Р Е Ш Е Н И Е № 197 гр. София, 01 юли 2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети май, две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ : КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ МАЯ ЦОНЕВА при секретар ИВАНКА ИЛИЕВА и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ от ВКП, изслуша докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА наказателно дело № 551/2015 г. Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Военно-апелативна прокуратура срещу решение № 5/05.03.2015 г. на Военно-апелативния съд, постановено по внохд № 1/2015 г., с което е потвърдена присъда № 43/19.11.2014 г. на Софийски военен съд, по нохд № 43/2014 г. В протеста се сочи оплакване за явна несправедливост на наказанието- касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3, вр. ал. 5, т.1 от НПК. Данните, наведени в подкрепа на изтъкнатото основание са следните: липсват аргументи в мотивите на въззивната инстанция защо се приема, че наложеното в минимален размер наказание лишаване от свобода от три месеца е справедливо; не е даден убедителен отговор на въпроса защо е прието, че е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства над отегчаващите отговорността на подсъдимите, не са обсъдени посочените от прокурора / в подкрепа на въззивния протест/ пред въззивния състав обстоятелства, имащи съществено значение за определяне степента на обществена опасност на деянието и дейците. Не са обсъдени и не са взети предвид безспорно установените обстоятелства за начина, средствата и характера на принудата над пострадалия. Игнорирани са общественоопасни елементи от поведението на дейците като незачитането на обществения ред, упражнен тормоз и над други лица, несъобразяване с динамиката на този вид престъпления в района. Иска се отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав, при което размерът на наказанието да бъде увеличен на по една година лишаване от свобода на всеки от подсъдимите. В открито съдебно заседание пред ВКС на 19.05.2015г. подсъдимите и техните защитници не се явяват, редовно призовани. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение, че протестът е основателен. С определеното наказание в минимален размер не могат да се постигнат определените в чл. 36 НК цели. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, СЪОБРАЗИ ОПЛАКВАНЕТО В ПРОТЕСТА, СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА ИНСТАНЦИОННАТА ПРОВЕРКА по чл. 347 от НПК, ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО: С присъда № 43, постановена на 19.11.2014 год. по нохд № 43/2014 г. Софийския военен съд подсъдимите: редник трети клас В. К. С. от военно формирование 42 800 – Плевен, от [населено място], обл. Плевен, ЕГН [ЕГН]; гражданското лице К. Б. С. от [населено място], обл. Плевен, ЕГН [ЕГН]; гражданското лице А. Д. К. от [населено място], област Плевен, ЕГН [ЕГН] и гражданското лице А. М. К. от [населено място], област Плевен, ЕГН [ЕГН], за виновни в това, че на 01.07.2013 г. в [населено място], област Плевен, в съучастие помежду си като съизвършители, принудили гражданското лице Х. К. Л. от [населено място], да извърши нещо противно на волята му, а именно да признае пред тях, че е извършил кражба от дома на подсъдимия А. К., като подсъдимите употребили за това сила и заплашване – заедно нанесли побой на пострадалия и го заплашили с убийство, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 и вр. с чл. 54 от НК са осъдени на по ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА ВСЕКИ ПОДСЪДИМ. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание лишаване от свобода на ВСЕКИ от подсъдимите с изпитателен срок от по ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 189 от НПК съдът е осъдил подсъдимите да заплатят направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 770.00 /седемстотин и седемдесет/ лева, като всеки от тях да заплати по 192.50 /сто деветдесет и два лева и 50 ст./ лева в полза на държавата, по сметката на ВСС. По протест на прокурора и по жалба от защитата на трима от подсъдимите - В. С., К. С. и А. К./ атакуваното решение е образувано внохд № 1/2015 г. по описа на Военно-апелативния съд , по което с въззивно № 5/05.03.2015 г. е потвърдена присъда № 43/19.11.2014 г. по нохд № 43/2014 г. на Софийския военен съд . Протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. Проверката показа, че при извършване индивидуализацията на наказанието на всеки един от подсъдимите, съгласно чл.54 от НК, съдилищата не са взели предвид всички установени по делото данни за отмерване на справедливи и съответни на тежестта на извършеното престъпление наказания. Неубедително е аргументирано в мотивите на присъдата и решението, с което тя е потвърдена, налагането на наказание за всеки един от подсъдимите в минималния размер на предвиденото в закона наказание за извършеното престъпление по чл.143, ал.1 от НК. Неоснователно е мотивиран значителен превес на смекчаващи отговорността им обстоятелства, които изводи не кореспондират с установените фактически данни по делото относно определящите отговорността обстоятелства. Изводите на съдилищата по фактите за значителен превес на смекчаващите отговорността на подсъдимите обстоятелства над отегчаващите отговорността им, не кореспондират с измамливия начин, по който пострадалият е изведен от дома си и отведен на мястото на извършване на престъплението. Не е съобразено, че принудата е извършена и в двете й форми – на физическа и психическа принуда. Пренебрегнат е характерът, средствата, интензитета и продължителността на изпълнителното деяние с което е оказано въздействие върху волята на пострадалия Х. Л., демонстрираното незачитане на обществения ред, степента на упражнения тормоз и над други лица. Не е несъобразена динамиката на престъпленията против личността в съответния район страната. По делото липсва обстойно и аргументирано изследване на степента на обществена опасност на механизма на нанесения побой, неговия начин и продължителност; употребената сила и направление на ударите по различни части на тялото на пострадалия; игнорирани са действията на четиримата подсъдими по внушаване на страх и заплахи с убийство, които допълнително са внушавали страх у жертвата. Не е съобразен броят на съучастниците/ съизвършители/ – четирима, поради което е била затруднена и възможността на пострадалия да се защитава срещу тях. Не са съобразени степента на преживения страх и ужас и претърпяните страдания от пострадалия, който е доведен до състояние да признае нещо, което не е извършил. Това е показател за високата степен на емоционален стрес. Преживените страх и ужас са психическа травма, която е продължила за пострадалия за неопределено дълго време и след довършване на деянието. Дейците са били четирима, нанасяли са множество удари с ръце и крака по различни части на тялото на пострадалия. Опитали се да го душат, да го вържат с въже, снабдили се с лопата, с което искали да покажат недвусмислено намерението си, като в същото време заявявали, че ще го убият и ще го хвърлят в язовира. Бита и заплашвана е и свид. К. А., също невинна жертва на подсъдимите. Тези обстоятелства сочат на една непремерена жестокост и невъздържана бруталност. Деянието е било планирано като спрямо свид. Л. е приложена хитрост с последвала груба саморазправа. Малтретирането е продължило близо два часа. Налице са очевидни признаци и на други престъпления, за които дейците не са привлечени под наказателна отговорност. Пострадалият основателно е допускал, че може да бъде лишен от живот. Освен закана с убийство, съществуват елементи на още две престъпни деяния - хулиганство и телесна повреда, които, по преценка на оправомощената прокуратура не са залегнали в квалификацията на деянията на подсъдимите, но фактическите данни несъмнено могат да послужат за оценката им при индивидуализацията на отговорността на подсъдимите. Динамиката и интензитета на този вид деяния в даден район за определен времеви период, също е показател, който влияе на оценката на неговата обществена опасност и които съдебните състави от първостепенния и въззивен съд не са съобразили . При това положение / а и практиката на ВКС в тази насока е такава/, наличието на „чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и младата възраст” са недостатъчни, за да уравновесят и обезсилят значението на наличните отегчаващи отговорността обстоятелства. В решението на Военно апелативения съд липсват убедителни мотиви защо се приема, че наложеното наказание лишаване от свобода в минимален размер от три месеца е справедливо. В тази насока съдът е посочил, че нанесените телесни увреждания са минимални. Престъплението обаче не е за причинена телесна повреда (макар да има и такава), а за принуда. Различен е непосредственият обект на посегателство при тези два различни по вид престъпления против личността. Степента на засягане на волята на личността е не по-малко защитима от правото ценност, от защитата на телесната неприкосновеност на личността. Основателно е възражението в протеста и по въпроса защо е прието, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства. Такъв превес, или най-малкото – значителен превес, реално не е налице, нито по количествените, нито по качествените критерии. Изтъкнатите в тази насока от прокурора пред въззивния състав и пред касационната инстанция аргументи са обективни, правно издържани и следва да намерят отговор в мотивите на съда. „Превесът” не е основание за определяне минималния размер на наказанието, предвидено за съответното престъпление, а по правило е предпоставка за определяне на размер под средния. За минималния са необходими такъв обем и с такава значимост на смекчаващите отговорността обстоятелства, доближаващи се до преценката за необходимостта от определяне на наказание към минимума на предвидената санкция. При липсата на тези условия, наказанието в минимален размер е несъответно на обществената опасност на деянието и дейците. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 3, т.1 от НПК , вр. с чл. 348, ал. 5,т.1, вр. с ал. 1 ,т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ № 5 от 05.03.2015 год., постановено по ВНОХД № 1/2015 г. на Военно-апелативния съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: