2 Р Е Ш Е Н И Е № 62 София, 09.02.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на седми февруари две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА при участието на секретаря Даниела Никова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА гр. дело № 294/2011 година Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 954 от 20.10.2011г. е допуснато касационно обжалване по касационна жалба на адв.Ст.С. като представител на К. И. И. от [населено място] на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1130 от 27.09.2010г., постановено по гр.д.№ 1319/2010г., с което е потвърдено решение № 1555 от 04.05.2010г. по гр.д.№ 9932/2007г. на Варненски РС. С последното е отхвърлен предявеният от касатора иск по чл. 108 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответника Г. С. Г. правото му на собственост върху ПИ № 190 по ПНО на селищно образувание “В.” [населено място] с площ 798 кв.м. и да се осъди последният да предаде на ищеца владението върху имота. В касационната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на процесуалните правила. Поддържа се, че съдът неправилно е приел, че предявеният иск е за ревандикиране на имота, а не отрицателен установителен иск, както и, че последният е допустим поради наличие на правен интерес от предявяването му. Ответникът по касация с писмен отговор оспорва допускането на въззивното решение до касационен контрол, тъй като не е формулиран ясно правен въпрос, който да е относим към спора. По същество оспорва жалбата. С цитираното по-горе определение № 954 от 20.10.2011г. е допуснато касационното обжалване за извършване на преценка за допустимостта на решението във връзка с формулираните в изложението по чл. 284, ал.1 т.3 от ГПК въпроси, свързани с допустимостта на отрицателен установителен иск в хипотезите на земеделска реституция и възможността от преминаване от осъдителен иск за собственост към отрицателен установителен иск. Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение като разгледа жалбата в рамките на наведените основания, установи следното: Производството пред В. е образувано по предявен от касатора иск по чл. 108 от ЗС да се признае за установено по отношение на ответника Г. С. Г. правото му на собственост върху ПИ № 190 по ПНО на селищно образувание “В.” [населено място] с площ 798 кв.м. и да се осъди последният да предаде на ищеца владението върху имота. С молба от 10.11.2008г. /на л. 58 от делото на РС/ ищецът е заявил изменение на иска в хода на първоинстанционното производство, като се преминава от иск по чл. 108 от ЗС в отрицателен установителен иск, но съдът с определение № 15591/11.11.2008г. се е позовал на нормата на чл. 116 ГПК/отм./ и е приел, че с тази молба се предявява нов иск, защото се изменя и обстоятелствената част и петитума и е оставил искането без уважение. По отношение на заявената ревандикационна претенция е приел същата за недопустима като преждевременно заведена поради незавършеност на процедурата по земеделска реституция. С определение по ч. гр.д.№ 275/2009г. на І гр.о. на ВКС е прието, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е допустим, но въпрос по същество е дали за ищците е приключила административната процедура за възстановяване на имота и дали ищецът може да се легитимира като собственик. По същество по делото е установено, че с решение от 24.06.2005г. по гр.д.№ 736/2005г. на В. е уважен иск на настоящия касатор по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като му е признато, като наследник на И. И. М., правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2 дка в м. “Кара али” в кв. В.. Въз основа на това решение е издадено решение № 1284 от 12.10.2005г., с което е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху имот № 452 по плана на селищното образование. В това решение изрично е отразено, че правото на собственост ще се възстанови за имота, попадащ в терен по §4 по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. На ответника е предоставено право на ползване през 1985г. Той не е построил сграда в имота, но му е признато правото да изкупи терена на основание §4а, ал.5 от ЗСПЗЗ с влязло в сила решение по адм.д.№ 2045/2002г. на Варненски окръжен съд, като е прието, че процесният имот не е заявен за възстановяване и поради това има общински характер. Искът по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ е предявен след това от ищеца. При тази фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не се легитимира като собственик на претендирания имот, тъй като не е приключила процедурата по възстановяване правото на собственост за него. За да потвърди решението на първоинстанционния съд въззивният съд е взел предвид, че с определение по ч. гр.д.№ 275/2009г.на І гр.о. на ВКС е прието, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е допустим, но въпрос по същество е дали за ищците е приключила административната процедура за възстановяване на имота и дали ищеца може да се легитимира като собственик.Споделил е изводите на първостепенния съд за недопустимост на заявеното от ищеца изменение на иска , както и за неоснователност на ревандикационната претенция поради това, че поради неприключила административна процедура ищецът не се легитимира като собственик. Поставеният въпрос за допустимостта от предявяване на отрицателен установителен иск и на изменението на иска чрез преминаване от осъдителен иск за собственост към отрицателен установителен иск е относим към допустимостта на съдебното решение. Във връзка с тези въпроси , настоящият състав на ВКС, ІГО, намира следното: Лице , на което е признато право на възстановяване на собствеността върху земеделски имот, попадащ в терен по §4 ПЗР на ЗСПЗЗ, но все още няма издадена заповед по §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, има правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск. Обстоятелството, че административната реституционна процедура не е приключила и то по причина - претендирани от ответника вещни права върху същия имот, следствие от трансформация на правото на ползване в право на собственост, който спор за материално право не може да бъде разрешен по реда на ЗСПЗЗ, обуславя наличието на правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск. Целта на този иск е да се отрекат правата, които ответникът им противопоставя по отношение на спорния имот, произтичащи било от изкупуване по §4а , както е в процесния случай, и §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, било от наличие на предпоставките по чл.18з, ал.3 от ППЗСПЗЗ. При успешно провеждане на отрицателния установителен иск, за ищеца ще възникне основание да иска от кмета на общината да издаде на негово име заповед по §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с която окончателно ще придобие права върху спорния имот и той ще бъде записан на негово име в регистъра към плана. С оглед все още висящата административна процедура при завеждане на делото, ищецът не е собственик на имота и не би могъл да води нито положителен установителен иск за него, нито иск по чл.108 от ЗС. В този смисъл са и решение № 367 от 24.10.2011г., постановено по гр.д.№1230/2010г. на ВКС, І ГО, и решение №40 от 11.02.11г. по гр.д.№1385/09г. на ВКС, ІІ ГО, и двете постановени в производство по чл.290 от ГПК. На следващо място обстоятелствената част на исковата молба, с която е предявена първоначално претенция за ревандикация на процесния имот, съдържа твърдения, че с влязло в сила решение е уважен иск на ищеца по чл. 11, ал.2 от ЗСПЗЗ, като му е признато, като наследник на И. И. М., правото на възстановяване на собствеността върху нива от 2 дка в м. “К.” в кв. В.; че въз основа на това решение е издадено решение № 1284 от 12.10.2005г., с което е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху имот № 452 по плана на селищното образование, като в същото изрично е отразено, че правото на собственост ще се възстанови за имота, попадащ в терен по §4 по реда на чл. 28 от ППЗСПЗЗ;че на ответника е предоставено право на ползване през 1985г., той не е построил сграда в имота, но му е признато правото да изкупи същия на основание §4а, ал.5 от ЗСПЗЗ. В тази част на исковата молба ищецът изрично оспорва придобивния способ на ответника и отрича наличието на предпоставки за трансформиране на правото на ползване в право на собственост. Добавено е, че ответникът владее собствения му имот без основание, годно да го направи собственик . С молба от 10.11.2008г. /на л. 58 от делото на РС/ ищецът е заявил изменение на иска в хода на първоинстанционното производство, като преминава от иск по чл. 108 от ЗС в отрицателен установителен иск , но съдът с определение № 15591/11.11.2008г. се е позовал на нормата на чл. 116 ГПК/отм./ и е приел, че с тази молба се предявява нов иск, защото се изменя и обстоятелствената част и петитума и е оставил искането без уважение. Постановеният от съда отказ да се допусне исканото изменение на иска е незаконосъобразен. Законодателят не е предвидил възможност за самостоятелен контрол на актовете на съда, с които се отказва изменение на иска, поради което и тази проверка се осъществява по реда на инстанционния контрол на актовете по същество на спора. В процесния случай с исканото изменение на иска ищецът въвежда като предмет на делото отричаното от него право на собственост на ответника върху процесния имот. Правното естество на отричаното материално право следва обективно от основанието на първоначалната искова молба, в което се поддържа, че ответникът не е собственик, тъй като не са налице законовите предпоставки за трансформиране правото му на ползване в право на собственост. Доколкото с преминаването от осъдителен иск по чл. 108 ЗС към отрицателен установителен иск за собственост по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ или обратно се променя само видът на търсената защита, а фактическите обстоятелства, на които е основана претенцията, остават непроменени, допустимо е изменение на ревандикационния иск в отрицателен установителен иск за собственост при условията на чл. 116, ал. 1, изр. посл. ГПК /отм./. В конкретния случай извършените процесуални действия и бездействия на съда при разглеждането на спора и произнасяне на съдебния акт, в контекста и на изложеното по-горе, имат пряко отношение към допустимостта на постановените решения, а за нея ВКС е задължен да следи служебно и без изтъкнати доводи и съображения в касационната жалба по този въпрос съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС на РБ от 19.II.2010г. ГПК предвижда, че съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права, като предметът на делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Процесуалният закон ограничава правомощията на съда при произнасяне по съществото на един правен спор и очертава рамките, в които е допустимо съдът да се произнесе само до заявеното искане, т. е. в рамките на заявения на основата на конкретни фактически обстоятелства петитум. Произнасяне по искане, което е различно от заявеното, обуславя недопустимост на решението. С оглед гореизложеното настоящият състав приема, че обжалваното решение е процесуално недопустимо като постановено по непредявен иск като съображенията за това са следните: Както вече беше отбелязано, първоначално с исковата молба е заявен за разглеждане иск за ревандикация на недвижим имот. Преди първото по делото заседание е депозирано искане на ищеца по реда на чл. 116 ГПК/отм./ за изменение на предявения иск като същият вместо ревандикационен за предаване владението на имота се счита предявен като отрицателен установителен за отричане правото на собственост на ответника. Посредством това изменение, извършено въз основа на надлежно искане на предявилото иска лице е определен предметът на делото, в рамките на който съдът следва да се произнесе като даде защита на субективното право в обема, в който е заявена, т. е. по предявен отрицателен установителен иск. Произнасяне в рамките на така очертания предмет дължи не само първоинстанционния съд, но и въззивният съд. Въззивният съд като инстанция по същество дължи произнасяне в рамките на заявения за разглеждане предмет. Когато в производството пред първоинстанционния съд по предвидения от процесуалния закон ред е поискано изменение на иска чрез преминаване от осъдителен към установителен и е постановен отказ на съда да допусне исканото изменение, въззивният съд следва да извърши контрол за законосъобразност на това процесуално действие на съда и в зависимост от резултата да предприеме съответните процесуални действия, за да обезпечи валидното и допустимо произнасяне по действително предявения от ищеца иск. Изложеното обуславя недопустимост на постановения от въззивния съд съдебен акт, поради което настоящият състав приема, че по реда на чл. 293, ал. 4 ГПК обжалваното решение следва да бъде обезсилено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на I г. о. РЕШИ: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Варненски окръжен съд № 1130 от 27.09.2010г., постановено по гр.д.№ 1319/2010г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: