1 Р Е Ш Е Н И Е № 163 София, 30 март 2011 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети март две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ФИДАНКА ПЕНЕВА при участието на секретаря Иванка Илиева и в присъствието на прокурора Явор Гебов изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 1039/2011 година. Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Д. Л. Киларски против присъда от 22.11.2010 год. постановена по внохд № 195/2010 год. по описа на Монтанския окръжен съд. В жалбата и допълнението към нея като основания за проверка на въззивната присъда са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК. Излагат се доводи за липсата на обективен, всестранен и пълен анализ на всички обстоятелства по делото, което е довело въззивния състав до неправилни фактически и правни изводи, че от обективна и субективна страна Киларски е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен. Според защитата, подсъдимият не е допуснал нарушение на правилата за движение по ЗДвП, което да е в причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат и затова е следвало да бъде оправдан. В съответствие с релевираното касационно основание за проверка се прави искане за отмяна на обжалваната присъда, като касационната инстанция приложи разпоредбата на чл. 354, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК и оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение, а при условията на алтернативност се иска отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Пред касационния състав защитникът на касатора, редовно призован не се явява, като последният изрично заявява, че желае делото да се разгледа в негово отсъствие и по същество поддържа жалбата си по изложените в нея съображения. Гражданският ищец, редовно призован, също не се явява, като от повереника му е постъпило възражение, с което изразява становище, че не са налице изложените от касатора основания за отмяна или изменяване на обжалваната присъда. Прокурорът даде заключение, че касационната жалба е неоснователна и като правилна и законосъобразна, обжалваната присъда следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда от 22.11.2010 год. по внохд № 195/2010 год. на ОС-Монтана на основание чл. 336, ал. 1, т. 2 от НПК е отменена присъдата на РС-Берковица от 24.09.2010 год. по нохд № 143/2010 год. и вместо нея е постановена нова, с която Д. Л. Киларски е признат за виновен в това, че на 02.07.2009 год. около 13.30 часа по път № 162 на км. 35+5, в района на „Т-образно” кръстовище, при управление на собствения си л.а. м. „С.”,модел „Суифт”, с рег. № М 7716АН, нарушил правилата за движение-чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил средни телесни повреди на М. А. М. и на Х. В. Н., поради което на основание чл. 343, ал. 3, пр. І.,б.”а”, пр. 2,във вр. чл. 342, ал. 1 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като го е оправдал по обвинението да е нарушил и чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343г, във вр. чл. 37, ал.1, т. 7 НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от една година. Съдът е осъдил подсъдимия да заплати на гражданския ищец Х. В. Н. сумата от три хиляди лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 02.07.2009год. до окончателното изплащане на сумата, като в останалата част за разликата до първоначално предявения размер от десет хиляди лева, искът е отхвърлен като неоснователен. По реда на чл. 189, ал. 3 и чл. 301, ал. 1, т. 12 от НПК съдът се е произнесъл по направените съдебни разноски и по дължимата такса върху размера на уважения иск, които е присъдил в тежест на подсъдимия. Въззивният съд е възприел следната фактическа обстановка: На 02.07.2009 год. подсъдимият управлявал лекия си автомобил м. „С. Суифт” с ДК№ 7716 АН по път 162, с посока от[населено място] към[населено място]. Заедно с подсъдимия пътували свид. М. А. и И. П.. Със скорост около 58-60км/час Киларски наближил „Т-образно” кръстовище, пред което имало поставени пътни знаци В34-„Забранено изпреварването” и А28-„Кръстовище с път без предимство от ляво”. По същото време, с посока от[населено място] за[населено място], кръстовището приближил л.а.м. „Опел А.” с рег. № С0188НК, управляван от свидетеля Ц. Х. В., който навлязъл в кръстовището със скорост около 25км/час според заключението на назначената единична автотехническа експертиза и около 18-25км/час, според тройната такава. След като възприел управлявания от В. автомобил подсъдимият задействал аварийно спирачната система, което не предотвратило последвалия челен удар между двете моторно-превозни средства. В резултат на настъпилия удар била причинена средна телесна повреда на М. А., изразяваща се в луксация в областта на раменната става, причинила трайно затруднение на движението на десния горен крайник и средна телесна повреда на Х. Н., изразяваща се в счупване на VІ-то,VІІ-мо,VІІІ-мо и ІХ ребра в ляво, причинило трайно затруднение на движенията на снагата му. Доводът за допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение е подкрепен с оплакването, че то е налице с оглед признаването на подсъдимия за виновен, въпреки противоречиви доказателства и неизяснена фактическа обстановка, в резултат на неизпълнените от съда задължения, произтичащи от разпоредбата на чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Като прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки присъдата в пределите на чл. 347, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд намира жалбата на касатора за основателна. По свой почин, с оглед разкриване на обективната истина, въззивният съд е провел съдебно следствие като е допуснал и изслушал повторно експертите по назначената по делото тройна автотехническа експертиза. Пред въззивната инстанция експертите на тази експертиза изцяло са потвърдили представеното от тях заключение. Възприемайки го, окръжният съд е стигнал до извода, че подсъдимият умишлено е нарушил правилата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, защото не е пропуснал да премине през кръстовището водача на другото превозно средство, движещо се по сигнализиран с предимство път. Въззивната инстанция е приела за установено, че произшествието е произлязло при навлизане на автомобилите в кръстовище. Съгласно чл. 45, ал. 1 от ППЗДвП, редът за преминаване на пътните превозни средства през кръстовища се определя от пътните знаци, относно предимството. Вярно е, че задължение на водача на превозно средство е при приближаване към кръстовище да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участника в движението с предимство, а съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗДвП на самото кръстовище е длъжен да пропусне водача, движещ се по път с предимство, но в конкретния случай е останал неизяснен въпросът кой от участниците в пътнотранспортното произшествие се е движил по такъв път. В разглеждания случай не е безспорно изяснено, че пътят с предимство е този, по който се е движил автомобилът, управляван от свидетеля В.. Напротив, налице са данни в обратна насока, съобразно обстоятелствата отразени в протокола за оглед на местопроизшествието от 02.07.2009 год./л. 6-8 от дознанието/, а именно, че преди кръстовището в посоката за оглед от[населено място] към[населено място]/тя и посока на движение на управлявания от подсъдимия автомобил/ са били поставени пътни знаци В34 - „Забранено изпреварването” и А28 - „Кръстовище с път без предимство от ляво”. Назначената единична автотехническа експертиза също се е позовала в заключението си на пътен знак А28, но неправилно го интерпретирала в заключението и в приложената към него мащабна скица, като е вписала в легендата към скицата, че този знак предупреждава водача за пресичане на път с предимство. Допълнителната автотехническа експертиза/л. 102-107 и скицата към нея/ дава заключение, което е коренно противоречиво за начина, по който е било регулирано въпросното кръстовище, а именно - с предупредителен пътен знак А27 „Кръстовище с път без предимство от дясно”, а не със знак А28. Неяснотата в тази част на експертните заключения не е преодоляно и от заключението на назначената от първоинстанционния съд тройна автотехническа експертиза, според която поставеният преди кръстовището предупредителен знак е А28, въпреки, че от огледния протокол и от скиците към заключенията е видно, че по посока на движението на подсъдимия, пътят, който се съединява с пътя на неговото движение и образува кръстовище идва от дясно, а не отляво. Този основополагащ по смисъла на чл. 102 от НПК въпрос, имащ преки и непосредствени последици с ангажираната от съда наказателна отговорност на подсъдимия, /доколкото е прието, че Киларски е нарушил само разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, но не и тази на чл. 20, ал. 2 от същия закон/, не е бил изяснен, въпреки че въззивният състав повторно е изслушал експертите от тройната експертиза и е възприел заключението им. По този начин крайният резултат на доказателствения процес не е обективиран по един ясен, убедителен и несъмнен начин, така, че волята на въззивния съд и неговото вътрешно убеждение е възможно да бъдат проследени, както от страните в процеса, така и от касационния съд. В мотивите към присъдата М. окръжен съд не е дал изчерпателен обоснован отговор на всички възражения на страните и не е обосновал в пълна степен своите съображения за достигнатия фактически и правен извод по делото. Мотивите към въззивната присъда не са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност - с разпоредбата на чл. 339, ал. 3, във вр. чл. 305, ал. 3 от НПК. Направеният анализ на доказателствената съвкупност е едностранен и непълен, при което за настоящата инстанция не става ясно, защо въззивният съд не е възприела фактическите и правни изводи на първата съдебна инстанция. Налице е допуснато от въззивния съд съществено нарушение в аналитичната му дейност по събраните по делото доказателствени източници, т.е. не е извършена внимателна проверка на всички събрани доказателства, каквато се изисква от чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК, а изводите относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване, не са изложени в мотивите на въззивната присъда по начина, указан в процесуалния закон. В този смисъл, изграденото вътрешно убеждение на съда, намерило проявление в постановения съдебен акт предмет на касационната проверка, не се основава на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, съобразно изискванията на чл. 14 от НПК. По изложените съображения, по довода за незаконосъобразност касационната жалба и се явява основателна, а обжалваната присъда като незаконосъобразна следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от състав при Монтанския окръжен съд. При новото разглеждане на делото с оглед разкриване на обективната истина съдът следва да събере доказателства като изиска справка от съответната регионална пътна администрация за това, към момента на ПТП имало ли е поставен знак Б1, или Б2-съответен на пътен знак № 27-28/виж чл. 44, ал. 3 от ЗДвП/ на пътя от Враца преди кръстовището. При отрицателен отговор е необходимо да се прецени кръстовището регулирано ли, по какъв начин и едва след това съдът следва да изложи правните си изводи за наказателната отговорност на подсъдимия през призмата на обвинението, че той е нарушил чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, станало причина за настъпилите общественоопасни последици. Ето защо, твърденията в касационната жалба за наличие на противоречие в доказателствата, неизяснена фактическа обстановка и неправилното й обсъждане в мотивите, както и непълнота на мотиви, са основателни. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна, а обжалваната присъда следва да се отмени, като делото се върне за ново разглеждане на Монтанския окръжен съд. С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4, във вр. чл. 348, ал. 1, т.т. 1 и 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ присъда от 22.11.2010 год. постановена по внохд № 195/2010 год. по описа на Монтанския окръжен съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав при същия съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения и изпълнение на дадените по реда на чл. 355, ал. 1, т. 3 от НПК указания. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: