Р Е Ш Е Н И Е №. 314 гр.София , 06 януари 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЛАДА ПАУНОВА МАЯ ЦОНЕВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП МАРИЯ МИХАЙЛОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1026/2015г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от подсъдимата И. С. И. чрез служебния й защитник – адв. В. Я., срещу решение № 81 от 22.05.2015г. по внохд № 24/2015г. на Великотърновски апелативен съд. В жалбата са развити касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК. С присъда № 56 от 04.11.2013г., постановена по нохд № 198/2013г. на Русенски окръжен съд подсъдимата И. С. И. е призната за виновна в това, че през периода 06.11.2006г. - 09.04.2010г. в /населено място/, в условията на продължавано престъпление – на десет пъти, като длъжностно лице - „касиер на каса” в [фирма] - /населено място/, присвоила чужди пари, собственост на същото дружество, връчени й в това й качество и поверени й да ги пази, на обща стойност 214 000лв., като присвояването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, поради което и на основание чл. 203, ал. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на десет години лишаване от свобода, лишаване от право да упражнява отчетническа, материално - отговорна и финансово– контролна дейност, за срок от десет години и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично имущество, за срок от десет години. Подсъдимата И. И. е призната за виновна и в това, че през периода 02.04.2009г.- 09.04.2010г. в /населено място/, в условията на продължавано престъпление - на двадесет пъти, като длъжностно лице – „касиер на каса” в [фирма] - /населено място/, в кръга на службата си, съставила официални документи - разходни касови ордери, приходни касови ордери и касова книга на каса в същото дружеството, в която са вписани тези приходни и разходни касови ордери, в които документи удостоверила неверни обстоятелства, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, поради което и на основание чл. 311, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 и чл. 54 от НК е осъдена на две години и шест месеца лишаване от свобода и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично имущество за срок от две години и шест месеца. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 2 от НК на подсъдимата И. е наложено едно общо най-тежко наказание десет години лишаване от свобода, като е определен първоначален строг режим в затворническо заведение от закрит тип и към него са присъединени: лишаване от право да упражнява отчетническа, материално - отговорна и финансово – контролна дейност за срок от десет години и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване относно публично имущество за срок от десет години. По жалба от подсъдимата срещу постановената присъда е образувано внохд № 35/2014г. по описа на Великотърновски апелативен съд и с Решение № 82 от 06.06.2014г. присъда № 56 от 04.11.2013г. по нохд № 198/2013г. на Русенски ОС е изменена, като подсъдимата И. И. е призната за невиновна в това, да е извършила престъпление по чл. 203, ал. 1 от НК и е оправдана в тази част на обвинението, като деянието е преквалифицирано в престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 от НК и е намален размера на наказанието лишаване от свобода на осем години, както и на наказанията лишаване от право да упражнява отчетническа, материално-отговорна и финансова-контролна дейност и да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване на публично имущество на осем години. Присъдата е изменена и в частта за определяне на общото най-тежко основно наказание, като е намалено определеното по реда на чл. 23, ал. 1 от НК наказание лишаване от свобода на осем години и на присъединените към него лишаване от право да упражнява отчетническа, материално-отговорна и финансово-контролна дейност за срок от осем години и лишаване от право да заема държавна или обществена длъжност, свързана с ръководство, контрол или стопанисване на публично имущество за срок от осем години. В останалата част присъдата е била потвърдена. По касационна жалба от подсъдимата с Решение № 369 от 29.01.2015г. по нд № 1136/2014г. въззивното решение № 82/06-06.2014г., постановено по внохд № 35/2014г. на Апелативен съд – Велико Търново, е било отменено освен в частта, с която подс. И. И. е призната за невинна и оправдана по чл. 203, ал. 1 от НК, и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. При новото разглеждане на делото с Решение № 81 от 22.05.2015г. присъда № 56/04.11.2013г., постановена по нохд № 198/2013г. по описа на Окръжен съд - Русе, а била изменена, като в рамките на приетата квалификация по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201, вр. чл. 26 ал. 1 от НК е намален размера на наложените наказания лишаване от свобода и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК от десет на осем години. Присъдата е изменена и в частта относно приложението на чл. 23 ал. 1 и 2 НК, като е намалено определеното общо наказание лишаване от свобода от десет на осем години, както и размера на присъединените към него наказания по чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 от НК от десет на осем години. В останалата обжалвана част присъдата е била потвърдена. В касационната жалба срещу посоченото въззивно решение, подадена от подсъдимата И. чрез служебния й защитник, са развити всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - 3 от НПК. Оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила е подкрепено с доводи за това, че са възприети за доказани факти, за които не са събрани доказателства по реда на НПК и е налице недопустимо позоваване на предположения; за това, че в мотивите на съдебния акт са налице логически противоречия. Конкретно се претендира незаконосъобразност на изводите на съда за авторството на ордерите, възразява се срещу включването в доказателствената съвкупност на писмени обяснения на подсъдимата и на признанията й пред свидетели, твърди се, че съдържанието на бележките и тефтерите не може да се третира като доказателство, сочи се липса на логически обоснован коментар на заключението на графическата експертиза, сочещо, че част от подписите в касовата книга не са положени от подсъдимата. Като процесуално нарушение се сочи и отказа на въззивния съд да допусне допълнителна и нова съдебно-счетоводна експертиза. Претенцията за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК се основава на твърдение за недоказаност на авторството на деянието, сочи се липса на преки доказателства за факта на присвояването, твърди се нарушение на Закона за счетоводството. Излагат се и доводи за явна несправедливост на наложеното на подс. И. наказание. Правят се алтернативно искания: - за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с оглед извършване на съдебно-счетоводна експертиза; - за отмяна на решението и оправдаване на подсъдимата на основание чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК; - за намаляване на размера на наложеното й наказание. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. И. – адв. Я., поддържа касационната жалба по предявените основания и направените искания. Подчертава оплакването за неназначаване на поисканата от защитата съдебно-счетоводна експертиза, поради това, че възприетото заключение не е върху първични счетоводни документи, а върху неподписани такива, че то не е изяснило въпроса с осчетоводяването на ордерите, който е съществен. Прокурорът от ВКП изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Подсъдимата И. И. не участва лично в касационното производство. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, намира подадената касационна жалба за НЕОСНОВАТЕЛНА. І. По оплакванията, направени в касационната жалба, в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Доводите, подкрепящи твърдяното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, следва да бъдат разгледани на първо място. Необходимо е произнасяне преди всичко по оплакванията за допуснати процесуални нарушения при разглеждане на делото, тъй като проверката за правилното приложение на материалния закон може да бъде извършена само в рамките на установената от решаващите съдилища фактическа обстановка, и то само, ако са спазени процесуалните правила за формиране на вътрешното убеждение на съдилищата по фактите. В касационната жалба са изложени доводи, въз основа на които се оспорва доказателствената дейност, извършена от двете съдебни инстанции, като са налице и оплаквания за необоснованост на определени фактически изводи. Последните не могат да бъдат предмет на проверка от касационната инстанция, защото необосноваността не съставлява самостоятелно касационно основание. При направените възражения в жалбата, свързани с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, касационната инстанция дължи проверка на правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, но тази дейност подлежи на проверка. Контролът, който касационната инстанция упражнява, се отнася до решаване на въпроса дали за обосноваване на фактическите изводи са ценени годни доказателства и доказателствени средства. Касае също и въпроса дали контролираният съд е обезпечил чрез събраните и проверени доказателства обективното, всестранно и пълно изясняване на релевантните обстоятелства. Отнася се и до това, дали доказателствата не са събирани избирателно, дали те не са обсъждани едностранчиво, изопачено или тенденциозно, дали не им е придадено съдържание, различно от действителното. Проверката, извършена по настоящето дело, във връзка с конкретните доводи в жалбата, сочи, че нарушения, опорочаващи процеса на формиране на вътрешното убеждение на съда, постановил атакувания съдебен акт, не са допуснати. Доводите на защитника за това, че при обосноваване на фактическите изводи са използвани недопустими доказателствени източници, са лишени от основание. В касационната жалба се възразява конкретно срещу цененето в доказателствената съвкупност на съдържанието – бележките на подсъдимата, отразени в приложените по делото тефтери, като се счита, че те нямат характер на доказателство. Такова възражение е правено и пред въззивната инстанция и е намерило правилен и аргументиран отговор в решението /стр. 28-29/. На първо място, верни са изводите за надлежно приобщаване на седем на брой бележници, като доказателства по делото. Това е така, понеже намирането на шест от тези бележници в помещението на касата е удостоверено със съответен протокол от 22.04.2010г. от комисия, проверяваща дейността на касата, и се възпроизвежда в показанията на свидетелите К., П. и Р., като впоследствие тези бележници, намерените в касата авансови разписки, както и още един бележник, предаден лично от подсъдимата, са били предоставени на органите на досъдебното производство, видно от писма от 23.04.2010г. и 28.05.2010г. и протокол на л. 13, т. 3 от ДП. На второ място, въззивният съд правилно е възприел за верни изводите на първостепенния за това, че тези бележници съставляват веществено доказателство по смисъла на чл. 109 от НПК. Касае се до веществени предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, с оглед на отразеното в тях като съдържание. Няма спор, че посочените бележници са били на подсъдимата и тя е извършвала записванията в тях, автор е на съдържанието им – самата тя в обясненията си не отрича това, а и в тази насока е заключението на почерковата експертиза /л. 97 и сл., т. 3 от ДП/. След като саморъчните вписвания в тези бележници от подсъдимата имат връзка с обстоятелствата, включени в предмета на доказване и могат да послужат за тяхното изясняване, не само, че не съществува пречка съдържанието на записванията в тефтерите да бъде ценено при формиране на изводите по фактите, а и съдилищата са били длъжни да сторят това, понеже тяхно задължение е изясняване в пълнота на всички релевантни обстоятелства, въз основа на обсъждане в логическа връзка на доказателствените източници. Подс. И. не е дала пълноценни обяснения във връзка със съдържанието на саморъчните й вписвания в бележниците /като при повторното разглеждане на делото от въззивния съд така възможност й е била предоставена/, но обясненията на подсъдимата не са единственото доказателствено средство и записаното в тези бележници като съдържание внимателно е било съпоставено с изводимото чрез други доказателствени средства. В касационната жалба се навеждат доводи за недопустимост фактите, изнесени в обясненията на И. и Ж., дадени пред служителите на /фирма/ - /населено място/ и МВР да бъдат коментирани, като се твърди, че те са намерили отражение в мотивите на присъдата, макар че е прието, че не могат да бъдат ползвани. По повод на тези възражения, е необходимо да се отбележи, че предмет на касационна проверка е въззивното решение, а в него не се набелязва възприемане на доказателства, които е недопустимо да бъдат ползвани. Въззивният съд се е съгласил с извършения от първата инстанция доказателствен анализ, като не е имало необходимост при извод за неговата вярност, да го преповтаря изцяло, а и не е имал основание да подложи на критика доказателствената дейност на контролирания съд. Както окръжният съд, така и апелативният, не са ценили при формиране на фактическите си изводи заявеното от подс. И. и от свид. Ж. в писмените им обяснения, депозирани във връзка с производството по дисциплинарното им уволнение, както и тези, в хода на извършената от св. Д. проверка, нито справката, съставена от него. По този начин не са допуснали нарушение, защото изявленията на привлеченото към наказателна отговорност лице по същество на фактите, обосноваващи обвинението срещу него, се приобщават в процеса единствено чрез обяснения устно и непосредствено при разпит. По отношение на показанията на свидетелите, пред които подсъдимата и свид. Ж. първоначално са направили изявления във връзка с констатираната липса в касата на дружеството – свидетелите К., П., П., тези показания действително са производни по своя характер, но при това, не са допуснати нарушения при тяхната оценка, защото в частта им, съдържаща производни доказателства, са били използвани за проверка на първични такива, като не е имало пречка, предвид на тяхната достоверност да бъдат кредитирани с доверие. В тази връзка, и доколкото от решаващите съдилища не е била допусната подмяна на първични с производни доказателства, не могат да бъдат възприети като основателни доводите в касационната жалба, свързани с оказан психологически натиск върху подсъдимата, още повече, че този въпрос обстойно е коментиран от решаващите съдилища. От посочените по-горе свидетелски показания правилно са изведени обстоятелствата, непосредствено възприети от тези лица, извън възпроизвеждането на чужди изявления – напр. не е налице пречка като първични доказателства, едновременно с това и косвени такива във връзка с авторството на деянието, да бъдат използвани фактическите данни в показанията на свидетелите К. и П. за настояването от страна на подс. И. да бъде оставена на работа, за да може чрез заплатата си да възстанови липсата в касата. Свидетелските показания на свидетелите Р., Д., П., К., П. правилно са били използвани и за обосноваване на изводи за това, че подсъдимата е лансирала различни версии по отношение на липсата в касата – при предаване на касата на свид. Р., когато несъмнено е демонстрирала знанието за липсата и точния й размер, оставяйки бележка, че липсващите 214000лв. са платени за глоба на свид. Л., а след завръщането си от [населено място] е посочила други версии. Друго основно оплакване в касационната жалба е свързано с отхвърлянето от въззивния съд на искането на защитата за назначаване на допълнителна или нова съдебно-счетоводна експертиза. Посоченото обстоятелство, на първо място, не може да се интерпретира като нарушаване правото на защита, защото отказът да бъде допусната такава експертиза е прецизно мотивиран. На второ място, като е отказано назначаване на такава /било допълнителна или повторна/ експертиза – не се е стигнало до нарушаване на законовото изискване за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и до доказателствени непълноти. И на трето място – въззивният съд внимателно и вярно е мотивирал липсата на основания за допускане както на допълнителна експертиза /не са релевирани конкретни неизяснени обстоятелства/, така и на повторна експертиза /като е обосновал липса на съмнения в обективността и безпристрастността на извършената експертиза/. На възраженията срещу приетите заключения на съдебно-счетоводната експертиза съставът на апелативния съд е отговорил подробно на стр. 36 – 37 от решението, като касационният съд се съгласява с изложената мотивировка. Повторената и пред настоящата инстанция аргументация на жалбоподателката – че вещото лице се е произнесло по въпроси, които не са й били поставяни и че се произнесло противоречиво по въпроса за осчетоводяване на виртуалните ордери, не е убедителна във връзка с тезата за допуснато процесуално нарушение при разглеждане на делото. Независимо от липсата на изрично формулиран въпрос към експерта досежно осчетоводяването на сумите по ордерите, този въпрос е бил изцяло в предмета на експертизата съобразно задачите, които са й били поставени, и е бил от значение за изясняване на съществени обстоятелства по делото. Освен това, противоречието между писменото заключение и устните разяснения на експерта М., е било изяснено, чрез заявеното в допълнителния й разпит в съдебно заседание пред първата инстанция, досежно липсата на осчетоводяване на сумите по „виртуалните“ ордери и съответно е било обяснено чрез специалните знания на експерта въз основа на конкретна счетоводна документация. Доводите на защитата, че експертизата има ограничен обхват, че изводите й не са съобразени с никакви първични счетоводни документи, и че заключението е в противоречие със Закона за счетоводството, защото са ползвани неподписани документи – хронологични описи и оборотни ведомости, са били обосновано отхвърлени като неоснователни от въззивната инстанция. В обстоятелствената част на заключението на допълнителната ССЧЕ са посочени изчерпателно ползваните счетоводни документи – първични и вторични, всички, свързани с касовите операции, отчетени в /фирма/ в процесния период. От вещото лице са съобразени всички първични документи, приложени към касовите книги за периода, както това е отбелязано в заключенията. Посоченият обхват на експертизата и цялостното изследване от вещото лице на паричните потоци, преминали през касата на дружеството за периода 06.11.2006г. - 09.04.2010г., навежда на извод за неоснователност на възраженията в касационната жалба. Това се отнася и до доводите за нарушение на Закона за счетоводството, понеже всички приложени към експертизата вторични счетоводни документи са подписани от главния счетоводител на дружеството. Възраженията в касационната жалба за незаконосъобразност на изводите за авторство на касовите ордери, базирани на заключението на техническата експертиза, което не сочи кой е съставил процесните ордери и на това, че служителите си знаели потребителските номера, също не може да бъде възприето като основателно. На това възражение е отговорил в решението си въззивният съд, като макар да не е бил прецизен в аргументацията си, което е посочено като довод в касационната жалба, правилно го е възприел като неоснователно. Действително, техническата експертиза дава заключение, че ордерите са съставени с паролата на подсъдимата, но не е възможно да се определи от кои работни места са въведени тези ордери. Свидетелските показания на работещите в счетоводството са за това, че взаимно са си знаели паролите. Тези доказателства, на които се позовава защитата, обаче, не са единствените, относими при решаване на поставения въпрос и в тази насока в мотивите на първоинстанционната присъда се съдържа пространна аргументация, която и апелативният съд е споделил като правилна. Тази аргументация правилно е базирана на установените факти, че подсъдимата е била единствен касиер в дирекцията на дружеството, както и че никога не е била замествана от друго лице, което е установено и чрез писмена справка. Въз основа на изводимото от Правилника за документооборота на първичните счетоводни документи и обработката им, действал в дружеството и известен на подсъдимата, както и с оглед показанията на свидетелите П. и Р., е направен верният извод, че е без значение кой е съставил ордера, като това обичайно са правели оперативните счетоводители, но е било възможно да се направи и от подсъдимата, защото салдото по него се отразява само ако е одобрено от касиера и само касиера има право да разпечатва касова книга за деня, в която е отразена дадената операция. В допълнение, не е без значение в тази връзка и обстоятелството, че именно по отношение на сумите, отразени в тези касови ордери подс. И. е давала указания, включително и чрез писмени отбелязвания в някое касови книги, да не бъдат осчетоводявани. Тези обстоятелства са обосновали оспорения от защитата извод за авторството на подс. И., понеже единствено касиерът в модул „Каса“ на счетоводната програма е можел да потвърди даден ордер, съответно – да разпечата касовата книга, в която плащането, документирано в ордера, е отразено, а след като това е сторено с потребителския номер на подсъдимата, като тя не е била замествана от друго лице, не е произволен изводът за това, че именно подс. И. е съставила съответните електронни документи и касовите книги, в които те са намерили отражение. В касационната жалба се излагат твърдения за липса на логически обоснован коментар на заключението на почерковата експертиза относно подписите на подсъдимата в касовите книги в дните когато са съставяни т. нар. „виртуални ордери“ и за това, че изводите за подписване на касовата книга от И. съдът прави въз основа на други недоказани факти, което е довело до неиздържан извод за това, че тя ги е подписала. В подкрепа на тези твърдения се коментират мотивите на първата инстанция, като те не могат да бъдат критично оценени от касационната инстанция, понеже контролът, който осъществява, е на въззивното решение. Доколкото съставът на апелативния съд не е намерил основания за критика на атакуваната пред него присъда, като я е приел за обоснована, то той е възприел и аргументацията в мотивите на присъдата. А тази аргументация е била много прецизно извършена от първия съд, понеже соченото от защитата експертно заключение не е разгледано изолирано, а е преценено във връзка с доказателствата по делото. Действително, заключението на почерковата експертиза е за категорично авторство на част от подписите на касовите книги от подс. И., за вероятност друга част от подписите да са изпълнени от нея и за това, че тя не е положила подписи на част от касовите книги, като предмет на изследване са били касовите книги за дните, в които са отразени т. нар. „виртуални“ ордери. Само че това експертно заключение не е могло да бъде и не е било единствен източник за изводите за това, че именно подсъдимата е съставила процесните касови книги и не може да се разглежда изолирано от останалия доказателствен материал, както претендира защитата. В тази връзка, много обстоятелствено са преценени данните, съдържащи се в обясненията на подсъдимата при предявяване на тези писмени документи, като тя не е отричала подписа си под част от тях, данните в показанията на свид. Ж., че само подс. И. й е носила касови книги, а най-вече е извършена внимателна съпоставка на съдържанието на собственоръчните бележки на подсъдимата в бележниците й като суми, отбелязани като „мои“ и съставените счетоводни документи. Настоящият състав не възприема като основателни и доводите в касационната жалба за това, че въззивният съд е приел за доказани факти, за които не се събрани съответни доказателства и в частност тези, че подс. е имала задължения към банки и физически лица. Установеността на тези факти е аргументирана от първоинстанционния съд, с чиито мотиви апелативният съд се е съгласил. Те са изведени въз основа на обстоен анализ на съдържанието на бележниците, съдържащо саморъчни вписвания на подс. И. относно изплащане на задължения, а също и въз основа, макар и частично, на приобщени нейни обяснения от досъдебното производство. Въззивният съд не е бил прецизен при извода, че подсъдимата връщала пари на св. И. за откупуване на апартамента, понеже този извод действително противоречи на приложения по делото нотариален акт от 2004г. /л. 445 от съд. производство/, но това не се отразява на правилността на възприетото като цяло по фактите. В тази връзка, от разпита на св. С. И., обсъден и във връзка с приети от въззивния съд писмени доказателства, правилно е изведен извод за това, че подс. И. е имала задължения към този свидетел и ги е изплащала, което също подкрепя изводите за нейната задлъжнялост, респективно – предназначението на вземаните от касата суми за изплащане на задължения. Изложените съображения дават основание на касационната инстанция да приеме, че при разглеждане на делото не са допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените, така че възраженията в касационната жалба в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, са неоснователни. Не може да бъде удовлетворено искането за отмяна на съдебния акт на това основание и за връщане на делото за ново разглеждане. ІІ. По оплакванията в касационната жалба за нарушение на закона при постановяване на въззивния съдебен акт - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Доводите, изложени в жалбата, са неоснователни. Неправилното приложение на материалния закон се претендира на практика поради недоказаност на обвинението. Както беше вече изложено във връзка с липсата на процесуални нарушения при постановяване на съдебния акт, не са налице пороци в доказателствената дейност на контролирания съд, като процесът на формиране на вътрешното му убеждение е обективиран ясно. Тези изводи сочат на липса на съмнение по отношение на възприетата фактическа обстановка, като проверката от касационния съд за правилното приложение на материалния закон може да бъде направена само в рамките на фактите, такива, каквито са приети от инстанциите по същество. В рамките на установената фактическа обстановка материалният закон е приложен правилно. Въззивният съд законосъобразно е приел, че с деянието си подс. И. И. е осъществила състава на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Той не е имал възможност да обсъжда правната квалификация, възприета в първоинстанционната присъда по чл. 203, ал. 1 от НК, с оглед на това, че предходното въззивното решение е отменено освен в частта, с която подс. И. И. е призната невиновна и оправдана по чл. 203, ал. 1 от НК. Качество на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, ал. 1, б. „б” от НК на подсъдимата е несъмнено аргументирано, предвид на това, че е била назначена и е изпълнявала функциите на „касиер” в /фирма/ и й е било възложено да изпълнява работа, свързана с пазене на чуждо имущество – паричните средства на касата - в това юридическо лице. Налице е изискуемото отношение на субекта към предмета на престъпление – чуждите пари, които са били предоставени на подсъдимата да ги пази, в длъжностното й качество. Правилно е аргументирано осъществяването на изпълнителното деяние „присвояване“ от подс. И.. В съдебната практика трайно се приема, че под „присвои“ следва да се разбира разпореждане с повереното на длъжностното лице имущество като със свое, в свой или чужд интерес. В случая, въз основа на възприетото по фактите, е направен верен извод, че подсъдимата се е разпоредила с чуждо имущество – пари, собственост на /фирма/ в свой интерес. Това тя е сторила, като е вземала парични суми от касата на дружеството без основание, като общата присвоена сума от продължаваното престъпление е 214 000лв., което надхвърля обективния признак големи размери. Това, че подсъдимата се е разпоредила с чуждите пари в свой интерес се обосновава от обстоятелството на необходимостта й да изплаща заеми и кредити. За да прикрие взетите суми от касата, подс. И. в качеството й на длъжностно лице в кръга на службата й, е съставила и потвърдила като операция разходни и приходни касови ордери – електронни документи, които е отразила в съставени в съставените съответни за деня касови книги. Предвид на реалната липса на посочените в електронните документи плащания, в тях подсъдимата е отразила неверни обстоятелства, с цел да бъдат използвани тези документи като доказателство за тези обстоятелства. Осъществяването на присвоителната дейност във формата на продължавано престъпление, подсъдимата е реализирала, като фактически е вземала суми от касата на дружеството, за размера на внесената сума е съставяла в електронен вид в счетоводната система разходен касов ордер, в който е посочвала несъществуващо основание, не е посочвала задължено лице, след което е потвърждавала ордера в качеството си на касиер и той е намирал отражение в касовата книга за деня. По този начин подсъдимата е постигала съответствие между удостовереното в касовата книга и наличността в касата. Впоследствие, тя е съставяла приходен касов ордер за същата сума, потвърждавала го е и го е отразявала в касовата книга за деня. Десетте деяния подсъдимата е извършила по посочената схема, като съставяните в електронен вид ордери са били на стойност, съответна на фактически взетата от подсъдимата от касата. Операциите по тези ордери не са били осчетоводявани от оперативния счетоводител – св. Ж. и по този начин са намирали отражение само върху касовата наличност. В отговор на възраженията в касационната жалба по приложението на материалния закон, базиращи се на недоказаност на обвинението, следва да се посочи, че тази фактология, е изведена от решаващите съдилища при спазване на процесуалните изисквания. Тя се аргументира от комплекса от преки и косвени доказателства, включващи обстоятелствата: за това, че подсъдимата И. е била единствен касиер в дирекцията на дружеството, не е била замествана; че като касиер, работещ с модул „каса“ на счетоводната програма „Ажур“, единствена е можела да потвърди извършването на касова операция, отразена в съставен ордер; че записките в бележниците й по отношение на третираните от нея като собствени /“мои“/ суми съответстват на съставяните в електронен вид ордери като суми, основания, дати на съставяне; че е съставила и съхранявала авансови разписки /29 на брой/, част от които на името на св. К., като подписът му върху тях бил имитиран, не негов, за големи суми, част от които съвпадали с тези по касовите ордери, като очевидно тези разписки са били необходими за прикриване на присвояването; че винаги при предстоящо предаване на касата или при предстояща ревизия подсъдимата е съставяла разходен касов ордер, отразен в касовата книга, за сумата, фактически взета от нея до момента, с което е постигала съответствие между салдото по касова книга и касовата наличност, а веднага след ревизията, е съставяла приходен касов ордер за същата сума; че се е възползвала от това, че контролът по отношение на касата е бил само за съответствие между отразеното в касовата книга и наличността в касата, което е позволило присвоителните действия да бъдат извършени за продължителен период от време и да са на значителна стойност; че подсъдимата е убеждавала оперативната си счетоводителка – св. Ж., да не осчетоводява сумите по тези ордери, понеже с осчетоводяването им би се стигнало до установяване на присвояването; че при внезапното й командироване в [населено място] е имала поведение на категорично нежелание да замине; че при предаване на касата на свид. Р. я информирала за конкретния размер на липсата от касата и оставила бележка за това; че след установяване на липсата е поискала да остане да работи, за да възстанови сумите в касата на предприятието. Доводите в жалбата за това, че не е било възможно състоянието на касата да не бъде известно на широк кръг лица, не са от характер да променят направените фактически и правни изводи, но сочат на занижен контрол в счетоводството на дружеството. Доколкото няма повдигнати обвинения от прокуратурата срещу други лица, не може да бъде предмет на обсъждане евентуален техен принос в осъществяване на присвояването. А съображенията във връзка със записките й в бележниците като нейна реакция на отговорността й като касиер, са разгледани от въззивния съд при подробния анализ на обясненията на подсъдимата. Предвид на изложеното, аргументирани и правилни са изводите във въззивното решение за това, че подс. И. И. е реализирала от обективна и субективна страна както състава на престъпление по чл. 202, ал. 2 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, така и по чл. 311, ал. 1 от НК. Поради изложените съображения, касационната инстанция намира, че материалният закон е приложен правилно, поради което не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НПК и не може да бъде удовлетворена претенцията за оправдаване на подсъдимата при условията на чл. 24, ал.1 т. 1 от НПК в рамките на установените фактически положения. ІІІ. По оплакванията в касационната жалба във връзка с касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. В жалбата доводите са за завишеност само по отношение на наказанието, наложено на подсъдимата за извършеното престъпление по по чл. 202, ал. 2 т. 1, вр. чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Претендира се намаляване на размера на наложеното на И. наказание, като се изтъква недооценка на обстоятелства, свързани с личността на подсъдимата, както и надценяване на тези, свързани с деянието. Тази претенция настоящата инстанция намира за неоснователна. Законосъобразно и правилно наказателната отговорност на подсъдимата е реализирана в хипотезата на чл. 54 от НК, доколкото не са констатирани обстоятелства, които в своята съвкупност да обосноват извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се явило несъразмерно тежко за така извършеното престъпление, и съответно, не са налице основания да се приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК. Решаващите съдилища изчерпателно са извели смекчаващите вината обстоятелства, които са свързани с личността на подсъдимата, а посочените в жалбата, свързани с възрастта й и със затворен начин на живот не са от характер на смекчат отговорността й. Не се констатират неотчетени обстоятелства, които да изискват допълнително смекчаване на наказателно правното положение на подсъдимата. Не е надценена относителната тежест на преценката за висока степен на обществена опасност на деянието, както и обстоятелството, че причиненият резултат покрива признака „особено големи размери“, който е извън квалификацията на деянието. Следователно единният логически процес на определяне на наказанието за така извършеното престъпление е довел до правилен извод при отмерване на наказанието на подсъдимата И. – осем години лишаване от свобода, както и на размера на кумулативно наложените наказания. Така определените като вид и размер наказания са в унисон с целите по чл. 36 от НК, понеже са адекватни за постигане на целите за поправяне и превъзпитание на подсъдимата, както и изразяват негативната обществена оценка за престъпното й деяние и са в състояние да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради това, искането за намаляване на размера на наложеното наказание на подсъдимата за обсъжданото престъпление не може да бъде удовлетворено Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 81 от 22.05.2015г., постановено по внохд № 24/2015г. по описа на Великотърновски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.