Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 188
гр. София, 06.04.2022 г.


ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, I отделение, в закрито заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тотка Калчева
ЧЛЕНОВЕ: Вероника Николова
Мадлена Желева

при секретаря ......................................, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д. № 1125 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Д. Ю. (В. Г. М.), действащ със съгласието на своята майка Д. С. Ю., и двамата от с. Мало Конаре, срещу решение № 12534/22.12.2020г., постановено по гр.д. № 1411/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1396/26.02.2019 г. по гр.д. № 4689/2017 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 240 000 лв. до присъдените от СГС 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 27.11.2016 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 и ал.2 ГПК.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, гр. София оспорва касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, при съобразяване на приключилото със споразумение нохд № 2143/2018 г. на Районен съд – Пазарджик, е приел за безспорно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за претърпените от В. Д. Ю. неимуществени вреди вследствие ПТП от 27.11.2016 г., причинено от застрахования при ответника водач Р. П. Д.. По първия спорен въпрос относно справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди решаващият състав е съобразил заключението на вещите лица по допуснатата съдебно – медицинска експертиза и е приел, че определеното от първоинстанционния съд обезщетение в размер на 500 000 лв. е завишено. Приел е, че ищецът е получил тежки травматични наранявания, довели до изпадането му в кома в продължение на 11 месеца и увредили трайно, тежко и необратимо здравето му, но е изтъкнал липсата на поискани и събрани доказателства, установяващи личните субективни изживявания на пострадалия във връзка с последиците от уврежданията, с оглед преценката на тежестта на нематериалните вреди, които търпи. Поради това въззивният съд е заключил, че справедливото обезщетение, при съобразяване на социално – икономическата обстановка в страната към месец ноември 2016 г., възлиза в размер на 400 000 лв.
По втория спорен въпрос относно наличието на съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат апелативният съд не е споделил изводите на първоинстанционния съд, че приносът не е доказан. В тази връзка е изтъкнал приетото от вещите лица лекари въз основа на анализа на получените увреждания, че ищецът е бил без поставен предпазен колан, поради което тялото му свободно се е придвижвало в купето и е получило удари от седалките, тавана и страничните врати. Изтъкнал е още и констатацията на вещото лице автоексперт относно липсата на данни в досъдебното производство за дълбочината на вдлъбнатината на тавана на автомобила, т.е. относно липсата на данни за такова дълбоко навлизане в тавана на купето, което би могло да увреди толкова тежко главата на пострадалия, ако е бил с поставен колан, че да доведе до описаната черепно – мозъчна травма. С оглед на тези съображения, въззивният съд е заключил, че ищецът е пътувал без поставен предпазен колан. Като е определил принос за увреждането в размер на 40 %, решаващият състав е редуцирал обезщетението до 240 000 лв.
Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните въпроси: 1. „Може ли обезщетението за неимуществени вреди да бъде намалено от съда по чл.51, ал.2 ЗЗД в хипотеза, в която приносът на пострадалото лице е хипотетичен, предполагаем?“; 2. „Може ли да бъде намалено присъденото обезщетение за неимуществени вреди поради липса на доказателства за личните субективни преживявания на увреденото лице, ако съществуват многобройни други доказателства и обективно съществуващи факти, от които може да се изведе правен извод за обема на причинените неимуществени вреди?“. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с решение № 98/29.06.2016 г. по т.д. № 1499/2015 г. на ВКС, I т.о., решение № 66/01.06.2017 г. по т.д. № 650/2016 г. на ВКС, I т.о., решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. № 525/2008 г. на ВКС, II т.о., решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на ВКС, II т.о., решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ВКС, II т.о. и решение № 92/24.07.2013 г. по т.д. № 540/2012 г. на ВКС, I т.о. Поддържа още, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Твърди и наличие на основанията по чл.280, ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По отношение на основанието по чл.280, ал.2, пр.1 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното въззивно решение не страда от порока нищожност, за който касационната инстанция е длъжна да следи служебно. Съдебната практика приема, че съдебното решение е нищожно, когато е постановено от незаконен съдебен състав, произнесено е извън пределите на правораздавателната власт на съда или не може да се направи извод за наличие на волеизявление, защото не е изразено в писмена форма или е неподписано, както и когато волята на съда не може да бъде изведена поради абсолютна неразбираемост. Обжалваното решение не страда от такъв порок.
Липсва основание и за служебна преценка на вероятната недопустимост на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.2 ГПК, доколкото не е налице хипотеза на постановяване на решение, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Обжалваното решение не е постановено при липса на право на иск или при ненадлежното му упражняване; не е постановено при липса на положителна или при наличие на отрицателна процесуална предпоставка; не е постановено, когато съдът е бил десезиран; не е постановено по жалба, която е била недопустима или просрочена.
Не е налице и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Според разпоредбата въззивното решение се допуска до касационно обжалване при очевидна неправилност, което като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция без извършване на същинска касационна проверка по същество на обжалваното решение. Съдебната практика приема, че това са случаи на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия обратен противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите констатации на въззивния съд поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното въззивно решение не разкрива никой от изброените пороци. Отделно, касаторът не излага самостоятелни аргументи относно тезата за очевидна неправилност на решението. Очевидната неправилност не е тъждествена на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК и е независима от въпросите, поставени в изложението чл.284, ал.3, т.1 ГПК, поради което нейното приложно поле следва да бъде ясно обосновано.
Първият поставен в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос отговаря на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е основан на мотивите на обжалваното решение. По този въпрос е налице практика на ВКС, включително и по цитираните от касатора решения, поради което касационното обжалване следва да се допусне за проверка съответствието на въззивния акт с практиката на ВКС по обобщения въпрос за определяне на приноса на пострадалия за настъпване на вредите.
Вторият въпрос не обосновава общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК. По своята същност въпросът представлява единствено оплакване за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.281, т.3 ГПК, доколкото цели да обоснове твърдението на касатора за допуснато от съда нарушение при определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. По въпроса съществува практика на ВКС, като по въведеното оплакване съставът ще се произнесе с решението по същество на касационната жалба.
По изложените съображения въззивното решение се допуска до касационно обжалване.
Касаторът е освободен от внасяне на държавна такса.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 12534/22.12.2020г., постановено по гр.д. № 1411/2020 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна на решение № 1396/26.02.2019 г. по гр.д. № 4689/2017 г. на Софийски градски съд е отхвърлен предявеният от В. Д. Ю. (В. Г. М.), действащ със съгласието на своята майка Д. С. Ю., и двамата от с. Мало Конаре, против ЗК „Лев Инс“ АД,гр. София, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за разликата над 240 000 лв. до присъдените от СГС 500 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ПТП от 27.11.2016 г.
Делото да се докладва на председателя на І т.о. за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: