О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 714
София, 27.11.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори ноември две хиляди и седемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №2723/2017г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и по чл.274 ал.2 ГПК.
С определение №1367/25.04.2017г., постановено по ч.гр.д.№5408/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в, е потвърдено определение №2772/19.05.2016г. по т.д.№724/2015г. на СГС, VІ-13 с-в. по частната жалба на [фирма] като с въззивното определение на САС е оставена без разглеждане частната жалба на И. И. З., П. И. З. и [фирма] срещу същото определение на СГС.
Определението на Софийски апелативен съд е обжалвано с частна касационна жалба от [фирма](в несъстоятелност) в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] ( [фирма]) против [фирма] (н.). В жалбата се поддържа, че атакуваното определение е неправилно, тъй като въззивният състав незаконосъобразно е приел, че са налице условията по чл.637 ал.2 ТЗ за прекратяване на производството против ответното дружество. Сочи се, че касаторът [фирма] е направил възражение по чл.690 ал.1 ТЗ срещу приетите от синдика вземания на [фирма], предмет на исковете по чл.422 ал.1 ГПК, което е основание за възобновяване на производството срещу него по т.д.№724/2015г. на СГС с оглед задължителната практика на ВКС по приложението на чл.693 ТЗ. Отделно се излагат съображения за допуснати нарушения на процесуалните правила доколкото първоинстанционния съд е прекратил производството срещу касатора без предварително да възобнови делото.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът [фирма] (н.) е формулирал следните въпроси, за които твърди, че обуславят наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, а именно:
1. „Възможно ли е да бъде директно прекратено спряно търговско дело или следва първо същото да бъде възстановено, да бъде дадена възможност за страните за становище по предпоставките за възстановяване и след това евентуално да бъде прекратено спрямо част от лицата, ако са налице предпоставките за това?”
2.„Ако вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност не са идентични с тези в производството по чл.422 ГПК, може ли съдът по иска по чл.422 ГПК да прекрати производството спрямо длъжника, обявен в неплатежоспособност ако предявените вземания в производството по несъстоятелност са приети от съда по несъстоятелността?
3.„Дали дружеството, което е обявено в неплатежоспособност, следва да продължи участието си в производството по чл.422 ГПК, когато е оспорило включването на вземането на кредитора в списъка на приетите вземания, или делото по чл.422 ГПК следва да бъде прекратено по отношение на длъжника, обявен в неплатежоспособност, тъй като вземането на кредитора е прието, независимо от подаденото възражение по чл.690 ТЗ?”
С частната касационна жалба на [фирма] (н.) са представени: определение №618/20.02.2017г. по ч.гр.д.№426/2017г. на САС, определение от 01.12.2015г. по ч.т.д.№2634/2015г. на ВКС, ІІ т.о., определение №483/ 11.07.2014г. по ч.т.д.№1827/2014г. на ВКС, ІІ т.о. и определение №6/ 05.01.2014г. по ч.т.д.№2551/2016г. на ВКС, ІІ т.о
В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от [фирма], в който се поддържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставените от касатора въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда и нямат характеристиката на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Същевременно в отделен писмен отговор на [фирма] се излагат съображения за неоснователността на жалбата по съществото на процесуалния спор.
По делото е приложено писмено становище на И. З., П. З. и [фирма] за основателност на частната жалба на [фирма] (н.).
Определението на САС от 25.05.2017г. е обжалвано изцяло с частни касационни жалби и от ответниците по иска на [фирма] по чл.422 ал.1 ГПК И. З., П. З. и [фирма]. В частта, с която касаторите обжалват потвърждаването на първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по предявените искове против [фирма] (н.), се излагат идентични доводи и оплаквания с тези, посочени по-горе в частната касационна жалба на [фирма] (н.). Касаторите оспорват и извода на съда за липса на техен правен интерес от обжалване на определението на СГС, който извод е обусловил оставянето без разглеждане на тяхната частна въззивна жалба.
В представените изложения по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторите И. З., П. З. и [фирма] са поставили идентични въпроси с тези в изложението към частната касационна жалба на [фирма] (н.) и са представили същите съдебни решения в подкрепа на тезата за наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, като единствено са допълнили изложението със следния въпрос: „Имат ли правен интерес солидарните длъжници по договор за кредит да обжалват определението на съда за прекратяване на производството по чл.422 ГПК спрямо кредитополучателя (обявен в неплатежоспособност), когато вземането на кредитора е признато в производството по несъстоятелност, но е било оспорено от длъжника в производството по чл.690 ТЗ?”.
В срока по чл.276 ал.1 ГПК са депозирани писмени отговори от [фирма] на частните касационни жалба на И. З., П. З. и [фирма] и изложенията към тях, в които се поддържа, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение, тъй като поставените от касаторите въпроси не са обусловили решаващите изводи на съда и нямат характеристиката на въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. В отделни писмени отговори на [фирма] се излагат съображения за неоснователността на жалбите по съществото на процесуалния спор.
Приложено е писмено становище на [фирма] (н.) за основателност на частната жалба на И. З., П. З. и [фирма]
Върховен касационен съд, ТК, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
С определение №2772/19.05.2016г., постановено по т.д.№724/2015г. на СГС, VІ-13 с-в, на основание чл.637 ал.2 ТЗ е прекратено производството по предявените искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] против [фирма]. С обжалваното пред касационната инстанция определение №1367/25.04.2017г., по ч.гр.д.№5408/2016г. по описа на САС, въззивният състав е потвърдил първоинстанционното определение по частната жалба на [фирма] като е оставил без разглеждане частната жалба на И. З., П. З. и [фирма] срещу същото определение.
В обжалваното определение е посочено, че производството по т.д.№724/2015г. на СГС, е образувано по исковата молба на [фирма] по реда на чл.422 ал.1 ГПК срещу кредитополучателя [фирма] и съдлъжниците [фирма], И. З. и П. З.. Предметът на образуваното производство по иска по чл.422 ал.1 ГПК, включва сумите, за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д.№44516/2014г. на СРС, 40 с-в., а именно: 1). сумата 502 696,66 евро – просрочена изискуема главница по договор за банков кредит №176/14.08.2008г., изменен и допълнен с анекс №1/9.9.2008г., анекс№2/27.05.2009г., анекс №3/15.12.2010г. , анекс №4 /26.11.2012 г. и анекс №5/28.06.2013., 2). сумата 171 635,44 евро – просрочена договорна лихва и 3) сумата 25 435,55 евро – неустойки по чл. 10 ал.1 и ал.2 от договора за кредит, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявление в съда.
Въззивният съд е приел за установено, че спрямо кредитополучателя [фирма] има открито производство по несъстоятелност, в резултат на което първоинстанционният съд е спрял производството по чл.422 ГПК против това дружество на основание чл.637 ал.1 ТЗ. Посочил е, че видно от обявения на 18.09.2015г. в търговския регистър списък на приетите вземания, синдикът на [фирма] (н.) е приел вземанията на [фирма], включително това, произтичащо от договор за банков кредит №176/14.08.2008г. и 5-те броя анекси към договора, включващи вземания общо в размер на 3 536 278,18лв. – главница и 716 971,10лв. – лихви. Вземанията са включени от синдика в съставения на 14.09.2015г. списък на приетите вземания под № 17, обявен в търговския регистър по партидата на длъжника.
Въззивният състав е отразил, че с определение №21408/29.03.2016г. на съда по несъстоятелност, постановено на основание чл.692 ТЗ (след оспорване по реда на чл.690 ал.1 ТЗ от страна на длъжника), са били изцяло приети вземанията на [фирма], включително присъдените по ч.гр.д.№44516/14г. на СРС, 40 с-в, суми по договора за банков кредит № 176/14.08.2008г., изменен и допълнен с последващите анекси към него. На тази база съдът е обосновал извода, че вземанията, предмет на производството по чл.422 ал.1 ГПК следва да се смятат за приети по смисъла на чл.693 ТЗ.
Въззивният състав е изложил съображения, че наличието на предявяване на част от вземанията в исковия процес, които са приети в производството по несъстоятелност, обуславя недопустимост на производството по чл. 422 ал. 1 от ГПК. Посочил е, че когато за длъжника е открито производство по несъстоятелност, то за кредитора възниква възможността да иска удовлетворяване на вземането си в производството по универсално принудително изпълнение. Съществуването на това производство по силата на чл. 637 и чл. 638 от ТЗ препятства допустимостта на исковете и образуването и поддържането на индивидуалните принудителни производства.
Въззивният състав е посочил, че след приемане и включване на вземанията на [фирма] към [фирма] (н.) при условията на чл. 693 от ТЗ, то е налице подобен ефект на силата на пресъдено нещо, каквато е целта на производството по чл. 422, ал. 1 от ГПК. По този начин според съда се създава безспорност на вземането от момента на приемането му и кредиторът няма интерес да поддържа иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК. По тези съображения съдът е потвърдил определението за прекратяване на производството в частта му против длъжника, за когото е открито производство по несъстоятелност.
В обжалваното определение е отразено, че обстоятелството, че СГС не е възобновил производството, а направо го е прекратил на основание чл.637 ал.2 ТЗ, не опорочава постановения акт.
Във връзка с въззивната жалба на [фирма], И. З. и П. З. (по отношение на които ответници първоинстанционното производство не е прекратено), апелативният съд е приел, че същата е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, тъй като тези жалбоподатели не са легитимирани да обжалват определението за прекратяване на производството спрямо ответника, за когото е открито производство по несъстоятелност. Съдът е посочил, че [фирма], И. З. и П. З. са обикновени другари на ответника [фирма] (н.), тъй като са солидарни длъжници по договора за кредит, в който случай допустимостта на иска спрямо един от ответниците, респ. прекратяването на производството спрямо един от тях, не влияе върху допустимостта на иска срещу другите ответници.
По частната касационна жалба на [фирма].
Частната касационна жалба на [фирма] (н.) е процесуално допустима - подадена е в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Настоящият състав намира, че първият формулиран от касатора въпрос: „Възможно ли е да бъде директно прекратено спряно търговско дело или следва първо същото да бъде възстановено, да бъде дадена възможност за страните за становище по предпоставките за възстановяване и след това евентуално да бъде прекратено спрямо част от лицата, ако са налице предпоставките за това?” не може да обуслови допускане на касационно обжалване на въззивното определение, тъй като не е налице допълнителната предпоставка по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Съществува трайна и непротиворечива практика, че спряното производство може да бъде прекратено от съда при наличието на предпоставките за това (контролът за законосъобразност на определението за прекратяване на делото е инстанционен), без да е необходимо първо да се възобновява производството, която практика не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Не следва да се допуска касация и с оглед втория въпрос в изложението: .„Ако вземанията на кредитора в производството по несъстоятелност не са идентични с тези в производството по чл.422 ГПК, може ли съдът по иска по чл.422 ГПК да прекрати производството спрямо длъжника, обявен в неплатежоспособност ако предявените вземания в производството по несъстоятелност са приети от съда по несъстоятелността?”, тъй като решаващият аргумент на въззивния състав да потвърди първоинстанционното определение, е свързан с извода, че когато възражението по чл.690 ал.1 ГПК не е уважено от съда, налице е хипотезата на чл.693 ТЗ. Следва да се отбележи, че в случая ищецът [фирма] с исковата молба вх.№17143/10.02.2015г. не е предявил частичен иск по чл.422 ал.1 ГПК (както неправилно се твърди в обжалваното определение), а иск за дължими от ответниците главници и лихви по договор за банков кредит за определен период, конкретизиран в исковата молба.
Налице са основанията по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване производството против [фирма] (н.), с оглед третия въпрос, който е обусловил решаващия извод на въззивния състав, а именно: .„Дали дружеството, което е обявено в неплатежоспособност, следва да продължи участието си в производството по чл.422 ГПК, когато е оспорило включването на вземането на кредитора в списъка на приетите вземания, или делото по чл.422 ГПК следва да бъде прекратено по отношение на длъжника, обявен в неплатежоспособност, тъй като вземането на кредитора е прието, независимо от подаденото възражение по чл.690 ТЗ?”. С определение №6/05.01.2017г. по т.д.№2551/2016г. на ВКС, ІІ т.о., постановено по реда на чл.274 ал.3 ГПК, е даден отговор на въпроса: „Може ли съдът да не прекрати на основание чл.637 ал.2 ТЗ, а да възобнови спряното по чл.637 ал.1 ТЗ производство по иск за парично вземане срещу длъжник, за когото е открито производство по несъстоятелност, в което производство заявеното от кредитора вземане е включено в одобрения от съда списък на приетите вземания и не е уважено възражението на длъжника?”. Въпросът е аналогичен на поставения от касатора в настоящото производство въпрос, а даденият отговор съставлява задължителна съдебна практика на ВКС съобразно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, ОСГТК. Видно от мотивите на цитираното определение, касационният състав е приел, че от значение за прекратяването на исковото производство срещу длъжника на основание чл.637 ал.2 ТЗ, респ. за възобновяване на производството, е фактът дали включеното от синдика вземане в списъка на приетите вземания, което предмет на установяване по реда на чл.422 ал.1 ГПК, е било оспорено от длъжника пред съда по несъстоятелността чрез възражение в срока по чл.690 ал.1 ТЗ или не. К. състав е посочил, че ако вземането бъде оспорено, след изчерпване на процедурата по чл.692 ТЗ, спряното производство се възобновява и продължава с участието на синдика и кредитора по см. на чл.637 ал.3 т.1 ТЗ. Аргумент за този извод съдът черпи и от задължителната практика на ВКС, формирана с определение №483 от 11.07.2014г. по т.д.№1827/2014г. на ВКС, ІІ т.о., според която при висящо производство по чл.422 ал.1 ГПК, предявеният по-късно иск с правно основание чл.694 ал.1 ТЗ би бил недопустим, когато предмет на установяване с двата иска е дължимостта на едно и също вземане.
С оглед дадения по-горе отговор на въпроса относно правното значение на възражението на длъжника по чл.690 ал.1 ТЗ за приложението на чл.637 ал.2 във вр. с чл.693 ТЗ, (който отговор настоящият състав възприема изцяло), и доколкото длъжникът [фирма] (н.) е направил в срок писмено възражение по реда на чл.690 ал.1 ТЗ срещу съставения от синдика на приетите вземания на [фирма], включващ и процесното вземане по договора за банков кредит №176/14.08.2008г. (с анексите към него), настоящият състав намира, че следва да бъдат отменени както въззивното определение на САС, така и потвърденото с него определение на СГС за прекратяване на производството на основание чл.637 ал.2 ТЗ срещу длъжника [фирма] (н.) като делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по т.д.№724/2015г. на СГС, VІ-13 с-в, включително и по отношение на длъжника [фирма] (н.) при условията на чл.637 ал.3 т.1 ТЗ.
По частните жалби на [фирма], И. З. и П. З..
С оглед отмяната с настоящото определение (което не подлежи на обжалване) на въззивното определение в частта му относно потвърждаване на определението на СГС за прекратяване на делото срещу [фирма] (н.), частните касационни жалби на [фирма], И. З. и П. З. срещу въззивното определение тази му част, се явяват безпредметни и не следва да бъдат обсъждани, включително и относно тяхната допустимост.
Що се отнася до обжалването на въззивното определение в частта му, с която са оставени без разглеждане въззивните частни жалби на [фирма], И. З. и П. З. срещу същото определение на САС, частното производство пред ВКС е по реда на чл.274 ал.2 ГПК (без изискване за наличие на основания по чл.280 ал.1 ГПК). Настоящият състав изцяло споделя съображенията, изложени във въззивното определение, за недопустимост на частната жалба на [фирма], И. З. и П. З. срещу определение №2772/19.05.2016г. по т.д.№724/2015г. на СГС, VІ-13 с-в. Като солидарни длъжници по договора за банков кредит жалбоподателите имат качеството на обикновени другари на ответника [фирма] (н.), в производството по чл.422 ал.1 ГПК. По отношение на тях производството не е прекратено и същите не са легитимирани да обжалват прекратяването на производството по отношение на техния обикновен другар. Ето защо въззивното определение следва да бъде потвърдено в частта му, с която частната жалба на [фирма], И. З. и П. З. е оставена без разглеждане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1367/25.04.2017г., постановено по ч.гр.д.№5408/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в, в частта му, с която по жалбата на [фирма] (н.), е потвърдено определение №2772/19.05.2016г. по т.д.№724/2015г. на СГС, VІ-13 с-в.
ОТМЕНЯ определение №1367/25.04.2017г. по ч.гр.д.№5408/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в. в допуснатата до касационно обжалване част, както и потвърденото с него определение №2772/19.05.2016г. по т.д.№724/2015г. на СГС, VІ-13 с-в за прекратяване на производството на основание чл.637 ал.2 ТЗ против [фирма] (н.).
Връща делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1367/25.04.2017г., постановено по ч.гр.д.№5408/2016г. по описа на Софийски апелативен съд, т.о., 9 с-в, в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на И. И. З., П. И. З. и [фирма] срещу определение №2772/19.05.2016г. по т.д.№724/2015г. на СГС, VІ-13 с-в.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : |