Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * главен иск * регресен иск

Р Е Ш Е Н И Е

№ 228
София, 22.02.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в съдебно заседание на 13.12.2011 година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА

при участието на секретаря Л.Златкова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 877 /2010 година

Производството е по чл.290 и сл. ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗАСТРАХОВЕТЛНО ДРУЖЕСТВО [фирма], гр.София против въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 698 от 05.05.2010 год., по гр.д.№ 518/2010 год., в частта, с която е потвърдено решението на Карловския районен съд № 469 от 07.12.2009 год., по гр.д.№ 279/2007 год. и е отхвърлен, като неоснователен, предявения от касатора, в качеството му на ответник по първоначалните обективно съединени искове по чл.226 , ал.1 КЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД, обратен евентуален иск, основан на чл.227, т.2 КЗ срещу третото лице помагач в процеса- Л. Кадели от [населено място] за заплащане на сумата 1522.79 лв., представляваща лихва за забава върху претендираното от първоначалния ищец обезщетение в общ размер от 22 256.37 лв. за периода от датата на настъпване на процесното ПТП- 11. 01.2008 год. до датата на подадената от първоначалния ищец И. В. Б. искова молба- 24.06.2008 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, в частта му, предмет на предприетото обжалване, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съществените съдопроизводствени правила, във вр.с правната характеристика на обратния иск, заявен при условията на евентуалност, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му и решаване на възникналия правен спор по същество от касационната инстанция.
Касационното обжалване е допуснато с определение на състав на второ търговско отделение на ВКС № 560/ 03.08.2011 год., по горепосоченото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК за произнасяне по значимия за изхода на делото въпрос на материалното право - дали за уважаване на обратния иск срещу третото лице – помагач е необходимо подпомаганата страна вече да е удовлетворила главната страна по предявения първоначален иск, или осъждането на ответника по обратния иск, за съответната част от задължението, което все още не е платено, следва да е условно- ако и доколкото ищецът по този обратен иск изпълни задължението си, по отношение на който е налице противоречие със задължителната съдебна практика, материализирана в постановено по реда на чл.290 и сл. ГПК решение № 49/27.04.2010 год., по т.д.№ 814/2009 год. на І-во т.о. на ВКС.
Ответната по касационната жалба страна не е завила становище по същата.
Третото лице- помагач в процеса, също не е ангажирало становище относно въведените от касатора оплаквания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираните оплаквания и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира:
Разгледана по същество, касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
За да отхвърли предявения обратен евентуален иск срещу третото лице – помагач, основан на чл. 227, т.2 КЗ за заплащане на дължимата на пострадалия от процесното ПТП мораторна лихва, върху присъдените на последния обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за периода от датата на настъпване на увреждането до датата на предявения пряк иск по чл.226, ал.1 КЗ въззивният съд е счел, че в случая не са осъществени всички елементи от фактическия състав на сочената разпоредба, поради което в полза на настоящия касатор, в качеството му на ищец, не е надлежно възникнало предоставеното му от закона право на регрес срещу причинителя на вредата.
Изложени са съображения, че уважаването на главния иск, основан на чл. 226, ал.1 КЗ срещу настоящия касатор, в качеството му на ответник по същия, като застраховател на гражданската отговорност на деликвента е предпоставка за успешното предявяване на обратния евентуален иск по чл.227, т.2 КЗ, то тя може да бъде зачетена и да породи разпоредените от закона правни последици само при наличие на ангажирани по делото доказателства, както за извършено от последния плащане на съответното определено обезщетение по риска „Гражданска отговорност” на пострадалия, така и за виновно неизпълнение на задължението на застрахования – трето лице –помагач в процеса за уведомяване по см. на чл.224 КЗ.
Решението е неправилно.
Не съществува спор в съдебната практика и правна доктрина и в тази насока е и приетото в постановеното по реда на чл.290 и сл. ГПК решение на І-во т.о. на ВКС № 49/2010 год., по т.д.№ 814/2009 год., което се споделя и от настоящия съдебен състав, че по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал.3 ГПК, чийто аналог по ГПК/ отм./ е чл.175, ал.2, съставлява последващо обективно съединяване на искове при условията на положителна евентуалност. Следователно, доколкото уважаването на главния иск се явява една от предпоставките за уважаване на евентуалния, наред със специфичните за същия предпоставки, то последица от успешното предявяване на първия е именно създаването на условно изпълнително основание, т.е. ако и доколкото първоначалният ответник изпълни задължението си към пострадалия и като не е съобразил горното въззивният съд е постановил процесуално незаконосъобразно и противоречащо на законовото правило на чл.227, т.2 КЗ съдебно решение.
Отсъствието на процесуална пречка за привличане на делквента, като трето – лице помагач в процеса по предявения пряк иск на пострадалия срещу застрахователя на гражданската му отговорност, основан на чл.226 КЗ, обуславя и отсъствие на основание в процесуалния закон, позволяващо да бъде отречено на последния правото успешно да заяви за удовлетворяване регресното си притезание, основано на чл.227, т.2 КЗ в същото производство.
Отделен в тази вр. остава въпросът за момента, в който правото на изпълнение по предявения обратен иск се поражда, но доколкото сам по себе си той е ирелевантен за основателността на същия този иск, не следва да бъде обсъждан подробно в настоящето производство.
Основателно е и оплакването за допуснато нарушение на процесуалното правило на чл.154, ал.1 ГПК.
По делото е безспорно установено, че в случая Л. Кадели, в качеството си на застрахован, не е изпълнил задължението си по чл. 224, ал.1 КЗ - да уведоми застрахователя на гражданската му отговорност [фирма], гр.София за настъпилото застрахователно събитие и то до датата на предявяване прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ от увреденото от виновно предизвикано от него на 11.01.2008 год. ПТП, лице.
Следователно неправилно въззивният съд е счел, възприемайки изцяло за съответстващи на процесуалния закон, правните изводи на КРС, според които тежестта да докаже причината за неизпълнение на нормативно вмененото с чл.224, ал.1 КЗ на застрахования задължение, пада върху застрахователя.
Съгласно общото процесуално правило за разпределение на доказателствената тежест, въведено с чл.154, ал.1 ГПК всяка от страните носи доказателствената тежест относно фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а това означава, че ответникът по определение на закона е длъжен да докаже онези факти, върху които основава своите възражения. В случая - липсата на основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл.227, т.2 КЗ, т.е. факта на наличие на такава причина за неизпълнение на задължението му по чл.224, ал.1 КТ, която не може да му бъде вменена във вина.
С оглед гореизложеното обжалваното въззивно решение се явява постановено при наличие на твърдяното в касационната жалба касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК, поради което следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго, с което обратната искова претенция бъде уважена- арг. от чл.293 ГПК.
От общия размер на присъденото по реда на чл.226, ал.1 КЗ обезщетение от 16 215.18 лв. и периода на длъжниковата забава - 11. 01. 2008 год.- 24. 06.2008 год., изчислен по правилото на чл.84, ал.3 ЗЗД, следва, че дължимата от ответника на осн. чл.227, т.2 КЗ мораторна лихва е в размер на сумата 1 109.45 лв., до който размер заявената по реда на чл.219, ал.3 ГПК искова претенция е и основателна.
На касатора, ищец по обратния иск, на осн. чл.78, ал.1 ГПК следва да се присъдят направените в хода на делото деловодни разноски, които са своевременно поискани и доказани до размера на сумата 476.75 лв., от които 300 лв./ триста/, юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС


Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивното решение на Пловдивския окръжен съд № 698 от 05.05.2010 год., по гр.д.№ 518/2010 год., в частта, с която е отхвърлен предявения от ЗД [фирма], гр.София срещу Л. Кадели от [населено място] с ЛНЧ: [ЕГН] обратен евентуален иск за заплащане на сумата 1522.79 лв., представляваща лихва за забава за периода 11.01.2008 год. – 24.06.2008 год., върху присъдено на И. В. Б. по предявен пряк иск срещу ЗД [фирма] обезщетение за причинени му в резултат на настъпило на 11.01.2008 год.ПТП, имуществени и неимуществени вреди и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Л. Кадели от [населено място] с ЛНЧ: [ЕГН] да заплати на ЗД [фирма], със седалище [населено място] сумата 1 109.45 лв./ хиляда сто и девет лева и четиридесет и пет ст./ на осн. чл.227, т.2 КЗ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 04.08.2008 год. до окончателното и изплащане, както и направените деловодни разноски за всички инстанции в общ размер от 476.75 лв./ четиристотин седемдесет и шест лева и четиридесет ст./, от които 300 лв./ триста лева/ юрисконсултско възнаграждение, като в останалата част до пълния размер на претендираната сума от 1 522.79 лв., отхвърля обратната искова претенция, като неоснователна.
ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на от ЗД [фирма], гр. София след представяне на доказателства, че решение № 469 от 07.12.2009 год., по гр.д.№ 518/ 2010 год. на ПОС, поправено с решение на с.с. № 42 от 19.01.2010 год., е изпълнено, в частта относно присъдената върху сумата 16 215.18 лв., обезщетение за причинените на И. В. Б. имуществени и неимуществени вреди, мораторна лихва за периода 11.01.2008 год. – 24.06.2008 год..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: