Р Е Ш Е Н И Е N 21 София, 23.02.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и шести януари........................ две хиляди и дванадесета година в състав: Председател: ТАНЯ МИТОВА Членове: ЕМИЛ ТОМОВ ВАНЯ АТАНАСОВА при секретаря Р. Иванова.....................….….................................................. в присъствието на прокурор.... .............……......................................... изслуша докладваното от председателя (съдията) ТАНЯ МИТОВА............................. гр.дело N 595/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. Постъпила е касационна жалба от П. С. У. от [населено място], чрез пълномощника му адв. Б. П. АК-П., срещу решение № 1816 от 22.12.2010г. по гр.д. № 2880/2010 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2651 от 12.08.10 г. по гр.д. № 17420/2009 г. на районен съд – П.. С него са отхвърлени исковете на касатора срещу [фирма], [населено място], за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед без номер на 3.08.2009 г. от управителя на фирмата, за възстановяване на заеманата длъжност „монтажник” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа за времето от 3.08.2009 г. до 5.11.2009 г. в размер на 795 лева, както и за заплащане на неизплатено трудово възнаграждение в размер на 780, 58 лева – искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ и чл.128 КТ. Развити са съображения за неправилност на решението. Ответникът [фирма], [населено място], не е заявил становище по жалбата и не се представлява в съдебно заседание. Жалбата е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима – подадена е от легитимирано лице срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С определение № 1182 от 3.11.2011 г. е допуснато касационното обжалване на решението изцяло по следния въпрос: Действителен ли е трудов договор, изготвен в писмена форма, върху който няма подпис на работника или служителя, ако е регистриран в ТД на НАП и е започнало изпълнението му от работника или служителя и работодателя? Касационното обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд е допуснато на две основания - чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК по съображения, развити в определението по чл.288 ГПК. За да отхвърли исковете на касатора за отмяна на незаконно уволнение, извършено на основание чл.325, т.3 КТ „с изтичане на уговорения срок”, за възстановяване на заеманата длъжност „монтажник” и за заплащане на съответно обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконното уволнение, както и за неизплатено трудово възнаграждение, съставът на въззивния съд е посочил, че съгласно чл.62, ал.1 КТ трудовият договор се сключва в писмена форма, която е форма за действителност. Тъй като представените по делото екземпляри от трудови договори са подписани и подпечатани от работодателя, но не и от работника, липсва валиден трудов договор между страните. Никакви вписвания, отбелязвания или регистрации не могат да санират изначалната липса на валиден трудов договор. Исковете са отхвърлени на това основание. В отговор на поставения въпрос, който е обуславящ за изхода на делото, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., намира следното: Сключването на трудовия договор се предхожда от преддоговорни отношения, които имат за цел да се постигне пълно съгласие между страните както в частта за необходимото му минимално съдържание – място, характер на работата и трудово възнаграждение, така и относно всички допълнителни и факултативни елементи, които са поставени на разглеждане. Преди изготвянето и подписването на трудовия договор работникът или служителят има задължение да представи и необходими писмени документи. Съгласно действащата сега редакция на чл.62, ал.1 КТ /ДВ, бр.2/1996 г./ и след отмяната на ал.2 от текста /ДВ, бр.120/2002 г./ съвпадащите насрещни волеизявления на договарящите трябва да се материализират в писмена форма. И без това да е изрично записано /както беше в изменената редакция ДВ, бр.100/1992 г./ няма съмнение, че писмената форма е необходима за действителността им и те са съставна част от съдържанието на трудовия договор. Договорът може да се състави и подпише с един общ акт, но насрещните волеизявления могат да се материализират и поотделно /р. № 410/27-06.1990 г. по гр.д. № 326/1990 г. на ІІІ г.о./. Ако те се съдържат в два отделни акта, необходимо е всеки от тях да е достигнал до знанието на другата страна – чл.14, ал.1 ЗЗД. Въведената от закона писмена форма за действителност на трудовия договор изключва възможността страните да изразят волята си по друг начин, напр. с конклудентни действия. В този смисъл за съществуването му са без значение косвените прояви, в случая свързани с изпълнението на договора – регистрацията в ТД на НАП, допускането до възложената работа и др. /р. № 1393/11.01994г. по гр.д. № 1393/93 г. на ІІІ г.о./. При липсата на форма за действителност на трудовия договор е мислима конверсията му или съществуването на друг вид неформален договор /р. по чл.290 ГПК № 907/2.05.2011 г. по гр.д. № 37522008 г. на І г.о./. Недействителността на трудовия договор не се обявява, ако недостатъкът на трудовия договор отпадне или бъде отстранен. Работодателят не може да се позове на недостатък на трудовия договор, който може да се отстрани – чл.74, ал.6 КТ. С р. № 1214/1995 г. на ІІІ г.о. ВКС е приел, че неподписването на трудовия договор от една от страните не води до неговата недействителност, тъй като този порок може да се отстрани по всяко време. В случая страните по делото са представили трудови договори с необходимото договорно съдържание, които съвпадат напълно, но са подписани само от работодателя. Липсва подпис на работника – ищец, както и твърдение, че съществува екземпляр с такъв подпис, или че той е загубен. Това е налагало съдът да съобрази, че подписването на трудовия договор се предшества от молба за назначаване на работа и представяне на други документи, необходими за изготвянето му – чл.62, ал.6 КТ и Наредба № 4 от 11.05.1993 г. В тях задължително се съдържа волеизявление на работника или служителя за сключване на трудовия договор /предложение за постъпване на работа/ в необходимата писмена форма, както и се изпълняват други задължения по подготовката му - представяне на лична карта или документ за самоличност, документ за образование, квалификация и др, документ за медицински преглед и т.н. При изяснената вече възможност съвпадащата воля на страните да се съдържа в различни писмени актове, съдът не е имал основание да обсъди само екземплярите от трудовия договор и на тях да основе решението си, без да съобрази всички обстоятелства по делото, свързани със спорния въпрос. Не е обсъдил и възможността недостатъкът на договора да бъде отстранен или вече да е отстранен от работника чрез изготвянето и подписването на други документи, в които се съдържа съгласието му за сключването на договора. Изложеното налага да се касира въззивното решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг съдебен състав. Това е така, тъй като с оглед приетото по предварителния въпрос съдът не е навлязъл в обсъждане по съществото на спора. Предстои разглеждане на главния иск за отмяна на незаконно уволнение съобразно твърденията на ищеца в исковата молба и акцесорните искове за възстановяване на работа и за присъждане на обезщетение. При дадения отговор на въпроса, относим към преюдициалното правоотношение за съществуването на трудовия договор, следва да се разгледат освен исковете по чл.344, ал.1, т.1-3 КТ още и претенцията за неизплатено трудово възнаграждение по чл.128 КТ. По изложените съображения Върховният касационен съд - състав на III г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 1816 от 22.12.2010г. по гр.д. № 2880/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.