3 Р Е Ш Е Н И Е № 150 София, 06.02.2020 година Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо отделение, в съдебно заседание на дeвети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ При участието на секретаря :А.Йорданов изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело № 2494/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.303, ал.1,т. 4 ГПК, образувано по молба на Л. И. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 1712 от 04.07.2018г. по т.д. №5512/17г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 38 от 20.07.2017г.по т.д.37/17г. на Видински окръжен съд. Молбата за отмяна е подадена в предвидения тримесечен срок по чл. 305 ГПК и тъй като отговаря и на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК, същата е процесуално допустима. Ответникът по молбата- „Банка ДСК”ЕАД, [населено място] е на становище, че същата е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Отменителното основание по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, на което се позовава молителят, предполага установеност на това, че са налице противоречиви решения по две отделни дела, тъждествени от обективна и субективна страна, които са влезли в сила.С този способ се постига отмяна на неправилното от противоречивите решения по един и същ материален спор. С т.5 на ТР ОСГТК №7/14г. по тълкуване на основанието по т.4 на чл.303 ГПК е прието, че идентичност в предмета на влезлите в сила решения, като основание за отмяна на неправилно решение по смисъла на текста, е налице не само при пълен обективен и субективен идентитет по отношение на предмета и страните по делото, но и когато са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Или, както е пояснено в мотивите на цитираното тълкувателно решение, противоречие следва да бъде налице в диспозитива, не в мотивите на акта т.е. обусловената претенция имплицитно следва да съдържа в диспозитива произнасяне по обуславящата претенция като решенията, именно по обуславящия спор си противоречат. С оглед така установената дефинитивност на основанието, включително и с тълкувателна практика на ВКС, се налага извод, че страната не сочи доводи, обосноваващи извод за наличието му. За да обоснове предпоставките на нормата, молителят А. е поддържал, че сочените от него постановени съдебни актове по т.д. 3717г. на Видински окръжен съд и решението по т.д. №1209/14г. на Софийски апелативен съд си противоречат, тъй като и двете решения, били „на едно и също основание”, между същите страни, т.е.имало пълно обективно и субективно тъждество между делата, но с едното се уважавал предявеният иск по чл.422 ГПК, а с другия се отхвърлял, по едното била приета основателност на иска, а по другото не, въпреки че било претендирано едно и също право, породено от един и същ договор, сключен между страните, като са развити твърдения, че нотариалното уведомление до длъжника за предсрочна изискуемост на дълга не съставлява нов юридически факт и в тази връзка са изложени доводи, че правните въпроси, включени в предмета на делото били разгледани по различен начин в сравняваните решения. Така заявените доводи не обосновават извод за наличие предпоставките на поддържаното основание за отмяна. Фактически невярно е твърдението на молителя за идентичност на предмета на споровете по сравняваните съдебни актове. Действително, сравняваните искови претенции произхождат от един и същ договор за кредит и намират своето основание в чл.422 ГПК, но същите се базират на различни правопроизводящи факти, обуславящо и различния постигнат резултат по тях, свързан и с конкретното доказване. Така по приключилото по същество с решение по дело № 1209/14г. на САС е разгледано искане на банката по чл.417 ГПК, за което е била издадена заповед за изпълнение към този момент – 2012г., като е установено, че към подаване на заявлението през 2012г. настоящият молител не е уведомен надлежно за настъпване предсрочна изискуемост на дълга по кредита и претенцията е била отхвърлена. Решението, чиято отмяна се иска, третира влизане в сила на различна заповед за изпълнение и съответно различен титул към 2016г., като в случая е констатирано, че е налице и надлежно уведомяване от страна на банката до длъжника. Или сравняваните актове се отнасят до различни правопроизводящи факти, обусловени от различни заповеди, предмет на производството по чл.422 ГПК. Дългът не е погасен, а обстоятелството, че по първото заведено дело не е осъществен към момента на завеждането му факта на надлежното уведомяване на длъжника за дължимост на целия дълг, не погасява този дълг. Банката впоследствие е изпълнила задълженията си съобразно т.18 ТРОСГТК № 4/13г. и съответно е връчила покана на длъжника, с оглед правото й да направи неиздължения и просрочен кредит предсрочно изискуем. Или правопроизводящите факти, на които е заявена претенцията по сравняваните дела са различни, поради което не е налице и тъждество на споровете. Следователно, сравняваните съдебни актове са постановени по различни правни спорове, изведено от претенции, касаещи различни правопораждащи искането факти. Т.е. не е налице обективен идентитет на споровете по сочените като противоречиви актове, а и не се установява с тях да са разрешени по различен начин правни въпроси, включени в предмета на делото, по които се формира сила на пресъдено нещо. Правно ирелевантно за настоящето извънинстанционно производство са подробно развитите доводи за неправилност на атакувания по този ред акт, както и сравняване на мотивите на актовете с твърдението, че правните въпроси включени в тях били разгледани различно. След като поддържаното основание по чл.303, т.4 ГПК не е налице, както вече бе обосновано, твърденията на страната по правилността на изводите на съдилищата не могат да обосноват наличие на предпоставки за исканата отмяна на решението и молбата за това следва да бъде оставена без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд,състав на първо търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. И. А. за отмяна на основание чл.303, т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 1712 от 04.07.2018г. по т.д. №5512/17г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него решение № 38 от 20.07.2017г.по т.д.37/17г. на Видински окръжен съд Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: