Ключови фрази
Ревандикационен иск * отчуждаване * косвен съдебен контрол


4
гр. д. № 1232/2010 г. на ВКС, І г. о.
РЕШЕНИЕ


N 20

София, 29.05. 2012 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на 24 януари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ДИЯНА ЦЕНЕВА
при секретар Даниела Цветкова изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. дело N 1232/2010 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от В. Д. А., В. Д. Н., И. Г. А. В. Г. Д., Я. Г. В., Д. Г. Д., Й. А. Й., А. А. У. и К. А. Й., всички със съдебен адрес [населено място], [улица], ет. 5, офис 1, срещу решение от 23.04.2010 г. по гр. д. № 75/2007 г. на Варненски окръжен съд, с което е оставено в сила решение от 1.12.2004 г. по гр. д. № 19/2004 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторите срещу Централен кооперативен съюз иск за ревандикация на 1425 кв. м., съставляващи част от ПИ 55 по КП на к. к. „Ч.” от 2003 г., включваща реални части от имоти с пл. №№ 332, 333, 334, 335 и 336 по КП „Крайбрежието” от 1956 г., очертани с червен и черен контур и оцветени в жълт цвят в скицата към заключението на в. л. Д. П..
С определение от 08.09.2011 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на въззивното решение по разрешените с него материалноправни въпроси: - придобил ли е Ц. право на собственост върху терена през 1957 г., когато е бил отчужден за мероприятие на тази организация; подлежал ли е имота на възстановяване в полза на Ц. на основание §1 от ПЗР на ЗК след като не е установено това право да е придобито преди отнемането му и на какво основание; легитимират ли се касаторите като собственици на спорния терен, след като са провели процедурата по отмяна на отчуждаването за него и са възстановили полученото при отчуждаването на имота обезщетение.
Касационните доводи са за необоснованост и незаконосъобразност на решението.
Върховният касационен съд разгледа жалбата и провери съдебния акт с оглед посочените касационни основания и съобразно изискванията на чл. ГПК.
От фактическа страна е установено, че от наследодателя на ищците Д. В. А. през 1957 г. е бил отчужден недвижим имот с площ от 1425 кв. м., намиращ се в м. „Ар.” (Л. п.”), представляващ имоти пл. №№ 332, 333, 334, 335 и 336 по КП на [населено място], действал към 1957 г., за мероприятие почивна станция на Централен кооперативен съюз, за което е обезщетен парично. Отчуждените имоти са включени в терен, отреден за посоченото мероприятие със заповед № 824 от 27.02.1957 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство, издадена на основание § 19 от Временните правила за прилагане на ЗПИНМ. Строителството на почивната база е извършено въз основа на одобрени строителни книжа издадени през 1959 г. Не са намерени строителни книжа за изграждането на хотелски комплекс „С.”, а само строителни билети от 23.01.59 г. от 15.09.59 г. и от 03.02.1960 г.
През 1964 г. с разпореждане № 314 на МС от 08.110.1964 г. е било наредено на Ц. да предаде срещу заплащане на Главно управление по туризма към МС почивните станции с помощните сгради и обслужващите ги територии.
След влизане в сила на §1 от ДР към ЗК със заповед № 38 от 20.04.1993 г., издадена от председателя на комитета по туризъм при МС на основание посочената норма и ПМС 192/1991 г. по направено искане от Ц. за връщане на одържавено имущество, е наредено на [фирма] да предаде одържавения хотелски комплекс „С.” заедно с прилежащата му територия от 26120 кв. м., в кв. 25 по плана на к. к. „Ч.”. За този имот Ц. се е снабдил с констативен н. а. за собственост № 97, т. ХХІV, н. д. № 11304/1994 г. като за придобивно основание е посочена нормата на §1 от ДР на ЗК и ПМС № 192/1991 г.
Обжалваното решение е постановено след като делото е било върнато от ВКС на въззивният съд за ново разглеждане, с указание да се установи дали спорната площ е била засегната от мероприятието, реализирано през 1957 г., тъй като това има отношение към обема права, които са подлежали на реституция в полза на Ц. на основание § 1 от ДР на ЗК (отм), поради това че са били одържавени през 1964 г.
В изпълнение на указанията са приети еднолична и тричленна технически експертизи, констатациите на които са обсъдени по-горе.
Приета е от въззивния съд техническа експертиза, изпълнена от в. л. инж. Г., с която е установено, че почивният комплекс е изграден на площ от 2530 кв. м., с леглова база за 320 човека. Прилежащият терен към базата е определен от експерта съобразно Наредбата за размера на необходимата земя за строителни обекти, утвърдена с ПМС № 41 от 23.11.1982 г. С нормата на чл. 24, ал. 1 от нея е бил установен норматив за хотелски сгради 60-80 кв. м./човек. Определена по максималния размер (80 кв. м. х 320 човека) площта възлиза на 25600 кв. м. Вторият вариант за прилежаща площ е изчислен на база нормативите, установени с Наредба № 5 за строителни правила и норми (ДВ, бр. 48 от 1995 г.), в чл. 148 на която необходимия терен към сгради тип хотел е 60 кв. м. /човек, или необходимата площ възлиза на 19200 кв. м. Експертът приема, че площта, за която е отменено отчуждаването, попада в прилежащата на комплекса територия и в нея има изпълнени паркови мероприятия: алеи, алейно осветление, беседка, озеленяване, а подземно попадат части от техническата инфраструктура, обслужващи комплекса. Съдът е възприел разрешенията дадени с експертизата. Обсъдил е и факта, че през 1993 г. хотелски комплекс „С.” е предаден от [фирма] на Ц. като прилежащият терен е определен на площ от 26120 кв. м. със заповед № 1432 от 11.08.1993 г. на кмета на [община], издадена на основание чл. 88, ал. 4 от НДИ, §1 от ПЗР на ЗК и чл. 3, ал.2 от ПМС 192/1991 г.
Приета е и тричленна експертиза, която достига до друг извод, а именно, че само 108 кв. м. от отчуждения терен попада в прилежащия към базата терена (тази площ е оцветена в синьо на скицата към заключението), а останалите 1217 кв. м. са извън него и са незастроени (оцветени в жълто на скицата към заключението – л. 198 от гр. д. № 75/07 г. на В.). Тя изгражда изводите си на база норматива за прилежащ терен от 60 км. м. на човек, съществувал както в действалата при изграждането на комплекса нормативна база, така и в действащата. Наред с това е експертите са взели предвид и това, че не са им предоставени данни за действителния капацитет на хотелите.
Съдът е провел косвен съдебен контрол за валидността на проведената процедура по отчуждаване на имота и е достигнал до извода, че заповедта за отчуждаване е била подписана от зам. министъра на министерството на комуналното стопанство и благоустройство, извън пределите на предоставената му компетентност, поради което е нищожна и не е породила правни последици. Аргумент за извода е намерил и в това, че съгласно чл. 4, ал. 4 от Правилника на министерството министърът е могъл да делегира своите права на заместниците си, но доколкото по делото няма данни да е упражнил това свое правомощиe, то заповедта е била издадена от некомпетентен орган, поради което отчуждаването е ненадлежно извършено, а от това следва, че не е била налице една от предпоставките за отмяната му.
На следващо място е приел, че дори и отчуждаването да е било валидно, имотът не е останал неусвоен за мероприятието, той е част от прилежащия към сградите терен, поради което не е била налице и втората от предпоставките по чл. 4 ЗВСНОИ, за отмяна на отчуждаването. От тук е направил решаващия извод, че ищците не се легитимират като собственици на имота и искът е неоснователен.
Крайните изводи на съда са правилни, но по съображения различни от изложените.
По въпросът придобил ли е Ц. е придобило право на собственост върху терена през 1957 г., когато е бил отчужден за мероприятие на тази организация, неправилно въззивният съд е приел, че след като заповедта за отчуждаване е подписана от зам. министър, то тя не е породила действие, като издадена от некомпетентен орган. Липсата на доказателства за това дали министърът е бил упълномощен да извършва тази дейност, не обосновават извод, че не са му били делегирани тези права. При извършването на косвен съдебен контрол изводите за валидност на административния акт следва да се основат на установени факти, а не на предположения.
Не е било налице основание да се обсъжда наличието на основанията за отмяна на отчуждаването в производство по чл. 4 ЗВСНОИ. Имотът на наследодателя на ищците е бил отчужден за нуждите на Ц.. По делото е установено, че Ц. е заплатило определеното обезщетение за отчуждения терен с протокол № 11 от 29.03.1957 г. В резултат на отчуждаването на имота за нуждите на Ц. и заплащане на обезщетението на отчуждените собственици и по аргумент от чл. 100, ал. 2 ППЗПИНМ теренът е станал собственост на Ц., поради което не попада в приложния обхват на ЗВСВОНИ. По реда на този закон могат да се отменят отчуждаванията на имоти, които са били отчуждени за държавни мероприятия. Когато имотът е бил отчужден за нуждите на кооперация, с отчуждаването му правото на собственост е преминало в имуществената сфера на кооперацията. Това че той след това е бил иззет от държавата не обуславя фактическия състав на чл. 1 от ЗВСНОИ и не поражда в полза на отчуждените собственици право да искат отмяна на отчуждаването на основание чл. 4 ЗВСНОИ.
Имотът е възстановен на кооперацията на основание § 1 от ПЗР ЗК от 1991 г., поради което ответникът се легитимира като собственик и упражнява фактическа власт на правно основание. Конкуренцията на права произтичащи от реституция правилно е решена в полза на ответника. Решението е обосновано и законосъобразно допълнено с изложените мотиви, поради което не е налице основание за отмяната му.

По изложените съображения Върховният касационен съд, ІV г. о.





Р Е Ш И :



ОСТАВЯ В СИЛА решение от 23.04.2010 г. по гр. д. № 75/2007 г. на Варненски окръжен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: