ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 707 София, 18 . октомври 2012 г. Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 634 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е определение № 423/19.06.2012 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 324/2012, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД. Недоволен от определението е жалбоподателят И. П. Т., представляван от адв. М. С. от ВАК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на съда по обезпечението на иска по чл. 28 ЗОПДИППД да прецени вероятната му основателност, продължителността на проверявания период и секвестируемостта на имуществото, чието възбраняване се претендира, които (въпроси) имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по жалбата К., представляван от юрк. П. Г. я оспорва, като счита, че въззивният съд е съобразил установената съдебна практика по повдигнатите въпроси. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване съгласно чл. 23, ал. 2, ЗОПДИППД, намира, че частната жалба е подадена в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че срещу проверяваното лице е повдигнато обвинение за престъпление в приложното поле на ЗОПДИППД, в проверявания период то и другите ответници по молбата са придобили имущество на значителна стойност, за което не са намерени достатъчно доходи от законни източници, поради което може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност и подлежи на отнемане в полза на държавата. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, въпреки че първият правен въпрос няма претендираното значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че обезпечителна нужда е налице, когато имуществото, по отношение на което е поискано налагане на обезпечителни мерки е придобито през проверявания период и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност. Фактите и обстоятелствата, обосноваващи и оборващи отнемането на имуществото имат значение за основателността на бъдещия иск по чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД, поради което всички те не подлежат на доказване в обезпечителното производство. Исканото обезпечение може да бъде допуснато и без наличието на писмени доказателства за всички правнорелевантни обстоятелства. Наличието или отсъствието на писмени доказателства има значение само за условията, при които може да бъде допусната исканата обезпечителна мярка: с представяне на гаранция по чл. 180 и 181 ЗЗД или без представяне на такава гаранция ( чл. 391, ал. 1 – 3 ГПК). Ищецът обаче е държавно учреждение, което съгласно чл. 391, ал. 4 ГПК е освободено от представяне на гаранция, тъй като държавата отговаря за вредите, които ответникът би претърпял, ако допуснатото обезпечение се окаже неоснователно. Значение за точното прилагане на закона и развитието на правото имат вторият и третият от повдигнатите правни въпроси. По втория правен въпрос Върховният касационен съд намира, че проверяваният период се определя от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, без ограничение от посочения в закона давностен срок нито от становището на К., но тези обстоятелства може да бъдат прецени едва при разглеждането на предявения иск, а не в обезпечителното производство. По третия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че несеквестируемостта на единственото жилище е уредена като защита на длъжника по парични вземания. Тя не е абсолютна, тъй като не се прилага при задължения за издръжка, обезщетение за вреди от непозволено увреждане и др. Единственото жилище подлежи на отнемане при условията на чл. 4 ЗОПДИППД, както и при условията на чл. 5 и чл. 7 – чл. 11 ЗОПДИППД. С влизането в сила на новия ГПК уредената в чл. 23, ал. 7 ЗОПДИППД забрана за налагане на обезпечителни мерки върху имущество, по отношение на което не може да се насочва принудително изпълнение не се прилага, тъй като тя възпроизвеждаше забраната в чл. 316, ал. 3 ГПК (отм.), която не е възпроизведена в новия ГПК. Като е съобразил изложеното въззивният съд е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 423/19.06.2012 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 324/2012 ОСТАВЯ В СИЛА определение № 423/19.06.2012 на Варненския апелативен съд по гр.д. № 324/2012. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.