Р Е Ш Е Н И Е № 165 гр. София, 12.06.2017 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Наказателна колегия, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май през две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА АВДЕВА ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ ГАЛИНА ТОНЕВА при секретар КРИСТИНА ПАВЛОВА и с участието на прокурор ДИМИТЪР ГЕНЧЕВ разгледа докладваното от съдия ТОНЕВА наказателно дело № 385/2017 г. по описа на ВКС, второ наказателно отделение, като за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на основание чл.346 т.1 от НПК по жалба от защитника на подсъдимия Е. М. Д. – адв.Д.М. срещу решение № 28 от 03.02.2017 г. по ВНОХД № 325/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. В жалбата от защитника на подсъдимия Д. се релевира единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 от НПК, като отправеното искане е за изменение на въззивното решение и намаляване размера на наложеното наказание до размер, позволяващ прилагане института на условното осъждане по чл.66 ал.1 от НК. Доводите, съдържащи се в жалбата от адв.М. обосновават превес на смекчаващите отговорността обстоятелства на подсъдимия, сред които са изтъкнати чистото му съдебно минало, младата му възраст, трудовата му ангажираност и очакваното раждане на детето му от жената, с която живее на съпружески начала. Като много важно смекчаващо неговата наказателна отговорност е изтъкнато съпричиняването на вредоносния резултат от пострадалия, който знаейки за употребения от подсъдимия Д. алкохол, се е качил в управляваното от него МПС. Като смекчаващи отговорността обстоятелства със значителна тежест са посочени още близките приятелски отношения на подсъдимия с пострадалия И. Т., направените в тази връзка искрени самопризнания и оказаната помощ след произшествието. В подкрепа на искането за намаляване на наказанието до размер, позволяващ приложение на института на условното осъждане, защитникът на подсъдимия Д. възразява срещу отчитането като отегчаващи отговорността му обстоятелства наложените му като водач на МПС наказания по административен ред за нарушения на ЗДвП, тъй като същите са били за леки нарушения, а в същото време с давност повече от 10 години. Съвкупната оценка на тези обстоятелства според адв.М. може да обоснове определяне на наказанието „лишаване от свобода” на подсъдимия Д. в размер, равен на специалния минимум на санкцията, предвидена за престъплението по чл.343 ал.3 пр.1 б.”б” пр.1 от НК – 3 /три/ години, който след редукцията по правилата на чл.58а от НК с 1/3 бъде индивидуализиран на 2 /две/ години. Наред с това и предвид превеса на смекчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, се претендира отлагане на изтърпяването му на основание чл.66 ал.1 от НК. В тази връзка се обръща внимание за липса на мотиви от страна на въззивния съд относно неприложимостта на института на условното осъждане извън определения от първата инстанция размер на наказанието „лишаване от свобода”. В съдебното заседание пред ВКС подсъдимият Д., редовно призован се явява лично и със защитника си – адв.М.. Двамата поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея и отправят същите искания. Допълнително се прави позоваване на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС с настояване твърдяното съпричиняване от страна на пострадалия И. Т. да бъде отчетено при преценка приложението на института на условното осъждане. Частните обвинители А. Д., Д. Д. и Д. К., действаща като майка и законен представител на малолетната А. Д., редовно призовани се явяват лично и с повереника си – адв.К.. Същите изразяват становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия и настояват да бъде оставена без уважение. Представителят на ВКП намира жалбата на подсъдимия за неоснователна, а решението на Великотърновския апелативен съд за законосъобразно и справедливо, поради което предлага да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани от чл.347 от НПК, намери за установено следното: С присъда № 17 от 30.09.2016 г., постановена по НОХД № 196/2016 г. Ловешкият окръжен съд е признал подсъдимия Е. М. Д. за виновен в това, че на 26.07.2015 г. около 00,50 ч. в [населено място], [улица], при управление на МПС – л.а.”Ф.Г.“ с ДК [рег.номер на МПС] , в пияно състояние с концентрация на алкохол в кръвта 2,18 %о, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.21 ал.1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на И. Д. Т., поради което и на основание чл.343 ал.3 пр.1 б.“б“ вр.ал.1 б.“в“ вр.чл.342 ал.1 от НК го осъдил на 5 /пет/ години „лишаване от свобода“, което след редукцията по чл.58а ал.1 от НК определил на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода. Така определеното наказание „лишаване от свобода“ съдът постановил да бъде изтърпяно при първоначален „общ“ режим в затворническо общежитие от открит тип. На основание чл.343г от НК ОС–гр. Ловеч е лишил подсъдимия Д. от право да управлява МПС за срок от 4 /четири/ години, считано от отнемане на свидетелството за правоуправление по административен ред. Окръжният съд се е произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото, които възложил в тежест на подсъдимия. По жалби на частните обвинители и подсъдимия срещу първоинстанционната присъда, е било образувано ВНОХД № 325/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, който с решение № 28 от 03.02.2017 г. потвърдил изцяло присъдата на ОС–гр. Ловеч. Касационната жалба на подсъдимия, депозирана чрез защитника му е допустима – подадена е от процесуално легитимирана страна в законоустановения от чл.350 ал.2 от НПК срок срещу акт, подлежащ на касационна проверка съгласно чл.346 т.1 от НПК. Разгледана по същество, касационната жалба на подсъдимия Е. Д. е неоснователна. Единственото оплакване, съдържащо се в жалбата на подсъдимия и поддържано от него и защитника му, е срещу определеното наказание за престъплението, в извършване на което е признат за виновен. Същото е оценено като несъразмерно завишено с оглед установения по делото превес на смекчаващите отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства. Твърди се, че за да постигне целите си по чл.36 от НК, наказанието спрямо него би следвало да бъде определено в размер, равен на минимума на санкцията, предвидена за престъплението по чл.343 ал.3 б.”б” пр.1 от НК, което да бъде намалено по реда на чл.58а ал.1 от НК с 1/3 до 2 /две/ години, а изтърпяването му да бъде отложено на основание чл.66 ал.1 от НК. За да прецени основателността на това оплакване, настоящият съдебен състав обсъди аргументите на Великотърновския апелативен съд, отнасящи се към индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия. Осъществявайки касационната проверка на атакувания съдебен акт в тази му част, ВКС намери, че въззивната инстанция е изследвала обстоятелствата, имащи отношение към определянето на законосъобразно и справедливо наказание на жалбоподателя, като е стигнала до верния извод за това, че същото следва да бъде при лек превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства. Като такива правилно са оценени чистото съдебно минало и положителните характеристични данни за личността на подсъдимия Д., близките му приятелски отношения с пострадалия Т., желанието му да окаже помощ на пострадалите след произшествието. Въззивният съд е оценил като смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия и обстоятелствата, че очаква да му се роди дете, както и доброволното качване на пострадалия в автомобила му, въпреки знанието му за употребения от Д. алкохол, поради което изтъкването им от защитата като допълнителни основания за намаляване размера на наложеното му наказание е некоректно. Наред с това настоящият състав на касационната инстанция намира за необходимо да отбележи, че доброволното качване на пострадалия в автомобила на употребилия алкохол подсъдим не може да бъде ценено като съпричиняване на вредоносния резултат, защото с поведението си И. Т. не е нарушил изрично регламентирани правила за движението по пътищата, с които да е предизвикал произшествието или да е допринесъл за неговото настъпване. По делото не са установени факти, сочещи за намеса на пострадалия при самото управление на лекия автомобил, нито за отношение към допуснатите от водача му /подсъдимия Д./ нарушения на правилата за движение. Конкретният принос за настъпване на вредоносния резултат при ПТП се свързва с нарушение на правила за движение по пътищата, визирани в ЗДвП и допринесли за настъпване на пътно-транспортното произшествие, а не с житейските оценки за личното поведение на пострадалото лице. С оглед на това искането на адв.М. за оценяване решението на пострадалия Т. да се качи в автомобила на подсъдимия, въпреки употребения от последния алкохол като смекчаващо отговорността му обстоятелство с изключителна тежест не може да бъде споделено. Изводът за липса на съпричиняване от стрнана на пострадалия изключва необходимостта за обсъждане приложимостта на ТР № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС към настоящия казус. За неоснователно ВКС приема и искането за отчитане на направеното признание като допълнително смекчаващо наказателната отговорност на подсъдимия Д. обстоятелство независимо от дадените обяснения на досъдебното производство. Тяхното съдържание разкрива, че изразеното му желание за разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК при признаване фактите по обвинителния акт е свързано с гарантирания от закона по-благоприятен изход за него, поради което повторното зачитане на „признанието” като основание за намаляване на наказанието не може да бъде оправдано. В съответствие с изложеното следва изцяло да бъде споделен изводът на въззивния съд за това, че допълнително намаляване на определеното след редукцията по чл.58а ал.1 от НК наказание в размер на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода” би определило отношението към инкриминираното по делото престъпление като прекалено снизходително и не би допринесло за реализиране целите както на специалната, така и на генералната превенции, преследвани с налаганите от съдилищата наказания за извършени престъпления. В подкрепа на този извод са и надлежно установените отегчаващи отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства, които са с висока относителна тежест. Такива са значително превишената скорост в населено място – повече от 60 км/ч над допустимата; установената висока концентрация на алкохол в кръвта му – 2,18 %о, която с оглед стойността си надхвърля законовия критерий за квалифициране на деянието като извършено в „пияно състояние” и е допълнително отегчаващо отговорността обстоятелство. Като такива правилно са отчетени още несъставомерните последици, свързани с причинени леки телесни повреди на св.Г. и нанесените щети на още пет автомобила. В същото време следва да се отбележи, че искането на защитата за изключване от съвкупността на отегчаващите отговорността на подсъдимия Д. обстоятелства налаганите му наказания по административен ред за нарушения на ЗДвП, защото са били за леки нарушения и оттогава е изтекъл дълъг период – повече от 10 години, е некоректно. Въззивната инстанция е сторила това като ги е обсъдила с оглед вида им и тяхната давност и е преценила, че същите не следва да се отразяват при индивидуализацията на наказателната му отговорност за инкриминираното му деяние по настоящото дело. Независимо от това съвкупната оценка на останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства е довела апелативния съд до извода за липса на основания за допълнителното й смекчаване, който изцяло се споделя и от настоящия състав на ВКС. Предвид изложеното касационният съд намира, че съобразно процедурата, по която се е развило наказателното производство /Глава XXVII от НПК/, определеното по правилата на чл.58а ал.1 от НК наказание на подсъдимия Д. в размер на 3 /три/ години и 4 /четири/ месеца „лишаване от свобода” не е явно несправедливо по смисъла на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. То е в размер, близък до минималния на предвидената в НК санкция за инкриминираното му престъпление, поради което допълнително намаляване на същото не би допринесло за постигане целите на наказанията по чл.36 от НК. С оглед на това жалбата на подсъдимия се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение. Такова е становището на този касационен състав и досежно размера на кумулативно наложеното на подсъдимия Д. наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 4 /четири/ години. Подробно анализираната по-горе относителна тежест на нарушенията на ЗДвП, довели до настъпване на произшествието и сериозните съставомерни и несъставомерни вредни последици от него, характеризират подсъдимия Д. като високо рисков водач на МПС, поради което определеният му срок, за който е лишен от право да управлява моторно превозно средство не е завишен. Този извод дава основание за оставяне и на това искане без уважение като неоснователно. За прецизност на съдебния си акт, настоящият състав на ВКС намира за необходимо да отбележи, че оплакването за липса на мотиви във въззивното решение относно неприложимостта на института по чл.66 ал.1 от НК е несъстоятелно. След като е приел, че наказанието, което ще покрие критериите на чл.36 от НК е „лишаване от свобода” в размер, надхвърлящ максимално допустимия по закон за „условно осъждане”, съдът не е длъжен да излага нарочни съображения за неговата неприложимост. Такива биха били изискуеми, ако определеното наказание „лишаване от свобода” е в размера, визиран в чл.66 ал.1 от НК, но е постановено ефективното му изтърпяване – ситуация, която не е налице по настоящото дело. Въз основа на изложените аргументи и като намери, че не са налице основания за отмяна или изменение на проверявания въззивен съдебен акт, на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 28 от 03.02.2017 г., постановено по ВНОХД № 325/2016 г. по описа на Великотърновския апелативен съд, наказателно отделение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.