Ключови фрази
допустимост на иск * право на ползване * активна процесуална легитимация

Р Е Ш Е Н И Е

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 282

гр.София, 25.05.2009 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесети май две хиляди и девета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева ч.гр.д.№ 296 по описа за 2009 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на С. Л. Б. срещу определение № 117 от 20.02.2009 г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, I-ви въззивен състав по ч.гр.д. № 71 от 2009 г., с което е потвърдено определение № 49 от 25.11.2008 г. на съдия от П. районен съд за прекратяване на гр.д. № 196 от 2008 г.

В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното определение и се моли то да бъде отменено.

Ответниците по жалбата М. А. И. и С. К. И. оспорват частната жалба.

Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид становищата на страните, счита следното: Частната касационна жалба е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищец по делото/ и в едноседмичния срок по чл.275, ал.1 от ГПК /жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното определение на 20.03.2009 г., а частната жалба е подадена на 24.03.2009 г./.

Частната жалба е срещу акт на въззивен съд, с който по същество е оставена без уважение частна жалба срещу определение на първоинстанционен съд, което прегражда по-нататъшното развитие на делото. Поради това с оглед разпоредбата на чл.274, ал.3, т.1 от ГПК тази частна жалба следва да се допусне до касационно разглеждане само при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК. В случая, настоящият състав на ВКС счита, че касационното обжалване е допустимо на основание чл.280,ал.1, т.3 от ГПК, тъй като с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /за липсата на право на иск по чл.32, ал.2 от ЗС за собственика на един имот, когато върху този имот са си запазили вещно право на ползване други лица/, по който въпрос няма практика на ВКС.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът С. Л. Б. е придобил правото на собственост върху ½ ид.ч. от процесния недвижим имот /дворно място, представляващо имот пл. № 1* в кв.81 по кадастралния план на гр. П., одобрен със заповед № 3* от 10.05.2006 г. на И. директор на А. по кадастъра/ с нотариален акт № 146 от 02.12.1997 г. от Л. А. Б. и Д. П. Б. , които са си запазили правото на ползване върху този имот докато са живи. Предявеният по прекратеното дело от С. Б. срещу М. А. И. и С. К. И. е бил за разпределение на ползването на това дворно място. Надлежни страни по този иск са лицата, които притежават вещното право на ползване върху мястото- в случая Л. Б. и Д. Б. като притежатели на правото на ползване върху ½ ид.ч. от имота и М. А. И. и С. К. И. като притежатели на правото на собственост върху останалата ½ ид.ч. от имота, част от което право на собственост е правото да се ползва тази идеална част от имота. Ищецът като притежател на голата собственост върху ½ ид.ч. от дворното място няма право да ползва това място и съответно не е надлежна страна /не е активно процесуалноправно легитимиран/ по иска с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването на това дворно място. Поради това и тъй като процесуалната легитимация е процесуална предпоставка за съществуването на правото на иск, правилно съдът е счел предявеният от С. Б. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС за недопустим и е прекратил образуваното по този иск гражданско дело.

Неоснователно е твърдението на жалбопадателя, че той, като притежател на голата собственост върху ½ ид.ч. от дворното място, е активно процесулноправно легитимиран да предяви иска за разпределение на ползването му, тъй като ползувателите упражнявали правото на ползване върху имота от името и за сметка на собственика на този имот. Правото на ползване, което Л. Б. и Д. Б. са си запазили с нотариален акт № 146 от 02.12.1997 г. представлява самостоятелно ограничено вещно право. Поради това носителите на това право Л. Б. и Д. Б. упражняват това право за себе си, а не от името и за сметка на собственика на имота.

Обстоятелството, че при прехвърлянето на правото на собственост върху ½ ид.ч. от дворното място от Л. Б. и Д. Б. на ищеца С. Б. не били уточнение параметрите на запазеното право на ползване /поради липса на установено с останалите съсобственици разпределение на ползването/ също не дава право на голият собственик да предяви иск по чл.32, ал.2 от ЗС.становяването на това, коя част от дворното място ще бъде ползвана от Л. Б. и Д. Б. по силата на запазеното им с нотариален акт № 146 от 02.12.1997 г. право на ползване върху 1/2 ид.ч. от дворното място, може да стане с договор или със съдебното решение за разпределение на ползването на това дворно място между лицата, които притежават правото да ползват този имот. Ищецът С. Б. като притежател на голата собственост върху това дворно място /без правото на ползване върху него/ не е легитимиран нито да сключва договор с останалите лица, които имат право да ползват имота, нито да завежда иск по чл.32, ал.2 от ЗС за разпределение на ползването.

Поради гореизложеното, обжалваното определение на П. окръжен съд, с което е потвърдено определение на първоинстанционния съд за прекратяване на образуваното по предявен от С. Б. иск с правно основание чл.32, ал.2 от ЗС дело, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ В СИЛА определение № 117 от 20.02.2009 г. на П. окръжен съд, гражданска колегия, I-ви въззивен състав, постановено по ч.гр.д. № 71 от 2009 г., с което е потвърдено определение № 49 от 25.11.2008 г. на съдия от П. районен съд за прекратяване на гр.д. № 196 от 2008 г.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.