Р Е Ш Е Н И Е   №  133   София,  25 март  2010 година     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди и десета година, в състав:   ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА                                                     ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА АВДЕВА                                                                            БИЛЯНА ЧОЧЕВА     при участието на секретаря Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от председателя (съдията) Савка Стоянова дело № 51/2010 година Производството е образувано по повод касационна жалба от защитника на подсъдимия Д. Й. Й. против решение № 269 от 14.12.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 490/ 2009г. на Пловдивския апелативен съд. В касационната жалба се прави единствено довод за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК, който се поддържа и в съдебното заседание. Иска се наложеното, макар и под предвидения минимум, наказание лишаване от свобода да бъде намалено, поради несъответствието му с индивидуализиращите го обстоятелства.   Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и решението следва да се остави в сила.   Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивното решение в пределите по чл.347, ал.1 НПК намери за установено следното: Пловдивският окръжен съд с присъда № 136 от 13.10.2009г. по н.о.х.д. № 1767/2009г. е признал подсъдимия Д. Й. Й. за виновен в това, че на 01.07.2009г. в гр. П., при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи на обща стойност 740лв. от владението на А. И. Ч. с намерение противозаконно да ги присвои, като за целта употребил сила, поради което и на основание чл.199, ал.1, т.4 вр. с чл.198, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1 НК го осъдил на четири години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 НК съдът зачел предварителното задържане на подсъдимия, считано от 10.07.2009г. до влизане на присъдата в сила. Пловдивският апелативен съд с решение № 269 от 14.12.2009г. по в.н.о.х.д. № 490/2009г. е потвърдил изцяло присъдата.   Доводът за явна несправедливост на наказанието- чл.348, ал.1, т.3 НПК се аргументира с неправилна оценка на тежестта на смекчаващите отговорността обстоятелства- семейно положение, отговорност към отглеждането на малко дете, проявена самокритичност, както и с невисоката степен на обществена опасност на деянието и дееца. Съображенията, изложени в подкрепа на наведеното касационно основание , не се споделят от настоящия състав. При решаване на въпроса за наказанието и двете съдебни инстанции са отчели и правилно преценили всички обстоятелства от значение за индивидуализацията на наказанието. Разглеждането на делото по реда на Глава двадесет и седма „Съкратено съдебно следствие” с признаване от подсъдимия изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласие да не се съберат доказателства за тези факти е довело до задължителната последица, предвидена в чл.58а НК- определяне на наказанието при условията на чл.55 НК, без да се изследва наличието на многобройни или изключително смекчаващи отговорността обстоятелства. За извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е от пет до петнадесет години лишаване от свобода. С определянето на наказание под най- ниския предел в размер на четири години лишаване от свобода, съдът е изпълнил задължението си по чл.58а НК, а едновременно с това е наложил наказание, което е съответно на извършеното и в най- голяма степен удовлетворява изискванията на чл.36 НК. Възрастта на подсъдимия , семейното му положение и изразеното разкаяние са преценявани от съдебните инстанции като смекчаващи отговорността обстоятелства. Относителната тежест на същите е отчетена в достатъчна степен и то не изолирано, а с оглед и на наличните отегчаващи обстоятелства, като изключително лошите характеристични данни, обуславящи една по- висока степен на обществена опасност на дееца. Поради изложените съображения настоящият състав намери, че наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК, поради което и въззивното решение следва да се остави в сила.   Водим от гореизложеното и на основание чл.354,ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд,второ наказателно отделение         Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА решение № 269 от 14.12.2009г. постановено по в.н.о.х.д. № 490/2009г. на Пловдивския апелативен съд.       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: