случаи, когато двете противоречиви решения разрешават въпросите по даден спор със сила на присъдено нещо между едни и същи страни. Законът изисква противоречие между решенията, т. е. между диспозитивите на съдебните актове, а не между мотивите на двете решения. Разглежданият фактически състав е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делата, но и когато са разрешени по различен начин правните въпроси, включени в предмета на делото, по който се формира сила на пресъдено нещо. Основанието на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК ще е налице, когато разрешаването на спора по единия иск - обусловената претенция имплицитно съдържа в себе си произнасянето по другия иск - обуславящата претенция и разрешенията по обуславящия спор си противоречат. За да възникнат предпоставките по разпоредбата, трябва да е налице съвпадение между страните, както и да съществува обективно тъждество на производствата, но за разлика от хипотезата, при която обективното тъждество на производствата е резултат от еднаквите спорни предмети, в разглеждания случай обективният идентитет не се изразява в еднакъв предмет на делата, те имат различни спорни предмети, но предметът на обусловеното дело инкорпорира в себе си този на обуславящото дело. Въпреки различието в спорните предмети, между диспозитивите на двете решения възниква съотношение, по силата на което предметът на единия диспозитив имплицитно се включва в предмета на другия диспозитив. Разрешаването на спора по обусловения иск е предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо по постановеното преди него /преди решението, чиято отмяна се иска/ влязло в сила решение по преюдициалното правоотношение, което му противоречи. Предметите на двете решения са в съотношение, при което правото по обусловеното решение е мълчаливо отречена правна последица от предмета на решението по обуславящия иск. Противоречиво разрешаване на преюдициални за изхода на спора правни въпроси във влезли в сила съдебни решения, между едни и същи страни, не обуславя наличието на основание за отмяна по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК, след като са постановени по различни искове, между които няма връзка на обусловеност, както е в случая. Затова не е налице и второто сочено от молителя основание за отмяна на вл. в сила въззивно решение. Молбата за отмяна е неоснователна и следва да остане без уважение, поради което ВКС на РБ, трето г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на [фирма], [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Окръжен съд Смолян по гр.д. №483/2010 г. от 8.12.10 г., с което е отхвърлен искът на молителя за признаване на правото му на собственост за УПИ ІІ в кв.9 по плана на [населено място], общ. Ч., на осн. чл.303, ал.1,т.1 и 4 ГПК. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: