Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София, 12 юни 2018 г. Върховният касационен съд на Република България, I НО, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА ХРИСТИНА МИХОВА при секретар Мира Недева, при становището на прокурора Антони Лаков, изслуша докладваното от съдия Спас Иванчев наказателно дело № 406 по описа за 2018г.г. Производството по реда на чл.346 т.1 от НПК е образувано по касационна жалба на подсъдим чрез защитник срещу решение № 44/12.03.2018г. по ВНОХД № 476/2017г. по описа на Варненски апелативен съд. В жалбата се ангажира касационното основание, свързано с явна несправедливост на наложеното наказание. Твърди се, че подсъдимият бил жертва на чужди интереси, прави се позоваване на неговата младост и чистото съдебно минало, на процесуалното му поведение и изразеното съжаление и разкаяние. Отбелязва се също така, че подсъдимият е чужд гражданин, който е далеч от семейството си, има две деца и болна майка, с починал баща по време на съдебното производство. Той трябвало да полага грижи за своето семейство, а изолирането му за такъв дълъг период, дори и след редукцията на наказанието, би се отразило пагубно както на него, така и на неговите близки. Според защитата целите на личната и на генералната превенция биха били постигнати и с по-ниско наказание. Касационната жалба е оттеглена от защитата, като в съдебното заседание подс.Ч. не дава съгласието си за това. Прокурорът от ВКП в съдебното заседание заявява, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и моли да се остави присъдата в сила. Подсъдимият Ч., доведен, се явява лично. Представлява се от защитник, който поддържа касационната жалба. Пледира за налагане на наказание към минимума. Подс.Ч. не добавя нищо по същество, поддържа касационната жалба. Изказвайки се последен, моли да му се намали присъдата, за да можел да се върне при семейството си. Заявява, че докато бил задържан, починали баща му и неговата баба, които не можал да види, посочва също така, че майка му била болна. При последната си дума отново моли да му се намали присъдата. Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл.347 ал.1 от НПК, установи следното: С присъда № 64/20.09.2017г. по НОХД № 890/2017г. на Варненски окръжен съд подсъдимият Ч. е бил признат п за виновен в извършване на престъпление по чл.253, ал.4, пр.2-ро,вр.ал.3, т.1-ва, п1-во, вр.ал.2, пр.2-ро, и пр.4-то,, р.ал.1,, пр.1-во,вр.чл.26,ал.1 от НК, като по реда на чл.58а от НК е бил осъден на 4 години лишаване от свобода при първоначален общ режим, както и на глоба в размер на 20 000лв. Отнета е в полза на държавата сумата в размер на 79 885.00лв. на основание чл.253, ал.6 от НК. Постановено е и оправдаване на дееца относно обвинението да е извършил деянието повече от два пъти съобразно чл.253, ал.3, т.2-ра от НК. Също така с присъдата е приспаднато предварителното задържане на дееца и са му били възложени разноските по делото.. С атакуваната присъда първоинстанционната е била изцяло потвърдена. Второинстанционният съд му е наложил и глоба в размер на 200 лв., постановявайки и лишаване от право да управлява МПС съобразно чл.343г от НК за срок от 2 години, зачитайки по чл.59, ал.3 от НК времето, през което деецът е бил лишен от това право. Подсъдимият е бил осъден да заплати и разноските по делото в размер на 550 лв. Касационната инстанция констатира, че жалбата е подадена в срок и е допустима. Въззивната инстанция е дала отговори на идентични доводи, които се визират от касатора и в настоящата жалба. Като цяло нито едно значимо обстоятелство не е подминато, въззивната инстанция пространно е анализирала данните за личността на дееца, неговото поведение и социални характеристики. Всеки изтъкнат аргумент е базиран на солидна доказателствена основа и не може да се възрази, че влошеното семейно положение не е възпряло подсъдимия Ч. да извършва престъпления и по този начин да се дистанцира от своя семеен кръг за един продължителен период от време - 4 години и един месец. Негов е изборът да напусне родината си и да заживее в друга страна, впрочем по обичайния в последните години за него начин. Предвид на това посочените обстоятелства не могат да мотивират извод за явно несъответствие на наложеното наказание. То е определено на шест години преди законовата редукция на чл.58а от НК, което е под средния размер от 7 години и половина. Все пак при определянето му относителната тежест на едно важно обстоятелство не е отчетена. Реалната и непоправима вреда възлиза на 2000лв., които подс.Ч. е изтеглил. Съобразно възприетите факти подсъдимият се е опитал да изтегли и останалите пари, но това така или иначе не е успял да стори. Предвид на това, макар да не се дължи на доброволни действия на дееца, трябва да се отчете, че настъпилата вреда от предикатното престъпление и последващото изпиране на пари е в голяма степен минимализирана. Този факт намалява определено степента на обществена опасност на деянието. Прилагането на чл.253, ал.6 от НК е съобразено със закона, макар да има и друго разрешение по отношение на подобен предмет на престъпление, като това по чл.301 и сл. от НПК – ТР 2/21.12.2011г. на ОСНК, ВКС, по т.д.№ 2/2011г. При всички случаи разпореждането с този приходоизточник е от прерогативите на представляващия фиска, т.е. министърът на финансите, поради което несправедливостта, причинена с отнемането на парите, собственост на ОУ“Л. К.“ може да бъде заличена. В крайна сметка обаче такава е нормата от закона, като приложението й не може да бъде интерпретирано във вреда на дееца, а в негов интерес. Ограничаването на щетите е подценен аргумент от инстанциите, като настоящият съдебен състав намери, че той самостоятелно изисква корекция на отмереното наказание. Наказанието трябва да се определи на 4 години лишаване от свобода, като при приложението на чл.58а от НК това наказание следва да се намали с една трета, а именно на 2 години и 8 месеца лишаване от свобода. Този размер е напълно достатъчен, за да постигне целите, заложени в нормата на чл.36 от НК, като същевременно отчита посоченото обстоятелство, че както от предикатното, така и от престъплението по чл.253, ал.4 от НК не са настъпили целените вредни последици, или поне не повечето от тях. В останалата част присъдата и въззивното решение не се нуждаят от корекция, поради което касационният съдебен състав намери, че следва да се ограничи само с посоченото изменение. С оглед на това и на основание чл.354 ал.2, т.1 вр.ал.1, т.4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ИЗМЕНЯВА решение № 44/12.03.2018г. по ВНОХД № 476/2017г. по описа на Варненски апелативен съд, като НАМАЛЯВА наложеното на подс.Я. Ч. наказание от 4 години лишаване от свобода на 2 години и 8 месеца. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: