4 Р Е Ш Е Н И Е № 60254 гр. София, 16.12.2021 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД - Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Симеон Чаначев
Членове: Александър Цонев
Филип Владимиров
при участието на секретаря Албена Рибарска, като изслуша докладваното от съдията Александър Цонев гр. д. № 978/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Общинско предприятие „Общинско обслужване” - [населено място] срещу решение № 260063/31.08.2020 г. по в. гр. д. № 162/2020 г. на Пернишки окръжен съд, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т.1, 2 и 3 КТ на А. В. А. за отмяна на незаконно дисциплинарно уволнение, възстановяване на длъжността „главен счетоводител” и присъждане на обезщетение за оставане без работа в размер на 5602,08 лв., ведно със законната лихва от 02.10.2019г. до окончателното изплащане.
В срока за отговор насрещната страна А. В. А. не взема становище по жалбата.
С определение № 60518/18.06.2021 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, за да се провери съответствието на даденото от въззивния съд разрешение на въпроса за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводи на страните с практиката на ВКС.
Съгласно константната съдебна практика по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2, чл. 236, ал. 2 ГПК и чл. 269 ГПК (решение № 60155-2021-IVГО; решение № 3-2016-IIIГО, решение № 52-2017-IГО, решение № 72-2018-IVГО и др.) съдът е длъжен да прецени в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички допустими, относими и представени своевременно доказателства по делото, както и доводите и възраженията на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства. Цитираната практика изцяло се споделя от настоящия състав.
В случая предмет на делото по чл. 344, ал.1, т.1 КТ е право на отмяна на дисциплинарно уволнение поради въведеното с исковата молба обстоятелство, че ищцата не се е явила на работа за период от 48 дни по причина, че е ползвала право на отпуск заради временна нетрудоспособност, въпреки че болничният лист, който е издаден след уволнението, е отменен с решения на ТЕЛК и НЕЛК. Въззивният съд е приел, че издадените болнични листове изключват вината за неявяване на работа, но не е обсъдил обстоятелството, че болничният лист е издаден след уволнението, а не преди това. Този факт е от съществено значение за делото, поради следните аргументи: От издаден болничен лист възниква право на отпуск за временна нетрудоспособност. Това право се упражнява занапред, но когато болничният лист бъде отменен отпада и правото на отпуск с обратна сила, защото с отмяна на основанието се заличават и правните последици, възникнали от него. По този начин фактически ползваният отпуск представлява неизпълнение на задължението за явяване на работа. Но в тази хипотеза дисциплинарната отговорност не се реализира, защото издаденият болничен лист (въпреки че е отменен) изключва вината за неявяването, което следва от принципа, че изпълнението на заповед, която не се явява явно незаконна, изключва вината (чл.16 НК). В този смисъл е практиката на ВКС- № 330-2013-IVГО, както и цитираната от въззивния съд практика- решение № 791/05г. на ІІІ ГО. Оказва се обаче, че болничен лист може да бъде издаден за право на отпуск със задна дата съгласно чл. 9, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза, която разпоредба урежда изключението при издаване на болничен лист продължение. В тази хипотеза обаче, при отмяна на болничния лист продължение, фактически ползвания отпуск ще бъде виновно неизпълнение на задължението на работника или служителя да се яви на работа, защото за да се изключи вината е необходимо болничният лист да е издаден преди упражняването на правото на отпуск за временна нетрудоспособност.
Касационната жалба е основателна.
От приетите по делото доказателства се установява, че ищцата е заемала длъжността „главен счетоводител“ при ответника. Трудовото правоотношение е прекратено от работодателя на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и т. 7 и чл. 187, т. 1, предл. 3 КТ със заповед № 12/31.12.2019 г. на директора на ОП „Общинско обслужване” - [населено място], връчена на А. на 02.08.2019 г.. Дисциплинарното уволнение е наложено за това, че А. не се е явила на работа 48 дни, считано от 21.05.2019 г., без да е представила оправдателни документи. По делото не се спори, че ищцата не се е явила на работа през процесния период.
Установява се, че ищцата е ползвала отпуск за временна неработоспособност от 03.08.2018 г. до 20.05.2019 г.; че на 22.03.2019 г. е претърпяла оперативна интервенция на китката на лявата ръка; с експертно решение № 410/08.04.2019 г. на ТЕЛК II с-в общи заболявания към МБАЛ „Рахила Ангелова“ АД на А. е дадена оценка на работоспособността: да се продължи временната неработоспособност 2х30 дни, като въз основа на това решение е издаден болничен лист за периода от 25.04.2019 г. до 20.05.2019 г.; с протокол № 1168/09.05.2019 г. на медицинска комисия при МЦ „Мирела“ ЕООД ищцата е изпратена на ТЕЛК за определяне временна неработоспособност поради натрупване на над 180 дни при лечение на неврологично страдание; копие от този протокол е представен на работодателя на 21.05.2019 г., когато А. го е уведомила, че след възникнало усложнение и направена оперативна интервенция ЛКК е констатирала необходимост от удължаване на отпуска поради временна неработоспособност и е назначила преминаването ѝ на ТЕЛК, поради което документ за отсъствие ще представи, след като такъв бъде издаден. Тъй като такава медицинска документация не е представена, работодателят е проявил активност и е изпратил запитвания до компетентните органи, но не е получил отговор за наличие на текуща процедура във връзка с оценката на работоспособността на А. или с издаване на болнични листове. На ищцата двукратно са изискани обяснения във връзка с неявяването ѝ на работа, в отговор на които тя е посочила, че трябвало да се яви на ТЕЛК, за да ѝ бъде издаден болничен лист, който да оправдае отсъствието ѝ от 21.05.2019 г. На 14.10.2019 г., след връчване на заповедта за уволнение и след предявяване на настоящите искове, ищцата е представила 5 бр. болнични листове за периода от 21.05.2019 г. до 09.10.2019 г., издадени въз основа на експертно решение № 2999/09.10.2019 г. на ТЕЛК – II - с-в при МБАЛ – София ЕАД, което впоследствие е било обжалвано и отменено от НЕЛК с мотив, че липсват данни за постоперативни усложнения, поради което е прието, че след 20.05.2019 г. А. е била работоспособна.
При така установените факти следва да се приеме, че уволнението е извършено законно - наказанието е наложено в сроковете по чл. 194 КТ, спазени са изискванията на чл. 193 КТ и чл. 195 КТ. Във връзка с преценката относно законосъобразността на уволнението, необсъдени от въззивния съд са останали възраженията на работодателя, че болничните листове са били издадени много след отсъствието на ищцата от работа, връчването на заповедта за уволнение и дори след датата на подаване на исковата молба. Както бе посочено по- горе, при отмяна на болничния лист продължение, фактически ползвания отпуск ще бъде виновно неизпълнение на задължението на работника или служителя да се яви на работа, защото за да се изключи вината е необходимо болничният лист да е издаден преди упражняването на правото на отпуск за временна нетрудоспособност съгласно принципът, че изпълнението на заповед, която не се явява явно незаконна, изключва вината.
Цитираната от въззивния съд практика на ВКС е неотносима към настоящия случай, тъй като същата касае хипотези, при които към момента на отсъствието на работника/служителя е бил издаден болничен лист, който впоследствие е бил отменен.
Неоснователни са твърденията на ищцата, за нарушена предварителна закрила по чл. 333, ал. 1 КТ, доколкото няма данни тя да боледува от заболяване, включено в Наредба № 5 от 20.02.1987 г. Не е налице и основанието по чл. 333, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като закрилата по тази точка се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение (решение № 182-2012-IIIГО, решение № 567-2010-IIIГО), към който момент на ищцата не е бил издаден болничен лист.
Неоснователността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ води до неоснователност и на обусловените от него искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ.
При този изход на спора на касатора се дължат 4088 лв. за съдебно-деловодни разноски пред трите инстанции.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение:
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 260063/31.08.2020 г. по в.гр.д. № 162/2020 г. на Пернишки окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете на А. В. А. против Общинско предприятие „Общинско обслужване” - [населено място] за признаване за незаконно на уволнението, извършено със заповед № 12/31.12.2019 г. на директора на ОП „Общинско обслужване” - [населено място], за възстановяването ѝ на работа на заеманата преди уволнението длъжност „главен счетоводител“ и за осъждане на ответника да ѝ заплати сумата от 5602,08 лв. - обезщетение за оставането ѝ без работа за периода 02.08.2019 г. - 02.02.2020 г.
ОСЪЖДА А. В. А., с ЕГН: [ЕГН], да заплати на Общинско предприятие „Общинско обслужване” [населено място] 4088 лв. - разноски за трите инстанции.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |