Р Е Ш Е Н И Е № 125 гр. София, 07 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Фиданка Пенева ЧЛЕНОВЕ: Даниела Атанасова Красимир Шекерджиев при участието на секретаря Иванка Илиева и прокурора Кирил Иванов, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №162 по описа за 2013 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частния тъжител П. И. Д. срещу присъда №279 от 10.10.2012 г., постановена от СГС, НО, ХІІІ въззивен състав по ВНЧХД №2949/2012 г., с която е изцяло отменена присъда, постановена от СРС, НО, VІІ състав и подсъдимият Л. К. П. е признат за невиновен в това на 22.01.2011 г., в населено място, на ул. „Ангелов връх” №29, вх. Б, ет.3, ап.13 да е причинил на Д. лека телесна повреда, като подсъдимият е оправдан по повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл.130, ал.2 НК. С присъдата е изцяло отхвърлен предявения от П. Д. срещу подсъдимия П. граждански иск за сумата от 1 000 лева, представляващи неимуществени вреди, настъпили в резултат на извършеното престъпление и предявения иск за сумата от 42, 40 лева- имуществени вреди, претърпени от същото деяние. С присъдата на основание чл.190, ал.2 НПК частната тъжителка Д. е осъдена да заплати на подсъдимия П. сумата от 200 лева и в полза на Държавата сумата от 510 лева- разноски по водене на делото. В касационната жалба се посочват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК, като се поддържа, че въззивният съд не е отчел при изясняване на фактическата обстановка по делото заключенията на приетите съдебно- медицински експертизи, от които се установява, че механизма на увреждането е причинен чрез одраскване от дясната ръка на подсъдимия, като този механизъм кореспондира изцяло с отразеното в частната тъжба. Твърди се, че съдът е направил неправилен анализ на свидетелските показания и конкретно тези на свидетелите П. и М. и не е приел, че авторството на подсъдимия е установено по несъмнен и категоричен начин. Поддържа се, че неправилния анализ на доказателствените материали е довело до погрешно изясняване на относимите към производството факти, което представлява съществено нарушение на процесуални правила. Като съществено нарушение на процесуални правила се посочва и това, че в състава на съда, постановил определението по чл.327 НПК е участвал съдия, който е бил и част от състава на съда, който е постановил предходен въззивен акт, който е бил отменен от касационната инстанция. В жалбата се поддържа и това, че допуснатите съществени нарушения на процесуални правила са довели и до неправилно приложение на материалния закон и незаконосъобразно оправдаване на подсъдимия. Прави се искане атакувания въззивен съдебен акт да бъде изцяло отменен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на СГС. Алтернативно се предлага след отмяната на присъдата по реда на чл.354, ал.5 НПК да бъде постановена нова осъдителна присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение. Срещу касационната жалба е подадено възражение от защитника на подсъдимия П.. В него се оспорва жалбата, като се поддържа, че от всички приети по делото съдебно- медицински експертизи не може да бъде направен извод, че констатираните при пострадалата увреждания са причинени по начина, отразен в частната тъжба. Оспорват се и показанията на частната тъжителка, като се моли те да не бъдат кредитирани и да бъде преценено, че липсват доказателства установяващи авторството на инкриминираното деяние. На последно място се поддържа, че всички задължителни указания на ВКС, дадени с отменителното решение, са били изпълнени и липсват предпоставки да се прецени, че при повторното въззивно съдебно производство са били допуснати съществени нарушения на процесуални правила. В хода на касационното производство повереникът на частната тъжителка Д. поддържа касационната жалба и посочва като допълнителен аргумент това, че въззивният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция, дадени с предходен съдебен акт. Защитата на подсъдимия поддържа отразените във възражението срещу касационната жалба доводи и предлага да бъде потвърдена изцяло постановената оправдателна присъда. Подсъдимият П. моли да бъде потвърдена атакуваната оправдателна присъда и твърди, че не е извършвал описаното в частната тъжба престъпление. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила Основните оплаквания, отразени в частната жалба са свързани с допуснати нарушения при анализа на доказателствените материали и неправилно изясняване на релевантните за изхода на производството обстоятелства. Касационната инстанция възприе изцяло фактическите изводи на въззивния съд и прие, че при анализа на наличните доказателства и доказателствени средства не са допуснати неточности, които да са довели до неправилно изясняване на фактите по делото. Правилно въззивният съд е преценил, че в хода на производството са били установени по несъмнен и категоричен начин мястото на което се е развил инцидента, времето, когато той е възникнал, лицата, които са участвали в него, местоположението на свидетеля М. и възможността той да възприеме случилото се. По тези въпроси не съществува спор между страните и не е необходимо да бъдат излагани доводи за това, че същите са правилно изяснени. Основният спор в това производство е във връзка с авторството на инкриминираното деяние и конкретно това кой е нанесъл, констатираните по врата на пострадалата Д. увреждания и вида и начина на причиняване на тези увреждания. Въззивният съд правилно е приел, че единствените гласни доказателства, които са относими към авторството на инкриминираното деяние са показанията на свидетелите М. и П. и обясненията на подсъдимия П.. При съпоставянето на тези доказателствени източници въззивният съд правилно е констатирал противоречие по отношение на това дали изобщо пострадалата е била наранена посредством физически контакт с ръце или инцидента се е изразил единствено в словесен спор и изразено силно дърпане на входната врата на жилището на подсъдимия. При съпоставката на двете групи гласни доказателства- показанията на М. (който твърди, че е възприел две ръце, които се отдръпват от шията на пострадалата и обясненията на подсъдимия П. и показанията на свидетелката П.) съдът е направил верен извод, че дори да бъде кредитирано казаното от М., то не е достатъчно да бъде установено авторството на деянието. Вярно е, че по времето на инцидента от едната страна на вратата е била пострадалата, а от другата подсъдимият и съпругата му и не съществува възможност (ако уврежданията са причинени в рамките на този инцидент) те да са в резултата на действията на трето лице, но дори да бъде приета обвинителната теза, то липсва основание да се прецени, че именно подсъдимият е причинил охлузването. В тази връзка съществено значение има и обстоятелството, че свидетелят М. е категоричен, че е видял ръце, които са в близост до шията на Д., но не може да посочи чии са те. При липсата на доказателства, които установяват по несъмнен и категоричен начин авторството на подсъдимия правилно въззивният съд е приел, че повдигнатото срещу П. обвинение е недоказано, отменил е постановената осъдителна присъда и е постановил изцяло оправдателна. Трябва да бъде посочено и това, че наличието на вероятност подсъдимият да е автор на инкриминираното деяние и действително да е извършил престъплението, в което е обвинен (дори тази вероятност да е значителна) не дава възможност производството да приключи с осъдителен съдебен акт, а единствено с изцяло оправдателен, какъвто е постановил въззивният съд. Правилно съдът е ценил заключенията на приетите по делото съдебно- медицински експертизи и е преценил, че инкриминираните увреждания не могат да бъдат причинени чрез душене. Подробно са били обсъдени предложените от експертите варианти на механизма на причиняване на охлузванията, като е направен верен извод, че ако те причинени в хода на инцидента то вероятно това е било в следствие на одраскване с нокът, а не по описания в тъжбата начин. Въпреки това и касационната инстанция намира за правилен извода на въззивния съд, че тези въпроси нямат съществено значение за изхода на производството, доколкото липсват категорични и безспорни доказателства, установяващи авторството на инкриминираното деяние. Касационната инстанция категорично не може да сподели оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуални правила във връзка с участието на съдия Д. в състава на съда, постановил определението по чл.327 НПК. В действалата към момента на постановяване на обсъждания съдебен акт редакция на тази разпоредба не съществува изискване съставът на съда, допуснал доказателства във въззивното производство да е този, който разглежда и делото по същество. Ето защо участието на този съдия (взел участие и в предходното въззивно съдебно производство по същото дело) не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като той е бил част от състава, които се е произнесъл по доказателства, но не и в този- провел допълнително въззивно съдебно следствие и решил делото по същество. Единствено ако този съдия би бил член от състава на съда, разгледал делото по същество би било съществено нарушение на процесуални правила по смисъла на чл.348, ал.3 НПК и това би могло да бъде основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт. Не може да бъде възприето и оплакването, че въззивният съд не е спазил задължителни указания на касационната инстанция, дадени в предходен отменителен акт на ВКС. Действително в този акт касационният съд не се е съгласил с част от фактическите изводи, направени от въззивната инстанция при първото разглеждане на делото от въззивният съд и е дал указания в тази насока, но същите са задължителни само ако и установените факти по делото са идентични при новото въззивно производство. В настоящото дело въззивният съд е провел допълнително въззивно съдебно следствие, установил е различни от тези, възприети от първостепенния съд факти и за него не е било налице задължение да се съобразява с указания на касационния съд. Ето защо и това оплакване не може да бъде възприето и липсват основания да се прецени, че въззивният съд в хода на развилото се производство пред него е допуснал нарушения на процесуални правила, които могат да доведат до отмяна на постановения съдебен акт. По оплакването за неправилно приложение на материалния закон Касационният съд прецени, че в касационната жалба и в хода на касационното съдебно заседание не бяха направени конкретни оплаквания във връзка с допуснати нарушения, относими към касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. Единственото релевирано такова бе неправилно постановяване на оправдателна присъда във връзка с допуснати нарушения при анализа на доказателствата. Касационният съд прие, че такива нарушения не са били допуснати, респективно при недоказаност на обвинението постановяването на оправдателен съдебен акт не представлява нарушение на материалния закон. Ето защо не е налице и основание за отмяна на постановения въззивен съдебен акт, поради нарушение на материалния закон. При този изход на делото и на основание чл.190 НПК частната тъжителка Д. следва да бъде осъдена да заплати на подсъдимия П. разноски по водене на делото, направени пред настоящата инстанция, в размер на 200 лева. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №279 от 10.10.2012 г., постановена по ВНЧХД №2949/2012 г по описа на СГС, НО, ХІІІ въззивен състав. ОСЪЖДА П. И. Д. да заплати на Л. К. П. сумата от 200 лева- разноски по водене на делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.